Мелниците в Киндердейк - сякаш сте стъпили в нидерландската история
Киндердейк (Kinderdijk) е малко идилично населено място в Южна Нидерландия, фамозно с емблематичните си вятърни мелници, помпени станции и насипи, които управляват равнището на водата и защищават от заливане на ниско разположените терени (подлер).
Когато попаднете там като че ли сте стъпили с краката си в средата на нидерландската история. Тесните криволичести каменни пътеки „ описват “ за непрестанната битка на хората от хилядолетия с водната буря, истории за софтуерния прогрес от елементарното колело на вятърната мелница до механизираната помпа, която връща още веднъж водата в реката. Още на входа на селището виждате два дълги реда с мелници, разнообразни по своята същина и всяка със своя история.
Историята
Преди хиляда години цялата тази област е била огромно торфено тресавище, заклещено сред вилнеещите реки и плача на морето. Ловци и риболовци идвали тук единствено през лятото, когато водата била задоволително ниска.
Когато се заселили първите непрекъснати поданици, те построили къщите си върху пясъчни дюни, с цел да останат на повърхността при положение на наводняване.
Година след година от ден на ден хора желали да се заселят върху плодородната земя, покрай богатите търговски градове. Построени били насипи, които да стопират непрестанно напиращата речна вода. Терените, които били под морското ниво обаче оставали непрестанно наводнени. Нужна била система, която да ги държи сухи. Започнало построяването на система от 19 вятърни мелници и помпени станции, която да изхвърля водата още веднъж реката на Киндердейк.
С годините са измислени системи, които силата напразно е впрегната с парни, дизелови и електрически помпени станции. Така човешката просветеност, технологиите и природата работят дружно, с цел да поддържат краката на локалните сухи.
Вятърните мелници са населявани и през днешния ден. Семейство Хук е преплетено с Киндердайк от епохи, споделя на формалната си страница посетителският център. Арие и Петра Хук живеят с двете си дъщери в мелница номер 5 на Nederwaard.
Арие е десето потомство мелничар и добре позната и уважавана фамилия в селището. Негов комшия е брат му Ян, който живее със фамилията си в мелница 4.
В средата на предишния век вятърните мелници изгубили историческата си функционалност да управляват равнището на водите. Помпените станции поели тяхната работа. Технологичният напредък лишил на мелничарите значима част тяхната същина и приходи, несъмнено. " Професията на водния мелничар в този момент е изцяло друга от преди. Тогава не всичко беше сладко, занимателно и хубаво денем. Ставате в 6 сутринта и стартирате да мелите брашното. Ако имате шанс, може да сте завършили в 22 часа ", споделя Арие Хук за всекидневието си.
Под отбрана на ЮНЕСКО
През 1977 година ЮНЕСКО включва това кътче на нидерландската история в листата на международното завещание. Посетители от целия свят по цяла година се стичат, с цел да се допрян до духа на Киндердейк. Все по-разрастващият се туризъм оказва и напън върху персоналния живот на дребното непрекъснати жители в мелниците. „ Вече не е като в предишното “, спомнят си семейство Хук. Те ценят моментите, когато чуват единствено чуруликането на птиците и залезът на слънцето. Заедно на скамейка, единствено със звука на мелничното весло. Тогава усещат, че са едно със света към тях и са извънредно щастливи.
Резервоари, помпени станции, административни здания и 19 красиво непокътнати вятърни мелници. Всичко това демонстрира впечатляващия принос на нидерландците по пътя за развиването на технологията за поддържане равнището на речната водата, отбелязва и ЮНЕСКО. Това е повода и да включи обекта в културното си завещание, с цел да го резервира непокътнато и за бъдещите генерации. /БГНЕС
За БГНЕС от Белгия: Апостол Апостолов.
Когато попаднете там като че ли сте стъпили с краката си в средата на нидерландската история. Тесните криволичести каменни пътеки „ описват “ за непрестанната битка на хората от хилядолетия с водната буря, истории за софтуерния прогрес от елементарното колело на вятърната мелница до механизираната помпа, която връща още веднъж водата в реката. Още на входа на селището виждате два дълги реда с мелници, разнообразни по своята същина и всяка със своя история.
Историята
Преди хиляда години цялата тази област е била огромно торфено тресавище, заклещено сред вилнеещите реки и плача на морето. Ловци и риболовци идвали тук единствено през лятото, когато водата била задоволително ниска.
Когато се заселили първите непрекъснати поданици, те построили къщите си върху пясъчни дюни, с цел да останат на повърхността при положение на наводняване.
Година след година от ден на ден хора желали да се заселят върху плодородната земя, покрай богатите търговски градове. Построени били насипи, които да стопират непрестанно напиращата речна вода. Терените, които били под морското ниво обаче оставали непрестанно наводнени. Нужна била система, която да ги държи сухи. Започнало построяването на система от 19 вятърни мелници и помпени станции, която да изхвърля водата още веднъж реката на Киндердейк.
С годините са измислени системи, които силата напразно е впрегната с парни, дизелови и електрически помпени станции. Така човешката просветеност, технологиите и природата работят дружно, с цел да поддържат краката на локалните сухи.
Вятърните мелници са населявани и през днешния ден. Семейство Хук е преплетено с Киндердайк от епохи, споделя на формалната си страница посетителският център. Арие и Петра Хук живеят с двете си дъщери в мелница номер 5 на Nederwaard.
Арие е десето потомство мелничар и добре позната и уважавана фамилия в селището. Негов комшия е брат му Ян, който живее със фамилията си в мелница 4.
В средата на предишния век вятърните мелници изгубили историческата си функционалност да управляват равнището на водите. Помпените станции поели тяхната работа. Технологичният напредък лишил на мелничарите значима част тяхната същина и приходи, несъмнено. " Професията на водния мелничар в този момент е изцяло друга от преди. Тогава не всичко беше сладко, занимателно и хубаво денем. Ставате в 6 сутринта и стартирате да мелите брашното. Ако имате шанс, може да сте завършили в 22 часа ", споделя Арие Хук за всекидневието си.
Под отбрана на ЮНЕСКО
През 1977 година ЮНЕСКО включва това кътче на нидерландската история в листата на международното завещание. Посетители от целия свят по цяла година се стичат, с цел да се допрян до духа на Киндердейк. Все по-разрастващият се туризъм оказва и напън върху персоналния живот на дребното непрекъснати жители в мелниците. „ Вече не е като в предишното “, спомнят си семейство Хук. Те ценят моментите, когато чуват единствено чуруликането на птиците и залезът на слънцето. Заедно на скамейка, единствено със звука на мелничното весло. Тогава усещат, че са едно със света към тях и са извънредно щастливи.
Резервоари, помпени станции, административни здания и 19 красиво непокътнати вятърни мелници. Всичко това демонстрира впечатляващия принос на нидерландците по пътя за развиването на технологията за поддържане равнището на речната водата, отбелязва и ЮНЕСКО. Това е повода и да включи обекта в културното си завещание, с цел да го резервира непокътнато и за бъдещите генерации. /БГНЕС
За БГНЕС от Белгия: Апостол Апостолов.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ