Египет и Индия: третият във връзката винаги пречи
Когато Абдел Фатах ал-Сиси и Нарендра Моди си стиснаха ръцете пред камерите в Ню Делхи, то това изглеждаше като среща сред началото и края на човешкия опит на земята. Египет, споделят, е " Майка на света " (Umm al-Dunyа), a Индия, която тази година ще измести Китай като най-многолюдната страна, е единствената стояща в чакалнята за международни сили. Но и двете страни споделят дефиницията за " държави-цивилизации ": това са субекти на интернационалните връзките, чиито ядра - и в предишното, и в бъдещето - образуват процеси, които надалеч надскачат личните им граници. Невъзможно е да си представим или разбираем процеси в арабския свят или такива в Южна Азия без съответното въздействие на Кайро и Ню Делхи.
Именно като държави-цивилизации, разбирайте, страни с дълго CV и избрани благоприятни условия за проекция на въздействие, Египет и Индия не могат да играят обезателно поддържаща роля в интернационалните връзки. Това е една от аргументите, поради които по време на Студената война Ню Делхи и Кайро образуват Движението на необвързаните страни, NAM, а през днешния ден нито една от двете страни не би приела да бъде просто транзистор на непознати ползи, било американски или китайски.
Вярно обаче е и друго: по този начин както антиколониалният темперамент на NAM е предположил просъветския уклон на организацията, по този начин през днешния ден Египет да е реципиент на най-голямата американска финансова и военна помощ в района след тази за Израел, а Индия членува в Четиристранния разговор по сигурността, The Quad, дружно със Съединени американски щати. В този смисъл, Египет и Индия, дружно с други страни като Франция, Япония, Австралия и т.н, са все по-често във фокуса на интернационалните връзки, когато те се занимават със основаването на партньорства сред районните сили (например, опитът за насърчаване на такова сред Париж, Кайро и Ню Делхи, свързващо Средиземноморието с Арабско море).
Интензивността на съдействието сред Кайро и Ню Делхи не постоянно е успявало да устоя тестванията на времето. Проамериканският завой на Египет през късните 70-те години на предишния век е образец в тази посока. Но в изискванията на засилваща се биполярна поляризация на света, която неизбежно лимитира опциите за външно-политическа подвижност, Индия и Египет демонстрират, че са подготвени още веднъж да тръгнат по другояче добре познатите и отъпкани пътеки от предишното. Още повече, че в случай че провокациите на днешното време като COVID-19 и войната в Украйна съумяха да скапват нечии партньорства, то те реализираха таман противоположния резултат по отношение на Ню Делхи и Кайро, които укрепиха двустранните си връзки. За това спомогна помощта, която двете страни си предоставиха: Египет изпрати тонове здравна помощ на Индия около спешната пандемична обстановка в южноазиатската страна, а сетне втората обезпечи доставки на житни култури за първата, предвид на дефицита на такива около възпрепятствания от войната импорт (още повече, че Ню Делхи, около неприятната си годишна продукция, бе въвел възбрана за експорт на жито, само че въпреки всичко бе направено изключение за Кайро).
Дори оттатък настоящите проблеми пред двете страни, техните ползи, ситуирани в стратегически небосвод, допускат усилване на съдействието сред тях. Така да вземем за пример Египет е значим освен поради лично огромния пазар, който има, само че и около подписаните свободни търговски съглашения с Европейски Съюз и с разнообразни африкански и арабски формати. Именно тези договорености трансформират страната на фараоните в спомагателен търговски " вход " към Европа, Африка и Западна Азия за индийския бизнес (разбира се, тук би трябвало да отчетем присъщата сдържаност на държавното управление на Нарендра Моди към свободните търговски споразумения). Военно-промишленият бранш на Ню Делхи пък съставлява все по-голям интерес за Кайро (става дума за лекия военен аероплан Тejas и ракетите земя-въздух Akash).
Успоредно на икономическите връзки и вероятните такива в отбранителния бранш, сред властимащите от двете страни са налице и политически конвергенции: хинду-националистическият синтез на индийския министър-председател вижда в лицето на санкциониращия секуларизъм на египетския президент съдружник против политическия ислям. Ню Делхи и Кайро имат и сходни желания в подбора на външно-политически сътрудници като Париж (и Москва). Френският конфронтация против Турция и възходяща сдържаност по отношение на Китай обслужва обилно настроенията на Египет и Индия надлежно. Париж пък прави оценка както това, че другите две столици са основни клиенти на френския военно-промишлен бранш (апропо, и на руския), по този начин и че Египет и Индия могат да имат значима роля в процесите в така наречен Глобален юг.
Оттук повишението на връзките сред Кайро и Ню Делхи в стратегическо партньорство, което бе оповестено през вчерашния ден от Нарендра Моди, стъпва както на добре открита традиция, по този начин и на съвпадане на ползите сред двете страни в вероятност. Акцентът, подложен върху задълбочаването на партньорството в сфери като защитата, сигурността и търговията, е повече от логически. Още повече, че този метод съответствува със секюритизацията на външната политика, присъща в огромна степен за въпросните страни.
Но не всичко сред тях е безпрепятствено и обещаващо оптимистично. Така да вземем за пример, Китай е главен сътрудник на Египет в Суецката икономическа зона, припозната от Пекин като сегмент от координатата ос на китайския план " Един пояс, веднъж ". Индия обаче взе участие в основаването на плана за Арабско-средиземноморски кулоар, който да минава през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания и Израел (оттук и обуславянето на районни формати като I2U2, състоящ се от Индия, Израел, ОАЕ и САЩ). По този метод въпросният план, веднъж, заобикаля точно Египет и Суецкия канал и, повторно, е конкурентен на морската артерия на " Един пояс, веднъж ". Това идва да покаже, че във връзка с геополитическите планове Египет и Индия имат и съществени разминавания на ползите. В допълнение, комерсиалните обороти сред Кайро и Пекин, както и вложенията на Поднебесната империя в страната на фараоните, са обичайно по-големи и съществени от тези, идващи от Индия.
И в случай че преди десетилетия Съединени американски щати съумяват да повлияят в отрицателен аспект на връзките сред Египет и Индия, то през днешния ден това може да направи Китай. Просто третият във връзките сред Ню Делхи и Кайро постоянно пречи.
Именно като държави-цивилизации, разбирайте, страни с дълго CV и избрани благоприятни условия за проекция на въздействие, Египет и Индия не могат да играят обезателно поддържаща роля в интернационалните връзки. Това е една от аргументите, поради които по време на Студената война Ню Делхи и Кайро образуват Движението на необвързаните страни, NAM, а през днешния ден нито една от двете страни не би приела да бъде просто транзистор на непознати ползи, било американски или китайски.
Вярно обаче е и друго: по този начин както антиколониалният темперамент на NAM е предположил просъветския уклон на организацията, по този начин през днешния ден Египет да е реципиент на най-голямата американска финансова и военна помощ в района след тази за Израел, а Индия членува в Четиристранния разговор по сигурността, The Quad, дружно със Съединени американски щати. В този смисъл, Египет и Индия, дружно с други страни като Франция, Япония, Австралия и т.н, са все по-често във фокуса на интернационалните връзки, когато те се занимават със основаването на партньорства сред районните сили (например, опитът за насърчаване на такова сред Париж, Кайро и Ню Делхи, свързващо Средиземноморието с Арабско море).
Интензивността на съдействието сред Кайро и Ню Делхи не постоянно е успявало да устоя тестванията на времето. Проамериканският завой на Египет през късните 70-те години на предишния век е образец в тази посока. Но в изискванията на засилваща се биполярна поляризация на света, която неизбежно лимитира опциите за външно-политическа подвижност, Индия и Египет демонстрират, че са подготвени още веднъж да тръгнат по другояче добре познатите и отъпкани пътеки от предишното. Още повече, че в случай че провокациите на днешното време като COVID-19 и войната в Украйна съумяха да скапват нечии партньорства, то те реализираха таман противоположния резултат по отношение на Ню Делхи и Кайро, които укрепиха двустранните си връзки. За това спомогна помощта, която двете страни си предоставиха: Египет изпрати тонове здравна помощ на Индия около спешната пандемична обстановка в южноазиатската страна, а сетне втората обезпечи доставки на житни култури за първата, предвид на дефицита на такива около възпрепятствания от войната импорт (още повече, че Ню Делхи, около неприятната си годишна продукция, бе въвел възбрана за експорт на жито, само че въпреки всичко бе направено изключение за Кайро).
Дори оттатък настоящите проблеми пред двете страни, техните ползи, ситуирани в стратегически небосвод, допускат усилване на съдействието сред тях. Така да вземем за пример Египет е значим освен поради лично огромния пазар, който има, само че и около подписаните свободни търговски съглашения с Европейски Съюз и с разнообразни африкански и арабски формати. Именно тези договорености трансформират страната на фараоните в спомагателен търговски " вход " към Европа, Африка и Западна Азия за индийския бизнес (разбира се, тук би трябвало да отчетем присъщата сдържаност на държавното управление на Нарендра Моди към свободните търговски споразумения). Военно-промишленият бранш на Ню Делхи пък съставлява все по-голям интерес за Кайро (става дума за лекия военен аероплан Тejas и ракетите земя-въздух Akash).
Успоредно на икономическите връзки и вероятните такива в отбранителния бранш, сред властимащите от двете страни са налице и политически конвергенции: хинду-националистическият синтез на индийския министър-председател вижда в лицето на санкциониращия секуларизъм на египетския президент съдружник против политическия ислям. Ню Делхи и Кайро имат и сходни желания в подбора на външно-политически сътрудници като Париж (и Москва). Френският конфронтация против Турция и възходяща сдържаност по отношение на Китай обслужва обилно настроенията на Египет и Индия надлежно. Париж пък прави оценка както това, че другите две столици са основни клиенти на френския военно-промишлен бранш (апропо, и на руския), по този начин и че Египет и Индия могат да имат значима роля в процесите в така наречен Глобален юг.
Оттук повишението на връзките сред Кайро и Ню Делхи в стратегическо партньорство, което бе оповестено през вчерашния ден от Нарендра Моди, стъпва както на добре открита традиция, по този начин и на съвпадане на ползите сред двете страни в вероятност. Акцентът, подложен върху задълбочаването на партньорството в сфери като защитата, сигурността и търговията, е повече от логически. Още повече, че този метод съответствува със секюритизацията на външната политика, присъща в огромна степен за въпросните страни.
Но не всичко сред тях е безпрепятствено и обещаващо оптимистично. Така да вземем за пример, Китай е главен сътрудник на Египет в Суецката икономическа зона, припозната от Пекин като сегмент от координатата ос на китайския план " Един пояс, веднъж ". Индия обаче взе участие в основаването на плана за Арабско-средиземноморски кулоар, който да минава през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания и Израел (оттук и обуславянето на районни формати като I2U2, състоящ се от Индия, Израел, ОАЕ и САЩ). По този метод въпросният план, веднъж, заобикаля точно Египет и Суецкия канал и, повторно, е конкурентен на морската артерия на " Един пояс, веднъж ". Това идва да покаже, че във връзка с геополитическите планове Египет и Индия имат и съществени разминавания на ползите. В допълнение, комерсиалните обороти сред Кайро и Пекин, както и вложенията на Поднебесната империя в страната на фараоните, са обичайно по-големи и съществени от тези, идващи от Индия.
И в случай че преди десетилетия Съединени американски щати съумяват да повлияят в отрицателен аспект на връзките сред Египет и Индия, то през днешния ден това може да направи Китай. Просто третият във връзките сред Ню Делхи и Кайро постоянно пречи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ