День : Защо Западът не бърза да помага на Украйна
Киев. През последните седмици формалните лица на Украйна, в това число и най-високопоставените, включително и президентът, непрестанно водят договаряния с водачите на западните страни, с ръководителя на Европейския съюз, с водачите на парламентарни фракции. Преговорите се водят както онлайн, по този начин и „ онлайн “, лице в лице. На тези договаряния украинските представители приказват за най-важното нещо за тях, за тяхната страна и по-голямата част от нейния народ - за попречване на нова вълна от съветска експанзия, която може да се трансформира в извънредно огромна, в действителност пълномащабна война с всички типове оръжия, с изключение на може би с нуклеарни оръжия (макар, че Путин може да ги употребява, тъй като равнището на психологичната патология в настоящето управление на Кремъл, съгласно създателя, е по-високо, в сравнение с по времето на Сталин и Брежнев), написа украинското издание “День “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Ултиматумът на Кремъл към Съединените щати, който, наред с други неща, вкарва термина " страни, които преди са били част от Съюза на руските социалистически републики ", които би трябвало да бъдат напълно и дефинитивно дадени под въздействието на Кремъл, изисква внезапно понижаване на военнополитическата интензивност на Съединени американски щати и отвод на последните да оказват помощ на жертвите на съветската експанзия (всъщност даже на членки на НАТО).
Но Русия не поема, съгласно този документ (проектоспоразумението за гаранции за сигурност сред Русия и Съединените щати), никакви спомагателни отговорности (на процедура всички нейни въоръжени сили към този момент са на национална територия и всичко военни отвън нея са " няма такова нещо ". “, които по нужда елементарно се маскират като някаква „ частна военна компания “ и които в последна сметка могат да бъдат пожертвани).
Предизвикателното, безочливо, необикновено, според контрола както на интернационалното право, както и според неписаните правила на междудържавните връзки, държание на " кремълските чиновници по сигурността ", наподобява, би трябвало да провокира извънредно остра съпротива от Запада и на първо място от Съединените щати. И тази борба по никакъв метод не би трябвало да се лимитира до закани за използване на редица наказания (само стопански и дипломатически заплахи) след офанзивата против Украйна. Освен това тази офанзива не би трябвало да се свързва с доставката на отбранителни (противотанкови, противовъздушни, противокорабни) оръжия на Украйна. Всъщност, съгласно военачалник Кривонос, съветските ударни групи могат да стигнат до Киев за шест часа. Добре, в случай че не шест, а осем. Ще съумеят ли да ни трансферират това оръжие, в случай че Русия освен реалокира колоните от бронирана техника, само че и „ затвори небето “ (и сигурно ще го направи)? И ще имат ли време украинските бойци „ от нищо “ да овладеят актуалните оръжия? Реторични въпроси, нали?
И като цяло: при огромна съветска инвазия в Украйна, и Беларус, и Молдова (Приднестровието) ще бъдат неотложно въвлечени във военните дейности – това би означавало ужасна злополука за цяла Европа. На тази територия има четири настоящи атомни електроцентрали, в това число най-голямата в Европа „ Запорожие “, както и за киевския реактор на Института за нуклеарни проучвания и всичко това ще попадне във военна зона.
Наистина ли Западът не знае, че политиката на успокояване на агресорите постоянно е имала съдбовни последствия, в това число и за умиротворителите? Не схващат ли, че неналичието на задоволително отбранителни оръжия в Украйна единствено ще въодушеви Путин да влезе във война? И в действителност ли са неспособни да схванат какво рискуват, без да дават на украинските военни задоволително средства за обезвреждане на хищническите проекти на Кремъл?
Явно част от западния хайлайф в действителност не е изучавал уроците по история или не схваща същността на политиката на Путин. Друга част просто не е в положение да работи уверено, държана в плен на мъртвородените политически канони (Афганистан стана очевидец на тяхното крушение, както и Сирия преди няколко години). Има обаче друга и забележителна част от западния хайлайф, която съответно прави оценка путинизма и заканите, които съставлява за цялата цивилизация, която упорства за нуждата от отбрана на Украйна, само че не бърза да дава съвременни оръжия на украинските бойци. Защо се случва този цялостен парадокс?
Може би дълбоката корупция в Украйна е една добра (наистина добра!) причина за какво здравомислещите западни политици не бързат с прехвърлянето на модерни оръжия в Украйна и даването на друга помощ - те не са сигурни дали информацията за това ще бъде неотложно трансферирана в Москва и и дали някои от тези оръжия няма да попаднат у руснаците. Освен това наподобява, че не са сигурни дали настоящето управление на Украйна е готово и способно да окаже действителна опозиция на възможна съветска инвазия, желаят да видят дали Украйна ще се отбрани, дали държавното управление ще капитулира. В тези среди, съгласно създателите, няма доверие нито в нашето държавно управление, нито в хората, които го избраха, нито в гражданското общество, което търпи всичко това и единствено мрънка недоволно. Бих желал да се объркам, само че...
Превод и редакция: Юлиян Марков
Ултиматумът на Кремъл към Съединените щати, който, наред с други неща, вкарва термина " страни, които преди са били част от Съюза на руските социалистически републики ", които би трябвало да бъдат напълно и дефинитивно дадени под въздействието на Кремъл, изисква внезапно понижаване на военнополитическата интензивност на Съединени американски щати и отвод на последните да оказват помощ на жертвите на съветската експанзия (всъщност даже на членки на НАТО).
Но Русия не поема, съгласно този документ (проектоспоразумението за гаранции за сигурност сред Русия и Съединените щати), никакви спомагателни отговорности (на процедура всички нейни въоръжени сили към този момент са на национална територия и всичко военни отвън нея са " няма такова нещо ". “, които по нужда елементарно се маскират като някаква „ частна военна компания “ и които в последна сметка могат да бъдат пожертвани).
Предизвикателното, безочливо, необикновено, според контрола както на интернационалното право, както и според неписаните правила на междудържавните връзки, държание на " кремълските чиновници по сигурността ", наподобява, би трябвало да провокира извънредно остра съпротива от Запада и на първо място от Съединените щати. И тази борба по никакъв метод не би трябвало да се лимитира до закани за използване на редица наказания (само стопански и дипломатически заплахи) след офанзивата против Украйна. Освен това тази офанзива не би трябвало да се свързва с доставката на отбранителни (противотанкови, противовъздушни, противокорабни) оръжия на Украйна. Всъщност, съгласно военачалник Кривонос, съветските ударни групи могат да стигнат до Киев за шест часа. Добре, в случай че не шест, а осем. Ще съумеят ли да ни трансферират това оръжие, в случай че Русия освен реалокира колоните от бронирана техника, само че и „ затвори небето “ (и сигурно ще го направи)? И ще имат ли време украинските бойци „ от нищо “ да овладеят актуалните оръжия? Реторични въпроси, нали?
И като цяло: при огромна съветска инвазия в Украйна, и Беларус, и Молдова (Приднестровието) ще бъдат неотложно въвлечени във военните дейности – това би означавало ужасна злополука за цяла Европа. На тази територия има четири настоящи атомни електроцентрали, в това число най-голямата в Европа „ Запорожие “, както и за киевския реактор на Института за нуклеарни проучвания и всичко това ще попадне във военна зона.
Наистина ли Западът не знае, че политиката на успокояване на агресорите постоянно е имала съдбовни последствия, в това число и за умиротворителите? Не схващат ли, че неналичието на задоволително отбранителни оръжия в Украйна единствено ще въодушеви Путин да влезе във война? И в действителност ли са неспособни да схванат какво рискуват, без да дават на украинските военни задоволително средства за обезвреждане на хищническите проекти на Кремъл?
Явно част от западния хайлайф в действителност не е изучавал уроците по история или не схваща същността на политиката на Путин. Друга част просто не е в положение да работи уверено, държана в плен на мъртвородените политически канони (Афганистан стана очевидец на тяхното крушение, както и Сирия преди няколко години). Има обаче друга и забележителна част от западния хайлайф, която съответно прави оценка путинизма и заканите, които съставлява за цялата цивилизация, която упорства за нуждата от отбрана на Украйна, само че не бърза да дава съвременни оръжия на украинските бойци. Защо се случва този цялостен парадокс?
Може би дълбоката корупция в Украйна е една добра (наистина добра!) причина за какво здравомислещите западни политици не бързат с прехвърлянето на модерни оръжия в Украйна и даването на друга помощ - те не са сигурни дали информацията за това ще бъде неотложно трансферирана в Москва и и дали някои от тези оръжия няма да попаднат у руснаците. Освен това наподобява, че не са сигурни дали настоящето управление на Украйна е готово и способно да окаже действителна опозиция на възможна съветска инвазия, желаят да видят дали Украйна ще се отбрани, дали държавното управление ще капитулира. В тези среди, съгласно създателите, няма доверие нито в нашето държавно управление, нито в хората, които го избраха, нито в гражданското общество, което търпи всичко това и единствено мрънка недоволно. Бих желал да се объркам, само че...
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ