Едни торби с пари отиват безочетно в ръцете на едни хора
Книгата " Държавата КТБ " ще бъде публично показана в четвъртък. Тя е резултат от двугодишно журналистическо следствие, съдържа доказателства за политическа корупция и дава явен отговор на въпроса " Къде са парите ", изясняват създателите й. В нея може да бъде проследена историята на развиването на банката - от нейното основаване до банкрута й. Разследването демонстрира и моделът на захваната страна, при който държавните институции работят за частния интерес. Автор на книгата е Зорница Маркова, която работи по плана, дружно с още седем публицисти. Редактор е Ива Рудникова, издателството е " Изток- Запад " и към този момент може да бъде купена в книжарниците или онлайн.
" Дневник " разгласява резюмето от нея:
Луксозен хотел във Велинград. Едър млад мъж наема стая. Не е самичък – води свита от помощници. Отпред е паркиран микробус със затъмнени стъкла. В идващите няколко дни гостите на хотела следят повтаряща се сцена: мъжът е постоянно посещаван от разнообразни хора. След къс диалог с него всеки един от посетителите минава през микробуса и без доста лутане получава торба. С пари. Някои от торбите са по-малки, други – по-обемисти. Мъжете нарамват торбите и потеглят натам, откъдето са пристигнали.
Малко след тази преживелица се организират избори. Хората с торбите са от районните структури на Движението за права и свободи (ДПС). Произходът на парите може единствено да се допуска.
Тази история е действителна, разказана от наши източници, директни очевидци на събитията. Тя не е просто картина на политическата корупция в България, и то на напълно битово равнище – едни торби с пари отиват безотчетно в ръцете на едни хора, предопределени за други хора. Сцената
е знак на циничен, олигархичен модел, изграждан години наред
Той наподобява по този начин: частните ползи на група хора се съюзяват и за тяхното облекчаване се употребява публичен запас. За задачата би трябвало да бъдат завладени всички основни принадлежности и механизми, които в една демократична страна би трябвало да противодействат на неспазването на разпоредбите и злоупотребите.
Постепенно " неприятните " съумяват. Това включва безсъвестен надзор над медийната среда, правосъдната система, службите за сигурност, регулаторните органи и цели държавни институции, както и потреблението им като средство за напън, изнудване и правене на пари.
Моделът е обвързван с една банка, която първоначално е дребна и неугледна, само че последователно стартира да пораства, да притегля политическа поддръжка и държавен запас ,
с помощта на които пораства още повече. През годините тя основава към себе си безформен конгломерат от публични и прикрити владения – бизнес структури, медии, произвеждане и активи за милиарди, разрастването на които изисква още повече запас и политическа поддръжка.
В основата на модела стои тандемът на един банкер (Цветан Василев) и една хибридна фигура, кръстоска сред политик, магистрат, притежател на бизнес, медиен магнат (Делян Пеевски).
И двамата са проводник на прикрит политически интерес. Едната съставка на този тандем обезпечава финансирането и има задачата да усилва спираловидно бизнеса, другата съставка обезпечава държавната поддръжка, която би трябвало да го поддържа. В резултат всички се възползват от Модела " КТБ ".
Моделът не се свежда единствено до активността на банката. Същността му обгръща доста повече равнища.
С ресурса на банката се получават активи оттатък разпоредбите и законите:
регулаторните органи си затварят очите за едни или форсират други решения в негова услуга; партийни фигури прокарват лобистки закони или опъват необятен политически чадър; държавни структури пренасочват запас за придобиването на още активи и въздействие. Колелото се върти непрекъснато.
Механизмите на корупция са разнообразни – финансови тласъци, напън с компромати и сензитивна информация, закани със правосъдни каузи от страна на служби и прокуратура.
Моделът се заражда в първите години на банката (след 2000 г.), когато се оформят първите политически другарства, и доближава върховата си точка по времето на държавното управление на Пламен Орешарски, наричано още " държавното управление на КТБ ". През годините моделът се разпростира с помощта на поддръжката на няколко следващи ръководства.
В основата му са Делян Пеевски и Цветан Василев, само че към тях непрестанно кръжат разнообразни основни фигури
съгласно мощните на деня. При промяна на властта тандемът сменя сътрудниците си, само че резервира механизмите.
През 2014 година този модел се разклати. Техническата причина беше разделянето на двете му носещи елементи – банкер и политик-инвеститор-собственик. По-дълбоката причина е, че сходни формирования, които не стъпват на ясни пазарни и законови правила, а на злоупотреби и непозволен надзор, на подмолни решения и измами, във времето се оказват неустойчиви и се саморазрушават. Или най-малко сменят формата си на действие.
В съответния случай става въпрос по-скоро за второто. Тандемът се разпадна, откакто едната му половина атакува другата, разоръжи я, сложи я в изолираност и завладя огромна част от взаимно добитите активи. Събори и банката. Всичко това се случи пред необятно затворените очи на регулатори, държавно ръководство и правосъдие.
Дори отчасти с тяхно присъединяване. Като резултат механизмите на този модел не бяха унищожени, а единствено минаха от една форма в друга и от едни ръце в други. Налице са всички индикации, че моделът продължава да съществува и до през днешния ден, само че част от играчите са заменени. Делян Пеевски продължава да е народен представител, който след кратковременно изсветляване още веднъж твърди, че се отдръпва от бизнеса, а Цветан Василев е в Белград и чака екстрадиция по обвиняване, че е управлявал проведена незаконна група.
Както и да се назовават лицата,
структурите или инструментите на този циничен модел, той невиждано демонстрира по какъв начин действа една " захваната страна "
Той не би съществувал, в случай че страната не беше в " захват ", при който публичният интерес е загърбен за сметка единствено и само на частния.
В " захванатата " страна разпоредбите се коват по този начин, че да са комфортни на частния интерес, законите (ако инцидентно не правят работа на частния интерес) се потъпкват без реакция на институциите, в резюме, средата се изражда. В съответния случай, наред с всичко останало, жестоко е погазено банковото законодателство.
По природа банките са най-ниско рисковият вложител в стопанската система, те финансират единствено най-сигурната част на бизнеса. Моделът " КТБ " прекатурна тази визия надолу с главата, трансформирайки четвъртата по величина банка в България с активи от 7,3 милиарда лева във високо рисков капиталов фонд. А регулаторите мълчат, тъй като или са назначени от, или са подчинени на същия този модел.
Целта на плана KTBfiles е да покаже генезиса на модела и по какъв начин той се разду до мащаби, които притиснаха до стената всички основни държавни институции
Изследваме събитията, които направиха допустимо съществуването на този модел, както и механизмите за неговото премахване. Това прави плана KTBfiles доста по-всеобхватен, многопластов и значим от хронологията на един банков банкрут, бил той и най-големият в българската история.
Моделът има мощно изразено политическо и институционално лице. Той се материализира с помощта на съответни фигури, които (без)действат в негов интерес. Това не са анонимни служители, а ръководители на основни институции, регулатори, които години наред заемат постовете си и работят в негова услуга. В следствието в най-големи детайлности са разкрити техните връзки, зависимости и решения, изиграли основна роля за банката и бизнесите, захранвани от нея.
Тук единствено за образец ще споменем ролята на ръководителите на значимите регулатори като Българска национална банка (БНБ), Комисия за контролиране на известията (КРС) и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). И трите институции в даден миг работят в полза на планове, свързани директно или индиректно с КТБ. Българска народна банка редовно си затваря очите пред кредитирането на лица, свързани с банката; КРС организира процеса на цифровизация на телевизионния ефир по усета и в услуга на компании, свързани с банката; Комисия за защита на конкуренцията обичайно взема решения, които са в полза на компании, още веднъж от обкръжението на финансовата институция.
Това държание има своята цена – политическа корупция
И трите регулатора се оглавяват от несменяеми фигури, които са имали връзки с КТБ, надхвърлящи служебните им отговорности. Те, както и съответни " ятаци ", са проводниците на политическия и институционален чадър, направил допустимо съществуването на модела.
Фактите демонстрират, че в продължение на години от КТБ тече финансиране към политически сили (например ДПС) или към съответни имена от най-близкото обграждане на ръководещите. Подобно слепване на частните с обществените връзки стяга още по-силно захвата на страната.
Като основни настоящи лица в това следствие поканихме на среща Делян Пеевски и Цветан Василев. Поканата до Пеевски изпратихме посредством неговия юрист Александър Ангелов. Въпреки неколкократните опити не получихме отговор. След доста гледище Цветан Василев въпреки всичко се съгласи на изявление, което беше направено в края на август 2016 година в Белград.
В процеса на работа непрестанно търсехме за формален коментар или за среща всички, които по един или различен метод са наранени и биха имали да кажат нещо по тематиката КТБ. Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски, наред с доста други, отклониха поканата ни с безмълвие. Пламен Орешарски също не отговори на заложените от нас въпроси, а привидя плана като част от скрит план против него. (Изпращането на публични въпроси до него съответства с кандидат-президентската му акция, в която беше подсилен от ДПС).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Фалитът на КТБ (903)
" Дневник " разгласява резюмето от нея:
Луксозен хотел във Велинград. Едър млад мъж наема стая. Не е самичък – води свита от помощници. Отпред е паркиран микробус със затъмнени стъкла. В идващите няколко дни гостите на хотела следят повтаряща се сцена: мъжът е постоянно посещаван от разнообразни хора. След къс диалог с него всеки един от посетителите минава през микробуса и без доста лутане получава торба. С пари. Някои от торбите са по-малки, други – по-обемисти. Мъжете нарамват торбите и потеглят натам, откъдето са пристигнали.
Малко след тази преживелица се организират избори. Хората с торбите са от районните структури на Движението за права и свободи (ДПС). Произходът на парите може единствено да се допуска.
Тази история е действителна, разказана от наши източници, директни очевидци на събитията. Тя не е просто картина на политическата корупция в България, и то на напълно битово равнище – едни торби с пари отиват безотчетно в ръцете на едни хора, предопределени за други хора. Сцената
е знак на циничен, олигархичен модел, изграждан години наред
Той наподобява по този начин: частните ползи на група хора се съюзяват и за тяхното облекчаване се употребява публичен запас. За задачата би трябвало да бъдат завладени всички основни принадлежности и механизми, които в една демократична страна би трябвало да противодействат на неспазването на разпоредбите и злоупотребите.
Постепенно " неприятните " съумяват. Това включва безсъвестен надзор над медийната среда, правосъдната система, службите за сигурност, регулаторните органи и цели държавни институции, както и потреблението им като средство за напън, изнудване и правене на пари.
Моделът е обвързван с една банка, която първоначално е дребна и неугледна, само че последователно стартира да пораства, да притегля политическа поддръжка и държавен запас ,
с помощта на които пораства още повече. През годините тя основава към себе си безформен конгломерат от публични и прикрити владения – бизнес структури, медии, произвеждане и активи за милиарди, разрастването на които изисква още повече запас и политическа поддръжка.
В основата на модела стои тандемът на един банкер (Цветан Василев) и една хибридна фигура, кръстоска сред политик, магистрат, притежател на бизнес, медиен магнат (Делян Пеевски).
И двамата са проводник на прикрит политически интерес. Едната съставка на този тандем обезпечава финансирането и има задачата да усилва спираловидно бизнеса, другата съставка обезпечава държавната поддръжка, която би трябвало да го поддържа. В резултат всички се възползват от Модела " КТБ ".
Моделът не се свежда единствено до активността на банката. Същността му обгръща доста повече равнища.
С ресурса на банката се получават активи оттатък разпоредбите и законите:
регулаторните органи си затварят очите за едни или форсират други решения в негова услуга; партийни фигури прокарват лобистки закони или опъват необятен политически чадър; държавни структури пренасочват запас за придобиването на още активи и въздействие. Колелото се върти непрекъснато.
Механизмите на корупция са разнообразни – финансови тласъци, напън с компромати и сензитивна информация, закани със правосъдни каузи от страна на служби и прокуратура.
Моделът се заражда в първите години на банката (след 2000 г.), когато се оформят първите политически другарства, и доближава върховата си точка по времето на държавното управление на Пламен Орешарски, наричано още " държавното управление на КТБ ". През годините моделът се разпростира с помощта на поддръжката на няколко следващи ръководства.
В основата му са Делян Пеевски и Цветан Василев, само че към тях непрестанно кръжат разнообразни основни фигури
съгласно мощните на деня. При промяна на властта тандемът сменя сътрудниците си, само че резервира механизмите.
През 2014 година този модел се разклати. Техническата причина беше разделянето на двете му носещи елементи – банкер и политик-инвеститор-собственик. По-дълбоката причина е, че сходни формирования, които не стъпват на ясни пазарни и законови правила, а на злоупотреби и непозволен надзор, на подмолни решения и измами, във времето се оказват неустойчиви и се саморазрушават. Или най-малко сменят формата си на действие.
В съответния случай става въпрос по-скоро за второто. Тандемът се разпадна, откакто едната му половина атакува другата, разоръжи я, сложи я в изолираност и завладя огромна част от взаимно добитите активи. Събори и банката. Всичко това се случи пред необятно затворените очи на регулатори, държавно ръководство и правосъдие.
Дори отчасти с тяхно присъединяване. Като резултат механизмите на този модел не бяха унищожени, а единствено минаха от една форма в друга и от едни ръце в други. Налице са всички индикации, че моделът продължава да съществува и до през днешния ден, само че част от играчите са заменени. Делян Пеевски продължава да е народен представител, който след кратковременно изсветляване още веднъж твърди, че се отдръпва от бизнеса, а Цветан Василев е в Белград и чака екстрадиция по обвиняване, че е управлявал проведена незаконна група.
Както и да се назовават лицата,
структурите или инструментите на този циничен модел, той невиждано демонстрира по какъв начин действа една " захваната страна "
Той не би съществувал, в случай че страната не беше в " захват ", при който публичният интерес е загърбен за сметка единствено и само на частния.
В " захванатата " страна разпоредбите се коват по този начин, че да са комфортни на частния интерес, законите (ако инцидентно не правят работа на частния интерес) се потъпкват без реакция на институциите, в резюме, средата се изражда. В съответния случай, наред с всичко останало, жестоко е погазено банковото законодателство.
По природа банките са най-ниско рисковият вложител в стопанската система, те финансират единствено най-сигурната част на бизнеса. Моделът " КТБ " прекатурна тази визия надолу с главата, трансформирайки четвъртата по величина банка в България с активи от 7,3 милиарда лева във високо рисков капиталов фонд. А регулаторите мълчат, тъй като или са назначени от, или са подчинени на същия този модел.
Целта на плана KTBfiles е да покаже генезиса на модела и по какъв начин той се разду до мащаби, които притиснаха до стената всички основни държавни институции
Изследваме събитията, които направиха допустимо съществуването на този модел, както и механизмите за неговото премахване. Това прави плана KTBfiles доста по-всеобхватен, многопластов и значим от хронологията на един банков банкрут, бил той и най-големият в българската история.
Моделът има мощно изразено политическо и институционално лице. Той се материализира с помощта на съответни фигури, които (без)действат в негов интерес. Това не са анонимни служители, а ръководители на основни институции, регулатори, които години наред заемат постовете си и работят в негова услуга. В следствието в най-големи детайлности са разкрити техните връзки, зависимости и решения, изиграли основна роля за банката и бизнесите, захранвани от нея.
Тук единствено за образец ще споменем ролята на ръководителите на значимите регулатори като Българска национална банка (БНБ), Комисия за контролиране на известията (КРС) и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). И трите институции в даден миг работят в полза на планове, свързани директно или индиректно с КТБ. Българска народна банка редовно си затваря очите пред кредитирането на лица, свързани с банката; КРС организира процеса на цифровизация на телевизионния ефир по усета и в услуга на компании, свързани с банката; Комисия за защита на конкуренцията обичайно взема решения, които са в полза на компании, още веднъж от обкръжението на финансовата институция.
Това държание има своята цена – политическа корупция
И трите регулатора се оглавяват от несменяеми фигури, които са имали връзки с КТБ, надхвърлящи служебните им отговорности. Те, както и съответни " ятаци ", са проводниците на политическия и институционален чадър, направил допустимо съществуването на модела.
Фактите демонстрират, че в продължение на години от КТБ тече финансиране към политически сили (например ДПС) или към съответни имена от най-близкото обграждане на ръководещите. Подобно слепване на частните с обществените връзки стяга още по-силно захвата на страната.
Като основни настоящи лица в това следствие поканихме на среща Делян Пеевски и Цветан Василев. Поканата до Пеевски изпратихме посредством неговия юрист Александър Ангелов. Въпреки неколкократните опити не получихме отговор. След доста гледище Цветан Василев въпреки всичко се съгласи на изявление, което беше направено в края на август 2016 година в Белград.
В процеса на работа непрестанно търсехме за формален коментар или за среща всички, които по един или различен метод са наранени и биха имали да кажат нещо по тематиката КТБ. Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски, наред с доста други, отклониха поканата ни с безмълвие. Пламен Орешарски също не отговори на заложените от нас въпроси, а привидя плана като част от скрит план против него. (Изпращането на публични въпроси до него съответства с кандидат-президентската му акция, в която беше подсилен от ДПС).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Фалитът на КТБ (903)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ