ЮНЕСКО призна високото пеене от Долен и Сатовча за нематериално културно наследство
Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при Българската академия на науките - проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доцент доктор Николай Вуков и гл.ас. доктор Лина Гергова, предава Българска национална телевизия.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област.
В предишното песните " на високо " са били известни като летни песни, изпълнявани навън от дамите по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват – от една равнища една група „ ика”, от друга равнища друга група отвръща. Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се назовава от локалните певици „ пеене на високо”, „ рукане”, „ викане”, „ икане”.
Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. Комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие.
Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание – през 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област.
В предишното песните " на високо " са били известни като летни песни, изпълнявани навън от дамите по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват – от една равнища една група „ ика”, от друга равнища друга група отвръща. Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се назовава от локалните певици „ пеене на високо”, „ рукане”, „ викане”, „ икане”.
Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. Комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие.
Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание – през 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ