Човек тръгва към знанието, както тръгва на война
Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда (25 декември 1925 г.- 27 април 1998 г.) е американски публицист, социолог и антрополог от перуански генезис. Автор е на „ Пътуване към Икслан ", „ Учението на Дон Хуан ", „ Една обособена действителност ", „ Дарът на орела ", „ Огънят от вътрешната страна ", „ Силата на мълчанието ", „ Активната страна на безкрайността " и доста други книги. Нека си спомним за неповторимия жанр на Кастанеда с фрагмент от „ Учението на Дон Хуан ”.
...— Човек потегля към знанието, както потегля на война — нащрек, със боязън, с почит и с безспорна сигурност. Да тръгнеш към знанието или да тръгнеш на война по какъвто и да е различен метод е неточност и който я направи, ще доживее до разкайване за постъпките си.
...Каза, че „ съдружник “ е мощ, която човек може да вкара в живота си, с цел да му оказва помощ, да го поучава, да му дава нужната мощ да прави дейности — огромни или дребни, правилни или неверни. Този съдружник е нужен, с цел да усъвършенства живота на индивида, да направлява постъпките му и да развива неговото познание. Всъщност съдружникът е незаместим като асистент в знанието. Дон Хуан сподели това с огромна меродавност и мощ. Изглежда, деликатно подбираше думите си. Той повтори следното изречение четири пъти: „ Един съдружник ще те накара да видиш и схванеш неща, за които никое човешко създание не би могло да те просвети. “— Съюзникът като дух-пазител ли е?— Той не е нито дух, нито страж. Той е асистент.— Мескалито ли е твоя съдружник?— Не! Мескалито е различен тип мощ. Уникална мощ! Закрилник, преподавател.— Кое отличава Мескалито от един съдружник?— Той не може да бъде питомен и употребен, както един съдружник бива питомен и употребен. Мескалито е отвън индивида. Той избира да демонстрира себе си в доста форми на този, който застане пред него, без значение от това дали този човек е брухо или селско момче.Дон Хуан приказва доста разпалено за Мескалито като преподавател за верен метод на живот. Попитах го по какъв начин Мескалито учи на „ верен метод на живот “, а дон Хуан отговори, че Мескалито демонстрира по какъв начин да се живее.— Как го демонстрира?— Той има доста способи да го покаже. Понякога на ръката си, по скалите или дърветата, или просто пред теб.— Това пред тебе като картина ли е?— Не. Това е образование пред теб.— Мескалито приказва ли на индивида?— Да, само че не с думи.— Какво приказва тогава?— Говори друго на всеки човек.
... Каза, че когато заставам затвърден на своето „ положително място “, нищо не може да ми аргументи телесна щета, тъй като имам сигурността, че в това особено място съм в най-хубавото си положение. Имам силата да отблъсна всичко, което може да ми напакости. Ако обаче той ми беше споделил къде е то, аз в никакъв случай нямаше да имам нужната убеденост да настоявам, че е правилно познание. По този метод знанието в действителност е мощ.
...— Човек потегля към знанието, както потегля на война — нащрек, със боязън, с почит и с безспорна сигурност. Да тръгнеш към знанието или да тръгнеш на война по какъвто и да е различен метод е неточност и който я направи, ще доживее до разкайване за постъпките си.
...Каза, че „ съдружник “ е мощ, която човек може да вкара в живота си, с цел да му оказва помощ, да го поучава, да му дава нужната мощ да прави дейности — огромни или дребни, правилни или неверни. Този съдружник е нужен, с цел да усъвършенства живота на индивида, да направлява постъпките му и да развива неговото познание. Всъщност съдружникът е незаместим като асистент в знанието. Дон Хуан сподели това с огромна меродавност и мощ. Изглежда, деликатно подбираше думите си. Той повтори следното изречение четири пъти: „ Един съдружник ще те накара да видиш и схванеш неща, за които никое човешко създание не би могло да те просвети. “— Съюзникът като дух-пазител ли е?— Той не е нито дух, нито страж. Той е асистент.— Мескалито ли е твоя съдружник?— Не! Мескалито е различен тип мощ. Уникална мощ! Закрилник, преподавател.— Кое отличава Мескалито от един съдружник?— Той не може да бъде питомен и употребен, както един съдружник бива питомен и употребен. Мескалито е отвън индивида. Той избира да демонстрира себе си в доста форми на този, който застане пред него, без значение от това дали този човек е брухо или селско момче.Дон Хуан приказва доста разпалено за Мескалито като преподавател за верен метод на живот. Попитах го по какъв начин Мескалито учи на „ верен метод на живот “, а дон Хуан отговори, че Мескалито демонстрира по какъв начин да се живее.— Как го демонстрира?— Той има доста способи да го покаже. Понякога на ръката си, по скалите или дърветата, или просто пред теб.— Това пред тебе като картина ли е?— Не. Това е образование пред теб.— Мескалито приказва ли на индивида?— Да, само че не с думи.— Какво приказва тогава?— Говори друго на всеки човек.
... Каза, че когато заставам затвърден на своето „ положително място “, нищо не може да ми аргументи телесна щета, тъй като имам сигурността, че в това особено място съм в най-хубавото си положение. Имам силата да отблъсна всичко, което може да ми напакости. Ако обаче той ми беше споделил къде е то, аз в никакъв случай нямаше да имам нужната убеденост да настоявам, че е правилно познание. По този метод знанието в действителност е мощ.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ