В лъчите на каталунската пролет
Каталунският парламент с разгромяващо болшинство прогласи независимостта на република Каталуня от кралство Испания. Човешко море залива с екстаз улиците на Барселона. Какви са реакциите в България?
Десните са изрично срещу независимостта на Каталуня, тъй като виждали червени флагове със сърпове и чукове на митингите в Барселона, тъй като сляпо поддържат ръководещата в Мадрид неофранкистка секция на ЕНП и „ Европа “, т.е. брюкселската администрация, и тъй като имат вяра, че са очевидци на следващия подъл сюжет на Путин за дестабилизация на демократичния Запад.
Левите българи също множеството са срещу независимостта на Каталуня, тъй като локалните водачи били буржоазни националисти, корумпирани, соросоиди, а каталунците били егоисти, капризни деца и също срещу „ Европа “.
Любопитно е, че левите оправдават неофранкисткия полицейски гнет на Рахой и се радват на бягащите от Барселона банки и компании, т.е. адвокатстват на капитала, корпорациите и световната финансова олигархия, против труда. Откога, леви сътрудници, транснационалните банки станаха фактор за съществуването на нациите?
Докато десните са поредни в отбраната си на недемокрацията на Мадрид, Брюксел и световната финансова олигархия, левите са изцяло заблудени за характера и смисъла на ставащото в Каталуня.
Причините за заблудата им са най-малко три – натрапеното им от десетилетната дясна агитация отъждествяване на ползите на корпорациите с тези на народите; натрапения им от българската „ националистическа “ агитация от времето на „ възродителния “ развой мит, че и България като Испания и преди нея Сърбия е най-малко евентуална жертва на сепаратизъм; а и нашенската пословична некадърност да се въодушевяваме от непознатия ентусиазъм към свободата. Презираме дон Кихот и се усещаме комфортно в обувките на Санчо. Къде е Ботев с неговото „ плачете за Париж “, къде е Вапцаров с „ песните за една страна “, къде са стотиците български интербригадисти в Испания от 30-те години?
Защото, въпреки че президентът Карлес Пучдемон и болшинството от настоящия парламент на Каталуня не са социалисти (макар че във водещата им коалиция да вземат участие и две леви групи) и в действителност могат да бъдат наречени и „ буржоазни националисти “, логиката на опълчването им на неофранкисткия режим на Рахой и на Брюксел ги тласка към обективно леви дейности и ги прави безспорни съдружници на лява Европа и на демокрацията.
Каталуня освен е антична страна със своя държавност, език и просвета, датиращи отпреди кастилските, и най-развит промишлен регион на полуострова, само че и район с най-стари и упорити обичаи в битката на националните маси за свое политическо посланичество, а в по-ново време и на републиканското и работническо придвижване. Каталунският парламент води началото си още от XI век, а в XV век по революционен път е отстранено крепостничеството. Каталунците резервират правата си и след обединяването с Кастилия, в това число с цената на всеобщи национални въстания.
След налагането на безспорната монархия на Бурбоните Каталуня е водеща във всичките шест испански революции от 1808 до 1931 година, влючително и в „ трагичната седмица “ през1909 година, когато стотици въстанали служащи в Барселона падат под патроните на испанската войска. Каталуня взе участие най-активно и в испанската революция през 1936-39 година на страната на републиката и рухването на алената Барселона в 1939 година предрешава края на Втората испанска република и десетилетният диктаторски режим на генералисимус Франко, съдружникът на Хитлер, ликвидирал около другото каталунската автономност и забранил каталунския език, просвета, работническо придвижване и лява републиканска политика.
И в този момент, когато режимът на Рахой и неговата Народна партия, член на ЕНП, искрено се връща към франкизма, бори се против провеждането на референдум, праща полицията да бие спокойно чакащи пред изборните урни жители – в най-отвратителните подиуми на полицейска грубост в историята на Европейски Съюз изобщо – и анулира автономията на Каталуня на съображение текст от конституцията, включен в нея в 1978 година под натиска на франкисткото командване на въоръжените сили, и в този момент заплашва да възвърне реда – в случай че би трябвало очевидно и със мощ. И когато Брюксел, доминиран от ЕНП, намерено показва презрението си към демокрацията и решимостта си да наложи властта на световната финансова олигархия над настояванията на националните маси – българските леви овчедушно „ хвъргат камъни “ по каталунските сепаратисти и бранят антинародната тирания на Мадрид и Брюксел.
През задачите три века испанско владичество концепцията за самостоятелност в никакъв случай не е умирала, само че най-малко в последните две години тя към този момент явно се поддържа от болшинството каталунци. На районните избори през 2015 година последователите на независимостта завоюваха 48% против 39% за юнионистите. В референдума на 1 октомври т.г., макар гневното полицейско противопоставяне и масираната агитация от Мадрид, участваха близо половината локални гласоподаватели и към 90% от тях гласоподаваха за независимостта. Оттогава очевидно гласовете за самостоятелност са станали още повече, както сподели и вотът на Народното събрание.
Европа може да стане по-демократична
“Каталунската пролет ” ще направи Европа и по-демократична, и по-самостоятелна във външната си политика, тъй като новата република няма да наследи колониалния статус на монархията. С успеха на републиката ще бъде нанесен тежък удар на ЕНП и брюкселските елити, ще се даде нов подтик на Шотландия, Северна Италия и на други недоволни испански и западноевропейски райони, което ще помогне за демократизацията на Европа.
В самата Испания каталунската пролет пък очевидно ще тури завършек на постфранкисткия интервал в историята й, ще смъкна режима на Рахой и Бурбонската монархия, ще ускори позициите на левите сили в ръководството. Но това няма да стане елементарно, Мадрид към този момент наподобява решен да смаже революцията със мощ, а каталунците ще се придържат твърдо към мирния митинг.
Десните са изрично срещу независимостта на Каталуня, тъй като виждали червени флагове със сърпове и чукове на митингите в Барселона, тъй като сляпо поддържат ръководещата в Мадрид неофранкистка секция на ЕНП и „ Европа “, т.е. брюкселската администрация, и тъй като имат вяра, че са очевидци на следващия подъл сюжет на Путин за дестабилизация на демократичния Запад.
Левите българи също множеството са срещу независимостта на Каталуня, тъй като локалните водачи били буржоазни националисти, корумпирани, соросоиди, а каталунците били егоисти, капризни деца и също срещу „ Европа “.
Любопитно е, че левите оправдават неофранкисткия полицейски гнет на Рахой и се радват на бягащите от Барселона банки и компании, т.е. адвокатстват на капитала, корпорациите и световната финансова олигархия, против труда. Откога, леви сътрудници, транснационалните банки станаха фактор за съществуването на нациите?
Докато десните са поредни в отбраната си на недемокрацията на Мадрид, Брюксел и световната финансова олигархия, левите са изцяло заблудени за характера и смисъла на ставащото в Каталуня.
Причините за заблудата им са най-малко три – натрапеното им от десетилетната дясна агитация отъждествяване на ползите на корпорациите с тези на народите; натрапения им от българската „ националистическа “ агитация от времето на „ възродителния “ развой мит, че и България като Испания и преди нея Сърбия е най-малко евентуална жертва на сепаратизъм; а и нашенската пословична некадърност да се въодушевяваме от непознатия ентусиазъм към свободата. Презираме дон Кихот и се усещаме комфортно в обувките на Санчо. Къде е Ботев с неговото „ плачете за Париж “, къде е Вапцаров с „ песните за една страна “, къде са стотиците български интербригадисти в Испания от 30-те години?
Защото, въпреки че президентът Карлес Пучдемон и болшинството от настоящия парламент на Каталуня не са социалисти (макар че във водещата им коалиция да вземат участие и две леви групи) и в действителност могат да бъдат наречени и „ буржоазни националисти “, логиката на опълчването им на неофранкисткия режим на Рахой и на Брюксел ги тласка към обективно леви дейности и ги прави безспорни съдружници на лява Европа и на демокрацията.
Каталуня освен е антична страна със своя държавност, език и просвета, датиращи отпреди кастилските, и най-развит промишлен регион на полуострова, само че и район с най-стари и упорити обичаи в битката на националните маси за свое политическо посланичество, а в по-ново време и на републиканското и работническо придвижване. Каталунският парламент води началото си още от XI век, а в XV век по революционен път е отстранено крепостничеството. Каталунците резервират правата си и след обединяването с Кастилия, в това число с цената на всеобщи национални въстания.
След налагането на безспорната монархия на Бурбоните Каталуня е водеща във всичките шест испански революции от 1808 до 1931 година, влючително и в „ трагичната седмица “ през1909 година, когато стотици въстанали служащи в Барселона падат под патроните на испанската войска. Каталуня взе участие най-активно и в испанската революция през 1936-39 година на страната на републиката и рухването на алената Барселона в 1939 година предрешава края на Втората испанска република и десетилетният диктаторски режим на генералисимус Франко, съдружникът на Хитлер, ликвидирал около другото каталунската автономност и забранил каталунския език, просвета, работническо придвижване и лява републиканска политика.
И в този момент, когато режимът на Рахой и неговата Народна партия, член на ЕНП, искрено се връща към франкизма, бори се против провеждането на референдум, праща полицията да бие спокойно чакащи пред изборните урни жители – в най-отвратителните подиуми на полицейска грубост в историята на Европейски Съюз изобщо – и анулира автономията на Каталуня на съображение текст от конституцията, включен в нея в 1978 година под натиска на франкисткото командване на въоръжените сили, и в този момент заплашва да възвърне реда – в случай че би трябвало очевидно и със мощ. И когато Брюксел, доминиран от ЕНП, намерено показва презрението си към демокрацията и решимостта си да наложи властта на световната финансова олигархия над настояванията на националните маси – българските леви овчедушно „ хвъргат камъни “ по каталунските сепаратисти и бранят антинародната тирания на Мадрид и Брюксел.
През задачите три века испанско владичество концепцията за самостоятелност в никакъв случай не е умирала, само че най-малко в последните две години тя към този момент явно се поддържа от болшинството каталунци. На районните избори през 2015 година последователите на независимостта завоюваха 48% против 39% за юнионистите. В референдума на 1 октомври т.г., макар гневното полицейско противопоставяне и масираната агитация от Мадрид, участваха близо половината локални гласоподаватели и към 90% от тях гласоподаваха за независимостта. Оттогава очевидно гласовете за самостоятелност са станали още повече, както сподели и вотът на Народното събрание.
Европа може да стане по-демократична
“Каталунската пролет ” ще направи Европа и по-демократична, и по-самостоятелна във външната си политика, тъй като новата република няма да наследи колониалния статус на монархията. С успеха на републиката ще бъде нанесен тежък удар на ЕНП и брюкселските елити, ще се даде нов подтик на Шотландия, Северна Италия и на други недоволни испански и западноевропейски райони, което ще помогне за демократизацията на Европа.
В самата Испания каталунската пролет пък очевидно ще тури завършек на постфранкисткия интервал в историята й, ще смъкна режима на Рахой и Бурбонската монархия, ще ускори позициите на левите сили в ръководството. Но това няма да стане елементарно, Мадрид към този момент наподобява решен да смаже революцията със мощ, а каталунците ще се придържат твърдо към мирния митинг.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ