Берлинската стена е била изградена за една нощ
Когато Берлинската стена беше съборена през ноември 1989 година, това беше едно от най-добре документираните събития в историята. Оттогава всяка година малките екрани демонстрират фрагменти на танцуващи германци, разбиващи стената с чукове. Много по-мистериозна е нощта, когато стената е била издигната - неделя, 13 август 1961 година Това е едно от най-бързите и дръзки инициативи, които някое държавно управление е осъществявало. За няколко часа - сред среднощ и утрото, първичната ограда с бодлива тел е приключена и границата е затворена. За няколко дни по-късно преградата се трансформира в солидно бетонно оборудване.
За доста източни берлинчани съботната вечер на 12 август била една от най-хубавите. Тогава се провел обичайният детски панаир и улиците били цялостни с хора, гледащи фойерверките. По същото време в офисите на Народната войска най-висшите военни на страната се наслаждавали на първокласен банкет с всевъзможни вкусотии - от обичайните наденички до сьомга и хайвер. Пред всеки от тях имало пликове със секретни указания, които трябвало да бъдат отворени тъкмо в 20 часа.
На друго място в Източен Берлин Валтер Улбрихт, водач на Източна Германия, бил хазаин на градинско празненство. Това било доста извънредно за него - той бил затворен мъж, който изобщо не си падал по обществените контакти. Но тъкмо довечера поканил своите министри в своята резиденция. Имало музика и прожекция на руска комедия, само че всички се чувствали необичайно - никой не знаел за какво в действителност е там. Затова и шокът бил огромен, когато най-после Улбрихт съобщил на своите посетители, че счита да затвори границата сред Източен и Западен Берлин.
Години наред Улбрихт следил по какъв начин източногерманците си стягат багажа и напущат страната, отвратени от неприятните условия на живот, цензурата и страховитата загадка полиция ЩАЗИ. До лятото на 1961 година
над 3 млн. души, или към 1/5 от популацията, емигрирало
Имало цели градове без нито един доктор или преподавател.
От 1958 година управляващите почнали да обмислят коренно решение на казуса - цялостно затваряне на границите, изключително на тези в Берлин. В началото концепцията е била отхвърлена от Съюз на съветските социалистически републики, където предпочитали дипломатическо решение вместо евентуалната PR злополука - по какъв начин Москва би могла да убеди света в преимуществата на комунизма, в случай че Източна Германия построи стена, с цел да спре бягството на хората? Вместо това руските приятели дали различен, може би неочакван, съвет, както се схваща от писма, защитавани в архива на Руския централен комитет - в случай че желаете източногерманците да останат, подобрете изискванията им на живот. Улбрихт обаче отказал - дали поради дебелоглав или неспособност, не е ясно. Но Източна Германия траяла да губи най-умните и перспективните си жители. Документи в архивите свидетелстват за специфични срещи сред германците и руснаците, с цел да се дискутира обстановката. Накрая Улбрихт изискал руският дипломат да съобщи известие до Никита Хрушчов, в което предупреждавал, че " колапсът е неминуем ".
Обратът настава през 1961 година
Съюз на съветските социалистически републики се съгласява след трагичната среща на руския водач Никита Хрушчов с новия американски президент Джон Кенеди. На 26 юли Хрушчов инструктира руския дипломат да каже на Улбрихт, че " ние ще използваме напрежението в интернационалните връзки, с цел да затворим Берлин в стоманен кръг. Това би трябвало да стане, преди да се стигне до спокойно съглашение ". Всъщност руският водач се пробва да се измъкне от дипломатическата рецесия, която самичък е провокирал през ноември 1958 година, когато слага ултиматум на западните сили да изоставен Западен Берлин или да признаят Германска демократична република. След срещата си с Хрушчов Кенеди прави телевизионно послание, в което дава ясно да се разбере, че Съединени американски щати са подготвени за война, с цел да защитят Западен Берлин, само че пропуща да спомене всевъзможни задължения към запазването на свободното придвижване през Източен Берлин. Това се възприема като картбланш комунистите да вършат каквото решат със своя бранш. От този миг нататък интервенция " Роза " за отделянето на Западен Берлин се развива мълниеносно и в цялостна секретност.
Нормалната процедура за одобрение на сходни решения била прескочена и
единствено към 60 души са били осведомени с проекта
Ръководител на наземната интервенция бил Ерих Хонекер - по това време №2 в немската комунистическа партия, отговарящ за сигурността, който по-късно ще стане водач на Германска демократична република. Посветените се срещали в подготвителен лагер на полицията отвън Берлин. Основна фигура бил Вили Зайфер, командващ вътрешните войски, само че същото по този начин някогашен пандизчия от Бухенвалд, който имал богат опит с построяването на сходен вид съоръжения. В края на юли шеф щаба на руските войски ген. Арико се среща с немския си сътрудник ген. Риедел, с цел да координират дейностите и на военните, които трябвало да обезпечат периметъра зад полицейските кордони по границата. Операцията била планувана до най-малкия подробност - от наложителната радиотишина до заглушаването на придвижването на танковете. Улбрихт знаел, че триумфът на интервенцията зависи от изненадата, по тази причина избрал неделна заран по средата на лятото, когато доста берлинчани били в отпуск.
Затова, когато Улбрихт на 12 август 1961 година споделил елементи от своя проект с министрите, е било прекомерно късно, даже в случай че някой е желал да го спре, да предизвести приятелите си или самичък да избяга.
Няколко часа по-късно интервенция " Роза " стартира
В 1 часа на 13 август уличното осветяване било загасено. Десетки хиляди бойци заели позиция, обграждайки Западен Берлин. И строителството стартира. Улбрихт разпорежда задачата на най-доверените си военни - гранична полиция, отряда за битка с безредиците, ЩАЗИ и 12 000 членове на Betriebskampfgruppen - подразделение от особено тренирани строителни служащи.
Улбрихт пресметнал какъв брой тъкмо въоръжени мъже би трябвало да има на всяко контролно-пропусквателен пункт - задоволително, с цел да изплашат хората, само че не прекалено много, с цел да излезе обстановката от надзор. Войници с автоматизирани оръжия били ситуирани на главните кръстовища и заградили улиците към границата. Други разтоварили големи количества бодлива тел - в предходните седмици били закупени към 150 тона от нея от производители в Западна Германия и Англия. Били доставени и големи дървени греди, които за негативно време били подредени по границата и опасани с бодливата тел.
Войниците почнали да поставят оградата от Potsdamer Platz - най-натовареният контролно-пропусквателен пункт. Оттам бодливата тел е била прокарана тъкмо по границата, нито милиметър в Западен Берлин, с цел да не се предизвика война. Така тя минава през паркове, детски площадки, гробища, площади...
В 1:30 часа военните спрели публичния превоз, който води до Западен Берлин. Те разделили жп релсите и запечатали жп станциите под и над земята.
До 6:30 часа били затворени 193 улици, 68 контролно-пропусквателен пункт и 12 жп станции
Когато слънцето изгряло, берлинчани били сюрпризирани от множеството военни по улиците и танковете. После видели оградата от бодлива тел. Репортажи по радио RIAS (радиостанция в американския сектор) разказва озадачени източноберлинчани, учудено обикалящи към оградата. Дневник на източноберлинската полиция разказва по какъв начин група мъже се събрали пред оградата и почнали да разпитват какво се е случило. Мълчанието на граничарите ги ядосало и те почнали да се пробват да преминат през оградата. Тогава против тях бил употребен сълзотворен газ.
После по улиците се появили ванове, от които през високоговорители било оповестено, че границата е затворена. В града настанала суматоха. Родители трескаво опаковали багаж и хукнали с децата си към жп гарите, надявайки се, че най-малко влаковете към момента пътуват към Западен Берлин. Но когато влаковете стигат до станция Friedrichstrasse, пасажерите чуват известие: " Това е последна станция ". Граничарите смъкват принудително от влака всеки, който не желае да се помири с това.
Сред множеството на жп станцията бил и американският публицист Робърт Х. Лохнер, шеф на радио RIAS, който обикалял Източен Берлин и описвал какво вижда. На жп станцията граничарите били екипирани с автоматизирани оръжия и минохвъргачки.
Четири дни по-късно източногерманските управляващи
стартират построяването на по-солидна конструкция от бетон
Въпреки че солидното оборудване е било защитавано от голямо количество военни, изпълняващи заповед да употребяват всички средства, с цел да спрат всеки, който искам да го премине, сред 1961 и 1989 година над 5000 души съумяват да избягат, като най-малко 140 умират при опит да преминат стената. Източногерманците прокопават 70 тунела, като 19 от тях се употребяват сполучливо.
Има доста спекулации до каква степен западното разузнаване е било наясно с проектите за издигането на Берлинската стена. Американците разполагали със суперагент в Кремъл - Олег Пенковски, който на 9 август 1961 година научава за проекта, само че не съумява да удостовери информацията от меродавен източник. Още през есента на 1957 година Централно разузнавателно управление на САЩ предвижда, че е допустимо да се стигне до такова развиване. Британското разузнаване стига до същия извод през февруари 1959 година До 1961 година обаче Централно разузнавателно управление на САЩ е било фокусирано върху сюжета Съюз на съветските социалистически републики да се опита да повтори блокадата от 1948 година и да принуди западните сили да се изтеглят от Берлин, като блокира директните пътища. С наближаването на деня Х се получават още информации за идната интервенция, само че западните разузнавания не престават да ги пренебрегват, разглеждайки я просто като един от разновидностите, и то не най-вероятният.
Падането на Берлинската стена постоянно е описвано като края на една епоха, и това в действителност е по този начин. Но ние към момента живеем във времена на стени. Днес над 70 страни имат някакъв тип бариери. Политиката зад тези стени варира, само че едно е несъмнено: когато държавните управления построят стени, с цел да спрат свободното придвижване, хората ще се пробват и ще съумяват да ги преминат. Под или над тях.
За доста източни берлинчани съботната вечер на 12 август била една от най-хубавите. Тогава се провел обичайният детски панаир и улиците били цялостни с хора, гледащи фойерверките. По същото време в офисите на Народната войска най-висшите военни на страната се наслаждавали на първокласен банкет с всевъзможни вкусотии - от обичайните наденички до сьомга и хайвер. Пред всеки от тях имало пликове със секретни указания, които трябвало да бъдат отворени тъкмо в 20 часа.
На друго място в Източен Берлин Валтер Улбрихт, водач на Източна Германия, бил хазаин на градинско празненство. Това било доста извънредно за него - той бил затворен мъж, който изобщо не си падал по обществените контакти. Но тъкмо довечера поканил своите министри в своята резиденция. Имало музика и прожекция на руска комедия, само че всички се чувствали необичайно - никой не знаел за какво в действителност е там. Затова и шокът бил огромен, когато най-после Улбрихт съобщил на своите посетители, че счита да затвори границата сред Източен и Западен Берлин.
Години наред Улбрихт следил по какъв начин източногерманците си стягат багажа и напущат страната, отвратени от неприятните условия на живот, цензурата и страховитата загадка полиция ЩАЗИ. До лятото на 1961 година
над 3 млн. души, или към 1/5 от популацията, емигрирало
Имало цели градове без нито един доктор или преподавател.
От 1958 година управляващите почнали да обмислят коренно решение на казуса - цялостно затваряне на границите, изключително на тези в Берлин. В началото концепцията е била отхвърлена от Съюз на съветските социалистически републики, където предпочитали дипломатическо решение вместо евентуалната PR злополука - по какъв начин Москва би могла да убеди света в преимуществата на комунизма, в случай че Източна Германия построи стена, с цел да спре бягството на хората? Вместо това руските приятели дали различен, може би неочакван, съвет, както се схваща от писма, защитавани в архива на Руския централен комитет - в случай че желаете източногерманците да останат, подобрете изискванията им на живот. Улбрихт обаче отказал - дали поради дебелоглав или неспособност, не е ясно. Но Източна Германия траяла да губи най-умните и перспективните си жители. Документи в архивите свидетелстват за специфични срещи сред германците и руснаците, с цел да се дискутира обстановката. Накрая Улбрихт изискал руският дипломат да съобщи известие до Никита Хрушчов, в което предупреждавал, че " колапсът е неминуем ".
Обратът настава през 1961 година
Съюз на съветските социалистически републики се съгласява след трагичната среща на руския водач Никита Хрушчов с новия американски президент Джон Кенеди. На 26 юли Хрушчов инструктира руския дипломат да каже на Улбрихт, че " ние ще използваме напрежението в интернационалните връзки, с цел да затворим Берлин в стоманен кръг. Това би трябвало да стане, преди да се стигне до спокойно съглашение ". Всъщност руският водач се пробва да се измъкне от дипломатическата рецесия, която самичък е провокирал през ноември 1958 година, когато слага ултиматум на западните сили да изоставен Западен Берлин или да признаят Германска демократична република. След срещата си с Хрушчов Кенеди прави телевизионно послание, в което дава ясно да се разбере, че Съединени американски щати са подготвени за война, с цел да защитят Западен Берлин, само че пропуща да спомене всевъзможни задължения към запазването на свободното придвижване през Източен Берлин. Това се възприема като картбланш комунистите да вършат каквото решат със своя бранш. От този миг нататък интервенция " Роза " за отделянето на Западен Берлин се развива мълниеносно и в цялостна секретност.
Нормалната процедура за одобрение на сходни решения била прескочена и
единствено към 60 души са били осведомени с проекта
Ръководител на наземната интервенция бил Ерих Хонекер - по това време №2 в немската комунистическа партия, отговарящ за сигурността, който по-късно ще стане водач на Германска демократична република. Посветените се срещали в подготвителен лагер на полицията отвън Берлин. Основна фигура бил Вили Зайфер, командващ вътрешните войски, само че същото по този начин някогашен пандизчия от Бухенвалд, който имал богат опит с построяването на сходен вид съоръжения. В края на юли шеф щаба на руските войски ген. Арико се среща с немския си сътрудник ген. Риедел, с цел да координират дейностите и на военните, които трябвало да обезпечат периметъра зад полицейските кордони по границата. Операцията била планувана до най-малкия подробност - от наложителната радиотишина до заглушаването на придвижването на танковете. Улбрихт знаел, че триумфът на интервенцията зависи от изненадата, по тази причина избрал неделна заран по средата на лятото, когато доста берлинчани били в отпуск.
Затова, когато Улбрихт на 12 август 1961 година споделил елементи от своя проект с министрите, е било прекомерно късно, даже в случай че някой е желал да го спре, да предизвести приятелите си или самичък да избяга.
Няколко часа по-късно интервенция " Роза " стартира
В 1 часа на 13 август уличното осветяване било загасено. Десетки хиляди бойци заели позиция, обграждайки Западен Берлин. И строителството стартира. Улбрихт разпорежда задачата на най-доверените си военни - гранична полиция, отряда за битка с безредиците, ЩАЗИ и 12 000 членове на Betriebskampfgruppen - подразделение от особено тренирани строителни служащи.
Улбрихт пресметнал какъв брой тъкмо въоръжени мъже би трябвало да има на всяко контролно-пропусквателен пункт - задоволително, с цел да изплашат хората, само че не прекалено много, с цел да излезе обстановката от надзор. Войници с автоматизирани оръжия били ситуирани на главните кръстовища и заградили улиците към границата. Други разтоварили големи количества бодлива тел - в предходните седмици били закупени към 150 тона от нея от производители в Западна Германия и Англия. Били доставени и големи дървени греди, които за негативно време били подредени по границата и опасани с бодливата тел.
Войниците почнали да поставят оградата от Potsdamer Platz - най-натовареният контролно-пропусквателен пункт. Оттам бодливата тел е била прокарана тъкмо по границата, нито милиметър в Западен Берлин, с цел да не се предизвика война. Така тя минава през паркове, детски площадки, гробища, площади...
В 1:30 часа военните спрели публичния превоз, който води до Западен Берлин. Те разделили жп релсите и запечатали жп станциите под и над земята.
До 6:30 часа били затворени 193 улици, 68 контролно-пропусквателен пункт и 12 жп станции
Когато слънцето изгряло, берлинчани били сюрпризирани от множеството военни по улиците и танковете. После видели оградата от бодлива тел. Репортажи по радио RIAS (радиостанция в американския сектор) разказва озадачени източноберлинчани, учудено обикалящи към оградата. Дневник на източноберлинската полиция разказва по какъв начин група мъже се събрали пред оградата и почнали да разпитват какво се е случило. Мълчанието на граничарите ги ядосало и те почнали да се пробват да преминат през оградата. Тогава против тях бил употребен сълзотворен газ.
После по улиците се появили ванове, от които през високоговорители било оповестено, че границата е затворена. В града настанала суматоха. Родители трескаво опаковали багаж и хукнали с децата си към жп гарите, надявайки се, че най-малко влаковете към момента пътуват към Западен Берлин. Но когато влаковете стигат до станция Friedrichstrasse, пасажерите чуват известие: " Това е последна станция ". Граничарите смъкват принудително от влака всеки, който не желае да се помири с това.
Сред множеството на жп станцията бил и американският публицист Робърт Х. Лохнер, шеф на радио RIAS, който обикалял Източен Берлин и описвал какво вижда. На жп станцията граничарите били екипирани с автоматизирани оръжия и минохвъргачки.
Четири дни по-късно източногерманските управляващи
стартират построяването на по-солидна конструкция от бетон
Въпреки че солидното оборудване е било защитавано от голямо количество военни, изпълняващи заповед да употребяват всички средства, с цел да спрат всеки, който искам да го премине, сред 1961 и 1989 година над 5000 души съумяват да избягат, като най-малко 140 умират при опит да преминат стената. Източногерманците прокопават 70 тунела, като 19 от тях се употребяват сполучливо.
Има доста спекулации до каква степен западното разузнаване е било наясно с проектите за издигането на Берлинската стена. Американците разполагали със суперагент в Кремъл - Олег Пенковски, който на 9 август 1961 година научава за проекта, само че не съумява да удостовери информацията от меродавен източник. Още през есента на 1957 година Централно разузнавателно управление на САЩ предвижда, че е допустимо да се стигне до такова развиване. Британското разузнаване стига до същия извод през февруари 1959 година До 1961 година обаче Централно разузнавателно управление на САЩ е било фокусирано върху сюжета Съюз на съветските социалистически републики да се опита да повтори блокадата от 1948 година и да принуди западните сили да се изтеглят от Берлин, като блокира директните пътища. С наближаването на деня Х се получават още информации за идната интервенция, само че западните разузнавания не престават да ги пренебрегват, разглеждайки я просто като един от разновидностите, и то не най-вероятният.
Падането на Берлинската стена постоянно е описвано като края на една епоха, и това в действителност е по този начин. Но ние към момента живеем във времена на стени. Днес над 70 страни имат някакъв тип бариери. Политиката зад тези стени варира, само че едно е несъмнено: когато държавните управления построят стени, с цел да спрат свободното придвижване, хората ще се пробват и ще съумяват да ги преминат. Под или над тях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ