Карл Люис, който постигна всичко във феноменалната си кариера
Карл Люис е следващият извънреден състезател измежду героите на предаването на Българска национална телевизия " Истории от Олимпийските игри ".
Атлетът е определян от мнозина за най-великия в историята. А, основанията са във феноменалните му достижения.
Люис е дин от най-верните жители на класицата на спортовете. Звездата на 80-те и първата половина на 90-те години, която ловко съчетава спринта и скока на дължина. Още в юношеските си години геният му го отличава от останалите, на 22 години печели три международни трофеи от първото атлетическо състезание на планетата през 1983 година и решително поглежда към домашните Олимпийски игри в Лос Анжелис. Там Люис е като машина и съумява да повтори върха на Джеси Оуенс от 1936 година, като победи в спринтовете на 100 и 200 м., скока на дължина и щафетата 4х100 м.
Преднината му пред противниците е голяма и той се трансформира в звездата на игрите. Въпреки безапелационният си триумф Карл получава рецензии, че е прекомерно дистанциран и себелюбив, че не е отворен към публиката и не е мачо-тип и по този начин и не съумява да завоюва сърцата на американците. През 1987 година на международното състезание в Рим митът за непобедимия Карл е развенчан от канадеца Бен Джонсън, който му лишава златото на 100 м. с цената на международен връх.
Същият сюжет се повтаря и година по-късно на Олимпийските игри в Сеул. Два дни след финала гръмва бомбата, че Джонсън е заловен със станозолол и е лишен от купата. Победата отива при американеца, който е приключил втори. След Игрите излиза наяве, че Люис също е дал положитнелна проба за ефедрин на олимпийските квалификации на Съединените щати, само че се е оправдал пред националния олимпийския комитет, че е взел препарата непреднамерено.
В Сеул Люис печели втора купа в скока на дължина, приключва със сребро на 200 м., а в щафетата на 4х100 по този начин и не започва, откакто американците са дисквалифицирани още в сериите.
4 години по-късно в Барселона Люис започва единствено в скока на дължина и в щафетата. Но и в двете дисциплини се окичва със златото. В скока съумява да надделее с 3 см. над огромния си съперник Майк Пауъл, с който година по-рано се завързали жестока борба на международния шампионат в Токио, приключила със международен връх. На 4х100 Люис е финален пост за американския квартет, сложил върхов резултат на планетата.
В Атланта Карл Люис печели четвъртото си следващо злато в скока на дължина – единственият в историята с сходно достижение. Това е деветата му олимпийска купа. Не е включен обаче в американската щафета, което да му даде късмет за десети триумф, с който да изпревари именития Пааво Нурми в класацията на най-титулуваните лекоатлети.
С 9 златни и 1 сребърен орден от олимпийски игри и 8 международни трофеи Карл Люис остава един от най-значимите в историята на този спорт.
За достиженията си получава и оценката за спортист №1 на 20-ти век.
„ Бих отличил първата и последната купа като най-значими, тъй като не можеш да спечелиш другите, в случай че не е първата, а когато знаеш, че си към този момент изтощен и спечелиш последната това е извънредно. Затова споделям, че първата и последната са най-големите в кариерата ми. Незабравима е 1984 година с четирите трофеи – първата на 100 метра, на 200 м беше предизвикателство за мен дали ще съумея да печеля още веднъж, а за третата пък беше мъчно, тъй като бях приключил втори в квалификацията. Всяко съревнование в олимпийската ми кариера беше доста динамично и вълнуващо. Но може би най-високо различавам четвъртата ми купа в скока на дължина, когато към този момент бях на 35 години. Дотогава в никакъв случай не бях ставал втори, а бях изцяло наясно, че повече няма да се състезавам, нямах предпочитание за повече. Знаех, че се отхвърлям и желаех просто да се развличам. Гледайки към кариерата си мога да кажа, че няма нещо, което съм желал да имам, а нямам, всичко съм съумял да реализира ", споделя великият състезател.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Атлетът е определян от мнозина за най-великия в историята. А, основанията са във феноменалните му достижения.
Люис е дин от най-верните жители на класицата на спортовете. Звездата на 80-те и първата половина на 90-те години, която ловко съчетава спринта и скока на дължина. Още в юношеските си години геният му го отличава от останалите, на 22 години печели три международни трофеи от първото атлетическо състезание на планетата през 1983 година и решително поглежда към домашните Олимпийски игри в Лос Анжелис. Там Люис е като машина и съумява да повтори върха на Джеси Оуенс от 1936 година, като победи в спринтовете на 100 и 200 м., скока на дължина и щафетата 4х100 м.
Преднината му пред противниците е голяма и той се трансформира в звездата на игрите. Въпреки безапелационният си триумф Карл получава рецензии, че е прекомерно дистанциран и себелюбив, че не е отворен към публиката и не е мачо-тип и по този начин и не съумява да завоюва сърцата на американците. През 1987 година на международното състезание в Рим митът за непобедимия Карл е развенчан от канадеца Бен Джонсън, който му лишава златото на 100 м. с цената на международен връх.
Същият сюжет се повтаря и година по-късно на Олимпийските игри в Сеул. Два дни след финала гръмва бомбата, че Джонсън е заловен със станозолол и е лишен от купата. Победата отива при американеца, който е приключил втори. След Игрите излиза наяве, че Люис също е дал положитнелна проба за ефедрин на олимпийските квалификации на Съединените щати, само че се е оправдал пред националния олимпийския комитет, че е взел препарата непреднамерено.
В Сеул Люис печели втора купа в скока на дължина, приключва със сребро на 200 м., а в щафетата на 4х100 по този начин и не започва, откакто американците са дисквалифицирани още в сериите.
4 години по-късно в Барселона Люис започва единствено в скока на дължина и в щафетата. Но и в двете дисциплини се окичва със златото. В скока съумява да надделее с 3 см. над огромния си съперник Майк Пауъл, с който година по-рано се завързали жестока борба на международния шампионат в Токио, приключила със международен връх. На 4х100 Люис е финален пост за американския квартет, сложил върхов резултат на планетата.
В Атланта Карл Люис печели четвъртото си следващо злато в скока на дължина – единственият в историята с сходно достижение. Това е деветата му олимпийска купа. Не е включен обаче в американската щафета, което да му даде късмет за десети триумф, с който да изпревари именития Пааво Нурми в класацията на най-титулуваните лекоатлети.
С 9 златни и 1 сребърен орден от олимпийски игри и 8 международни трофеи Карл Люис остава един от най-значимите в историята на този спорт.
За достиженията си получава и оценката за спортист №1 на 20-ти век.
„ Бих отличил първата и последната купа като най-значими, тъй като не можеш да спечелиш другите, в случай че не е първата, а когато знаеш, че си към този момент изтощен и спечелиш последната това е извънредно. Затова споделям, че първата и последната са най-големите в кариерата ми. Незабравима е 1984 година с четирите трофеи – първата на 100 метра, на 200 м беше предизвикателство за мен дали ще съумея да печеля още веднъж, а за третата пък беше мъчно, тъй като бях приключил втори в квалификацията. Всяко съревнование в олимпийската ми кариера беше доста динамично и вълнуващо. Но може би най-високо различавам четвъртата ми купа в скока на дължина, когато към този момент бях на 35 години. Дотогава в никакъв случай не бях ставал втори, а бях изцяло наясно, че повече няма да се състезавам, нямах предпочитание за повече. Знаех, че се отхвърлям и желаех просто да се развличам. Гледайки към кариерата си мога да кажа, че няма нещо, което съм желал да имам, а нямам, всичко съм съумял да реализира ", споделя великият състезател.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ