Капитанът на е сред най-опитните футболисти в тима. Той дойде

Капитанът на е измежду най-опитните футболисти в отбора. Той пристигна в тима през 2017 година и за тези 4 години се утвърди като един от най-успешните вратари в историята на клуба. Има над 250 мача в „ А” група и още 200 във втория ешалон, с екипа на Етър стигна и до националния тим. Разговаряхме с него за упованията му за бъдещото показване на „ болярите”.

– Христо, каква пролет чака „ Етър”?

– Със сигурност чакаме пролетта да е по-добра от миналата есен. Позитивно настроени сме и гледаме с неспокойствие към пролетния полусезон. Всички мощно се надяваме да бъде по-успешен.

– Представянето през последния месец сякаш ускори оптимизма?

– Да, това пристигна от резултатите и тъй като видяхме, че можем да се борим и противопоставяме. Сега с привличането на тези класни попълнения би трябвало да вдигнем равнището.

– Направихте връх от 477 минути без позволен гол…

– Аз даже не знаех за него, прочетох след последния мач. Радващо е, само че по-важното е, че успяхме да стабилизираме нещата в отбрана, тъй като това е ключът към триумфа. Ако имаш, както споделят испанците, „ врата на нула”, вкараш ли гол – печелиш трите точки, не вкараш ли – едната. За нас всяка точка в този момент е от фундаментално значение. Тази смяна бе непредвидена за мнозина, само че това потвърждава, че ние в действителност можем. Просто бяхме в някаква дупка и е радващо, че излязохме от нея.

– Каква е заслугата на новия треньор?

– Той съумя да ни накара да имаме вяра в себе си, че можем да играем футбол. Че това, което се случва, не може да продължава постоянно и че всичко е вътре в нас. Разбира се, промени и някои неща спортно-технически.

– В днешния футбол с огромно текучество има ли ядро в „ Етър”?

– Мисля, че има. Напуснаха положителни футболисти, само че като цяло ядрото се резервира. А и се завръща Дани Младенов, който беше част от това ядро до неотдавна. Ние, опитните, би трябвало да оказваме помощ на младите и новите момчета по-бързо да влязат в час, с цел да се приспособяват по-бързо и да оказват помощ на тима.

– Вече четвърта година си в „ Етър”, добре ли се чувстваш?

– Чудесно. Аз обичам да играя дълго в един тим и в един град, в никакъв случай не съм си сменял клубовете на 6 месеца. Тук се усещам добре, фамилията ми също, виждам да си правя работата и щом ме желаят, това е чудесно. Големият ми наследник към този момент напълно е обвързван с Велико Търново, като дойдохме, той беше в първи клас. Играе към този момент в школата на „ Етър”. Тук ми се роди и второто дете.

– Виктор на какъв пост играе?

– Централен нападател в набор 2010 година, при треньора Цветан Райков.

– Ти ли го насочи към футбола?

– Той постоянно е заспивал и се е събуждал с футбол около мен, само че до момента в който аз упражнявах, майка му го научи да рита топката. Сам си реши да става централен нападател, аз бях единствено срещу да става вратар. Един стига у дома да върви нацупен, че са му вкарали гол. Нека за баланс да има един и който вкарва голове.

– Семейството ли е твоята цитадела?

– Абсолютно. Откакто съм се срещнал с жена си, кариерата ми върви нагоре. Винаги е до мен. Разбира се, имало е моменти и надолу, само че в никакъв случай не ме е предавала, в противен случай – пази ме даже и в обществените мрежи.

– Април месец е специфичен за вас…

– Да, аз и двамата ни сина сме родени тогава. Но аз и Самуил сме овни, Виктор е телец, а Владимира е лъв. Страшно семейство сме…

– Колко години още се виждаш във футбола?

– Докато се усещам жив и здрав и усещам, че мога да оказвам помощ. В момента, в който спра да имам вяра в дадена цел или усетя, че стартирам да се посрамвам, а не да оказвам помощ, аз самичък ще спра с футбола. Няма да очаквам никой да ми го каже. Все още даже на тренировките пристигам с готовност и интерес.

– Би ли станал треньор?

– Далечните проекти не се действителни, предходната година също ни даде този урок. Да, минават ми някои мисли, само че към този момент съм концентриран върху моментното си показване. С няколко мои сътрудници учим педагогика във ВТУ. Да, желая да остана във футбола, само че не непременно, нито пък съм решавал дали ще бъда треньор, началник, мениджър… Бъдещето ще покаже.

– Какво си пожелаваш за 2021 година?

– Първо, всички хора да са здрави и да изчезне тази пандемия. На фамилията и родителите ни – да са живи и здрави и все по този начин да ме поддържат, а на почитателите на „ Етър” – да изпитат по-хубави моменти от предходната година и да са все по този начин постоянно до тима и да го поддържат. Те в действителност са нашият 12-и състезател и когато са на трибуните, е много по-лесно за нас!