В България има седем находища на късномиоценска хипарионова фауна
Късномиоценските залежи на хипарионова фауна в страната, по които се работи, са седем. За откритите фосилизирани остатъци на животни описа гл. ас. доктор Латинка Христова.
Тя бе един от тримата лектори, които се включиха в събитие в Националният природонаучен музей при Българска академия на науките (НПМ-БАН), отдадено на отбелязването на 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”.
Д-р Христова и останалите двама участници в серията научнопопулярни лекции на палеонтологични тематики - доктор Пламен Андреев и магистър Владимир Николов, са ученици на Геолого-географския факултет.
Гл. ас. доктор Латинка Христова, която е експерт в отдел “Палеонтология и минералогия ” на НПМ–БАН, описа, че най-ранното находище, намерено в нашата страна с по-богата фауна, а не единични находки, е в Несебър. По думите ѝ там са открити неповторими хипариони, които в европейски мащаб могат за в бъдеще да трансформират таксониката. Христова означи още, че най-късният обект е Азмака. Това са сложни обекти, в които може да има до 10 или повече залежи, добави тя.
Д-р Христова описа за появяването на хипарионите, които са дали името на този вид фауна, по нашите земи. Тя означи, че хипарионите, които са трипръсти коне, измрели без да оставят потомци, са една дребна част от представителите на конете в Северна Америка. Преди към 11 млн. години те навлизат в Стария свят, където не срещат конкуренция и претърпяват своя цялостен подем. Гл. ас. Христова описа, че обратно на писаното в някои учебници, актуалните коне не са техни наследници.
Хипарионовата фауна в нашия регион, така наречен балкано-иранска провинция, която обгръща териториите от Балканите, минава през Северното Черноморие, както и на юг през Турция стига чак до Афганистан, преди към 8-7 млн. години, е представлявала гористи савани с огромни открити пространства. Горите са били по-плътни най-много около реките. Сред постоянно срещаните находки от това време са остатъци от газели, малко фосили има от елени, а в някои от обектите са открити и разнообразни типове бобри. В Азмака е открита доста добре непокътната костенурка, сподели още Христова.
От находище в Хаджидимово проф. Златозар Боев е описал един нов жанр и четири нови за науката типове птици, уточни още тя и описа, че по принцип птиците мъчно се резервират, защото костите им са кухи и нежни и доста бързо се унищожава. По думите и в Хаджидимово находището в действителност е неповторимо, тъй като с изключение на дребните хищници, тук има непокътнати и птици. В същия обект е и една от най-добре непокътнатите сбирки от късномиоценски маймуни мезопитекос, написа Българска телеграфна агенция. Според нея измежду най-впечатляващите за множеството хора животни от това време са хищниците и по-специално огромните котки. Предполага се, че част от по-едрите котки по-скоро са били хищници, ловуващи от засади, като актуалните ягуар и леопард. Много малко от тях са били относително по-пъргави и са обитавали по-открити пространства. Към хищниците е имало огромно многообразие на представителите на фамилията на хиените. Тя означи, че е имало и мечки, които са обитавали по-обраслите и затворени пространства.
Д-р Пламен Андреев, палеонтолог в Qujing Normal University в Китай описа за работата си в екипа, намерил нови данни за най-старите челюстни гръбначни животни. Той приказва за ранните доказателства за челюсти гръбначни риби, които наподобяват много по-различно от актуалните представители на хрущялните и на костните водни жители. Андреев означи, че главната част от материала, с който разполагат учените идва от интервала девон и по тази причина той е прочут като епохата на рибите. Повечето от скелетите, които са открити, са с тази възраст. Същевременно актуалните филогенетични реконструкции на тези групи демонстрират, че те са се появили много по-рано, описа ученият. Проблемът, съгласно него, е, че до неотдавна не е имало фосилни доказателства за наличието на тези скотски групи от по-ранни интервали.
Андреев е част от теоретичен екип в Китай, който в колаборация със експерти от Бирмингам съумява да откри материал, който за пръв път демонстрира наличието на някои от тези групи челюстни гръбначни риби в предходния на девон интервал - низък силур. Находките са от южната част на Китай. Това е ново разобличаване, което беше направено през 2019 година, уточни Андреев и означи, че възрастта на пробите е жестоко към 440 млн. години. Процесът от намиране на фосилите до разтварянето на скалите и описването на образците стана доста бързо - лиши шест месеца, описа доктор Андреев и добави, че това е 300-килограмова канара. Такова нещо не е правено до момента, уточни той.
Според учения смисъла на тези остатъци е голямо. " Ние за първи път доказахме, че челюстни гръбначни риби са участвали в долния силур. Тези открития демонстрират, че най-вероятно челюстните риби са се появили за първи път през предходния на силур интервал - ордовик. Това беше работна догадка дълго време, само че липсваха фосилните доказателства, с цел да може тя да се удостовери до момента ", сподели още Андреев.
Магистър Владимир Николов, който е докторант на НПМ–БАН, описа за смисъла и историята на проучванията на динозаврите в страната. Водещ на събитието бе гл. ас. доктор Дочо Дочев, палеонтолог в ГГФ на СУ.
