Киберсигурността е важна не само на Земята, но и в Космоса
Кибератаките се трансфораха в всекидневие за обществото и бизнеса. За момента множеството от тях се изчерпват с обири на данни и блокирали системи, което основава неправилно усещане, че не са чак толкоз рискови.
Всъщност, хакерските атаки могат да имат съществени, директни последици за човешките животи. Това към този момент се е случвало нееднократно, когато хакери нападат с криптовируси лечебни заведения и блокират системите им. Повечето хакерски групи в действителност имат неписано предписание да не нападат учебни заведения и лечебни заведения, само че не всички го съблюдават. Вече има и най-малко един смъртен случай на пациент във Англия, който не е бил избавен поради блокирали системи.
Критичната инфраструктура също може да е обект на хакерски атаки със съществени последици. Рисковете в тази ситуация са ясни – спиране на електропреносната мрежа, претоварване или даже вмешателство в системи за надзор на качеството на водата и други Повечето от тези детайли са изолирани от директен интернет достъп, само че има и такива, които са свързани с мрежата, с цел да могат да се ръководят и наблюдават от разстояние.
Има и различен риск, който не трябва да се подценява – хакерски атаки против галактическа инсталация. Това също звучи футуристично, само че е напълно действително. По-малките опасности са просто блокиране на работата на информационен или боен спътник. Но има и други рискове, в това число пренасочването на спътника в друга посока и извеждането му от орбита или даже отклоняването му към Земята. А занапред предстоят и още по-амбициозни галактически стратегии и пътешествия, в това число и с установяването на колонии на Луната и Марс. Колонии, които ще са свързани с интернет…
Доверието е преди всичко
Грегъри Фалко от университета „ Джон Хопкинс “ разяснява пред изданието IEEE Spectrum, че рискът от киберинциденти в космоса е доста огромен. Той е направил изследване, което открива съществени дефекти в системите за киберсигурност на галактическото съоръжение.
Ярък образец се оказват идващото потомство скафандри, които ще са част от програмата Artemis. Тя планува изпращане на хора на Луната и цялостно възобновяване на голям брой аспекти от галактическите пътешествия. Оказва се обаче, че киберсигурността въобще не е измежду грижите на учените. „ Нямаше никакви спецификации в условията за новите скафандри във връзка с киберсигурността. Това беше разочароващо за мен… Трябва да е явно, че е проблем “, разяснява Фалко.
Конкуренцията сред галактическите страни и сега е изострена поради геополитическите връзки. Освен това следва комерсиализиране на галактическите планове и пътешествия в опит да се понижат разноските. Така връзката сред другите галактически апарати ще стане още по-важна, с цел да се подсигурява сигурността на всички. „ Не е задоволително да отбраните връзките единствено към вашия спътник, тъй като всичко в космоса се доверява на останалите участници “, споделя Джеймс Павур, специалист по киберсигурност.
Досегашният метод постоянно е бил разчитане, че технологията е толкоз комплицирана, че никой няма да се занимава да търси пробиви в нея. Това обаче е съществено подценяване на напредъка на технологиите, споделя Павур. Трябва да се поставят дейни грижи за сигурността, която не се изчерпва единствено със отбраната на наземната инфраструктура, прибавя Павур.
Какво може да се направи
Павур разкрива, че точно сателитната промишленост е първата измежду галактическите браншове, която е обърнала по-сериозно внимание на киберсигурността. Вече се създават съответни стандарти, които приспособяват познати и ефикасни тактики за киберсигурност като „ нулево доверие “ – приема се, че нито едно устройство в мрежата не е несъмнено. Съответно то би трябвало да бъде верифицирано и да удостоверява дейностите си постоянно, а достъпът да бъде стеснен единствено до функционалности и системи, които са му нужни.
Павур отбелязва, че би трябвало да се направи и среда, която да стимулира така наречен етични хакери, които да оказват помощ за откриването на уязвимости и отстраняването им. Това е общоприета процедура за корпоративната киберсигурност, само че на практика липсва за галактическата. Ще е по-трудно да се реализира, споделя Павур. Причината е, че се работи с доста по-специфични технологии, които са обвързани с доста повече секрети и надлежно фирмите не са доста склонни да обезпечават достъп до тях.
Според Фалко това ще е неизбежно. Най-малкото поради огромния интерес към развиване на галактически туризъм. Тогава ще би трябвало да се подсигурява сигурността на пасажерите във всички аспекти, в това число и цифровия. Той счита, че в този момент е моментът да се стартира работа в тази посока, а да не се чака последният миг, тъй като тогава изоставането в системите за сигурност ще е огромно, а най-хубавата отбрана може да се реализира, когато киберсигурността е главен детайл още през цялото време на създаването на даден програмен продукт.
Всъщност, хакерските атаки могат да имат съществени, директни последици за човешките животи. Това към този момент се е случвало нееднократно, когато хакери нападат с криптовируси лечебни заведения и блокират системите им. Повечето хакерски групи в действителност имат неписано предписание да не нападат учебни заведения и лечебни заведения, само че не всички го съблюдават. Вече има и най-малко един смъртен случай на пациент във Англия, който не е бил избавен поради блокирали системи.
Критичната инфраструктура също може да е обект на хакерски атаки със съществени последици. Рисковете в тази ситуация са ясни – спиране на електропреносната мрежа, претоварване или даже вмешателство в системи за надзор на качеството на водата и други Повечето от тези детайли са изолирани от директен интернет достъп, само че има и такива, които са свързани с мрежата, с цел да могат да се ръководят и наблюдават от разстояние.
Има и различен риск, който не трябва да се подценява – хакерски атаки против галактическа инсталация. Това също звучи футуристично, само че е напълно действително. По-малките опасности са просто блокиране на работата на информационен или боен спътник. Но има и други рискове, в това число пренасочването на спътника в друга посока и извеждането му от орбита или даже отклоняването му към Земята. А занапред предстоят и още по-амбициозни галактически стратегии и пътешествия, в това число и с установяването на колонии на Луната и Марс. Колонии, които ще са свързани с интернет…
Доверието е преди всичко
Грегъри Фалко от университета „ Джон Хопкинс “ разяснява пред изданието IEEE Spectrum, че рискът от киберинциденти в космоса е доста огромен. Той е направил изследване, което открива съществени дефекти в системите за киберсигурност на галактическото съоръжение.
Ярък образец се оказват идващото потомство скафандри, които ще са част от програмата Artemis. Тя планува изпращане на хора на Луната и цялостно възобновяване на голям брой аспекти от галактическите пътешествия. Оказва се обаче, че киберсигурността въобще не е измежду грижите на учените. „ Нямаше никакви спецификации в условията за новите скафандри във връзка с киберсигурността. Това беше разочароващо за мен… Трябва да е явно, че е проблем “, разяснява Фалко.
Конкуренцията сред галактическите страни и сега е изострена поради геополитическите връзки. Освен това следва комерсиализиране на галактическите планове и пътешествия в опит да се понижат разноските. Така връзката сред другите галактически апарати ще стане още по-важна, с цел да се подсигурява сигурността на всички. „ Не е задоволително да отбраните връзките единствено към вашия спътник, тъй като всичко в космоса се доверява на останалите участници “, споделя Джеймс Павур, специалист по киберсигурност.
Досегашният метод постоянно е бил разчитане, че технологията е толкоз комплицирана, че никой няма да се занимава да търси пробиви в нея. Това обаче е съществено подценяване на напредъка на технологиите, споделя Павур. Трябва да се поставят дейни грижи за сигурността, която не се изчерпва единствено със отбраната на наземната инфраструктура, прибавя Павур.
Какво може да се направи
Павур разкрива, че точно сателитната промишленост е първата измежду галактическите браншове, която е обърнала по-сериозно внимание на киберсигурността. Вече се създават съответни стандарти, които приспособяват познати и ефикасни тактики за киберсигурност като „ нулево доверие “ – приема се, че нито едно устройство в мрежата не е несъмнено. Съответно то би трябвало да бъде верифицирано и да удостоверява дейностите си постоянно, а достъпът да бъде стеснен единствено до функционалности и системи, които са му нужни.
Павур отбелязва, че би трябвало да се направи и среда, която да стимулира така наречен етични хакери, които да оказват помощ за откриването на уязвимости и отстраняването им. Това е общоприета процедура за корпоративната киберсигурност, само че на практика липсва за галактическата. Ще е по-трудно да се реализира, споделя Павур. Причината е, че се работи с доста по-специфични технологии, които са обвързани с доста повече секрети и надлежно фирмите не са доста склонни да обезпечават достъп до тях.
Според Фалко това ще е неизбежно. Най-малкото поради огромния интерес към развиване на галактически туризъм. Тогава ще би трябвало да се подсигурява сигурността на пасажерите във всички аспекти, в това число и цифровия. Той счита, че в този момент е моментът да се стартира работа в тази посока, а да не се чака последният миг, тъй като тогава изоставането в системите за сигурност ще е огромно, а най-хубавата отбрана може да се реализира, когато киберсигурността е главен детайл още през цялото време на създаването на даден програмен продукт.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ