Любимците от дует „Ритон” пред в. "ШОУ": Не изпяхме нито една политическа песен!
Катя и Здравко от обичания от няколко генерации дует „ Ритон ” са като един организъм с две души! В синхрон и на сцената, и в живота! Двамата са дружно от близо 40 години – време, в което не са се разделяли нито един път, не са си и омръзвали. И даже се обичат от ден на ден! Миналата година поп класиците издадоха своя следващ албум – „ Пътят към твоето сърце ”. А след него и „ Ритон в ритъма латино ”. Както и жълтата си винилова плоча. Вече са подготвени и с новия си албум, който ще излезе до края на годината в чест на 40-годишнината им като дует на сцената. В него ще има цели 10 нови песни – всичките ще бъдат показани на грандиозния концерт театър „ Музика и обич ” на 18 октомври в зала 1 на НДК. Специално и само пред кореспондент на „ ШОУ ” Катя и Здравко дават следващото си мощно и прочувствено взаимно изявление – в което динамично и хитово преплитат колоритните моменти и от сцената, и от персоналния си живот. - Отново сте във вихъра – с подготовката на грандиозния концерт на 18 октомври в зала 1 на НДК. И в случай че човек ви гледа в профил, ще намерения, че целият хъс и предпочитание се дължат и на многото предразполагащи странични условия, а знам, че това напълно не е по този начин. По характерност средата през днешния ден не е по никакъв начин комфортна за създателите, които желаят да работят…
Здравко: - Факт, само че ще си разреша нещо в този момент – желая първо да те похваля – с Катя четем постоянно твоите изявленията. Страхотна си! Бяхме се зарекли да не даваме никакви изявленията, само че ти си фантастична и нямаше по какъв начин да откажем. Поддържаш една доста висока класа! Държах да кажа тези думи.
Катя: - Факт, да! Но аз се замислих над думите ти за средата. Всъщност със Здравко от дълго време сме наясно, че нищо не може да бъде като едно време. България не е същата. Навремето тя беше съвсем 9 милиона, имаше хора, които имаха потребност от това изкуство – и от градовете, и от селата. В селата, където сме правили постоянно концерти, имаше читалища, във всяко от които по най-малко 400-500 седящи места, всичките цялостни. Днес е към този момент много мъчно да отидеш в едно малко градче и да направиш концерт на билети и да напълниш цялата зала, да не приказваме пък за село. Трудно бихме съпоставили, всичко е толкоз друго, а и половината българи към този момент се изнесоха от страната.
Здравко: - Ние се научихме да живеем на мига. Не се връщаме обратно, каквото и да е било там. Съобразяваме ме и се приспособяваме към това, което е през днешния ден. Обичаме доста работата си. И
не сме си разрешавали в никакъв случай да се разочароваме или отчайваме
защото е пагубно. Човек не би трябвало да се отчайва, да стопира да работи. Ние сме доста дребен пазар и е доста мъчно – има ужасно доста надарени хора, които работят в региона на шоубизнеса. А дребният пазар ужасно доста пречи в тази ситуация, само че пък, въпреки това, би трябвало да е тласък да се вършат нови и нови неща. Да се опитваш да задържиш публиката, която е израснала с теб и ти е довела нови генерации. Най-радостното е, че в последно време все по-често чуваме репликата „ Ние израснахме с вашите песни!” от разнообразни генерации, а това е голям комплимент. Ето по тази причина работим! Когато пеем на някой площад и виждаме дребни деца, които припяват песните ни, които са записвани, когато майките им са били абитуриентки, това е магия. Фенската аудитория също се предава по завещание (смее се). Затова няма да стопираме!
Катя: - С чисто нови 10 песни, освен това доста хубави. Чувстваме се изцяло задоволени. Човек не би трябвало да стопира пред компликациите. Малкият пазар, както сподели и Здравко, не би трябвало да бъде спънка. Имаше време, когато нашата поп и рок музика излизаше надалеч отвън рамките на страната ни – само че не с цел да пее на дребните български общности в чужбина, а на огромна интернационална сцена.
Здравко: - Имаме ужасно доста млади и надарени реализатори и рано или късно ще се излезе още веднъж по този начин на открито. А аз знам и каква е рецептата за това по какъв начин да се излезе на интернационална сцена, само че не съм Колумб…
- Каква е рецептата?
Здравко: (Смее се.) - Рецептата я дадоха румънците. Не можеш да излезеш на интернационална сцена, в случай че си имитация на клубна англосаксонска музика! В никакъв случай! Ти постоянно ще бъдеш имитация. И румънците потвърдиха това.
- Да, деца припяват песни, писани от времето на младостта на родителите си, освен това в среда, в която най-често се чуват поп фолк и рап ритми. А значи ли това, че приемствеността, в класическия й смисъл, се трансформира и във връзка с ценностната система?
Здравко: - Може би да, в действителност. Обществената ценностна система се построява на първо място в фамилната среда. Тези ритми, за които споменаваш, те са краткотрайни. Всяко потомство израства със своята музика. Не е редно да се не разрешават музикални стилове, каквито и да са.
Катя: - Да, те не пречат. Хората могат да слушат всякаква музика, съобразена с настройките, желанията, полезностите им.
Здравко: - Още повече че ние, хората по този начин сме и устроени – най-сладките неща постоянно са неразрешени. А човек просто не може да избяга от себе си.
- А какво е забранявано на „ Ритон” през годините?
Здравко: - В самото начало фактически имахме доста забрани. Даже ни сваляха и от излъчвания, тъй като сме били прекомерно атрактивни. Точно се бяхме върнали от чужбина и сме изглеждали прекомерно екстравагантни. Свалиха ни от „ Всяка неделя” по времето на Янчо Таков. Но знаеш ли, аз не мога да се оплача. Гледам, че през днешния ден е доста съвременно да излизат и да споделят – това ни забраняваха, това не ни позволяваха…
Катя: - Много е съвременно да се вършим на репресирани (смее се). А ние не обичаме да се вършим на такива. Да, ограничавали са ни дотолкоз, доколкото са ограничавали и всичките ни сътрудници. Но нещата не са по този начин трагични, че да се оплакваме непрекъснато.
- Как тъкмо подходиха към вас, с цел да обяснят, че не е задоволително да участвате в предаването?
Здравко: - Те дори нищо не ни споделиха. Наша позната, с която учехме дружно в Консерваторията, работеше като тонрежисьор. Дойде и ни сподели: „ Да не ви обезверявам, само че Янчо подреди да ви смъкват от ефир, тъй като сте с прекомерно екстравагантни облекла!”
Катя: - А ние преди малко се бяхме върнали от Полша и имахме доста хубави театрални костюми.
Тогава се разплакахме и двамата
защото бяхме напълно млади реализатори. Не беше прелестно. Но през днешния ден се връщаме с усмивка.
Здравко: - Това, на което в действителност доста се веселя, е, че някак успявахме да минем сред капките – не изпяхме нито една политическа ария! Не сме се заели с политически песни – нито тогава, нито по-късно, нито в този момент.
Катя: - Първите записи, които направихме като много-много млади реализатори, бяха благодарение на Тончо Русев, който когато ни чу, изиска да ни подаде ръка. Но не с песни, които той е написал, а с преводни, западни песни с български текстове. Даже той ни срещна и с Калин Донков, който пък написа първите ни текстове. Иван Кутиков направи първите аранжименти. Тогава имаше Комисия в радиото и не можеше просто по този начин да си дадеш песента – а през днешния ден всеки може да си даде песента в дадена медия и тя да звучи. Стана по този начин, че първата, втората, третата ария не се приемаха… и ние доста се отчаяхме. Като един младеж, несъмнено, незабавно стартира да ти минава през главата, че не ставаш за нищо, че не те харесват или може би си сбъркал специалността.
Здравко: - Или пък другото – ние тогава въпреки всичко излизахме преди малко от Консерваторията, имахме едно самочувствие, че в този момент ще превземем света и всичко ще стане доста бързо (смее се). И правиш неща, които харесваш. Но внезапно хоп – комисията споделя „ Не!” Не ти одобряват песните, без да ти дават пояснение. Гледаха доста, да вземем за пример, дали текстовете са идеологически издържани.
- Противоречив, даже горчив е привкусът, когато се върнем към смисъла на сходни дейности, настройки и време. Но пък се получава по този начин, че тъкмо те стават катализатори за трупане на перфекционизъм, безотказност и неотстъпчивост?! Ако на някой през днешния ден всички порти са му необятно отворени, по кое време ще издялка в себе си темперамент, издръжливост, толерантност?!
Катя: - О, да, тук си безпределно права за следващ път. Много неща ни калиха през годините. Много от горчивите привкуси, през които преминахме, с цел да стигнем до ден-днешен.
Здравко: - Ако вратите са необятно отворени постоянно, човек се разболява в 98% от случаите от звездомания. Започва наложително да върви с телохранител, без да го заплашва никой (смее се).
- Пази се от националната обич вероятно!
Катя: (Смее се.) - Точно. Пази се и без да има тълпи от почитатели към себе си (смее се). И в един миг стартира да се изживява като избавител, и да споделя на българския народ – какво би трябвало и какво не.
Това е най-страшното! Това е бързата популярност!
Но ти си доста права за този паралел в построяването на характери, тъй като в нашия случай многото участия и концерти са основали в нас една кондиция, която, да чукнем на дърво, до ден-днешен ни държи. Даже тонрежисьорите, с които пътуваме на участия, са все младежи, на по 20 и няколко години – и когато ни се съберат вкупом доста участия, по 6-7-8, те са гроги. Обръщат се към нас и не могат да повярват. Питат ни „ Как издържате???” Ето това е тази кондиция. Ние сме се научили да не се замисляме по какъв начин устояваме.
- В този концерт ще се върнете в някакъв миг към корените си – към първите стъпки на сцената и първите шлагери. А когато приказваме за това, откъдето и да минем, неизбежно стигаме до един значим и специфичен човек – Тончо Русев!
Катя: - Така е, Тончо Русев е един доста специфичен за нас човек. Последните две негови песни, които записахме, бяха в албума ни „ Джалма” от ’94-та година. И от този момент не сме записвали негови песни.
Здравко: - От един миг започнахме да работим и с нови създатели, с които не сме работили досега, с цел да разнообразим по някакъв метод звученето. Наистина доста песни на Тончо сме изпели. Едни от най-големите ни шлагери са негови. Сега взехме решение да се върнем към него, към корените си, с цел да стане нещо като комплимент към него. Той се обади и ни сподели: „ Имам ария за вас” и Катя отиде при Тончо, с цел да вземе песента. И се върна с думите: „ Знаеш ли какъв брой му се желае на Тончо да създадем още веднъж дружно ария по стихове на Ваньо Вълчев…”.
Ние в действителност сме изпели ужасно доста песни в този жанр, с който Тончо Русев несъмнено умее да основава шлагери. И Катя е повода да желаяме още веднъж да осъществим такава ария. Заменихме резонното дуетно пеене с нещо, което вършим за първи път – да пеем по настрана в припева. И стана нещо доста забавно.
- А по какъв начин реагира Тончо Русев, когато чу песента в този вид?
Здравко: - Разплака се!
Катя: - Много, доста му хареса. Развълнува се. Помоли ни на концерта да обявим, че песента „ Безумна любов” е особено отдадена на брачната половинка му. Тончо Русев е един доста безценен за наш човек. Ние започнахме с неговите песни и той ни направи „ Ритон”.
- А помните ли първата среща с Тончо Русев?
Катя: - О, да. Бяхме студенти, когато си уредихме, надали не, с връзки да отидем при него, с цел да ни чуе. „ Страхотни сте! Искам да ви менажирам!”, бяха първите му думи, когато ни чу. И аз незабавно отвръщам с
“И ще ни напишете ария, нали другарю Русев?” (смее се) а той: „ А не, аз ария не мога да ви напиша, тъй като чорбаджийката ще ме убие” (смее се). „ Първо изпейте няколко преводни песни и по-късно вероятно ще видим”. Съдейства ни да запишем песните в студио, срещна ни с поета Калин Донков, с аранжора Иван Кутиков и по този начин потегли нашия музикален път.
Здравко: - Още по времето на социализма той ни даде един безпределно скъп съвет. Каза: „ Заминавайте да работите една година в чужбина, с цел да си извършите материалната база!” В този бизнес без това е невероятно. Без първокласното лъчение не става. А Тончо Русев постоянно доста е разбирал от тези неща, с изключение на, че е супер композитор.
- Мислите ли, че гилдията, от която сте част и вие, се отнася със същия емфатичен почит към тези първи моменти и хора, които са подали ръка в точния миг? Нерядко ставаме очевидци на учудваща късопаметност от страна на към този момент потвърдили се във времето имена от музикалния бизнес у нас?!
Здравко: - Хората, които се задържахме по-дълго на сцената, нормално сме признателни и не позволяваме късата памет в живота си. Може би има и такива, които са от сорта „ бързо успели” посредством я на брачен партньор, я на нещо друго по същата линия. Има такива, които в никакъв случай не са имали личен оркестър, не са правили концерт, всичко им е било като даденост. При тях късата памет е в центъра, да.
- Благодарение на Тончо Русев го има „ Ритон”, само че пък с помощта на „ Ритон” светът чу за Филип Киркоров, нали по този начин? Той изпя първо вашите песни…
Катя: - Силно казано… На Филип Киркоров един от огромните му интернационалните триумфи е на международните награди в Монако пред принц Алберт с песента „ Прегърни ме” („ Днем и ночью”) на Тончо Русев. И да, тя е наша ария в действителност.
Здравко: - Беше необикновено.
Катя: - Всъщност моите родители и родственици бяха фамилни другари с тези на Филип Киркоров. Леля ми беше доста близка с бащата на Филип – Бедрос. Филип беше доста мъничък тогава. Отначало искаше да става магьосник, а ние към този момент правехме турнета в Съветския съюз. Баба му не даваше и прашинка да падне върху него и си припомням по какъв начин един път пристигнаха у дома, тя извади едни негови фотоси, правени в държавно фото – той беше с къдрава косичка, небесносиньо сако и папионка – и сподели: „ Ето, това е! Той ще става звезда!” (смее се). Викам: „ Бре! Чак пък звезда…” (смее се). Но знаеш ли – и това е умеене – да можеш, като ти кацне птичето на шанса на рамото, да можеш да го използваш вярно.
Здравко: - Ние доста обичаме съветската аудитория. Тя доста ни е дала, само че при нас има нещо, на което не сме изневерявали в никакъв случай – пеем единствено на български! Пели сме в концертите си по 1 ария на съветски единствено като комплимент и от почитание.
- А какво се случва с „ Моето детство ме вика”, за която ми споделихте преди време, че българското радио не желае да пуска?! В същото време непознатите шлагери са център?!
Здравко: - Оказа се, че песента не е за таргета на БГ Радио, тъй като е с фолклорни мотиви… Така ни беше отговорено.
Катя: - Истината е, че няма задоволително радиостанции, от където да звучи българска музика. Чуждопоклонничеството ни е в гените очевидно. А също и всякакви политически поръчки, геополитически ползи и така нататък Но пък знаеш ли, от известно време радио „ Зорана” се трансформират в единствена опция за българска музика. Там пускат музика, която доста по-рядко или въобще не звучи по другите радиа. Никой няма потребност от създатели в тези географски ширини, а от потребители, което е тъпо.
- Чудесно! Само че обществото има потребност от О2, а кислорода го дава изкуството. Изкуството пък има потребност от трибуна…
Здравко: - И като смачкаш изкуството – няма О2!
- Значи нямаме естрада за изкуството, което дава О2 на обществото, и в последна сметка обществото не може да диша..!
Здравко: - Точно по този начин! Абсолютно тъкмо! По тази причина и не можем от години да излезем от този обаян кръг.
- Музика и обич! Това са посланията, на които залагате в този момент – евентуално различни на същия този жизненоважен кислород…
Катя: - Да, точно на тях. На този концерт ще имаме особено снимани мултимедии. И специфични посетители, които ще са загадка. На някои може да му прозвучи популистки, само че ние в действителност си обичаме пъклен доста работата. Много почитаме публиката. И когато излезем на сцената, това е умножено по 100! Ние излъчваме на 100% обич!
Здравко: - Имали сме случаи, когато двамата с Катя не си приказваме. Скарали сме се за нещо. Но излизайки на сцената, това се не помни. И излъчваме единствено обич. Наистина по този начин се получава.
- Не е ли време „ Ритон” да създадат книга с историята на всички тези безредици и смесени усеща?
Здравко: - В България кой не е написал книга. Знайни и незнайни звезди и звездички. Може някой да ми се обиди, само че у нас е цялостно със звезди. И мега звезди. И наши другари са ни питали същото, каквото и ти сега… Някак си всичко се обезцени. Хайде ти напиши книгата.
Катя: - Но когато някой написа книга за различен, би трябвало да е бил постоянно към него в другите обстановки, да е живял с него…
Здравко: - Ами ще я вземем да живее с нас (смее се).
Катя: - Плюс това книгите би трябвало да са не една, а две, тъй като все се препираме за нещо (смее се). В едната книга ще е версията на Здравко, а в другата – на Катя (смее се). Хората ще се забавляват доста.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Здравко: - Факт, само че ще си разреша нещо в този момент – желая първо да те похваля – с Катя четем постоянно твоите изявленията. Страхотна си! Бяхме се зарекли да не даваме никакви изявленията, само че ти си фантастична и нямаше по какъв начин да откажем. Поддържаш една доста висока класа! Държах да кажа тези думи.
Катя: - Факт, да! Но аз се замислих над думите ти за средата. Всъщност със Здравко от дълго време сме наясно, че нищо не може да бъде като едно време. България не е същата. Навремето тя беше съвсем 9 милиона, имаше хора, които имаха потребност от това изкуство – и от градовете, и от селата. В селата, където сме правили постоянно концерти, имаше читалища, във всяко от които по най-малко 400-500 седящи места, всичките цялостни. Днес е към този момент много мъчно да отидеш в едно малко градче и да направиш концерт на билети и да напълниш цялата зала, да не приказваме пък за село. Трудно бихме съпоставили, всичко е толкоз друго, а и половината българи към този момент се изнесоха от страната.
Здравко: - Ние се научихме да живеем на мига. Не се връщаме обратно, каквото и да е било там. Съобразяваме ме и се приспособяваме към това, което е през днешния ден. Обичаме доста работата си. И
не сме си разрешавали в никакъв случай да се разочароваме или отчайваме
защото е пагубно. Човек не би трябвало да се отчайва, да стопира да работи. Ние сме доста дребен пазар и е доста мъчно – има ужасно доста надарени хора, които работят в региона на шоубизнеса. А дребният пазар ужасно доста пречи в тази ситуация, само че пък, въпреки това, би трябвало да е тласък да се вършат нови и нови неща. Да се опитваш да задържиш публиката, която е израснала с теб и ти е довела нови генерации. Най-радостното е, че в последно време все по-често чуваме репликата „ Ние израснахме с вашите песни!” от разнообразни генерации, а това е голям комплимент. Ето по тази причина работим! Когато пеем на някой площад и виждаме дребни деца, които припяват песните ни, които са записвани, когато майките им са били абитуриентки, това е магия. Фенската аудитория също се предава по завещание (смее се). Затова няма да стопираме!
Катя: - С чисто нови 10 песни, освен това доста хубави. Чувстваме се изцяло задоволени. Човек не би трябвало да стопира пред компликациите. Малкият пазар, както сподели и Здравко, не би трябвало да бъде спънка. Имаше време, когато нашата поп и рок музика излизаше надалеч отвън рамките на страната ни – само че не с цел да пее на дребните български общности в чужбина, а на огромна интернационална сцена.
Здравко: - Имаме ужасно доста млади и надарени реализатори и рано или късно ще се излезе още веднъж по този начин на открито. А аз знам и каква е рецептата за това по какъв начин да се излезе на интернационална сцена, само че не съм Колумб…
- Каква е рецептата?
Здравко: (Смее се.) - Рецептата я дадоха румънците. Не можеш да излезеш на интернационална сцена, в случай че си имитация на клубна англосаксонска музика! В никакъв случай! Ти постоянно ще бъдеш имитация. И румънците потвърдиха това.
- Да, деца припяват песни, писани от времето на младостта на родителите си, освен това в среда, в която най-често се чуват поп фолк и рап ритми. А значи ли това, че приемствеността, в класическия й смисъл, се трансформира и във връзка с ценностната система?
Здравко: - Може би да, в действителност. Обществената ценностна система се построява на първо място в фамилната среда. Тези ритми, за които споменаваш, те са краткотрайни. Всяко потомство израства със своята музика. Не е редно да се не разрешават музикални стилове, каквито и да са.
Катя: - Да, те не пречат. Хората могат да слушат всякаква музика, съобразена с настройките, желанията, полезностите им.
Здравко: - Още повече че ние, хората по този начин сме и устроени – най-сладките неща постоянно са неразрешени. А човек просто не може да избяга от себе си.
- А какво е забранявано на „ Ритон” през годините?
Здравко: - В самото начало фактически имахме доста забрани. Даже ни сваляха и от излъчвания, тъй като сме били прекомерно атрактивни. Точно се бяхме върнали от чужбина и сме изглеждали прекомерно екстравагантни. Свалиха ни от „ Всяка неделя” по времето на Янчо Таков. Но знаеш ли, аз не мога да се оплача. Гледам, че през днешния ден е доста съвременно да излизат и да споделят – това ни забраняваха, това не ни позволяваха…
Катя: - Много е съвременно да се вършим на репресирани (смее се). А ние не обичаме да се вършим на такива. Да, ограничавали са ни дотолкоз, доколкото са ограничавали и всичките ни сътрудници. Но нещата не са по този начин трагични, че да се оплакваме непрекъснато.
- Как тъкмо подходиха към вас, с цел да обяснят, че не е задоволително да участвате в предаването?
Здравко: - Те дори нищо не ни споделиха. Наша позната, с която учехме дружно в Консерваторията, работеше като тонрежисьор. Дойде и ни сподели: „ Да не ви обезверявам, само че Янчо подреди да ви смъкват от ефир, тъй като сте с прекомерно екстравагантни облекла!”
Катя: - А ние преди малко се бяхме върнали от Полша и имахме доста хубави театрални костюми.
Тогава се разплакахме и двамата
защото бяхме напълно млади реализатори. Не беше прелестно. Но през днешния ден се връщаме с усмивка.
Здравко: - Това, на което в действителност доста се веселя, е, че някак успявахме да минем сред капките – не изпяхме нито една политическа ария! Не сме се заели с политически песни – нито тогава, нито по-късно, нито в този момент.
Катя: - Първите записи, които направихме като много-много млади реализатори, бяха благодарение на Тончо Русев, който когато ни чу, изиска да ни подаде ръка. Но не с песни, които той е написал, а с преводни, западни песни с български текстове. Даже той ни срещна и с Калин Донков, който пък написа първите ни текстове. Иван Кутиков направи първите аранжименти. Тогава имаше Комисия в радиото и не можеше просто по този начин да си дадеш песента – а през днешния ден всеки може да си даде песента в дадена медия и тя да звучи. Стана по този начин, че първата, втората, третата ария не се приемаха… и ние доста се отчаяхме. Като един младеж, несъмнено, незабавно стартира да ти минава през главата, че не ставаш за нищо, че не те харесват или може би си сбъркал специалността.
Здравко: - Или пък другото – ние тогава въпреки всичко излизахме преди малко от Консерваторията, имахме едно самочувствие, че в този момент ще превземем света и всичко ще стане доста бързо (смее се). И правиш неща, които харесваш. Но внезапно хоп – комисията споделя „ Не!” Не ти одобряват песните, без да ти дават пояснение. Гледаха доста, да вземем за пример, дали текстовете са идеологически издържани.
- Противоречив, даже горчив е привкусът, когато се върнем към смисъла на сходни дейности, настройки и време. Но пък се получава по този начин, че тъкмо те стават катализатори за трупане на перфекционизъм, безотказност и неотстъпчивост?! Ако на някой през днешния ден всички порти са му необятно отворени, по кое време ще издялка в себе си темперамент, издръжливост, толерантност?!
Катя: - О, да, тук си безпределно права за следващ път. Много неща ни калиха през годините. Много от горчивите привкуси, през които преминахме, с цел да стигнем до ден-днешен.
Здравко: - Ако вратите са необятно отворени постоянно, човек се разболява в 98% от случаите от звездомания. Започва наложително да върви с телохранител, без да го заплашва никой (смее се).
- Пази се от националната обич вероятно!
Катя: (Смее се.) - Точно. Пази се и без да има тълпи от почитатели към себе си (смее се). И в един миг стартира да се изживява като избавител, и да споделя на българския народ – какво би трябвало и какво не.
Това е най-страшното! Това е бързата популярност!
Но ти си доста права за този паралел в построяването на характери, тъй като в нашия случай многото участия и концерти са основали в нас една кондиция, която, да чукнем на дърво, до ден-днешен ни държи. Даже тонрежисьорите, с които пътуваме на участия, са все младежи, на по 20 и няколко години – и когато ни се съберат вкупом доста участия, по 6-7-8, те са гроги. Обръщат се към нас и не могат да повярват. Питат ни „ Как издържате???” Ето това е тази кондиция. Ние сме се научили да не се замисляме по какъв начин устояваме.
- В този концерт ще се върнете в някакъв миг към корените си – към първите стъпки на сцената и първите шлагери. А когато приказваме за това, откъдето и да минем, неизбежно стигаме до един значим и специфичен човек – Тончо Русев!
Катя: - Така е, Тончо Русев е един доста специфичен за нас човек. Последните две негови песни, които записахме, бяха в албума ни „ Джалма” от ’94-та година. И от този момент не сме записвали негови песни.
Здравко: - От един миг започнахме да работим и с нови създатели, с които не сме работили досега, с цел да разнообразим по някакъв метод звученето. Наистина доста песни на Тончо сме изпели. Едни от най-големите ни шлагери са негови. Сега взехме решение да се върнем към него, към корените си, с цел да стане нещо като комплимент към него. Той се обади и ни сподели: „ Имам ария за вас” и Катя отиде при Тончо, с цел да вземе песента. И се върна с думите: „ Знаеш ли какъв брой му се желае на Тончо да създадем още веднъж дружно ария по стихове на Ваньо Вълчев…”.
Ние в действителност сме изпели ужасно доста песни в този жанр, с който Тончо Русев несъмнено умее да основава шлагери. И Катя е повода да желаяме още веднъж да осъществим такава ария. Заменихме резонното дуетно пеене с нещо, което вършим за първи път – да пеем по настрана в припева. И стана нещо доста забавно.
- А по какъв начин реагира Тончо Русев, когато чу песента в този вид?
Здравко: - Разплака се!
Катя: - Много, доста му хареса. Развълнува се. Помоли ни на концерта да обявим, че песента „ Безумна любов” е особено отдадена на брачната половинка му. Тончо Русев е един доста безценен за наш човек. Ние започнахме с неговите песни и той ни направи „ Ритон”.
- А помните ли първата среща с Тончо Русев?
Катя: - О, да. Бяхме студенти, когато си уредихме, надали не, с връзки да отидем при него, с цел да ни чуе. „ Страхотни сте! Искам да ви менажирам!”, бяха първите му думи, когато ни чу. И аз незабавно отвръщам с
“И ще ни напишете ария, нали другарю Русев?” (смее се) а той: „ А не, аз ария не мога да ви напиша, тъй като чорбаджийката ще ме убие” (смее се). „ Първо изпейте няколко преводни песни и по-късно вероятно ще видим”. Съдейства ни да запишем песните в студио, срещна ни с поета Калин Донков, с аранжора Иван Кутиков и по този начин потегли нашия музикален път.
Здравко: - Още по времето на социализма той ни даде един безпределно скъп съвет. Каза: „ Заминавайте да работите една година в чужбина, с цел да си извършите материалната база!” В този бизнес без това е невероятно. Без първокласното лъчение не става. А Тончо Русев постоянно доста е разбирал от тези неща, с изключение на, че е супер композитор.
- Мислите ли, че гилдията, от която сте част и вие, се отнася със същия емфатичен почит към тези първи моменти и хора, които са подали ръка в точния миг? Нерядко ставаме очевидци на учудваща късопаметност от страна на към този момент потвърдили се във времето имена от музикалния бизнес у нас?!
Здравко: - Хората, които се задържахме по-дълго на сцената, нормално сме признателни и не позволяваме късата памет в живота си. Може би има и такива, които са от сорта „ бързо успели” посредством я на брачен партньор, я на нещо друго по същата линия. Има такива, които в никакъв случай не са имали личен оркестър, не са правили концерт, всичко им е било като даденост. При тях късата памет е в центъра, да.
- Благодарение на Тончо Русев го има „ Ритон”, само че пък с помощта на „ Ритон” светът чу за Филип Киркоров, нали по този начин? Той изпя първо вашите песни…
Катя: - Силно казано… На Филип Киркоров един от огромните му интернационалните триумфи е на международните награди в Монако пред принц Алберт с песента „ Прегърни ме” („ Днем и ночью”) на Тончо Русев. И да, тя е наша ария в действителност.
Здравко: - Беше необикновено.
Катя: - Всъщност моите родители и родственици бяха фамилни другари с тези на Филип Киркоров. Леля ми беше доста близка с бащата на Филип – Бедрос. Филип беше доста мъничък тогава. Отначало искаше да става магьосник, а ние към този момент правехме турнета в Съветския съюз. Баба му не даваше и прашинка да падне върху него и си припомням по какъв начин един път пристигнаха у дома, тя извади едни негови фотоси, правени в държавно фото – той беше с къдрава косичка, небесносиньо сако и папионка – и сподели: „ Ето, това е! Той ще става звезда!” (смее се). Викам: „ Бре! Чак пък звезда…” (смее се). Но знаеш ли – и това е умеене – да можеш, като ти кацне птичето на шанса на рамото, да можеш да го използваш вярно.
Здравко: - Ние доста обичаме съветската аудитория. Тя доста ни е дала, само че при нас има нещо, на което не сме изневерявали в никакъв случай – пеем единствено на български! Пели сме в концертите си по 1 ария на съветски единствено като комплимент и от почитание.
- А какво се случва с „ Моето детство ме вика”, за която ми споделихте преди време, че българското радио не желае да пуска?! В същото време непознатите шлагери са център?!
Здравко: - Оказа се, че песента не е за таргета на БГ Радио, тъй като е с фолклорни мотиви… Така ни беше отговорено.
Катя: - Истината е, че няма задоволително радиостанции, от където да звучи българска музика. Чуждопоклонничеството ни е в гените очевидно. А също и всякакви политически поръчки, геополитически ползи и така нататък Но пък знаеш ли, от известно време радио „ Зорана” се трансформират в единствена опция за българска музика. Там пускат музика, която доста по-рядко или въобще не звучи по другите радиа. Никой няма потребност от създатели в тези географски ширини, а от потребители, което е тъпо.
- Чудесно! Само че обществото има потребност от О2, а кислорода го дава изкуството. Изкуството пък има потребност от трибуна…
Здравко: - И като смачкаш изкуството – няма О2!
- Значи нямаме естрада за изкуството, което дава О2 на обществото, и в последна сметка обществото не може да диша..!
Здравко: - Точно по този начин! Абсолютно тъкмо! По тази причина и не можем от години да излезем от този обаян кръг.
- Музика и обич! Това са посланията, на които залагате в този момент – евентуално различни на същия този жизненоважен кислород…
Катя: - Да, точно на тях. На този концерт ще имаме особено снимани мултимедии. И специфични посетители, които ще са загадка. На някои може да му прозвучи популистки, само че ние в действителност си обичаме пъклен доста работата. Много почитаме публиката. И когато излезем на сцената, това е умножено по 100! Ние излъчваме на 100% обич!
Здравко: - Имали сме случаи, когато двамата с Катя не си приказваме. Скарали сме се за нещо. Но излизайки на сцената, това се не помни. И излъчваме единствено обич. Наистина по този начин се получава.
- Не е ли време „ Ритон” да създадат книга с историята на всички тези безредици и смесени усеща?
Здравко: - В България кой не е написал книга. Знайни и незнайни звезди и звездички. Може някой да ми се обиди, само че у нас е цялостно със звезди. И мега звезди. И наши другари са ни питали същото, каквото и ти сега… Някак си всичко се обезцени. Хайде ти напиши книгата.
Катя: - Но когато някой написа книга за различен, би трябвало да е бил постоянно към него в другите обстановки, да е живял с него…
Здравко: - Ами ще я вземем да живее с нас (смее се).
Катя: - Плюс това книгите би трябвало да са не една, а две, тъй като все се препираме за нещо (смее се). В едната книга ще е версията на Здравко, а в другата – на Катя (смее се). Хората ще се забавляват доста.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ