Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие,

Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни сплотява в общото чувство за по-щастливо време? А може би усещанията са по-скоро самостоятелни и най-хубавото време е друго за всекиго?

В търсене на отговор на тези въпроси от „ Галъп интернешънъл болкан “ зададоха измежду пълнолетните българи въпроса „ Кое е най-хубавото десетилетие? “ по концепция на „ Капитал “. Абстрактният въпрос остави поле на респондентите за оптимално необятни асоциации . По традиция, такива питания извикват мемоари за личния живот или най-малко за живота на личната страна. И това се оказва прекомерно показателно.

В изискванията на рецесии и неустановеност, които третото десетилетие на двадесет и първия век до момента ни предлага, не е ненужно желанието да погледнем обратно и да си дадем оценка и равносметка за живота си .

Изглежда, че осемдесетте години на предишния век изпъкват като най-хубаво десетилетие. Една четвърт от всички взели участие ги показват. Седемдесетте са най-хубавото време съгласно 13,9% от запитаните , следвани от деветдесетте /13,6%/, първото десетилетие на този век /13.3%/ и второто десетилетие на този век – 12,2%.

Както може да се чака, възрастта е в сериозна степен определяща за усещанията. Осемдесетте години на двайсетия век като че ли сплотяват в най-голяма степен обществото ни в чувствата за най-хубавото десетилетие. Респондентите на възраст сред 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-хубавото време в доста по-голяма степен спрямо по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, да вземем за пример отговорите „ осемдесетте “ са към една десета. При най-възрастните /тези над 66 г./ чувствата, че 80-те години са най-хубавото време още веднъж понижават .

Тезата, че се обича най-вече десетилетието на своята младост, се удостоверява и когато се прегледат публичните настройки към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с чувството за най-хубавото време са точно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите генерации показват в доста по-малка степен сантименти към този интервал /а и нямат спомена/. При респондентите до 35 години отговорите „ седемдесетте “ не доближават и 2% .

Нещо се пречупва в публичните усещания по отношение на деветдесетте. Поколението сред 36 и 45 години, от което се чака в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-хубави, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението сред 26 и 35-годишна възраст . Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в доста по-голяма степен комплицирани за това кои в действителност са най-хубавите години – над две трети от запитаните сред 26 и 35 години не могат да преценяват кое десетилетие е най-хубаво за тях. Една пета от запитаните сред 36 и 45 години – също.

Объркването проличава и в някои парадоксални данни. Излиза да вземем за пример, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи благосклонности към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години /които са прекарали дребна част от съзнателния си живот през деветдесетте/ са по-благосклонни към този интервал. Немалки са дяловете на отговори в интерес на деветдесетте и измежду респондентите под 25 годни, огромна част от които даже не са били родени тогава. Може би тук роля играе обичайна идеализация на детството или на близкото предишното .

Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите /до 25-годишна възраст/ Сред тях, още веднъж предстоящо, са и най-високите дялове на отговори „ не мога да преценява “ – съвсем всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за съпоставяне /натрупаният житейски опит през десетилетията/ е това, което ни дава опция да преценим кое е най-хубавото. Вероятно и упованията измежду младите са, че най-хубавото десетилетие следва.

В последна сметка, в случай че за най-възрастните е ясно по кое време е било най-добре и това е времето на тяхната младост, а за най-младите – предстоящо това е времето в този момент /или може би по-скоро това, което предстои/, то поколенията в средата наподобяват раздвоени. Деветдесетте години със своята мощна динамика, обществени, стопански и политически промени се оказват положителни за едни, само че и доста сложни за доста от хората, очаквали ги с неспокойствие.