Казват, че Андите са господар на Южна Америка. Само едно

Казват, че Андите са стопанин на Южна Америка. Само едно творение обаче доминира над Андите. Това е южноамериканският кондор. Тази забавна птица като че ли превъзхожда самата природа. Кондорът прелита огромни дистанции и съставлява специфична панорама в небето над Южна Америка. Почитан е от доста култури и е народен знак на Чили, Перу, Еквадор, Боливия, Аржентина и Колумбия.

Макар да не е най-красивото създание на природата, южноамериканският кондор е същинският владетел на небето. Той е една от най-големите летящи птици на Земята и на размаха на крилите му съперничи единствено скитащият албатрос.

Изящният полет на тази величествена птица е панорама, която въодушевява и респектира. Добре е да научим повече за крилатото творение, която въодушевява индивида, гледайки го високо от небесата.

Класификация и разпространяване на южноамериканския кондор

Южноамериканският кондор, именуван още Андски кондор, е с латинско наименование Vultur gryphus. Той е птица от Новия свят и принадлежи на фамилията на лешоядите - Cathartidae. Кондорът е единствен представител на рода Vultur.

Открит е в планините на Андите и прилежащите тихоокеански крайбрежия на Западна Южна Америка. В взаимозависимост от това в коя от страните се следи, името му се трансформира на перуански кондор, еквадорски кондор и други.

Кондорът съставлява огромен черен лешояд, само че неговото тъкмо таксономично разположение по отношение на останалите 6 типа лешояди остава неизяснено.

Въпреки че лешоядите от Стария и Новия свят са сходни на външен тип и извършват сходни екологични функции, те са се развили от разнообразни предшественици в разнообразни елементи на света и не са тясно свързани. Предполага се, че тези от Новия свят са по-тясно свързани с щъркелите.

Андският кондор, за разлика от калифорнийския, от който са останали доста фосили, не е по този начин добре показан от вкаменелости. Видовете фосили от него, за които се допуска, че са плейстоценови,, не се разграничават значително от настоящия тип, само че заради открити някои по-малки кости се допуска, че палеовидът е бил по-малък.

Видът на южноамериканския кондор е разказан за първи път от Карл Линей в Х издание на Sistema Naturae през 1758 година и резервира първичното си име Vultur gryphus.

Родовото име Vultur е директно взето от латински и значи лешояд. Специфичният епитет gryphus идва от старогръцки и значи нос -кука. Самата дума кондор идва от езика на индианците кечуа.

Как наподобява южноамериканският кондор?

Въпреки че калифорнийският кондор от човката до опашката е с към 7-8 сантиметра по-дълъг, Андският кондор има по-широк обсег на крилата, варира от 270 до 330 сантиметра. Той също по този начин е по-тежък, тежестта му е сред 11 и 15 кг за мъжките и от 8 до 11 кг за женските. Общата дължина на птицата е 100-130 сантиметра. Акордът на крилото е 75-85 сантиметра, опашката е 33-38 сантиметра.

Наблюдава се сексуален диморфизъм, като мъжкият е по-едър, което е изключение при хищните птици, където женските надвишават мъжките.

Кондорите имат най-голямото приблизително тегло за всяка жива летяща птица, изпреварвайки лебедите и пеликаните.

Оперението на птицата е напълно черно, като се изключи бели пера към шията, образуващи якичка. Също бели пера на крилата, изключително забележими при мъжките.

Главата и шията са чисти от оперение, на цвят са червени до черно-червено, като стават по-ярки, когато птицата се развълнува. Главата е дребна и има гребен на върха, който е пурпурен и се назовава карункул. Кожата към шията му е увиснала.

Младите птици са сивкаво-кафяви на цвят, само че с черна глава и шия.

Средният им пръст е мощно продължен, а задният е едва развъртян, краката са по-приспособени за вървене и не са толкоз потребни като оръжие, както е при останалите хищници.

Клюнът е закачен и приспособен да раздира гниещо месо.

Ирисът на мъжкия е кафяв, до момента в който при женската е червен. Те нямат мигли, за разлика от множеството хищни птици.

Местообитания на южноамериканския кондор

Местообитанията на южноамериканския кондор са открити пасища и алпийски региони с надморска височина до 5 хиляди метра. Той избира относително открити, незалесени региони, които му разрешават да забележи мърша от въздуха.

Понякога се спуска до низинните и пустинни региони на Чили и Перу и може да бъде забелязан в буковите гори в Патагония, както и над ливади, тъй като там се срещат тревопасни животни. Разпространението му се въздейства и от скалите за гнездене.

Размножаване на южноамериканския кондор

Половата зряла възраст на птицата настава късно, чак на 5 или 6 години. Все отново кондорът доближава до 50, даже до 70-годишна възраст, дълголетна птица е. Тя няма регистрирани естествени врагове измежду хищниците.

В интервала на ухажване шията на мъжкия се зачервява мощно, стига до блестящо жълто и се надува. Ритуалите на ухажване включват доближаване на женската с изпъната шия и крила, съскане и щракане и танц.

Размножава се на огромна височина, от 3 до 5 хиляди метра. Гнездото се състои от няколко пръчки към яйцата и сложено на недостъпни скали. В крайбрежните региони, заради липса на високи скали, се нарежда по клонове и сред камъни.

Женската снася 1 или 2 синкаво-бели яйца с тегло към 280 грама през февруари и март всяка втора година. Инкубацията трае от 54 до 58 дни и се прави от двамата родители. Ако някое яйце се изгуби, женската снася друго.

Малките са покрити със сивкав пух и се отглеждат до 6 месеца от родителите, когато към този момент могат да летят. Но те въпреки всичко не престават да живеят и ловуват с родителите си 2 години, до момента в който бъдат изместени от новото люпило.

Като цяло развъждането на потомство при кондора и постепенно и мъчно и по тази причина не се прави люпило всяка година.

Хранене на южноамериканския кондор

Въпреки размера си кондорът не ловува, а търси храната си на земята. Той е характерен чистач, който се храни главно с мърша. Обитава огромни територии и постоянно пътува повече от 200 километра дневно в търсене на мърша.

Във вътрешните региони избира трупове на огромни животни. Яде наличните най-големи такива на лама, алпака, рея, елен, броненосец.

Сдобиват се с каротеноиди от растителна материя в кланични трупове или пресни растения. Повечето живеят наоколо до домашни животни във вътрешността - коне, магарета, овце, прасета, кози, кучета.

Южноамериканските кондори се хранят и с трупове на дивеч като зайци, диви свине, лисици.

Кондорите по крайбрежието най-често ядат труповете на морски бозайници и китоподобни. Те атакуват и гнездата на по-малки птици, с цел да се хранят с яйцата им..

Наблюдавани са да ловуват живи дребни животни като зайчета, гризачи и птици, удряйки ги неведнъж с клюна си.

Всички кондори засичат миризмата на разлагащия се мъртвец, улавяйки аромата на газа, който се създава в началния стадий на гниенето.

Кондорът господства над всички чистачи и е птицата, която разпорва кожата на умрялото животно, с цел да се нахрани с вътрешностите. Те постоянно се връщат няколко дни по ред до натрупа, с цел да се хранят, само че от време на време гълтам огромни количества храна, след което им е мъчно да се повдигнат от земята.

С метода си на хранене кондорът е значима чест от екосистемата, която в противоположен случай би се трансформирала в източник на заболявания.

Южноамериканският кондор и индивидът

Мястото на птицата в символизма и фолклора на южноамериканските нации е в действителност впечатляващо. В митологията той въплъщава слънцето и е изобразяван върху платове и керамика.

Изящният му полет и респектираща панорама и по тази причина грижата за опазването му го записва в Червената книга на застрашените типове.