Do Sho: Влакът, на който се качваш със затворени очи, отпушени уши и открито сърце
Каварненската инвазия в класацията продължава към този момент втора поредна седмица . И в случай че за множеството от слушателите ни спечелилите са изключително известни, то за сребърните медалисти от група се знае по-малко. А, става известно, това е груба неточност, изключително за меломаните, които харесват качествена българска музика.
реши да я поправи в компанията на Георги Дачев, артист, китарист, създател на текстове и музика, само че най-много – туптящото сърце на бандата , която се качи на влака от северното Черноморие, с цел да завладее националния ефир.
А ето ги и останалите завоеватели: Васил Шопов на китара (с Жоро живеят съвсем на една улица), Боби Димчев – също на китара , понякога се сменя с Ники Киров от красивото село Българево (там през лятото групата прави фестивал, следва третото издание) и на барабани – Миро Цанов, по-известен като Бат Мими Цанов (като „ бат ” е купа, показваща почитание към патилото, изяснява Жоро). Бат Мими носи гръмотевиците вечер след вечер. Дължи на Жоро една вафла поради бас на кое място ще бъде „ Влак ” в класацията ни. „ Свирим на китари, на същински барабани, свирим мощно, свирим слънчево, доста се надявам да се забележим това лято по плажовете ”. Преди да ги видите край морето, хвърлете им по едно око и ухо, че дори и по две, в клипа на „ Влак (Затвори очи) ”:
Тя е отдадена на специфичен човек , който към Коледа си отива от този свят. Пазим името му в загадка, само че признаваме, че е измежду вдъхновителите на Жоро. Когато схванал за кончината му, се зачудил какво остава след подобен човек: „ Винаги ми е било доста неприятно, когато при разлъка остават недоизказани неща, те тежат във времето. Винаги съм си мислел какво споделя един отиващ си човек на хората, които остават след него. Според мен той желае да каже тъкмо това: аз зная, че още веднъж ще те видя, затвори очи и в никакъв случай аз няма да си ида, тъй като – естествено – оставам в сънищата и фантазиите ти ”.
Така се ражда песента „ Влак (Затвори очи) ”. А хубостта на музиката, добавя Жоро, е в това, че хората могат да я интерпретират както изискат. Самият той е чувал реакции от другари и познати, че парчето е ужасно, тъй като носи пролетно и лятно въодушевление . То пък няма нищо общо с това чувство за основателите си.
Учудващо или не, Жоро в никакъв случай не е пътувал с трен . Откакто има кола, се движи единствено с нея. Обаче влакът, на който постоянно се качва, е музиката . Тя е била и остава неговият мотор . Отвела го е на най-хубавите, само че и на най-лошите места в живота. Битието на рокаджия от време на време не е леко, само че тъкмо музиката е най-силната и най-слабата му страна. Казва, че един ден ще опише преживелиците си и в книга.
В нея несъмнено уместно място ще има за Нейно Величество Китара I. Жоро е преоткрива, до момента в който разчиства тавана. Днес са ѝ останали единствено две струни. При първото допиране след дългогодишния покой Жоро стартира да свири , тъй като през 1996-а, когато хваща китарата за първи път, песента е шлагер. „ Винаги ходех с нея и с една вилица в джоба, тъй като ключовете ѝ бяха счупени и я настройвах с вилицата. Може и да ви е смешно, само че за музикантите това е обикновено ”, спомня си Жоро.
Следващата китара, „ първата същинска ”, е подарък от татко му за рождения ден . Тогава Жоро е на 14 и се влюбва в нея, нищо че е от по-евтините марки. Китарата е на всички места с Георги. Дава я и на другари, когато желаят да впечатлят девойките на плажа. Мислел, че в никакъв случай няма да се разделят. „ Един ден, когато започнах да работя професионално като музикант, бяхме с моята тайфа на прослушване. Там се оказа, че моят басист , с който бяхме почнали да работим неотдавна и не се познавахме доста добре , е оказал помощ на татко ми с избора на моята китара 15 години обратно . Когато им демонстрирах фотоси един на различен, те се познаха ”. В тази история за струните на душата в действителност няма нищо инцидентно: „ Моят сътрудник в Do Sho Боби Димчев ме научи да изсвирвам на китара тогава, на 14 . Той ми сподели главните неща. От там започнах да се развъртвам с извънредно огромен и неизпълним копнеж . Надявам се да стигна надалеч по-далеч. ”
Далеч от предишното, т.е. през днешния ден, китарите са може би над 18 , Жоро е спрял да ги брои. Колкото повече белези има по една китара, толкоз по-автентична е тя , счита музикантът.
Съдбовен за групата се оказва и един дребен и изключително приветлив Боби. Той е кръстник на бандата. Малкият Боби, наследник на другарка на Жоро, не можел да споделя „ Гошо ”, само че пък сносно се справил с префасонирането му в „ Дошо ”. „ На мен това ужасно доста ми хареса още преди да създадем групата ”, споделя Жоро. Харесва му и по какъв начин звучи, изключително в случай че името се произнесе отсечено и с озлобление – като име на китайска хватка . „ С доста сила! ”. А тъй като е напълно неповторимо, момчетата се майтапят, че не се нуждаят от доста пари за реклама. Нямаха потребност и от доста време при първата си поява в класацията ни предходната година, когато в средата на септември песента „ Белези ” беляза челната тройка от скромната стартова позиция на ново предложение.
Песни с история – това прави Do Sho. „ Белези ” е за разрушените сърца на момчетата. е за другар – Светлин Атанасов. С него Жоро е доста непосредствен от детските години до през днешния ден. „ Парчето е написано за моментите, които ни е позор да разкажем пред другите хора, само че като си спомняме, ни става доста благо. ” Ето и образец: в един прекрасен следобяд братът на Жоро и Светлин отишли на плаж с историческа френска кола от 81-ва. Малко по-късно събудили спящия тогава Жоро по телефона с молбата да ги прибере, тъй като колата се е запалила. Спокойно, тя си остава цяла и дълги години служи правилно на момчетата. Сега Жоро търси последния притежател, с цел да я откупи.
Георги твърди, че има потребност да споделя персоналните преживелици посредством музиката : „ Хората могат да създадат разлика по кое време си измисляш и по кое време в действителност си претърпял нещо и пишеш искрено за него. ” А на морския небосвод в Каварна се обрисува още едно признание и нова ария . Лятна и свежа, с аромат на море и усмивки. Нямаме самообладание да я чуем!
Музикант до мозъка на костите си, подобен е Георги Дачев. Свирил е девет години и в чужбина , на круизен транспортен съд в Северна Европа, само че тук се усеща доста по-добре. „ Винаги има метод на останеш вкъщи ” , има вяра Жоро. И в случай че има хъс като за няколко първенеца в азиатските бойни изкуства, то други спортове не са част нито от всекидневието, нито от житейската му философия.
От дома в Каварна до Северна и освен Европа – континентът в този момент се тресе не от музика, а от футболни пристрастености . Всъщност и Латинска Америка се вълнува със своето състезание. На този декор Жоро признава, че в никакъв случай не е гледал цялостен мач . Когато обаче гледа най-малко малко в компания, вика най-силно, усетил страстта на близките . Има и мощен спомен от славното ни американско лято през 1994-а. Тогава дребният Жоро бил болен. „ По време на оня прославен мач с Германия татко ми ме водеше към болничното заведение, тъй като имах пневмония. Спомням си, че когато станахме четвърти, улиците на Каварна бяха толкоз препълнени, че ни лиши 20 минути да стигнем до болничното заведение с колата... Хора със флагове... Никога не съм виждал различен миг, в който моите съграждани да са толкоз единни, както тогава. ”
„ Дори в този момент, когато още веднъж виждам нещата, ей по този начин – нуждая се от време на време да си пусна тези моменти, да ги преживея още веднъж, към момента настръхвам, когато слушам по какъв начин коментаторът загатва, че Господ е българин (реплика на Николай Колев - Мичмана – бел. ред.). Тези моменти ще ни топлят още доста години , аз съм сигурен ”, споделя Георги Дачев от група Do Sho.
И ние сме сигурни. Сигурни сме още, че без съмнение ще потърсите в обществените мрежи по кое време и къде ще свири бандата . А в звуковия файл можете да чуете уловените в радиаторската ни мрежа истории на Жоро от черноморския бряг , както и две негови превъзходни акустични осъществявания .
Снимки:
реши да я поправи в компанията на Георги Дачев, артист, китарист, създател на текстове и музика, само че най-много – туптящото сърце на бандата , която се качи на влака от северното Черноморие, с цел да завладее националния ефир.
А ето ги и останалите завоеватели: Васил Шопов на китара (с Жоро живеят съвсем на една улица), Боби Димчев – също на китара , понякога се сменя с Ники Киров от красивото село Българево (там през лятото групата прави фестивал, следва третото издание) и на барабани – Миро Цанов, по-известен като Бат Мими Цанов (като „ бат ” е купа, показваща почитание към патилото, изяснява Жоро). Бат Мими носи гръмотевиците вечер след вечер. Дължи на Жоро една вафла поради бас на кое място ще бъде „ Влак ” в класацията ни. „ Свирим на китари, на същински барабани, свирим мощно, свирим слънчево, доста се надявам да се забележим това лято по плажовете ”. Преди да ги видите край морето, хвърлете им по едно око и ухо, че дори и по две, в клипа на „ Влак (Затвори очи) ”:
Тя е отдадена на специфичен човек , който към Коледа си отива от този свят. Пазим името му в загадка, само че признаваме, че е измежду вдъхновителите на Жоро. Когато схванал за кончината му, се зачудил какво остава след подобен човек: „ Винаги ми е било доста неприятно, когато при разлъка остават недоизказани неща, те тежат във времето. Винаги съм си мислел какво споделя един отиващ си човек на хората, които остават след него. Според мен той желае да каже тъкмо това: аз зная, че още веднъж ще те видя, затвори очи и в никакъв случай аз няма да си ида, тъй като – естествено – оставам в сънищата и фантазиите ти ”.
Така се ражда песента „ Влак (Затвори очи) ”. А хубостта на музиката, добавя Жоро, е в това, че хората могат да я интерпретират както изискат. Самият той е чувал реакции от другари и познати, че парчето е ужасно, тъй като носи пролетно и лятно въодушевление . То пък няма нищо общо с това чувство за основателите си.
Учудващо или не, Жоро в никакъв случай не е пътувал с трен . Откакто има кола, се движи единствено с нея. Обаче влакът, на който постоянно се качва, е музиката . Тя е била и остава неговият мотор . Отвела го е на най-хубавите, само че и на най-лошите места в живота. Битието на рокаджия от време на време не е леко, само че тъкмо музиката е най-силната и най-слабата му страна. Казва, че един ден ще опише преживелиците си и в книга.
В нея несъмнено уместно място ще има за Нейно Величество Китара I. Жоро е преоткрива, до момента в който разчиства тавана. Днес са ѝ останали единствено две струни. При първото допиране след дългогодишния покой Жоро стартира да свири , тъй като през 1996-а, когато хваща китарата за първи път, песента е шлагер. „ Винаги ходех с нея и с една вилица в джоба, тъй като ключовете ѝ бяха счупени и я настройвах с вилицата. Може и да ви е смешно, само че за музикантите това е обикновено ”, спомня си Жоро.
Следващата китара, „ първата същинска ”, е подарък от татко му за рождения ден . Тогава Жоро е на 14 и се влюбва в нея, нищо че е от по-евтините марки. Китарата е на всички места с Георги. Дава я и на другари, когато желаят да впечатлят девойките на плажа. Мислел, че в никакъв случай няма да се разделят. „ Един ден, когато започнах да работя професионално като музикант, бяхме с моята тайфа на прослушване. Там се оказа, че моят басист , с който бяхме почнали да работим неотдавна и не се познавахме доста добре , е оказал помощ на татко ми с избора на моята китара 15 години обратно . Когато им демонстрирах фотоси един на различен, те се познаха ”. В тази история за струните на душата в действителност няма нищо инцидентно: „ Моят сътрудник в Do Sho Боби Димчев ме научи да изсвирвам на китара тогава, на 14 . Той ми сподели главните неща. От там започнах да се развъртвам с извънредно огромен и неизпълним копнеж . Надявам се да стигна надалеч по-далеч. ”
Далеч от предишното, т.е. през днешния ден, китарите са може би над 18 , Жоро е спрял да ги брои. Колкото повече белези има по една китара, толкоз по-автентична е тя , счита музикантът.
Съдбовен за групата се оказва и един дребен и изключително приветлив Боби. Той е кръстник на бандата. Малкият Боби, наследник на другарка на Жоро, не можел да споделя „ Гошо ”, само че пък сносно се справил с префасонирането му в „ Дошо ”. „ На мен това ужасно доста ми хареса още преди да създадем групата ”, споделя Жоро. Харесва му и по какъв начин звучи, изключително в случай че името се произнесе отсечено и с озлобление – като име на китайска хватка . „ С доста сила! ”. А тъй като е напълно неповторимо, момчетата се майтапят, че не се нуждаят от доста пари за реклама. Нямаха потребност и от доста време при първата си поява в класацията ни предходната година, когато в средата на септември песента „ Белези ” беляза челната тройка от скромната стартова позиция на ново предложение.
Песни с история – това прави Do Sho. „ Белези ” е за разрушените сърца на момчетата. е за другар – Светлин Атанасов. С него Жоро е доста непосредствен от детските години до през днешния ден. „ Парчето е написано за моментите, които ни е позор да разкажем пред другите хора, само че като си спомняме, ни става доста благо. ” Ето и образец: в един прекрасен следобяд братът на Жоро и Светлин отишли на плаж с историческа френска кола от 81-ва. Малко по-късно събудили спящия тогава Жоро по телефона с молбата да ги прибере, тъй като колата се е запалила. Спокойно, тя си остава цяла и дълги години служи правилно на момчетата. Сега Жоро търси последния притежател, с цел да я откупи.
Георги твърди, че има потребност да споделя персоналните преживелици посредством музиката : „ Хората могат да създадат разлика по кое време си измисляш и по кое време в действителност си претърпял нещо и пишеш искрено за него. ” А на морския небосвод в Каварна се обрисува още едно признание и нова ария . Лятна и свежа, с аромат на море и усмивки. Нямаме самообладание да я чуем!
Музикант до мозъка на костите си, подобен е Георги Дачев. Свирил е девет години и в чужбина , на круизен транспортен съд в Северна Европа, само че тук се усеща доста по-добре. „ Винаги има метод на останеш вкъщи ” , има вяра Жоро. И в случай че има хъс като за няколко първенеца в азиатските бойни изкуства, то други спортове не са част нито от всекидневието, нито от житейската му философия.
От дома в Каварна до Северна и освен Европа – континентът в този момент се тресе не от музика, а от футболни пристрастености . Всъщност и Латинска Америка се вълнува със своето състезание. На този декор Жоро признава, че в никакъв случай не е гледал цялостен мач . Когато обаче гледа най-малко малко в компания, вика най-силно, усетил страстта на близките . Има и мощен спомен от славното ни американско лято през 1994-а. Тогава дребният Жоро бил болен. „ По време на оня прославен мач с Германия татко ми ме водеше към болничното заведение, тъй като имах пневмония. Спомням си, че когато станахме четвърти, улиците на Каварна бяха толкоз препълнени, че ни лиши 20 минути да стигнем до болничното заведение с колата... Хора със флагове... Никога не съм виждал различен миг, в който моите съграждани да са толкоз единни, както тогава. ”
„ Дори в този момент, когато още веднъж виждам нещата, ей по този начин – нуждая се от време на време да си пусна тези моменти, да ги преживея още веднъж, към момента настръхвам, когато слушам по какъв начин коментаторът загатва, че Господ е българин (реплика на Николай Колев - Мичмана – бел. ред.). Тези моменти ще ни топлят още доста години , аз съм сигурен ”, споделя Георги Дачев от група Do Sho.
И ние сме сигурни. Сигурни сме още, че без съмнение ще потърсите в обществените мрежи по кое време и къде ще свири бандата . А в звуковия файл можете да чуете уловените в радиаторската ни мрежа истории на Жоро от черноморския бряг , както и две негови превъзходни акустични осъществявания .
Снимки:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ