Горанов: Роси ни научи на много, но имаше голям проблем с футболистите
Капитанът на Левски – Иван Горанов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Със мощните си игри бранителят стана съществена фигура в родния си клуб. Наскоро заслужи нов контракт за още три години. За първи път 26-годишният състезател попадна и в сметките на националния селекционер Петър Хубчев за дуелите със Словения и Норвегия от Лигата на нациите идната седмица.
– Здравей, Иване! Благодаря ти, че одобри поканата ни да гостуваш в предаването “Код спорт ”! Как се чувстваш?
– Благодаря за поканата! Чувствам се прелестно. Когато Левски побеждава, всичко е наред.
– На какво се дължи позитивната смяна в Левски след раздялата с Делио Роси?
– Като цяло настроението в тима се промени. Сега упражняваме на драго сърце, играем с готовност на заниманията, а това се вижда и на мачовете. Мисля, че сякаш смяната е ментална. В съблекалнята се усеща позитивната смяна, има въодушевление.
– Трудно ли бе да се вдигнете след злополуката против Вадуц в Лига Европа?
– Наистина беше доста тежък миг, само че във футбола от време на време се случват такива неща. Не желая в никакъв случай повече да се повтаря това нещо в живота ми. Беше тежко, само че дружно с момчетата успяхме по допустимо най-хубавия и бърз метод да превъзмогнем тази загуба и съумяхме да влезем добре в шампионата.
– Какво си сподели, когато приключи мачът с отбора от Лихтенщайн и чу реакцията по трибуните на стадион “Георги Аспарухов ”?
– Тотално бях изключил и не можех да допускам какво се е случило. Като мина половин час, ми стана още по-тежко.
– Каква бе атмосферата в съблекалнята на тима след злополуката против Вадуц?
– Катастрофална атмосфера беше в съблекалнята, само че няма по какъв начин и да е друго. След един-два дни се събрахме в съблекалнята, поговорихме си всички дружно и си казахме, че единствено ние можем да променим обстановката. Радвам се, че ненапълно успяхме.
– Защо Левски отстъпи пред един тим със скромни благоприятни условия?
– Може би в случай че отново играехме с тях, щяхме да ги победим в 10 мача. Но напоследък по европейските терени се виждат срещи, в които не постоянно по-добрият тим побеждава. Доста постоянно отборът, който играе по-слабо, продължава напред. Интересното при футбола е, че в никакъв случай не знаеш какво ще се случи.
– Защо Делио Роси не съумя в Левски?
– Аз научих много неща от Делио Роси, изключително в отбрана. В отбранителен проект ми оказа помощ доста. Може би не съумя поради държанието си към футболистите, не съумя да приказва с нас. Най-големият проблем бе връзката. Иначе научихме много неща от него.
– Вярвахте ли вие, играчите на “сините ”, че неговата философия отговоря на тази на клуба с повече от 100-годишна история?
– Лично аз мислех, че не е подобаваща тактиката, само че щом той споделя, че би трябвало да играем по този начин, значи е вярната. В оня миг той беше треньор и ние изпълнявахме. Нямаме право да се съмняваме в тактиката.
– Ти си капитан на тима. Какво си казваш, когато извеждаш Левски с лентата?
– Изключителна чест за мен! Винаги съм мечтал за това, още откогато бях младеж на клуба в общежитието и гледах по какъв начин капитаните извеждат тима. Много съм благополучен! Винаги минавайки през тунела, мислите ми са, че излизаме за победа. Особено на „ Герена “ е нещо необикновено!
– Осъзнаваш ли каква отговорност поемаш с капитанската лента?
– Разбира се, че е отговорност, само че тя би трябвало да се поеме от някого. Все отново по тази причина работя, желая да се развъртвам във всеки един ден.
– Смяташ ли, че чужденците, които играят сега за “сините ” знаят какво значи Левски за българския футбол?
– Абсолютно! Вече са изцяло наясно в какъв популярен клуб са. В началото им беше малко мъчно да се аклиматизират, само че към този момент са на доста по-добро равнище. Всеки един от тях работи доста професионално. Всички са доста положителни момчета и колективът е съвършен сега.
– Без подозрение най-класният чужденец в тима е Габриел Обертан. Научи ли нещо от французина?
– Габриел е извънреден човек и експерт. Всеки ден тренира може би два пъти повече от другите. Гледам, в случай че мога да открадна всичко по-добро от него или от някой различен.
– Как се държи той с останалите? Чувства ли се, че е звезда?
– Не, напълно положително момче е. Няма такова нещо.
– Защо все по-малко момчета от школата на Левски намират място при мъжете? Преди години най-вече юноши играеха при „ сините “…
– Като че ли в действителност преди имаше повече юноши. В момента в тима има извънредно надарени юноши – Станислав Иванов, Иво Найденов, много са, в случай че потегли да ги изброявам…
– Въпросът е дали са подготвени за мъжкия тим и за борбите, които ви предстоят?
– Мисля, че са подготвени. Виждам, че и новият треньор господин Стоянович почва да ги постанова. Лека-полека ще им дава късмет, от който би трябвало да се възползват оптимално добре и да го сграбчен.
– Очертава се изключителна борба за купата сред Левски, ЦСКА и Лудогорец. Смяташ ли, че имате сили да сложите завършек на 10-годишната суша?
– Вярвам, че имаме сили. Направихме няколко положителни мача, само че би трябвало да задържим това равнище и даже да вървим по-нагоре и да подобряваме играта си. Има още много неточности за изчистване. Трябва да сме непрекъснати, не може след шест кръга да се успокоим, че сме първи в класирането, тъй като сезонът е доста дълъг. Трябва да поддържаме доста високо равнище, тъй като и Лудогорец, и ЦСКА, както и Берое са доста положителни тимове и всички желаят да станат първи.
– На какво се дължи съгласно теб превъзходството на Лудогорец – седем пъти първенец в българския шампионат?
– Наистина в Лудогорец работят на доста високо равнище. Може би на това се дължи тази доминация, само че мисля към този момент да бъде прекратена.
– В началото на август тази година подписа нов тригодишен контракт със “сините ”. Имаше ли съмнение?
– Не, нямах безусловно никакво съмнение. В момента, в който ми оповестиха, че имат желание да подпишем нов контракт, незабавно бях склонен и доста благополучен.
– Беше покрай трансфер във Ференцварош. Треньорът на унгарския клуб Томас Дол персонално държеше да подпишеш. Защо се провали договорката и съжаляваш ли, че не играеш в унгарското състезание?
– Честно казано, когато разбрах, че има интерес, изобщо не бях сигурен, че желая да вървя там. За момента желая да съм в Левски. Мисля напълно за Левски, желая да се развъртвам от ден на ден и да спечелвам купа, купа, всичко.
– Левски беше доста покрай купата на България, само че загубихте от Славия – нещо необяснимо…
– Точно необяснимо. Два дни след този мач не можах да заспя. В главата ми няколко пъти ми минаваше срещата. Не бях сигурен дали в действителност се е случило това нещо или съм сънувал.
– Къде искаш да играеш? Футболът в кое състезание ти подхожда най-вече? Сега приказваме за Левски, само че рано или късно даден футболист желае да се осъществя в чужбина…
– В Англия и Испания се играе прелестен футбол. Дай боже един ден и там да поиграя.
– Очакваше ли повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев за мачовете със Словения и Норвегия?
– Винаги съм се надявал. Всеки мечтае да съставлява националния тим. Искам да благодаря на господин Хубчев за повиквателната и за този голям късмет, който ми се дава. Ще дам всичко допустимо от себе си, с цел да се утвърдя в националния тим.
– Как гледаш на конкуренцията в националния ни състав?
– Националният тим е построен и от опитни, и от млади състезатели, които имат положителни качества. Но по-важното нещо е колективът, тъй като в действителност няма футболисти на топ равнище и би трябвало като колектив да съумяваме да преборим другите тимове.
– Какви са възможностите ни в идните две срещи със Словения и Норвегия?
– Имаме положителни шансове. Като желаем успеха по-силно, ще я реализираме.
– На какво се дължи израстването ти напоследък? Какво се промени при теб?
– Доста са факторите. Може би в по-ранна възраст не водех толкоз професионален метод на живот. Сега трансформирах много неща в персонален проект.
– Четох във форумите, че последователите на Левски преди време са споделяли, че си много муден и не може да се разчита на теб, а в този момент си техен любимец…
– Истината е, че всичко това пристигна с доста работа, предпочитание и себераздаване. Не ми беше елементарно, когато от Локо (Пловдив) направих прехвърлянето в Левски. Беше много мъчно първоначално, бях и с повече килограми. Но си споделих, че шансът да играя за обичания тим е веднъж в живота и би трябвало да се възползвам от него оптимално.
– Сега ще те върна в годините, когато избираш футбола. На 7 години към този момент си в школата на родния Чепинец /Велинград/. Какво си спомняш от това време?
– Спомням си, че татко ми не ми даваше да упражнявам футбол. Записа ме на плуване, само че скрито бягах и ходех да упражнявам с локалния тим. В следствие той разбра, само че видя, че има гений в мен и ми оказа помощ доста, за което съм извънредно признателен. Не единствено на него, а на цялото ми семейство. Имах много тежки моменти, само че те доста ми помогнаха. Ако не бяха те, може би нямаше да съм това, което съм през днешния ден.
– Сега можеш ли да плуваш?
– Мога да плавам, да. Благодарение на татко ми.
– Имаше ли състезател, на който искаше да подражаваш?
– Като дребен играех централен нападател и крило. Сега малко се трансформираха нещата. Тиери Анри ми беше един от любимците, а Арсенал ми беше обичаният клуб. С наслаждение гледах техните мачове и се любувах на играта му.
– Как се промени позицията ти от нападател на бранител?
– Г-н Мадански ме преквалифицира в младежкия народен тим и ми промени позицията като ляв бек. Допадна ми още в първите мачове и той ми сподели: „ Най-накрая намерихме ляв бек за националния тим. “ И на него съм му доста признателен, тъй като доста ми оказа помощ. Тогава още не бях одобрен титуляр даже в Берое, след това и в Литекс. Младежкият народен тим ми оказа помощ много.
– Беше в школата на Левски, само че кое ти попречи да се наложиш при мъжете още първия път? Някой даде ли ти късмет?
– Влязох два мача на „ Герена “. Помня доста добре дебюта ми против Видима-Раковски. След това играх против Черно море. Но по-късно се трансформираха нещата. Само упражнявах с първия тим и виждах, че доста мъчно иска ми се даде късмет. На 17-18 години е значимо да се играе във всеки мач и да се натрупа опит. Като разбрах за желанието на господин Илиан Илиев да ме притегли в Берое, си споделих, че това е добър късмет да се развия. Но постоянно съм знаел и съм се надявал, че ще се върна отново в Левски.
– Премина през Берое, Литекс, Локомотив /Пд/ – цели шест години, с цел да се завърнеш на “Герена ”…
– Заслужаваше си чакането!
– Къде се усещаше най-добре преди да се върнеш в Левски?
– В Локомотив (Пловдив) се усещах сносно. Отборът беше добър, с опитни футболисти. Може би там натрупах много опит. Сблъсках се със обстановки, които ми дадоха път напред, да знам кое вярно и кое не, да знам какво да върша с живота ми. В Пловдив много се развих.
– Коя е най-голямата ти наслада и надлежно отчаяние в кариерата ти досега?
– Със сигурност най-голямата ми наслада е, че в този момент съм в Левски и получих повиквателна за националния тим. Разочарованията са ясни – те са пресни и още болят. Надявам се отсега нататък да има единствено мотиви за благополучие.
– В момента си капитан, получи повиквателна – каква е идната ти цел?
– Следващата ми цел е с Левски да зарадваме почитателите след тази суша и тази година да спечелим нещо.
– Какъв е Иван Горанов отвън футбола?
– Нормален. Не бих споделил, че съм нещо по-различно от другите. Ежедневието ми е обикновено – упражнявам, обичам да излизам с другари на кино и на разходки.
– Къде обичаш да си почиваш?
– Обичам да се прибера в родния ми Велинград. Там е прелестно, неповторимо успокоение. Това е най-красивият град.
– Как гледат родителите ти на твоята кариера? Получаваш ли рецензии?
– Баща ми е доста сериозен, когато му се обадя след мач. Казва ми – от мен единствено рецензия можеш да чуеш, доста рядко ще те лаская. Но знам, че го прави за положително. Мисля, че в действителност са горди с мен. Благодаря им още един път, тъй като в действителност ми помогнаха.
– Как реагираха, когато стана капитан на „ сините “ и получи повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев?
– Насъбраха им се много мотиви за наслада. Много съм благополучен, че върша и тях щастливи.
– Каква музика слушаш?
– Всякаква.
– Знаеш, че към футболистите постоянно има привлекателни дами. Как гледаш на това нещо?
– Това е хубаво нещо.
– Издържаш ли на напрежението досега?
– Да, сега съм самичък. Не съм се предал към момента.
– Защо не обичаш да даваш изявленията?
– Това не е моето нещо. Предпочитам да демонстрирам на терена, в сравнение с да се изявявам в изявленията.
– Как да приключим нашия диалог?
– Пожелавам на всички да са живи и здрави! И „ Само Левски “!
– Здравей, Иване! Благодаря ти, че одобри поканата ни да гостуваш в предаването “Код спорт ”! Как се чувстваш?
– Благодаря за поканата! Чувствам се прелестно. Когато Левски побеждава, всичко е наред.
– На какво се дължи позитивната смяна в Левски след раздялата с Делио Роси?
– Като цяло настроението в тима се промени. Сега упражняваме на драго сърце, играем с готовност на заниманията, а това се вижда и на мачовете. Мисля, че сякаш смяната е ментална. В съблекалнята се усеща позитивната смяна, има въодушевление.
– Трудно ли бе да се вдигнете след злополуката против Вадуц в Лига Европа?
– Наистина беше доста тежък миг, само че във футбола от време на време се случват такива неща. Не желая в никакъв случай повече да се повтаря това нещо в живота ми. Беше тежко, само че дружно с момчетата успяхме по допустимо най-хубавия и бърз метод да превъзмогнем тази загуба и съумяхме да влезем добре в шампионата.
– Какво си сподели, когато приключи мачът с отбора от Лихтенщайн и чу реакцията по трибуните на стадион “Георги Аспарухов ”?
– Тотално бях изключил и не можех да допускам какво се е случило. Като мина половин час, ми стана още по-тежко.
– Каква бе атмосферата в съблекалнята на тима след злополуката против Вадуц?
– Катастрофална атмосфера беше в съблекалнята, само че няма по какъв начин и да е друго. След един-два дни се събрахме в съблекалнята, поговорихме си всички дружно и си казахме, че единствено ние можем да променим обстановката. Радвам се, че ненапълно успяхме.
– Защо Левски отстъпи пред един тим със скромни благоприятни условия?
– Може би в случай че отново играехме с тях, щяхме да ги победим в 10 мача. Но напоследък по европейските терени се виждат срещи, в които не постоянно по-добрият тим побеждава. Доста постоянно отборът, който играе по-слабо, продължава напред. Интересното при футбола е, че в никакъв случай не знаеш какво ще се случи.
– Защо Делио Роси не съумя в Левски?
– Аз научих много неща от Делио Роси, изключително в отбрана. В отбранителен проект ми оказа помощ доста. Може би не съумя поради държанието си към футболистите, не съумя да приказва с нас. Най-големият проблем бе връзката. Иначе научихме много неща от него.
– Вярвахте ли вие, играчите на “сините ”, че неговата философия отговоря на тази на клуба с повече от 100-годишна история?
– Лично аз мислех, че не е подобаваща тактиката, само че щом той споделя, че би трябвало да играем по този начин, значи е вярната. В оня миг той беше треньор и ние изпълнявахме. Нямаме право да се съмняваме в тактиката.
– Ти си капитан на тима. Какво си казваш, когато извеждаш Левски с лентата?
– Изключителна чест за мен! Винаги съм мечтал за това, още откогато бях младеж на клуба в общежитието и гледах по какъв начин капитаните извеждат тима. Много съм благополучен! Винаги минавайки през тунела, мислите ми са, че излизаме за победа. Особено на „ Герена “ е нещо необикновено!
– Осъзнаваш ли каква отговорност поемаш с капитанската лента?
– Разбира се, че е отговорност, само че тя би трябвало да се поеме от някого. Все отново по тази причина работя, желая да се развъртвам във всеки един ден.
– Смяташ ли, че чужденците, които играят сега за “сините ” знаят какво значи Левски за българския футбол?
– Абсолютно! Вече са изцяло наясно в какъв популярен клуб са. В началото им беше малко мъчно да се аклиматизират, само че към този момент са на доста по-добро равнище. Всеки един от тях работи доста професионално. Всички са доста положителни момчета и колективът е съвършен сега.
– Без подозрение най-класният чужденец в тима е Габриел Обертан. Научи ли нещо от французина?
– Габриел е извънреден човек и експерт. Всеки ден тренира може би два пъти повече от другите. Гледам, в случай че мога да открадна всичко по-добро от него или от някой различен.
– Как се държи той с останалите? Чувства ли се, че е звезда?
– Не, напълно положително момче е. Няма такова нещо.
– Защо все по-малко момчета от школата на Левски намират място при мъжете? Преди години най-вече юноши играеха при „ сините “…
– Като че ли в действителност преди имаше повече юноши. В момента в тима има извънредно надарени юноши – Станислав Иванов, Иво Найденов, много са, в случай че потегли да ги изброявам…
– Въпросът е дали са подготвени за мъжкия тим и за борбите, които ви предстоят?
– Мисля, че са подготвени. Виждам, че и новият треньор господин Стоянович почва да ги постанова. Лека-полека ще им дава късмет, от който би трябвало да се възползват оптимално добре и да го сграбчен.
– Очертава се изключителна борба за купата сред Левски, ЦСКА и Лудогорец. Смяташ ли, че имате сили да сложите завършек на 10-годишната суша?
– Вярвам, че имаме сили. Направихме няколко положителни мача, само че би трябвало да задържим това равнище и даже да вървим по-нагоре и да подобряваме играта си. Има още много неточности за изчистване. Трябва да сме непрекъснати, не може след шест кръга да се успокоим, че сме първи в класирането, тъй като сезонът е доста дълъг. Трябва да поддържаме доста високо равнище, тъй като и Лудогорец, и ЦСКА, както и Берое са доста положителни тимове и всички желаят да станат първи.
– На какво се дължи съгласно теб превъзходството на Лудогорец – седем пъти първенец в българския шампионат?
– Наистина в Лудогорец работят на доста високо равнище. Може би на това се дължи тази доминация, само че мисля към този момент да бъде прекратена.
– В началото на август тази година подписа нов тригодишен контракт със “сините ”. Имаше ли съмнение?
– Не, нямах безусловно никакво съмнение. В момента, в който ми оповестиха, че имат желание да подпишем нов контракт, незабавно бях склонен и доста благополучен.
– Беше покрай трансфер във Ференцварош. Треньорът на унгарския клуб Томас Дол персонално държеше да подпишеш. Защо се провали договорката и съжаляваш ли, че не играеш в унгарското състезание?
– Честно казано, когато разбрах, че има интерес, изобщо не бях сигурен, че желая да вървя там. За момента желая да съм в Левски. Мисля напълно за Левски, желая да се развъртвам от ден на ден и да спечелвам купа, купа, всичко.
– Левски беше доста покрай купата на България, само че загубихте от Славия – нещо необяснимо…
– Точно необяснимо. Два дни след този мач не можах да заспя. В главата ми няколко пъти ми минаваше срещата. Не бях сигурен дали в действителност се е случило това нещо или съм сънувал.
– Къде искаш да играеш? Футболът в кое състезание ти подхожда най-вече? Сега приказваме за Левски, само че рано или късно даден футболист желае да се осъществя в чужбина…
– В Англия и Испания се играе прелестен футбол. Дай боже един ден и там да поиграя.
– Очакваше ли повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев за мачовете със Словения и Норвегия?
– Винаги съм се надявал. Всеки мечтае да съставлява националния тим. Искам да благодаря на господин Хубчев за повиквателната и за този голям късмет, който ми се дава. Ще дам всичко допустимо от себе си, с цел да се утвърдя в националния тим.
– Как гледаш на конкуренцията в националния ни състав?
– Националният тим е построен и от опитни, и от млади състезатели, които имат положителни качества. Но по-важното нещо е колективът, тъй като в действителност няма футболисти на топ равнище и би трябвало като колектив да съумяваме да преборим другите тимове.
– Какви са възможностите ни в идните две срещи със Словения и Норвегия?
– Имаме положителни шансове. Като желаем успеха по-силно, ще я реализираме.
– На какво се дължи израстването ти напоследък? Какво се промени при теб?
– Доста са факторите. Може би в по-ранна възраст не водех толкоз професионален метод на живот. Сега трансформирах много неща в персонален проект.
– Четох във форумите, че последователите на Левски преди време са споделяли, че си много муден и не може да се разчита на теб, а в този момент си техен любимец…
– Истината е, че всичко това пристигна с доста работа, предпочитание и себераздаване. Не ми беше елементарно, когато от Локо (Пловдив) направих прехвърлянето в Левски. Беше много мъчно първоначално, бях и с повече килограми. Но си споделих, че шансът да играя за обичания тим е веднъж в живота и би трябвало да се възползвам от него оптимално.
– Сега ще те върна в годините, когато избираш футбола. На 7 години към този момент си в школата на родния Чепинец /Велинград/. Какво си спомняш от това време?
– Спомням си, че татко ми не ми даваше да упражнявам футбол. Записа ме на плуване, само че скрито бягах и ходех да упражнявам с локалния тим. В следствие той разбра, само че видя, че има гений в мен и ми оказа помощ доста, за което съм извънредно признателен. Не единствено на него, а на цялото ми семейство. Имах много тежки моменти, само че те доста ми помогнаха. Ако не бяха те, може би нямаше да съм това, което съм през днешния ден.
– Сега можеш ли да плуваш?
– Мога да плавам, да. Благодарение на татко ми.
– Имаше ли състезател, на който искаше да подражаваш?
– Като дребен играех централен нападател и крило. Сега малко се трансформираха нещата. Тиери Анри ми беше един от любимците, а Арсенал ми беше обичаният клуб. С наслаждение гледах техните мачове и се любувах на играта му.
– Как се промени позицията ти от нападател на бранител?
– Г-н Мадански ме преквалифицира в младежкия народен тим и ми промени позицията като ляв бек. Допадна ми още в първите мачове и той ми сподели: „ Най-накрая намерихме ляв бек за националния тим. “ И на него съм му доста признателен, тъй като доста ми оказа помощ. Тогава още не бях одобрен титуляр даже в Берое, след това и в Литекс. Младежкият народен тим ми оказа помощ много.
– Беше в школата на Левски, само че кое ти попречи да се наложиш при мъжете още първия път? Някой даде ли ти късмет?
– Влязох два мача на „ Герена “. Помня доста добре дебюта ми против Видима-Раковски. След това играх против Черно море. Но по-късно се трансформираха нещата. Само упражнявах с първия тим и виждах, че доста мъчно иска ми се даде късмет. На 17-18 години е значимо да се играе във всеки мач и да се натрупа опит. Като разбрах за желанието на господин Илиан Илиев да ме притегли в Берое, си споделих, че това е добър късмет да се развия. Но постоянно съм знаел и съм се надявал, че ще се върна отново в Левски.
– Премина през Берое, Литекс, Локомотив /Пд/ – цели шест години, с цел да се завърнеш на “Герена ”…
– Заслужаваше си чакането!
– Къде се усещаше най-добре преди да се върнеш в Левски?
– В Локомотив (Пловдив) се усещах сносно. Отборът беше добър, с опитни футболисти. Може би там натрупах много опит. Сблъсках се със обстановки, които ми дадоха път напред, да знам кое вярно и кое не, да знам какво да върша с живота ми. В Пловдив много се развих.
– Коя е най-голямата ти наслада и надлежно отчаяние в кариерата ти досега?
– Със сигурност най-голямата ми наслада е, че в този момент съм в Левски и получих повиквателна за националния тим. Разочарованията са ясни – те са пресни и още болят. Надявам се отсега нататък да има единствено мотиви за благополучие.
– В момента си капитан, получи повиквателна – каква е идната ти цел?
– Следващата ми цел е с Левски да зарадваме почитателите след тази суша и тази година да спечелим нещо.
– Какъв е Иван Горанов отвън футбола?
– Нормален. Не бих споделил, че съм нещо по-различно от другите. Ежедневието ми е обикновено – упражнявам, обичам да излизам с другари на кино и на разходки.
– Къде обичаш да си почиваш?
– Обичам да се прибера в родния ми Велинград. Там е прелестно, неповторимо успокоение. Това е най-красивият град.
– Как гледат родителите ти на твоята кариера? Получаваш ли рецензии?
– Баща ми е доста сериозен, когато му се обадя след мач. Казва ми – от мен единствено рецензия можеш да чуеш, доста рядко ще те лаская. Но знам, че го прави за положително. Мисля, че в действителност са горди с мен. Благодаря им още един път, тъй като в действителност ми помогнаха.
– Как реагираха, когато стана капитан на „ сините “ и получи повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев?
– Насъбраха им се много мотиви за наслада. Много съм благополучен, че върша и тях щастливи.
– Каква музика слушаш?
– Всякаква.
– Знаеш, че към футболистите постоянно има привлекателни дами. Как гледаш на това нещо?
– Това е хубаво нещо.
– Издържаш ли на напрежението досега?
– Да, сега съм самичък. Не съм се предал към момента.
– Защо не обичаш да даваш изявленията?
– Това не е моето нещо. Предпочитам да демонстрирам на терена, в сравнение с да се изявявам в изявленията.
– Как да приключим нашия диалог?
– Пожелавам на всички да са живи и здрави! И „ Само Левски “!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ