Умиращите чуват всичко в отвъдния свят: учени публикуваха сензационно изследване
Канадски невролози от университета на Британска Колумбия потвърдиха пред английския вестник Mirror, че хората, които умират, не губят слуха си до последния си мирис, до последния удар на сърцето си и наподобява, че чуват известно време по-късно.
„ Има смисъл фамилията и приятелите да останат с умиращите до самия край – да им кажат нещо, да се сбогуват... “, споделя Елизабет Блъндън от катедрата по логика на психиката, един от участниците в изследванията, в които бяха оповестени сензационни резултати. Те бяха оповестени за първи път в Nature преди две години.
Лекарите помолили безнадеждно заболели пациенти от един от приютите (Свети Йоан Хоспис) да им оказват помощ. Доста доброволци, които към момента били в здрав разсъдък, се съгласили. Те заключили, че няма да могат да останат повече на този свят, по тази причина не е неприятно да се позабавляват.
Малко се желало от нещастните: да умират в шапка с електроди. Което и те създали.
На смъртниците, които към момента не са изгубили схващане, и на здрави хора от контролна група учените пускали елементарни мелодии, променяйки тона им. Електродите записаликак мозъкът реагира на това. И той реагирал по избран метод. Това свидетелства, че аудио усещането работи.
Мозъкът на здрави хора, заболели, в кома и преди малко умряли реагира на звукови тласъци почти по същия метод.
Малко по-късно същата „ музикална стратегия ” е излъчена на същите неизлечимо заболели пациенти. Първо, когато към този момент били на прага на другия свят, после - когато били в безсъзнание без забележими признаци на живот, и най-после, незабавно след гибелта. Реакцията на техния мозък „ след “ не се разграничава доста от тази, демонстрирана от контролната група и групата на умиращите „ преди “. Не единствено, че се следи интензивност в мозъка, неговите извивки съвсем съответстват. До гибелта и няколко секунди по-късно. От което учените заключиха, че умиращите чуват всичко и някои звуци проникват, както се споделя, даже в другия свят.
Тези, които са тръгнали на последния си път, схващат ли какво им се споделя? Учените и това не изключват. Но те признават, че към момента не са намерили строги научни способи да ревизират това.
Непосредствената цел на откривателите е да дефинират какъв брой дълго продължава способността за допиране. Възможно е умиращият освен да чува всичко, само че и да усеща докосването. Например усещат, че ги държат за ръка.
Хората, които са изгубили обонянието си, са изложени на риск да умрат през идващите 5 години. Учени от Чикагския университет (University of Chicago) изследваха повече от три хиляди възрастни мъже и дами на възраст от 57 до 85 години. Те бяха помолени да разграничат и назоват пет аромата, които бяха напоени в специфични пръчици, наподобяващи флумастери. Ухаели на мента, риба, портокал, роза и кожа.
Мнозинството от интервюираните разпознават вярно всички миризми. Приблизително 20 % се затруднили - те разпознали две или три миризми от пет. Това е приблизително. Около 4 % едвам помирисвали един мирис. И малко повече от % от тези, които са създали теста за подушване, не са усетили безусловно нищо.
След 5 години учените още веднъж се обръщат към същите пациенти. До този миг са починали 430 души. И се оказва, че оптимални загуби, без значение от възрастта, понасят тези, чието подушване е съществено повредено. Тази „ проблематична група “ пропусна 39 % от своите членове. За съпоставяне, измежду хората със междинни индикатори гибелта е лишила 19 %, а измежду тези, които са имали обикновено подушване, са умряли единствено 10 %.
„ Разбира се, загубата на подушване сама по себе си не води до гибел “, споделя ръководителят на проучването професор Джаянт Пинто (Jayant M. Pinto), само че алармира за нейния метод, показвайки, че нещо се е объркало в тялото.
Какво тъкмо се е объркало, учените към момента не са изяснили. Но се счита, че загубата на подушване по някакъв метод е обвързвана с интензивността на стволовите кафези - което демонстрира техния недостиг. И това води до обстоятелството, че тялото губи способността да се самолекува. Това приключва със гибел.
Превод: GlasNews
„ Има смисъл фамилията и приятелите да останат с умиращите до самия край – да им кажат нещо, да се сбогуват... “, споделя Елизабет Блъндън от катедрата по логика на психиката, един от участниците в изследванията, в които бяха оповестени сензационни резултати. Те бяха оповестени за първи път в Nature преди две години.
Лекарите помолили безнадеждно заболели пациенти от един от приютите (Свети Йоан Хоспис) да им оказват помощ. Доста доброволци, които към момента били в здрав разсъдък, се съгласили. Те заключили, че няма да могат да останат повече на този свят, по тази причина не е неприятно да се позабавляват.
Малко се желало от нещастните: да умират в шапка с електроди. Което и те създали.
На смъртниците, които към момента не са изгубили схващане, и на здрави хора от контролна група учените пускали елементарни мелодии, променяйки тона им. Електродите записаликак мозъкът реагира на това. И той реагирал по избран метод. Това свидетелства, че аудио усещането работи.
Мозъкът на здрави хора, заболели, в кома и преди малко умряли реагира на звукови тласъци почти по същия метод.
Малко по-късно същата „ музикална стратегия ” е излъчена на същите неизлечимо заболели пациенти. Първо, когато към този момент били на прага на другия свят, после - когато били в безсъзнание без забележими признаци на живот, и най-после, незабавно след гибелта. Реакцията на техния мозък „ след “ не се разграничава доста от тази, демонстрирана от контролната група и групата на умиращите „ преди “. Не единствено, че се следи интензивност в мозъка, неговите извивки съвсем съответстват. До гибелта и няколко секунди по-късно. От което учените заключиха, че умиращите чуват всичко и някои звуци проникват, както се споделя, даже в другия свят.
Тези, които са тръгнали на последния си път, схващат ли какво им се споделя? Учените и това не изключват. Но те признават, че към момента не са намерили строги научни способи да ревизират това.
Непосредствената цел на откривателите е да дефинират какъв брой дълго продължава способността за допиране. Възможно е умиращият освен да чува всичко, само че и да усеща докосването. Например усещат, че ги държат за ръка.
Хората, които са изгубили обонянието си, са изложени на риск да умрат през идващите 5 години. Учени от Чикагския университет (University of Chicago) изследваха повече от три хиляди възрастни мъже и дами на възраст от 57 до 85 години. Те бяха помолени да разграничат и назоват пет аромата, които бяха напоени в специфични пръчици, наподобяващи флумастери. Ухаели на мента, риба, портокал, роза и кожа.
Мнозинството от интервюираните разпознават вярно всички миризми. Приблизително 20 % се затруднили - те разпознали две или три миризми от пет. Това е приблизително. Около 4 % едвам помирисвали един мирис. И малко повече от % от тези, които са създали теста за подушване, не са усетили безусловно нищо.
След 5 години учените още веднъж се обръщат към същите пациенти. До този миг са починали 430 души. И се оказва, че оптимални загуби, без значение от възрастта, понасят тези, чието подушване е съществено повредено. Тази „ проблематична група “ пропусна 39 % от своите членове. За съпоставяне, измежду хората със междинни индикатори гибелта е лишила 19 %, а измежду тези, които са имали обикновено подушване, са умряли единствено 10 %.
„ Разбира се, загубата на подушване сама по себе си не води до гибел “, споделя ръководителят на проучването професор Джаянт Пинто (Jayant M. Pinto), само че алармира за нейния метод, показвайки, че нещо се е объркало в тялото.
Какво тъкмо се е объркало, учените към момента не са изяснили. Но се счита, че загубата на подушване по някакъв метод е обвързвана с интензивността на стволовите кафези - което демонстрира техния недостиг. И това води до обстоятелството, че тялото губи способността да се самолекува. Това приключва със гибел.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ