Китайските власти решиха да пресекат червената линия в държавните дългове
Китайската страна в никакъв случай не е изоставяла такова средство за поддръжка на бюджета и стопанската система като заемите. В същото време китайските управляващи постоянно са се стремили да управляват държавните заеми и обществения дълг, установявайки редица „ червени линии “, които не могат да бъдат прекрачени.
Основните типове „ червени линии “ бяха оптималните стойности на недостига на държавния бюджет и общия размер на обществения дълг. Предимно не в безусловно, а в релативно изражение – като % от брутния вътрешен артикул (БВП).
Не знам за какво, само че при установяването на такива „ червени линии “ китайското управление се управлява от стандартите на Маастрихтския контракт на европейските страни (1992 г.), документът, който сложи основите на Европейския съюз.
Споразумението планува дефицитът на държавния бюджет на страните членки на Европейски Съюз да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а общественият (държавен) дълг не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт.
През 90-те години за Китай европейският стандарт за оптималната стойност на държавния дълг изглеждаше нещо доста далечно и недостижимо. Така през 1995 година, съгласно МВФ, държавният дълг на Китай възлиза на скромните 21,62% от Брутният вътрешен продукт.
До 2000 година той леко нараства и става еднакъв на 22,99% от Брутният вътрешен продукт. Но през този век динамичността на държавния дълг стартира да наподобява на експоненциален напредък. До 2010 година цифрата е повишена до 33,92% от Брутният вътрешен продукт. А китайският държавен дълг прекрачи „ алената линия “ на европейския стандарт през 2019 година, когато цифрата възлизаше на 60,4% от Брутният вътрешен продукт.
Но растежът на дълга не спря дотук. Ето стойностите на индикатора през идващите години (%): 2020 година - 70,14; 2021 година – 71,84; 2022 година – 77.10.
Своеобразен „ квантов скок “ се случи през 2019-2020 година, когато цената на индикатора се усили с близо 10 процентни пункта за година. За да бъдем почтени, би трябвало да се каже, че по това време в доста страни по света държавният дълг се е нараснал доста, както в безусловно, по този начин и в релативно изражение.
Причината за това беше по този начин наречената „ Ковид пандемия “, която предизвика икономическа рецесия в съвсем всички страни по света. И страните най-малко по някакъв метод се пробваха да смекчат рецесията посредством увеличение на държавните разноски и обществения дълг.
Между другото, Китай през 2020 година беше съвсем единствената страна в света, където нямаше спад на Брутният вътрешен продукт, даже имаше леко нарастване на Брутният вътрешен продукт. Това беше реализирано с помощта на много внезапното нарастване на държавните разноски и обществения дълг.
Всички специалисти чакат, че до края на 2023 година държавният дълг на Китай ще премине границата от 80% от Брутният вътрешен продукт. Според прогнозните оценки на известния информативен запас STATISTA, относителното равнище на държавния дълг на Китай ще бъде (% от БВП): 2023 година - 82,98; 2024 година – 87,41; 2025 година – 91,80; 2026 година – 95,90; 2027 година – 100.12; 2028 – 104.34.
Накратко, държавният дълг на Китай се чака да премине първо 90 %, а по-късно 100 % от Брутният вътрешен продукт в близко бъдеще. След което Поднебесната империя ще се причисли към клуба на страните, чийто обществен дълг е по-голям от годишния им Брутният вътрешен продукт.
Най-видните членове на този клуб сега са: Съединени американски щати (121,38% от Брутният вътрешен продукт през 2022 г.); Япония (261,29%); Гърция (177,43%); Италия (144,41%), Испания (111,98%); Франция (111,67%); Канада (106,59%); Англия (101,36%).
Държавният дълг на всяка страна нараства заради обстоятелството, че държавните заеми изпреварват изплащането на предходни задължения. Освен това приказваме за заеми освен от централното държавно управление, само че и от по-ниските равнища на ръководство, до локалните (общинските) управляващи.
В продължение на доста години централното държавно управление на Китай поддържаше таван на държавния недостиг от 3 % от Брутният вътрешен продукт. Решаване на доста от проблемите му посредством увеличение на задълженията на органите на локалната власт.
И в случай че съберем задълженията на всички равнища на ръководство в Китай, тогава годишните чисти заеми на страната (т.е. заемите минус изплащането на дълга) от дълго време са почнали да надвишават 3% от Брутният вътрешен продукт.
През 1990 година чистите държавни заеми на Китай бяха единствено 0,7% от Брутният вътрешен продукт, съгласно МВФ. През 2010 година те са още по-малки – 0,4% от Брутният вътрешен продукт. През 2015 година – 2,5%. Но през 2016 година те към този момент се усилиха до 3,4% от Брутният вътрешен продукт. След това те продължиха да порастват бързо, достигайки 6,1% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година
През 2020 година е реализирано рекордно равнище на чисти заеми – 9,7% от Брутният вътрешен продукт. Вече означих нагоре, че подобен скок се дължи на почналата в Поднебесната империя „ Ковид пандемия “, която заплашваше със сериозна икономическа рецесия.
Кризата беше спряна от мощни заеми, по-голямата част от които идваха от локалните китайски управляващи. Нетните държавни заеми спаднаха леко през идващите години, само че всички се уредиха рано на по-високи равнища от равнищата преди Ковид. През 2022 година те възлизат на 7,5% от БВП; през 2023 година те се правят оценка на 7,1% от Брутният вътрешен продукт.
МВФ дава следните прогнози за размера на чистите държавни заеми за идващите години (% от БВП): 2024 година – 7.0; 2025 година – 7,3; 2026 година – 7,5; 2027 година – 7,6; 2028 година – 7.8. Очевидно е, че при такива оценки общият обществен дълг на Китай ще пораства бързо.
В същото време за китайските управляващи „ свещената крава “ остава пределната стойност на бюджетния недостиг на КНР от 3% от Брутният вътрешен продукт. Така през 2019 година дефицитът е бил еднакъв на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. Но когато стартира по този начин наречената „ пандемия на КОВИД “, Пекин трябваше да премине „ алената линия “.
През 2020 година бюджетният недостиг скочи до 3,6% от БВП; през 2021 година възлиза на 3,2% от Брутният вътрешен продукт. Но още през 2022 година цифрата беше върната към естествените нива; дефицитът възлиза на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. За 2023 година китайските управляващи изготвиха държавен бюджет, в който дефицитът беше плануван да бъде тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт. До есента всички бяха уверени, че бюджет 2023 ще бъде изпълнен тъкмо, в това число и размера на недостига.
Но през октомври Държавният съвет изпрати редица оферти за незабавни ограничения в региона на обществените финанси до Постоянния комитет на Общокитайското заседание на народните представители (NPC). И на 24 число на посочения месец предложенията са утвърдени.
Тяхната същина се свежда до обстоятелството, че китайското държавно управление емитира спомагателни 1 трилион юана (141 милиарда долара) държавни облигации през четвъртото тримесечие на тази година, с цел да финансира разноските за инфраструктура.
Събраните средства ще бъдат трансферирани на локалните управляващи посредством трансферни заплащания, а централното държавно управление ще поеме отговорността за изплащането на главницата и лихвите. Половината от средствата, 500 милиарда юана, ще бъдат отпуснати тази година, а половината ще бъдат пренесени към 2024 година
Заместник-министърът на финансите Чжу Чжунмин сподели на брифинг на 25 октомври, че набраните пари ще финансират главно вложения в осем съществени области, в това число възобновяване на засегнатите от бедствия региони, осъществяване на основни планове за надзор на наводненията и възстановяване на ръководството на бедствия. Основните бенефициенти ще бъдат районите на Северен и Североизточен Китай.
Централното държавно управление рядко издава специфични съкровищни облигации, предопределени да финансират съответни политики или планове („ целеви заеми “). Първият път беше през 1998 година по време на азиатската финансова рецесия, чистото им потребление беше през 2007 година по време на международната финансова рецесия и по-късно още веднъж през 2020 година по време на „ пандемията на Ковид “.
Сегашното решение е четвъртото дело. Това обаче е първият път, когато специфичните държавни облигации ще бъдат включени в бюджетния недостиг.
Обосновката зад решението от октомври беше, че локалните управляващи, които до неотдавна носеха тежестта на държавните заеми, са изчерпали всички свои благоприятни условия.
Много от тях са в положение преди дефолт. А някои към този момент са просрочили дълговите си отговорности. Просто държавно-партийното управление на Поднебесната империя не предлага медиите да обявяват това, с цел да не сее суматоха в обществото и измежду вложителите.
Допълнителните облигационни заеми, утвърдени от НДК, усилват бюджетния недостиг до 3,8% от Брутният вътрешен продукт. Държавата още веднъж излезе от „ алената линия “. Освен това това е рекорден бюджетен недостиг в историята на Китай.
Прави усещане, че от известно време в Китай има негласна цензура на изявления на икономическа тема. На създателите не се предлага да подлагат на критика икономическата политика на партията и страната и да показват прекомерно радикални оферти, които не се вписват в формалната идеология. А през ноември в китайските медии се появиха любопитни изявления на китайския икономист Цзя Генлианг.
Той предлага на държавното управление интензивно да наема служащи в обществения бранш и доста да усили държавните разноски, с цел да усили приходите и потреблението на популацията. Според китайския икономист Китай не би трябвало да се опасява от спад в износа на артикули и понижаване на комерсиалния остатък вследствие на засиления западен протекционизъм на Запад.
Тези загуби могат да бъдат обезщетени от увеличение на бюджетните разноски и бюджетния недостиг. Икономистът утвърди преди малко взетото решение за увеличение на бюджетния недостиг до 3,8% от Брутният вътрешен продукт, отбелязвайки, че това сигурно ще има удобен резултат върху китайската стопанска система.
Но той сподели, че тази мярка не е задоволителна. И че прагът на бюджетния недостиг би трябвало да се вдигне до най-малко 5% от Брутният вътрешен продукт. Наблюдатели показаха мнение, че обществената изява на Цзя Генлианг е глобена от китайските управляващи. И скоро в действителност може да се вземе решение за пренасяне на „ алената линия “ на ново равнище – 5% от Брутният вътрешен продукт.
P.S. В съпоставяне с китайските индикатори дефицитът на държавния бюджет на Руската федерация наподобява доста непретенциозен. По предварителни оценки до края на 2023 година той ще възлезе на не повече от 1% от Брутният вътрешен продукт.
Превод: СМ
Основните типове „ червени линии “ бяха оптималните стойности на недостига на държавния бюджет и общия размер на обществения дълг. Предимно не в безусловно, а в релативно изражение – като % от брутния вътрешен артикул (БВП).
Не знам за какво, само че при установяването на такива „ червени линии “ китайското управление се управлява от стандартите на Маастрихтския контракт на европейските страни (1992 г.), документът, който сложи основите на Европейския съюз.
Споразумението планува дефицитът на държавния бюджет на страните членки на Европейски Съюз да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а общественият (държавен) дълг не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт.
През 90-те години за Китай европейският стандарт за оптималната стойност на държавния дълг изглеждаше нещо доста далечно и недостижимо. Така през 1995 година, съгласно МВФ, държавният дълг на Китай възлиза на скромните 21,62% от Брутният вътрешен продукт.
До 2000 година той леко нараства и става еднакъв на 22,99% от Брутният вътрешен продукт. Но през този век динамичността на държавния дълг стартира да наподобява на експоненциален напредък. До 2010 година цифрата е повишена до 33,92% от Брутният вътрешен продукт. А китайският държавен дълг прекрачи „ алената линия “ на европейския стандарт през 2019 година, когато цифрата възлизаше на 60,4% от Брутният вътрешен продукт.
Но растежът на дълга не спря дотук. Ето стойностите на индикатора през идващите години (%): 2020 година - 70,14; 2021 година – 71,84; 2022 година – 77.10.
Своеобразен „ квантов скок “ се случи през 2019-2020 година, когато цената на индикатора се усили с близо 10 процентни пункта за година. За да бъдем почтени, би трябвало да се каже, че по това време в доста страни по света държавният дълг се е нараснал доста, както в безусловно, по този начин и в релативно изражение.
Причината за това беше по този начин наречената „ Ковид пандемия “, която предизвика икономическа рецесия в съвсем всички страни по света. И страните най-малко по някакъв метод се пробваха да смекчат рецесията посредством увеличение на държавните разноски и обществения дълг.
Между другото, Китай през 2020 година беше съвсем единствената страна в света, където нямаше спад на Брутният вътрешен продукт, даже имаше леко нарастване на Брутният вътрешен продукт. Това беше реализирано с помощта на много внезапното нарастване на държавните разноски и обществения дълг.
Всички специалисти чакат, че до края на 2023 година държавният дълг на Китай ще премине границата от 80% от Брутният вътрешен продукт. Според прогнозните оценки на известния информативен запас STATISTA, относителното равнище на държавния дълг на Китай ще бъде (% от БВП): 2023 година - 82,98; 2024 година – 87,41; 2025 година – 91,80; 2026 година – 95,90; 2027 година – 100.12; 2028 – 104.34.
Накратко, държавният дълг на Китай се чака да премине първо 90 %, а по-късно 100 % от Брутният вътрешен продукт в близко бъдеще. След което Поднебесната империя ще се причисли към клуба на страните, чийто обществен дълг е по-голям от годишния им Брутният вътрешен продукт.
Най-видните членове на този клуб сега са: Съединени американски щати (121,38% от Брутният вътрешен продукт през 2022 г.); Япония (261,29%); Гърция (177,43%); Италия (144,41%), Испания (111,98%); Франция (111,67%); Канада (106,59%); Англия (101,36%).
Държавният дълг на всяка страна нараства заради обстоятелството, че държавните заеми изпреварват изплащането на предходни задължения. Освен това приказваме за заеми освен от централното държавно управление, само че и от по-ниските равнища на ръководство, до локалните (общинските) управляващи.
В продължение на доста години централното държавно управление на Китай поддържаше таван на държавния недостиг от 3 % от Брутният вътрешен продукт. Решаване на доста от проблемите му посредством увеличение на задълженията на органите на локалната власт.
И в случай че съберем задълженията на всички равнища на ръководство в Китай, тогава годишните чисти заеми на страната (т.е. заемите минус изплащането на дълга) от дълго време са почнали да надвишават 3% от Брутният вътрешен продукт.
През 1990 година чистите държавни заеми на Китай бяха единствено 0,7% от Брутният вътрешен продукт, съгласно МВФ. През 2010 година те са още по-малки – 0,4% от Брутният вътрешен продукт. През 2015 година – 2,5%. Но през 2016 година те към този момент се усилиха до 3,4% от Брутният вътрешен продукт. След това те продължиха да порастват бързо, достигайки 6,1% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година
През 2020 година е реализирано рекордно равнище на чисти заеми – 9,7% от Брутният вътрешен продукт. Вече означих нагоре, че подобен скок се дължи на почналата в Поднебесната империя „ Ковид пандемия “, която заплашваше със сериозна икономическа рецесия.
Кризата беше спряна от мощни заеми, по-голямата част от които идваха от локалните китайски управляващи. Нетните държавни заеми спаднаха леко през идващите години, само че всички се уредиха рано на по-високи равнища от равнищата преди Ковид. През 2022 година те възлизат на 7,5% от БВП; през 2023 година те се правят оценка на 7,1% от Брутният вътрешен продукт.
МВФ дава следните прогнози за размера на чистите държавни заеми за идващите години (% от БВП): 2024 година – 7.0; 2025 година – 7,3; 2026 година – 7,5; 2027 година – 7,6; 2028 година – 7.8. Очевидно е, че при такива оценки общият обществен дълг на Китай ще пораства бързо.
В същото време за китайските управляващи „ свещената крава “ остава пределната стойност на бюджетния недостиг на КНР от 3% от Брутният вътрешен продукт. Така през 2019 година дефицитът е бил еднакъв на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. Но когато стартира по този начин наречената „ пандемия на КОВИД “, Пекин трябваше да премине „ алената линия “.
През 2020 година бюджетният недостиг скочи до 3,6% от БВП; през 2021 година възлиза на 3,2% от Брутният вътрешен продукт. Но още през 2022 година цифрата беше върната към естествените нива; дефицитът възлиза на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. За 2023 година китайските управляващи изготвиха държавен бюджет, в който дефицитът беше плануван да бъде тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт. До есента всички бяха уверени, че бюджет 2023 ще бъде изпълнен тъкмо, в това число и размера на недостига.
Но през октомври Държавният съвет изпрати редица оферти за незабавни ограничения в региона на обществените финанси до Постоянния комитет на Общокитайското заседание на народните представители (NPC). И на 24 число на посочения месец предложенията са утвърдени.
Тяхната същина се свежда до обстоятелството, че китайското държавно управление емитира спомагателни 1 трилион юана (141 милиарда долара) държавни облигации през четвъртото тримесечие на тази година, с цел да финансира разноските за инфраструктура.
Събраните средства ще бъдат трансферирани на локалните управляващи посредством трансферни заплащания, а централното държавно управление ще поеме отговорността за изплащането на главницата и лихвите. Половината от средствата, 500 милиарда юана, ще бъдат отпуснати тази година, а половината ще бъдат пренесени към 2024 година
Заместник-министърът на финансите Чжу Чжунмин сподели на брифинг на 25 октомври, че набраните пари ще финансират главно вложения в осем съществени области, в това число възобновяване на засегнатите от бедствия региони, осъществяване на основни планове за надзор на наводненията и възстановяване на ръководството на бедствия. Основните бенефициенти ще бъдат районите на Северен и Североизточен Китай.
Централното държавно управление рядко издава специфични съкровищни облигации, предопределени да финансират съответни политики или планове („ целеви заеми “). Първият път беше през 1998 година по време на азиатската финансова рецесия, чистото им потребление беше през 2007 година по време на международната финансова рецесия и по-късно още веднъж през 2020 година по време на „ пандемията на Ковид “.
Сегашното решение е четвъртото дело. Това обаче е първият път, когато специфичните държавни облигации ще бъдат включени в бюджетния недостиг.
Обосновката зад решението от октомври беше, че локалните управляващи, които до неотдавна носеха тежестта на държавните заеми, са изчерпали всички свои благоприятни условия.
Много от тях са в положение преди дефолт. А някои към този момент са просрочили дълговите си отговорности. Просто държавно-партийното управление на Поднебесната империя не предлага медиите да обявяват това, с цел да не сее суматоха в обществото и измежду вложителите.
Допълнителните облигационни заеми, утвърдени от НДК, усилват бюджетния недостиг до 3,8% от Брутният вътрешен продукт. Държавата още веднъж излезе от „ алената линия “. Освен това това е рекорден бюджетен недостиг в историята на Китай.
Прави усещане, че от известно време в Китай има негласна цензура на изявления на икономическа тема. На създателите не се предлага да подлагат на критика икономическата политика на партията и страната и да показват прекомерно радикални оферти, които не се вписват в формалната идеология. А през ноември в китайските медии се появиха любопитни изявления на китайския икономист Цзя Генлианг.
Той предлага на държавното управление интензивно да наема служащи в обществения бранш и доста да усили държавните разноски, с цел да усили приходите и потреблението на популацията. Според китайския икономист Китай не би трябвало да се опасява от спад в износа на артикули и понижаване на комерсиалния остатък вследствие на засиления западен протекционизъм на Запад.
Тези загуби могат да бъдат обезщетени от увеличение на бюджетните разноски и бюджетния недостиг. Икономистът утвърди преди малко взетото решение за увеличение на бюджетния недостиг до 3,8% от Брутният вътрешен продукт, отбелязвайки, че това сигурно ще има удобен резултат върху китайската стопанска система.
Но той сподели, че тази мярка не е задоволителна. И че прагът на бюджетния недостиг би трябвало да се вдигне до най-малко 5% от Брутният вътрешен продукт. Наблюдатели показаха мнение, че обществената изява на Цзя Генлианг е глобена от китайските управляващи. И скоро в действителност може да се вземе решение за пренасяне на „ алената линия “ на ново равнище – 5% от Брутният вътрешен продукт.
P.S. В съпоставяне с китайските индикатори дефицитът на държавния бюджет на Руската федерация наподобява доста непретенциозен. По предварителни оценки до края на 2023 година той ще възлезе на не повече от 1% от Брутният вътрешен продукт.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ