Като катерач, сър Едмънд Хилъри остава дълго в историята като

Като катерач, сър Едмънд Хилъри остава дълго в историята като един от първите хора, които са изкачили Еверест. Дълго време нагоре по-пътя участва и една специфична плоча, която бележи триумфа му, само че след едно земетресение през 2015 година, този спомен към този момент е премахнат и до някаква степен можем да приказваме за форма на правдивост, откакто новозеландският рицар-благородник по този начин и не прави този триумф самичък, както се случва с Христо Проданов да вземем за пример, който изкачва освен независимо върха, само че и не употребява О2. Това, което Едмънд не помни да спомене, когато кръщават нагорнище към планинската верига на него е, че постоянно е употребявал помощта на доста специфични шерпи.

Според груби калкулации, Хилъри не просто имал помощници, той се възползвал от цяла войска от шерпи, които да му оказват помощ във всеки един миг, а тъкмо това не би трябвало да се води като изключително спортсменски ход. Истината дълго се пази в загадка, само че в следствие излиза наяве, че англичанинът не просто е има добър сътрудник, само че и избавител в доста връзки. Това няма да е историята на един от най-популярните катерачи, а на неговия шерп, който остава пропуснат. Тензинг Норгей е роден като Намгял Вангди, липсват доста данни за неговия живот, само че се счита, че е роден през 1914 година и няма точна дата. Някои хора декларират, че е от Непал, други считат, че е от Тибет, само че даже това не е от голяма важност. Всички са съгласни с една концепция, Тензинг е поел първия си мирис покрай величествената планина и всичко останало е история. Като млад е воден от татко си да посети Лама и манастира Ронгбук.

Снимка: By Luca Galuzzi (Lucag) – Transferred from the English Wikipedia. Original file is/was here. (Original upload log available below.), CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4865593

Там трансформира името си на Тензинг. В превод името му значи богат благополучен почитател на религията. Баща му постоянно имал вярата, че ще изпрати сина си в манастир, само че планината се оказала по-силна. Ранните години са прекарани в Карта, Тибет. Семейството не е било изключително богато, само че пък щастливо, младежът е имал към 10 по-големи братя и сестри,  както и други 2-ма по-малки. Дори в детството си си спомня, че е бягал неведнъж от вкъщи си, с цел да направи планинско премеждие и да стигне до Катманду или Непал. След като манастирът не се оказал задоволително прелъстителен, Тензинг решил да замине за Непал и да стане шерп.

Любовта към природата и рисковите разходки освен го трансформирали в един от най-важните предводители, само че в течение на времето почнал да прави преходи, които другите отказвали да вършат. Съзнанието му като че ли работило тъкмо в тази посока и разрешавало да се радва на по-сериозно внимание. Никой не знае какъв брой време е било належащо, с цел да стигне до висотите на Еверест или какъв брой тъкмо пъти се е качвал, само че едвам на 20-годишна възраст повежда първата експедиция към върха Ерик Шаптън. Първото нанагорнище се счита за необикновен триумф, изключително откакто неговите сътрудници не съумяват да дадат приемливи резултати на медицинския тест. Норгей е определен в последната минута и повежда туристите.

Снимка: By Kete Horowhenua: Horowhenua Historical Society Inc. – http://horowhenua.kete.net.nz/site/images/show/1280-edmund-hillary-sherpa-tenzing, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10028383

Отрядът на Шиптън не се качва до върха, това е разследваща задача и последните метри не са забавни. През 30-те и 40-те години съумява да изкачи върха няколко  пъти, в това число и с английския откривател Джон Морис. През 1947 година взе участие в експедицията на Швейцария. Това е четвъртия път, в който се изкачва. През 50-те години на предишния век, оказва помощ на американци и британци да се изкачат, само че на финала се оказва, че гостите не могат да устоят на напрежението и изискванията. Само 2 години по-късно се качва повторно, с цел да доближи върха и да добави още малко сантиметри.

Преди да навърши 40 години, Норгей е качил върха повече от всеки различен човек на света. Макар и изискванията да са повече от жестоки. Последното, което желае да извърши е, да се качи на върха и да документира своя триумф. Само няколко месеца по-късно от заявяването на тази фантазия, английският полковник Джон Хънт провежда своята 9-та експедиция и този път се надява да стигне до върха. Макар и Ерик Шиптън да се счита за любимец в изкачването, Хънт не се отхвърля толкоз елементарно и се надява, че армията ще го е подготвила за верните триумфи. И двамата се надяват, че ще съумеят да покорят върха, само че и двамата бъркат злокобно.

Причината е, че Норгей неведнъж ги предизвестява да се приготвят и да не пестят килограми на гърба си, само че все пак неговият глас не се чува доста. Оказва се, че измежду всичките 400 души, единствено Едмунд Хилъри е обърнал малко повече внимание на своя шерп. Нека обаче не забравяме, че експедицията от туристите е едвам 18 индивида, всички останали са хората, които да носят багажа. По време на изкачването, Хилари пада от скалната стена и за доста малко не умира на място, Норгей е индивидът, който съумява да обезопаси въжето на време. Още тогава излиза наяве, че Норгей освен ще покори върха, само че и постоянно ще има един доста специфичен другар. Впрочем никой не може да каже с акуратност какъв брой още приятели има в катеренето.

Два месеца екипът изкачва планината. Започват да вършат лагер на височина от 7.62 км. Всички на върха се схващат да се качват по двойки. След като първата двойка се проваля, идва реда на Норгей и Хилъри. След като изкачват последната канара, двамата съумяват да забият знамето и да кръстят скалата на името на новозеландеца. Прекарват към 15 минути, преди да се върнат назад в лагера. Докато са там, Норгей театралничи със своята секира за лед, тъй като е бил избавен, Хилъри отхвърля да се снима. Единственото, което остава е да създадат фотоси от върха и да се върнат назад.

Снимка: By Colin Ashe – tenzing norgay statue, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2151320

Шерпът по този начин и не изискал някакъв заем за тази разходка, а в това време медиите се надпреварвали да пишат за първия човек, който е изкачил върха, до момента в който Тензинг се разказва само и единствено като гид. Новозеландецът получава рицарска купа от кралицата, Норгей има орден. В Непал получава и няколко награди от всяка една страна, която е обкръжила възвишението. Едва години по-късно, когато Норгей умира през 1986 година, доста от хората схващат историята и осъзнават кой е на практика индивидът, който прави този триумф. Едмънд Хилъри умира през 2008 година, само че не е несъмнено дали въобще е признал триумфа, положителната вест е, че фотосите са повече от красноречиви. През 2013 година управляващите публично кръщават нагорнище на негово име – връх Тензинг.