Сивият вълк се завръща в Централна Азия: Амбициите на Турция
Като покровител на пантюркизма, Анкара се стреми да разшири въздействието си в Централна Азия, само че тази смяна във външната политика евентуално ще бъде арестувана от доста по-големи районни сили като Китай, Русия и Иран.
През ноември 2021 година турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи, че името на междуправителствената група „ Тюркски съвет “ ще бъде променено на „ Организация на тюркските страни “ (ОТГ). Ердоган деликатно избягваше всевъзможни диалози за военно съдействие сред тюркските страни и вместо това наблягаше на политическата, икономическата и обществената взаимност.
Дни след известието Девлет Бахчели, водач на крайнодясната Партия на националистическото деяние (ПНД), подари на своя съдружник Ердоган карта на тюркския свят, обхващаща Турция, Азербайджан, елементи от Армения, Кипър, Гърция, Иран, Балканите, елементи от Централна Азия, Русия и Китай.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков реагира на диаграмата, като иронично загатна, че центърът на тюркския свят е в Алтай, в Руската федерация, а не в Турция, до момента в който гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис се обади на Ердоган, с цел да обясни дали е имало признание на гръцките острови за турска територия като жест на формалната политика на Анкара.
„ От Адриатика до Великата китайска стена “
След провалянето на Османската империя след Първата международна война и нейния временен съюз със Съветска Русия в Национално-освободителната война (1919-1922 г.), Мустафа Кемал Ататюрк, създателят на актуалната република, прекъсна връзките си с пантюркизма/туранизма: придвижване, което се стреми да сътвори единна тюркска политическа единица от Турция до Централна Азия.
Въпреки това тази идеология продължава и до през днешния ден с помощта на ултранационалистическото придвижване Сиви вълци, обвързвано с ПНД, кръстено на предислямската тюркска легенда за сивата вълчица, която извежда античните, застрашени тюркски племена от пустинята през Централна Азия.
По време на Втората международна война някои от авторитетните военни водачи на Анкара, като Нури Килигил, който основава по този начин наречената „ Ислямска войска на Кавказ “ през 1918 година, завладяват азербайджанската столица Баку, поддържат нацистка Германия и желаят да вземат участие в делене на Съюз на съветските социалистически републики, където се надяват да получат надзор над района на Централна Азия.
Въпреки това, когато съюзническата победа стана неизбежна, турското държавно управление за малко затвори тези нацистки симпатизанти и разгласи война на своя остарял съдружник Германия.
Въпреки обстоятелството, че Турция и Съюз на съветските социалистически републики бяха на противоположни страни по време на Студената война, Анкара беше подозрителна към руските тюрки. Това отношение се промени доста след разпадането на Съветския съюз през 1991 година
Турция беше една от главните страни, които откриха връзки с новите самостоятелни тюркски страни от някогашния руски блок. За да институционализира тези връзки, турското държавно управление сътвори Турската организация за съдействие и развиване (TACP, в този момент Турска организация за съдействие и координация) през 1992 година
Ролята на ТАСР беше да помогне на новите страни да развият своите пазарни стопански системи и да преоткрият националната си еднаквост. По това време тогавашният турски президент Тургут Йозал декларира, че „ идващият век ще бъде векът на Турция “.
Черпейки ентусиазъм от Йозал, неговият правоприемник Сюлейман Демирел дефинира сферата на въздействие на страната от Адриатическо море до Великата китайска стена. Достатъчно е да се каже, че съдружникът на Турция в НАТО, Съединени американски щати, поддържа тази визия в Централна Азия, с цел да балансира Русия и вероятния напредък на ислямския фундаментализъм.
Анкара беше възхитена от ролята на " по-голям брат " във връзка с тюркските страни. Бившите руски републики обаче имаха други проекти.
Първо, те нямаше да играят второстепенна роля в пантюркските фантазии на Турция, и второ, Руската федерация към момента беше техният главен сътрудник в района, както политически, по този начин и военно. В резултат на това първичната акция на Турция в Централна Азия се провали.
От пантюркизма към прагматизма
Въпреки тези неуспехи, Турция даде постоянна публична помощ за развиване посредством ТАСР на страните от Централна Азия, изключително Казахстан и Киргизстан. Образователните стратегии работеха добре и хиляди студенти от Централна Азия отидоха в Турция за висше обучение.
През 90-те години авторитетната организация на Фетхуллах Гюлен (FETO) беше доста дейна в района. След несполучливия държавен прелом през 2016 година обаче Анкара дефинира FETO като терористична организация заради хипотетичното й присъединяване в заговора и съобщи някои от институциите на FETO на новосъздадената фондация Maarif.
Основният подтик обаче беше стопански, защото размерът на търговията на Турция с централноазиатските републики се усили по време на ръководството на Ердоган.
Обем на стокообмен с Турция:
Казахстан (2883), Туркменистан (1694), Киргизстан (835,9), Узбекистан (3641)
Източник: Turkstat (в милиони щатски долари).
Али Емре Суку, турски академик от Москва, сподели пред The Cradle, че по-прагматичният метод на Анкара, изключително в икономическата и културната област, добавя външнополитическите цели на централноазиатските републики.
„ Когато преглеждаме външнополитическите цели на районните страни, би трябвало да кажем, че те имат многостранен, а не едностранен външнополитически приоритет с която и да е от непознатите сили в Централна Азия “, сподели той.
Според Суку сега централноазиатските страни не възприемат отношението на Турция към района като идеологическо, както беше при започване на 90-те години. По-скоро те виждат турската политика като контраст на най-влиятелните страни в района: Китай и Русия и в по-малка степен Иран.
Транскаспийската търговия и китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ (BRI) основават опция за Анкара да се трансформира във значим търговски център сред Изтока и Запада.
Например Лазурният кулоар, открит през 2018 година и финансиран от Азиатската банка за развиване, свързва Афганистан с Турция през Туркменистан, Азербайджан и Грузия.
Турция също се причисли към " Един път, Един пояс " и след успеха на Азербайджан във войната в Нагорни Карабах над Армения, планът за превозване на туркменски природен газ през Каспийско море до Турция към момента продължава - в допълнение към оферти кулоар Зангезур, който мнозина виждат като част от проекта на Анкара да осъществя пантюркистките упоритости в партньорство от Баку.
Иран се намесва
Ако този проект бъде сбъднат, Турция ще може да доближи Централна Азия, заобикаляйки Армения и Иран по Транскаспийския интернационален транспортен маршрут, започващ от Китай и свързващ се с Казахстан, Азербайджан и Грузия. Така нареченият " междинен кулоар " е разграничен на две елементи, едната от които води към Турция, а другата - към Черно море и приключва в Европа.
През 2015 година посланикът на Туркменистан в Турция Ата Сердаров съобщи, че с началото на навигацията по линията Азербайджан-Туркменистан няма да е належащо турските водачи на камиони да минават през Иран.
Турският търговски поток през Иран е повишен от 565 000 тона през 2016 година до 1,08 милиона тона през 2019 година Следователно заобикалянето на Иран значи понижаване на разноските за превоз.
Възраждането на пантюркизма разбираемо тревожи Иран. През 2020 година по време на посещаване в Баку Ердоган прочете стихотворение за река Аракс и загатна, че поддържа „ единен Азербайджан “ с иранската провинция Западен Азербайджан, което на процедура би нарушило суверенитета на Иран.
Техеран реагира яростно на рецензиите на Ердоган в лицето на тогавашния външен министър Джавад Зариф, който приказва за " подкопаване на суверенитета на Република Азербайджан ".
Иранското издание Tasnim News предприе смелата стъпка да разгласява серия от публикации за амбициозния дискурс на Турция „ Турски век “. Според осведомителната организация връзката на Турция с тюркския свят посредством Нахичеванската самостоятелна република и нейната възходяща военна мощност може да са предиздвикали някои турски фигури да мислят, че Турция ще стане мощна страна.
Тасним обаче отхвърли това разбиране, като допусна, че Турция е в една и съща лига с Латинска Америка и Африка заради слабата си стопанска система и намаляващата политическа прелест на Ердоган.
Въпреки че в този момент Турция има сухопътен път към Централна Азия през Кавказ, това не значи, че тя може да утвърди въздействието си в района посредством наличието на мощни страни като Китай, Иран и Русия.
Китайска противотежест
Умит Алперен, специалист по външната политика на Китай по отношение на Иран, вижда руско-украинския спор като повратна точка за Централна Азия.
„ С основаването на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) през 1996 година имаше мълчешком разделяне на труда: Китай се занимаваше с икономическите въпроси на района, а Русия се занимаваше с военните “, изяснява той.
Както бе упоменато по-рано, Турция се причисли към " Един път, Един пояс " през 2018 година и китайско-турските връзки не престават да се развиват. Изглежда, че дните, в които президентът Ердоган осъди Пекин за по този начин наречения „ геноцид на уйгурските мюсюлмани “, отминаха.
Въпреки това Алперен счита, че Китай е изправен пред алтернатива по отношение на позицията на Турция в района.
„ В подтекста на " Един път, Един пояс " Китай вижда Турция по едно и също време като мост и спънка. От 2017 година Турция пази безмълвие по уйгурския въпрос. Въпреки това недоверието на Китай продължава. Не мисля, че Китай счита, че може да бъде същински стратегически сътрудник за Турция ", твърди още той.
Според Алперен връзката на Централна Азия с Европа през Кавказ и Турция има както плюсове, по този начин и минуси за Китай. Въпреки че на пръв взор това може да е позитивно развиване за " Един път, Един пояс ", въпреки това, свързването на Централна Азия с Европа, заобикаляйки Китай, би било в полза на един все по-враждебен западен свят.
Както сподели последната й външна политика, Турция се пробва да балансира всички тези връзки. Турската публична осведомителна организация Anadolu разгласява изявление с казахстански академик, който твърди, че Турция е контраст на Русия и Китай. В същото време Китай и Турция акцентират ролята на Анкара в " Един път, Един пояс " и Средния кулоар.
Турция като хъб за съветски запаси
На 1 април съветският външен министър Сергей Лавров се срещна с сътрудника си от Туркменистан Рашид Мередов. Според " Независимая газета " двойката е разискала последствията от спора сред Азербайджан и Армения, в допълнение към желанието на Турция да разшири въздействието си в Централна Азия.
Предложеният план за Транскаспийски газопровод (TCP) ще транспортира природен газ от Туркменистан и Казахстан до страните-членки на Европейския съюз (ЕС), заобикаляйки Русия и Иран. Азербайджан и Турция наподобява са главните благодетели на плана, който получи поддръжката на западните сили.
Според турския академик Суку, отношението на Анкара към Централна Азия в този момент е по-малко за това да бъде мост към Запада и района.
„ Променящите се цели на външната политика на Турция не трябва да се подценяват: вместо да играе роля сред Запада и района през 2000-те години, Турция откри нови области в Централна Азия посредством връзките, които разви непосредствено с Русия и Китай “, твърди той.
Членството на Турция в НАТО в този момент също се преглежда като по-малко значимо от Русия, сподели Суку:
„ Намаляването на въздействието на Русия дружно с Китай или намаляването на въздействието на Китай дружно с Русия не е директен приоритет на турската външна политика. “
Нещо повече, последната маневра на Путин да трансформира Турция в главен енергиен хъб укрепва нейната позиция и основава преграда пред всички транскаспийски планове, ориентирани към заобикаляне на Русия.
Турция лае, само че не хапе?
Интересен случай се случи по време на Световното състезание по армрестлинг през 2022 година Двама казахстански спортисти, заели второ и трето място, разпънаха знамето на Казахстан на подиума. Тогава турски състезател, който завоюва първото място, изтича на подиума и сложи турския байрак пред казахстанския. Един от най-посещаваните уеб сайтове в Турция разказва случая по следния метод:
„ Ето по какъв начин нашият народен играч предотврати неуважителна постъпка “.
Този случай е неповторим, само че алегоричен. Докато турският националистически/пантюркистки дискурс третира всички тюркски нации в Централна Азия като тюркски братя, това отношение на „ огромния брат “ към някогашните руски републики е надълбоко вкоренено.
Освен това, както отбелязва Суку, значима роля играе материалната неплатежоспособност на Турция в района. Въпреки обстоятелството, че Турция разшири икономическите си връзки с централноазиатските републики, тя към момента е слаба мощ спрямо Китай и Русия.
Въпреки че Турция търгува главно с Узбекистан и Казахстан, тя даже не е измежду първите три търговски сътрудници на двете страни. Разбира се, за Турция е на практика невероятно да се конкурира стопански с Китай и Русия.
Трябва да се означи, че макар етническата и езикова общественост с Турция, Туркменистан към момента се пробва да избегне взаимоотношение с ОТД и се задоволява да остане страна наблюдаващ с Унгария. По-важното е, че централноазиатските републики са членове на водената от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКС).
Във военно отношение ОДКС остава главният пакт за групова сигурност в района, макар обстоятелството, че Туркменистан и Киргизстан са закупили турските дронове Bayraktar TB2.
Въпреки че имаше клюки за основаването на по този начин наречената „ Армия на Туран “, евентуално всички огромни сили в района, а точно Китай, Иран и Русия, ще считат този ход за опасност за техните групови национални ползи.
Някои западни специалисти считат, че възходящото въздействие на Турция в Централна Азия е в интерес на НАТО. Но Суку твърди, че „ обръщането към Азия “ се управлява най-вече от нужда и персонален интерес:
„ Въпреки че проблемите със Запада усилват интереса на Турция към тези организации и дефинират нейните външнополитически цели, може да се каже, че евразийският вид във външната политика се укрепва целеустремено. “
„ Подобна политика отваря нови благоприятни условия за Турция както в районен, по този начин и в световен проект ", твърди Суку.
„ Фактът, че евразийският вид дава такива изгоди, безспорно ще ускори позицията на Турция в политиката на Турция за балансиране сред Запада " и Евразия ", прибавя още той.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
През ноември 2021 година турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи, че името на междуправителствената група „ Тюркски съвет “ ще бъде променено на „ Организация на тюркските страни “ (ОТГ). Ердоган деликатно избягваше всевъзможни диалози за военно съдействие сред тюркските страни и вместо това наблягаше на политическата, икономическата и обществената взаимност.
Дни след известието Девлет Бахчели, водач на крайнодясната Партия на националистическото деяние (ПНД), подари на своя съдружник Ердоган карта на тюркския свят, обхващаща Турция, Азербайджан, елементи от Армения, Кипър, Гърция, Иран, Балканите, елементи от Централна Азия, Русия и Китай.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков реагира на диаграмата, като иронично загатна, че центърът на тюркския свят е в Алтай, в Руската федерация, а не в Турция, до момента в който гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис се обади на Ердоган, с цел да обясни дали е имало признание на гръцките острови за турска територия като жест на формалната политика на Анкара.
„ От Адриатика до Великата китайска стена “
След провалянето на Османската империя след Първата международна война и нейния временен съюз със Съветска Русия в Национално-освободителната война (1919-1922 г.), Мустафа Кемал Ататюрк, създателят на актуалната република, прекъсна връзките си с пантюркизма/туранизма: придвижване, което се стреми да сътвори единна тюркска политическа единица от Турция до Централна Азия.
Въпреки това тази идеология продължава и до през днешния ден с помощта на ултранационалистическото придвижване Сиви вълци, обвързвано с ПНД, кръстено на предислямската тюркска легенда за сивата вълчица, която извежда античните, застрашени тюркски племена от пустинята през Централна Азия.
По време на Втората международна война някои от авторитетните военни водачи на Анкара, като Нури Килигил, който основава по този начин наречената „ Ислямска войска на Кавказ “ през 1918 година, завладяват азербайджанската столица Баку, поддържат нацистка Германия и желаят да вземат участие в делене на Съюз на съветските социалистически републики, където се надяват да получат надзор над района на Централна Азия.
Въпреки това, когато съюзническата победа стана неизбежна, турското държавно управление за малко затвори тези нацистки симпатизанти и разгласи война на своя остарял съдружник Германия.
Въпреки обстоятелството, че Турция и Съюз на съветските социалистически републики бяха на противоположни страни по време на Студената война, Анкара беше подозрителна към руските тюрки. Това отношение се промени доста след разпадането на Съветския съюз през 1991 година
Турция беше една от главните страни, които откриха връзки с новите самостоятелни тюркски страни от някогашния руски блок. За да институционализира тези връзки, турското държавно управление сътвори Турската организация за съдействие и развиване (TACP, в този момент Турска организация за съдействие и координация) през 1992 година
Ролята на ТАСР беше да помогне на новите страни да развият своите пазарни стопански системи и да преоткрият националната си еднаквост. По това време тогавашният турски президент Тургут Йозал декларира, че „ идващият век ще бъде векът на Турция “.
Черпейки ентусиазъм от Йозал, неговият правоприемник Сюлейман Демирел дефинира сферата на въздействие на страната от Адриатическо море до Великата китайска стена. Достатъчно е да се каже, че съдружникът на Турция в НАТО, Съединени американски щати, поддържа тази визия в Централна Азия, с цел да балансира Русия и вероятния напредък на ислямския фундаментализъм.
Анкара беше възхитена от ролята на " по-голям брат " във връзка с тюркските страни. Бившите руски републики обаче имаха други проекти.
Първо, те нямаше да играят второстепенна роля в пантюркските фантазии на Турция, и второ, Руската федерация към момента беше техният главен сътрудник в района, както политически, по този начин и военно. В резултат на това първичната акция на Турция в Централна Азия се провали.
От пантюркизма към прагматизма
Въпреки тези неуспехи, Турция даде постоянна публична помощ за развиване посредством ТАСР на страните от Централна Азия, изключително Казахстан и Киргизстан. Образователните стратегии работеха добре и хиляди студенти от Централна Азия отидоха в Турция за висше обучение.
През 90-те години авторитетната организация на Фетхуллах Гюлен (FETO) беше доста дейна в района. След несполучливия държавен прелом през 2016 година обаче Анкара дефинира FETO като терористична организация заради хипотетичното й присъединяване в заговора и съобщи някои от институциите на FETO на новосъздадената фондация Maarif.
Основният подтик обаче беше стопански, защото размерът на търговията на Турция с централноазиатските републики се усили по време на ръководството на Ердоган.
Обем на стокообмен с Турция:
Казахстан (2883), Туркменистан (1694), Киргизстан (835,9), Узбекистан (3641)
Източник: Turkstat (в милиони щатски долари).
Али Емре Суку, турски академик от Москва, сподели пред The Cradle, че по-прагматичният метод на Анкара, изключително в икономическата и културната област, добавя външнополитическите цели на централноазиатските републики.
„ Когато преглеждаме външнополитическите цели на районните страни, би трябвало да кажем, че те имат многостранен, а не едностранен външнополитически приоритет с която и да е от непознатите сили в Централна Азия “, сподели той.
Според Суку сега централноазиатските страни не възприемат отношението на Турция към района като идеологическо, както беше при започване на 90-те години. По-скоро те виждат турската политика като контраст на най-влиятелните страни в района: Китай и Русия и в по-малка степен Иран.
Транскаспийската търговия и китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ (BRI) основават опция за Анкара да се трансформира във значим търговски център сред Изтока и Запада.
Например Лазурният кулоар, открит през 2018 година и финансиран от Азиатската банка за развиване, свързва Афганистан с Турция през Туркменистан, Азербайджан и Грузия.
Турция също се причисли към " Един път, Един пояс " и след успеха на Азербайджан във войната в Нагорни Карабах над Армения, планът за превозване на туркменски природен газ през Каспийско море до Турция към момента продължава - в допълнение към оферти кулоар Зангезур, който мнозина виждат като част от проекта на Анкара да осъществя пантюркистките упоритости в партньорство от Баку.
Иран се намесва
Ако този проект бъде сбъднат, Турция ще може да доближи Централна Азия, заобикаляйки Армения и Иран по Транскаспийския интернационален транспортен маршрут, започващ от Китай и свързващ се с Казахстан, Азербайджан и Грузия. Така нареченият " междинен кулоар " е разграничен на две елементи, едната от които води към Турция, а другата - към Черно море и приключва в Европа.
През 2015 година посланикът на Туркменистан в Турция Ата Сердаров съобщи, че с началото на навигацията по линията Азербайджан-Туркменистан няма да е належащо турските водачи на камиони да минават през Иран.
Турският търговски поток през Иран е повишен от 565 000 тона през 2016 година до 1,08 милиона тона през 2019 година Следователно заобикалянето на Иран значи понижаване на разноските за превоз.
Възраждането на пантюркизма разбираемо тревожи Иран. През 2020 година по време на посещаване в Баку Ердоган прочете стихотворение за река Аракс и загатна, че поддържа „ единен Азербайджан “ с иранската провинция Западен Азербайджан, което на процедура би нарушило суверенитета на Иран.
Техеран реагира яростно на рецензиите на Ердоган в лицето на тогавашния външен министър Джавад Зариф, който приказва за " подкопаване на суверенитета на Република Азербайджан ".
Иранското издание Tasnim News предприе смелата стъпка да разгласява серия от публикации за амбициозния дискурс на Турция „ Турски век “. Според осведомителната организация връзката на Турция с тюркския свят посредством Нахичеванската самостоятелна република и нейната възходяща военна мощност може да са предиздвикали някои турски фигури да мислят, че Турция ще стане мощна страна.
Тасним обаче отхвърли това разбиране, като допусна, че Турция е в една и съща лига с Латинска Америка и Африка заради слабата си стопанска система и намаляващата политическа прелест на Ердоган.
Въпреки че в този момент Турция има сухопътен път към Централна Азия през Кавказ, това не значи, че тя може да утвърди въздействието си в района посредством наличието на мощни страни като Китай, Иран и Русия.
Китайска противотежест
Умит Алперен, специалист по външната политика на Китай по отношение на Иран, вижда руско-украинския спор като повратна точка за Централна Азия.
„ С основаването на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) през 1996 година имаше мълчешком разделяне на труда: Китай се занимаваше с икономическите въпроси на района, а Русия се занимаваше с военните “, изяснява той.
Както бе упоменато по-рано, Турция се причисли към " Един път, Един пояс " през 2018 година и китайско-турските връзки не престават да се развиват. Изглежда, че дните, в които президентът Ердоган осъди Пекин за по този начин наречения „ геноцид на уйгурските мюсюлмани “, отминаха.
Въпреки това Алперен счита, че Китай е изправен пред алтернатива по отношение на позицията на Турция в района.
„ В подтекста на " Един път, Един пояс " Китай вижда Турция по едно и също време като мост и спънка. От 2017 година Турция пази безмълвие по уйгурския въпрос. Въпреки това недоверието на Китай продължава. Не мисля, че Китай счита, че може да бъде същински стратегически сътрудник за Турция ", твърди още той.
Според Алперен връзката на Централна Азия с Европа през Кавказ и Турция има както плюсове, по този начин и минуси за Китай. Въпреки че на пръв взор това може да е позитивно развиване за " Един път, Един пояс ", въпреки това, свързването на Централна Азия с Европа, заобикаляйки Китай, би било в полза на един все по-враждебен западен свят.
Както сподели последната й външна политика, Турция се пробва да балансира всички тези връзки. Турската публична осведомителна организация Anadolu разгласява изявление с казахстански академик, който твърди, че Турция е контраст на Русия и Китай. В същото време Китай и Турция акцентират ролята на Анкара в " Един път, Един пояс " и Средния кулоар.
Турция като хъб за съветски запаси
На 1 април съветският външен министър Сергей Лавров се срещна с сътрудника си от Туркменистан Рашид Мередов. Според " Независимая газета " двойката е разискала последствията от спора сред Азербайджан и Армения, в допълнение към желанието на Турция да разшири въздействието си в Централна Азия.
Предложеният план за Транскаспийски газопровод (TCP) ще транспортира природен газ от Туркменистан и Казахстан до страните-членки на Европейския съюз (ЕС), заобикаляйки Русия и Иран. Азербайджан и Турция наподобява са главните благодетели на плана, който получи поддръжката на западните сили.
Според турския академик Суку, отношението на Анкара към Централна Азия в този момент е по-малко за това да бъде мост към Запада и района.
„ Променящите се цели на външната политика на Турция не трябва да се подценяват: вместо да играе роля сред Запада и района през 2000-те години, Турция откри нови области в Централна Азия посредством връзките, които разви непосредствено с Русия и Китай “, твърди той.
Членството на Турция в НАТО в този момент също се преглежда като по-малко значимо от Русия, сподели Суку:
„ Намаляването на въздействието на Русия дружно с Китай или намаляването на въздействието на Китай дружно с Русия не е директен приоритет на турската външна политика. “
Нещо повече, последната маневра на Путин да трансформира Турция в главен енергиен хъб укрепва нейната позиция и основава преграда пред всички транскаспийски планове, ориентирани към заобикаляне на Русия.
Турция лае, само че не хапе?
Интересен случай се случи по време на Световното състезание по армрестлинг през 2022 година Двама казахстански спортисти, заели второ и трето място, разпънаха знамето на Казахстан на подиума. Тогава турски състезател, който завоюва първото място, изтича на подиума и сложи турския байрак пред казахстанския. Един от най-посещаваните уеб сайтове в Турция разказва случая по следния метод:
„ Ето по какъв начин нашият народен играч предотврати неуважителна постъпка “.
Този случай е неповторим, само че алегоричен. Докато турският националистически/пантюркистки дискурс третира всички тюркски нации в Централна Азия като тюркски братя, това отношение на „ огромния брат “ към някогашните руски републики е надълбоко вкоренено.
Освен това, както отбелязва Суку, значима роля играе материалната неплатежоспособност на Турция в района. Въпреки обстоятелството, че Турция разшири икономическите си връзки с централноазиатските републики, тя към момента е слаба мощ спрямо Китай и Русия.
Въпреки че Турция търгува главно с Узбекистан и Казахстан, тя даже не е измежду първите три търговски сътрудници на двете страни. Разбира се, за Турция е на практика невероятно да се конкурира стопански с Китай и Русия.
Трябва да се означи, че макар етническата и езикова общественост с Турция, Туркменистан към момента се пробва да избегне взаимоотношение с ОТД и се задоволява да остане страна наблюдаващ с Унгария. По-важното е, че централноазиатските републики са членове на водената от Русия Организация на контракта за групова сигурност (ОДКС).
Във военно отношение ОДКС остава главният пакт за групова сигурност в района, макар обстоятелството, че Туркменистан и Киргизстан са закупили турските дронове Bayraktar TB2.
Въпреки че имаше клюки за основаването на по този начин наречената „ Армия на Туран “, евентуално всички огромни сили в района, а точно Китай, Иран и Русия, ще считат този ход за опасност за техните групови национални ползи.
Някои западни специалисти считат, че възходящото въздействие на Турция в Централна Азия е в интерес на НАТО. Но Суку твърди, че „ обръщането към Азия “ се управлява най-вече от нужда и персонален интерес:
„ Въпреки че проблемите със Запада усилват интереса на Турция към тези организации и дефинират нейните външнополитически цели, може да се каже, че евразийският вид във външната политика се укрепва целеустремено. “
„ Подобна политика отваря нови благоприятни условия за Турция както в районен, по този начин и в световен проект ", твърди Суку.
„ Фактът, че евразийският вид дава такива изгоди, безспорно ще ускори позицията на Турция в политиката на Турция за балансиране сред Запада " и Евразия ", прибавя още той.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ