Какво всъщност представлява кунг-фу
Като цяло терминът „ кунг-фу “ се отнася до китайските бойни изкуства, които се назовават още ушу и куанфа. В Китай той се отнася до всяко обучение, образование или процедура, които изискват самообладание, сила и време. В първичното си значение „ кунг-фу “ може да се отнася до всяка дисциплинираност или умеене, реализирано посредством упорита работа и извършения – а не до бойни изкуства.
Има доста форми на кунг-фу – Шаолин Кунг-фу, Винг Чун, Тай Чи и други, които се практикуват по целия свят. Всяка друга форма има свои лични правила и техники, но във всички тях има характерна хитрости и експедитивност, откъдето и произлиза думата „ кунг-фу “. Едва в края на 20 век този термин е употребен във връзка с бойни изкуства от китайската общественост. Оксфордският речник на британския език дефинира термина „ кунг-фу “ като „ най-вече невъоръжено китайско бойно изкуство, наподобяващо карате. “ Това илюстрира по какъв начин смисъла на този термин е променено на британски и надлежно в западния свят. Произходът на тази смяна може да се отдаде на неразбирането или неправилния превод на термина в надписи на филми или дублаж.
Ушу е бойно изкуство, създадено през 1949 година в опит да се стандартизира практиката на обичайните китайски бойни изкуства, само че опитите за сходно структуриране има от по-рано – когато Централният институт Гуошу е основан в Нанкин през 1928 година
„ Ушу “ е китайски термин, който значи „ бойни изкуства “: у = военни или бойни + шу = изкуство. В днешно време ушу е интернационален спорт в границите на Международната федерация по ушу (IWUF), която организира международното състезание на всеки две години, както и други надпревари. Така ушу е публично събитие на Азиатските игри, Игрите в Югоизточна Азия и Световните бойни игри, наред с доста други спортни събития.
Състезателното ушу се състои от две дисциплини: таолу и санда. Но има и други дисциплини, като самоотбрана, чупене на твърди предмети и други производни практики, които не се извършват в надпревари.
Таолу включва извършване на бойна хореография, акробатични придвижвания и техники, за които състезателите се правят оценка и им се дават точки съгласно характерни правила. Формите съдържат съществени придвижвания (стойки, ритници, удари, салда, скокове…), основани на цялост от разнообразни категории обичайни китайски стилове на бойни изкуства, които могат да бъдат променяни за надпревари, с цел да се подчертаят мощните страни на състезателя.
Санда (понякога наричана саншоу) е съвременен военен способ с цялостен контакт, който съдържа бокс, ритници (кикбокс) и битка, както и всички бойни аспекти на ушу. Санда наподобява доста като кикбокс или муай тай, само че включва доста повече граплинг техники. Състезанията по санда постоянно се организират дружно с таолу.
Всичко стартира през 1958 година, когато държавното управление основава Организация за контролиране на образованието по бойни изкуства. Китайската държавна комисия за физическа просвета и спорт поема водеща роля при основаването на стандартизирани форми за множеството от главните изкуства. През този интервал е основана национална система ушу, която включва общоприети форми, образователна стратегия и оценяване от инструктори. Ушу след това се показва както в гимназиите, по този начин и в университетите. Тази нова система се стреми да включи общи детайли от всички стилове и форми, както и общите хрумвания, свързани с китайските бойни изкуства. Стилистични концепции като корав и мек пердах (спрямо това с каква експанзия човек отвръща на офанзивата против себе си), както и класификации, основани на учебни заведения като Шаолин, Тайдзи, Уданг и други, са интегрирани в една система.
Така ушу става спонсориран от държавното управление стандарт за образование по бойни изкуства в Китай. През 1979 година Държавната комисия по физическа просвета и спорт основава специфична работна група за преподаване и упражняване на този нов стандарт. През 1986 година е основан и Китайският народен проучвателен институт по ушу като централен орган за проучване и администриране на дейностите на стандарта в Китай.
Промяната на държавните политики и отношението към спорта като цяло довежда до затварянето на Държавната комисия по спорта (централния състезателен орган) през 1998 година Това закриване се преглежда като опит за отчасти деполитизиране на проведения спорт и пренасяне на китайските спортни политики към по-воден от пазара метод. В резултат на тези изменящи се социологически фактори в Китай, както обичайните стилове, по този начин и модерните подходи в ушу се разпространяват от Международната федерация по ушу.
