Всеки ден момичето махало на полицая. Но веднъж не се появила и той усетил, че нещо не е наред
Клинт Скейлс израства в дом, цялостен с опиати, принуждение и рискови възрастни. Надолу по тяхната улица имало супермаркет, където тя и двамата й братя крадяли храна, имало и полицейски сектор.
Покрай дома им всеки ден минавал еднакъв служител на реда и Клин, която тогава била на 9 години, му махала с ръка.
„ Той беше единственият възрастен, на който можех да се доверя като дете “, споделя Клин.
Клин даже не знаела името му, само че един ден той споделил на децата, че в случай че имат потребност от него, той е там, с цел да ги отбрани. Полицаят се казвал Джеф Колвин и щял да изиграе значима роля в ориста на момичето.
Клин запомнила думите на служителя на реда и те й помогнали да преживее компликациите. „ Спомнях си за тези думи в най-лошите моменти от детството ми. “
А служителят на реда говорел напълно съществено.
Един напълно елементарен ден Джеф Колвин почнал ежедневния си патрул в квартала и погледнал към дома на Скейл, с цел да види дребната, позната ръка на прозореца. Днес обаче на прозореца разчувстваното дете го нямало на прозореца. Нямало никакво дете. Усетил извънредно възприятие в стомаха си.
Трудното детство
Младият Клин Скейлс имала сложен старт в живота. Родена и израснала в неприятен квартал в Канзас Сити, Мисури, не й били дадени доста шансове да успее в живота си. Деветгодишното дете постоянно оставало без храна, само че това не бил най-големият й проблем.
Тя трябвало да се грижи за двама по-малки братя, които също не получавали задоволително храна. Тъй като майка й в никакъв случай не била в близост, а кварталът бил рисков, тежката отговорност падала върху младата Клин.
За да изхрани фамилията си, Клин трябвало да краде. Затова и попаднала под вниманието на полицията.
Полицейското ръководство на Канзас Сити схванало за Клин и нейното семейство. Полицаят Джеф Колвин постоянно патрулирал в региона и си сложил за задача да ги държи под око.
Всичко почнало с най-простичкия човешки привет: махването с ръка. Въпреки че Клин Скейлс не знаела името, тя му махала разгорещено през прозореца на дома си и служителят на реда постоянно отвръщал. Чрез този обикновен поздраве запознанството се трансформирало в освен това.
Спасяването
Когато оня ден не я видял на прозореца, загриженият служител на реда решил да я ревизира. Това се оказало вярното решение, тъй като когато отворил вратата, той бил шокиран да я откри на земята, в безсъзнание, борейки се да диша.
Джеф бързо я закарал в болничното заведение, чудейки се дали ще оживее.
Той по този начин и не схванал. След като напусна болничното заведение, момичето – за което се оказало, че има тежко недохранване – било отведено в Тексас от фамилията си. Тя по този начин и не научила името му, както и той нейното.
Едва когато самата Клин към този момент била стара с деца, тя поискала да промени това.
Решена да откри мъжа, който избавил живота й, Клин употребявал обществените медии, с цел да се свърже и да види дали някой знае кой я е избавил оня ден, когато е била напълно сама.
С течение на времето тя съвсем загуби вяра да откри своя служител на реда воин – до момента в който един ден не получила известие от, сержант от полицията в Канзас Сити, който знаел кого търси Клин и провел среща сред двамата.
Но дали след толкоз години служителят на реда щял да си спомни за дребното си приятелче?
Оказва се, че той е „ мислил за нея и се е чудел какво се е случило с нея “. Джеф приел с вдъхновение предлагането за среща.
Скейлс се разплакала от наслада, когато го видяла. И тя имала огромна вест, която да заяви на своя детски „ ангел страж “, както го наричала.
По твоите стъпки
Оказва се, въодушевена от дейностите му, че самата Клин Скейлс станала служител на реда в Хюстън. Тя даже си била поставила гривна с името на своя воин.
„ Джеф Колвин не е единствено воин за мен “, споделя Клин, „ само че и моят ангел страж. Той беше до мен, когато нямах никого… Надявам се един ден да мога да стана нечий воин или да окажа позитивно влияние, както ти направи за мен. “
Понякога всичко, което е належащо, е едно махване с ръка, с цел да сторим нечие положително в живота на човек.
