Карл Цайс, синонимът на оптиката
Карл Цайс
инженер, фабрикант (1816– 1888)
Произход: Ваймар, Германски съюз, семейство на производител на играчки
Образование: учи в граматическщо учебно заведение, посещава лекции по математика, физика, антропология, оптика и минералогия в Йена
Интереси: оптика, инженерство, микроскопи, организация на производството, обществени въпроси
Известен като: създател на фабриката за оптически системи „ Цайс “ в Йена, развива система от необятни обществени придобивки за служащите си – 8 часов работен ден, обществени и здравни осигуровки, жилища и детски градини
Има такива велики хора, които не са измислили нищо, само че са основали доста. Сред тях е Карл Цайс , чието име остава в историята поради три неща – основава една работилница, държи доста на качеството и среща двама души, които знаят по какъв начин се трансформира стъпката в крачка.
И до момента от време на време споделяме на очилата " очила ". Но и доста други неща, които употребяваме ежедневно или които оказват помощ на науката да ни води през живота, можем да назоваваме по този начин. От контактните лещи, през обектива на фотоапарата, до телескопите на НАСА; от оптичния мерник, до микроскопа – всичко това и още доста изискуем на един монтьор от Ваймар , чиято немска точност направи името му синоним на непримиримост, въображение и хубост, съчетана с успеваемост.
С други думи – синоним на оптиката въобще.
Карл Цайс е роден през 1816 година и от дребен има интерес към техниката. В университета в Йена слуша лекции по математика, физика, антропология, минералогия и оптика, а през 1846 година отваря работилница и магазин в града.
Там Цайс конструира, създава и ремонтира принадлежности, свързани с физиката и химията, продава микроскопи, телескопи, термометри и други устройства. Започва да създава личен модел микроскопи и продава 23 от тях - нещо, считано за неоспорим триумф.
Бизнесът му се уголемява и Цайс се мести в по-голяма работилница, наема чирак, получава поръчки от университета в Йена за разработване и ремонт на принадлежности.
Има два брака - първата му брачна половинка Берта умира при раждане, по-късно се дами за Отили Тринклер , с която имат три деца.
И въпреки цялостен живот облагите на Карл Цайс да порастват, той живее непретенциозно, а огромната част от парите си реинвестира. Влага и в обичаното занимание – градинарството, както и в книги. Вероятно точно книгите вършат от този елементарен немец, който обича машините, въодушевен немец, който трансформира света на оптиката. А и света въобще.
Големият му пробив стартира през 1857 година , когато Цайс основава „ Станд 1 ” - първият микроскоп с комбинирани обектив и окуляр. Той получава златен орден на индустриалната галерия в Тюрингия и е избран като „ един от най-забележителните принадлежности, създадени в Германия ”.
Бизнесът се разраства - Цайс има десетки служащи, прочут е в Европа и продава хилядния си микроскоп. Той персонално инспектира качеството и при най-малкия проблем разрушава негодната продукция с чук.
Цайс е сполучлив, само че не е благополучен. Продукцията е непредвидима и всеки микроскоп е уникат. Проблемът е, че никой в света тогава не може авансово да пресметна качествата на лещите и да ги създаде по условия.
Цайс намира решението - притегля на работа при себе си 26-годишния професор по физика и математика в Йена Ернст Абе . Първо като откривател на свободна процедура, а след това и като съучастник. Абе към този момент има доктрина за оптиката на микроскопа, бързо я доразвива и скоро предприятието на Цайс е единственото в света, което прави микроскопи с авансово изчислени качества.
А по този начин доста неща в оптиката стартират изначало. Науката ликува, Цайс и Абе също, само че... за малко. Сега пък се търси стъкло с такава отмереност и други свойства, които да задоволяват съвършенството на микроскопите.
Така че нещата се повтарят – Абе кани във компанията Ото Шот , чиято дисертация е за дефектите при промишленото произвеждане на стъклото. Шот е химик, израснал в стъкларската работилница на татко си и с изключение на да се оправя с проблемите в стъклото, умее и да му придава нови качества посредством разнообразни съставки.
Цайс и Абе му вършат химическа лаборатория и работата е необикновено сполучлива – Шот развива производството на нови оптични и промишлени стъкла, води до откриването на разнообразни приложения на естествените кристали, прави допустимо основаването на апохроматичните лещи и доста нови артикули.
През 70-те и 80-те години работилниците на Цайс са към този момент огромни промишлени предприятия със стотици заети и продукция, продавана в целия свят. Те са известни обаче освен с реформаторски метод, точност, качество и разнороден подбор, а и с пионерска активност в обществените придобивки. Служителите имат осемчасов работен ден, заплатен годишен отпуск, пенсионни и здравни осигуровки.
През 1885 година Карл Цайс получава удар, а три години по-късно почива след нов сърдечен удар. В Йена, където е заровен, има негов монумент.
Но същинският му монумент са заводите „ Карл Цайс ”. Те са по този начин устойчиви, че претърпяват даже упадъчните години на комунизма зад Берлинската стена.
Сега компанията има към 30 предприятия, които, с изключение на лещи и обективи за фотографска техника, създават уреди за полупроводниковата промишленост, здравна техника, оптически мерници, бинокли и други профилирани далекогледи, както и телескопи, съоръжение за обсерватории и планетариуми.
инженер, фабрикант (1816– 1888)
Произход: Ваймар, Германски съюз, семейство на производител на играчки
Образование: учи в граматическщо учебно заведение, посещава лекции по математика, физика, антропология, оптика и минералогия в Йена
Интереси: оптика, инженерство, микроскопи, организация на производството, обществени въпроси
Известен като: създател на фабриката за оптически системи „ Цайс “ в Йена, развива система от необятни обществени придобивки за служащите си – 8 часов работен ден, обществени и здравни осигуровки, жилища и детски градини
Има такива велики хора, които не са измислили нищо, само че са основали доста. Сред тях е Карл Цайс , чието име остава в историята поради три неща – основава една работилница, държи доста на качеството и среща двама души, които знаят по какъв начин се трансформира стъпката в крачка.
И до момента от време на време споделяме на очилата " очила ". Но и доста други неща, които употребяваме ежедневно или които оказват помощ на науката да ни води през живота, можем да назоваваме по този начин. От контактните лещи, през обектива на фотоапарата, до телескопите на НАСА; от оптичния мерник, до микроскопа – всичко това и още доста изискуем на един монтьор от Ваймар , чиято немска точност направи името му синоним на непримиримост, въображение и хубост, съчетана с успеваемост.
С други думи – синоним на оптиката въобще.
Карл Цайс е роден през 1816 година и от дребен има интерес към техниката. В университета в Йена слуша лекции по математика, физика, антропология, минералогия и оптика, а през 1846 година отваря работилница и магазин в града.
Там Цайс конструира, създава и ремонтира принадлежности, свързани с физиката и химията, продава микроскопи, телескопи, термометри и други устройства. Започва да създава личен модел микроскопи и продава 23 от тях - нещо, считано за неоспорим триумф.
Бизнесът му се уголемява и Цайс се мести в по-голяма работилница, наема чирак, получава поръчки от университета в Йена за разработване и ремонт на принадлежности.
Има два брака - първата му брачна половинка Берта умира при раждане, по-късно се дами за Отили Тринклер , с която имат три деца.
И въпреки цялостен живот облагите на Карл Цайс да порастват, той живее непретенциозно, а огромната част от парите си реинвестира. Влага и в обичаното занимание – градинарството, както и в книги. Вероятно точно книгите вършат от този елементарен немец, който обича машините, въодушевен немец, който трансформира света на оптиката. А и света въобще.
Големият му пробив стартира през 1857 година , когато Цайс основава „ Станд 1 ” - първият микроскоп с комбинирани обектив и окуляр. Той получава златен орден на индустриалната галерия в Тюрингия и е избран като „ един от най-забележителните принадлежности, създадени в Германия ”.
Бизнесът се разраства - Цайс има десетки служащи, прочут е в Европа и продава хилядния си микроскоп. Той персонално инспектира качеството и при най-малкия проблем разрушава негодната продукция с чук.
Цайс е сполучлив, само че не е благополучен. Продукцията е непредвидима и всеки микроскоп е уникат. Проблемът е, че никой в света тогава не може авансово да пресметна качествата на лещите и да ги създаде по условия.
Цайс намира решението - притегля на работа при себе си 26-годишния професор по физика и математика в Йена Ернст Абе . Първо като откривател на свободна процедура, а след това и като съучастник. Абе към този момент има доктрина за оптиката на микроскопа, бързо я доразвива и скоро предприятието на Цайс е единственото в света, което прави микроскопи с авансово изчислени качества.
А по този начин доста неща в оптиката стартират изначало. Науката ликува, Цайс и Абе също, само че... за малко. Сега пък се търси стъкло с такава отмереност и други свойства, които да задоволяват съвършенството на микроскопите.
Така че нещата се повтарят – Абе кани във компанията Ото Шот , чиято дисертация е за дефектите при промишленото произвеждане на стъклото. Шот е химик, израснал в стъкларската работилница на татко си и с изключение на да се оправя с проблемите в стъклото, умее и да му придава нови качества посредством разнообразни съставки.
Цайс и Абе му вършат химическа лаборатория и работата е необикновено сполучлива – Шот развива производството на нови оптични и промишлени стъкла, води до откриването на разнообразни приложения на естествените кристали, прави допустимо основаването на апохроматичните лещи и доста нови артикули.
През 70-те и 80-те години работилниците на Цайс са към този момент огромни промишлени предприятия със стотици заети и продукция, продавана в целия свят. Те са известни обаче освен с реформаторски метод, точност, качество и разнороден подбор, а и с пионерска активност в обществените придобивки. Служителите имат осемчасов работен ден, заплатен годишен отпуск, пенсионни и здравни осигуровки.
През 1885 година Карл Цайс получава удар, а три години по-късно почива след нов сърдечен удар. В Йена, където е заровен, има негов монумент.
Но същинският му монумент са заводите „ Карл Цайс ”. Те са по този начин устойчиви, че претърпяват даже упадъчните години на комунизма зад Берлинската стена.
Сега компанията има към 30 предприятия, които, с изключение на лещи и обективи за фотографска техника, създават уреди за полупроводниковата промишленост, здравна техника, оптически мерници, бинокли и други профилирани далекогледи, както и телескопи, съоръжение за обсерватории и планетариуми.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ