Към края на Втората Световна война има движение не само

Япония крие 6000 тона злато и други ценности по време на Втората Световна война – къде е златото на Ямашита е мистерия и до днес

Към края на Втората Световна война има придвижване освен на въоръжени сили, само че и на най-различни полезности. Разказват се митове за изнасянето на нацисткото злато, разкриват се най-различни истории за „ Кехлибарената “ стая и още доста други, които могат да опишат една доста специфична история. Безценни картини и други богатства се озовават в ръцете на колекционери, чийто пътища остават неведоми и никой не знае по какъв начин се озовават в тези сбирки. Практиката се вижда в безусловно всяка страна, само че над 50 години има фенове, които се стремят да открият тези съкровища. Легендата за Ава Мару потегля от крайбрежията на Япония и продължава да се споделя. Корабът е океански лайнер, създаден сред 1941-1943 година от Mitsubishi Shipbuilding & Engineering Co. в Нагасаки.

Основното му предопределение е транспорт на пасажери, в никакъв случай не е бил модифициран за военен транспортен съд. В множеството случаи извършва филантропични задачи, откакто е пуснат на 5 март 1943 година За зла неволя е потънал на 1 април 1945 година и това не е най-голямата смешка. Единствената бойна изпълнена задача е транспорта на към 3000 тона амуниции за Сингапур, по това време е в военен ескорт с други кораби и е предпазен. Има още една задача да закара бойци до Бирма. Към края на Втората Световна война ще плава под флага на Червен кръст и ще бъде употребен като транспортен съд, който транспортира жизненоважни медикаменти, храна и други за военнопленници, арестувани в японски лагери. Съществува по този начин наречената конвенция за „ Облекчаване на военнопленници “, в която се предлага зелен кулоар на кораби, които транспортират такива консумативи. Нито един транспортен съд не би трябвало да се атакува и би трябвало да бъде освободен от всички етики на войната. За страдание Ава Мару не съумява да реализира това.

Съществуват няколко митове за скъпия товар на борда, една от тях е, че е имало скъпи метали като никел и гума – надали са толкоз привлекателни като материал, само че съгласно мнозина, на борда е имало към 40 метрични тона злато, 12 метрични тона платина, и към 150 000 карата диаманти – общото тегло на тези е към 30 кг. Различни източници настояват, че на пристанището в Сингапур, корабът е бил претрупан с чували ориз, само че същата вечер, цялото пристанище е било под военна защита и цивилните са били изгонени. След това корабът е разтоварен от питателните ресурси и са докарани контрабандни артикули – какви, никой не може да показа. Смята се, че на кораба е претрупан и фосил на по този начин наречения синантроп – находка на човекоподобно, което в миналото е било благосъстоятелност на Сингапур, счита се за скъпо и в никакъв случай повече не е намерено.

Корабът потегля на 28 март и на 1 април е прихванат от Тайванския приток от американска подводница. Капитанът на USS Queenfish прави неточност и счита, че това е военен транспортен съд, като подрежда същият да бъде торпилиран. Точните торпеда съумяват да потопят кораба и да лишават живота на всичките 2004 пасажера, както и на екипажа. Оцелява единствено персоналния лакей на капитана – Кантора Шимода. Любопитен факт е, че той претърпява потапяне на транспортен съд към този момент трети път, като постоянно е единственият оживял на борда. Шимода по-късно ще удостовери, че корабът е бил разтоварен и никой не знае какво тъкмо е превозвал. За това нарушаване, Съединени американски щати по-късно би трябвало да заплати сумата от близо 52.5 милиона $, изплащайки обезщетения за убитите хора, както и за материалите, които са се намирали на борда. Никой обаче не приказва за злато, като че ли то въобще не е било на борда.

През 1949 година делото е оттеглено и никой не заплаща и цент за вредите. Въпросът обаче е къде отива златото и какво се случва с него. Неговата легенда е изключително забавна и даже принуждава Китай да стартира една голяма интервенция по локализирането му. По-важното е от кое място Япония съумява да се снабди с толкоз доста средства. Тук версиите са доста, само че името е едно и също – Златото на Ямашита. По време на войната, когато Япония е в своя боен разцвет, японците стартират да прибират златото на Югоизточна Азия. То трябвало да се употребява като репарация за военните старания. Отговорници за събирането на благородния метал са имперските японски сили, като огромна част от наличието се крие в секрети пещери и специфични бункери, като определената дестинация са Филипините.

Операцията се извършва от военачалник Томойюки Ямашита – Тигърът на Малайзия, който съумява да завладее района за към 70 дни, изтласквайки британците. За страдание още веднъж ще открием, че съгласно формалната версия – такова богатство в никакъв случай не е съществувало. Стърлинг Сийгрейв и неговата брачна половинка ще преглеждат архивите и ще търсят доста информация, която ще разгласяват в две книги по тематиката. Според тях, Япония е съумяла да прибере повече от 6000 тона злато, като за задачата са употребявали силите на якуза, някои от най-високите благороднически семейства в японската подчиненост и даже император Хирохито.

Императорът назначава своя брат принц Ясухито Чичибу, който би трябвало да управлява тайната организация „ Златната лилия “, името е определено на поема, която императорът написа по-рано. Писателят остава на мнение, че най-вероятно хората, които в действителност знаят къде се намира златото, са били избити по време на Втората Световна война. Самият военачалник Ямашита в никакъв случай не проговаря и даже и да се е опитал да откупи живота си, не е съумял, тъй като е екзекутиран на 23 февруари 1946 година – намира гибелта си във Филипините, та още веднъж има някои съмнения, че може даже да е споделил къде е въпросното злато и по-късно да е липсващ. Стърлинг счита, че доста от тайните пещери са разкрити в Манила от хора като Едуард Ландсдейл.

Другият изобретател е Северино Гарсия Диаз Санта Романа, който също има открития и също по този начин е имал контакт с водача на военачалник Ямашита – майор Коджима Каши. Санта Романа е изтезавал дълго време майора, с цел да разбере къде тъкмо се намират някои от бункерите – няма по какъв начин да не ги знае, откакто го е возил през джунглите. Ландсдейл в това време отива до Япония, с цел да показа какво е разкрил на МакАртър и на своя шеф от разузнаването – Чарлз Уилоугби. Господата откриват повече от 170 златни тунела, като по-късно са направени към 176 черни златни сметки допълнително от 42 страни, като парите остават, с цел да се финансират разнообразни военни интервенции на Съединени американски щати. Оказва се, че японците не грабили единствено злато, само че и музейни експонати, най-различни акции и облигации – на практика всичко, което може да бъде намерено в един трезор.

Според някои източници, множеството съкровища били оставяни в Сингапур на предпазване и по-късно са пренасяни във Филипините, където могат да бъдат извънредно покрай Япония. Целта на задачата била, че откакто войната завърши, японските кораби ще отидат да приберат своята плячка бързо и елементарно. Корабът Ава Мару обаче не е единственият, който потъва – има и доста други, които по този начин и не са известни и за които никой не знае какъв тъкмо е бил товарът им. Авторите на книгата са на мнение, че това злато се употребява интензивно през студената война, а всеки японец, който е знаел локация на бункер, бързо бил убиван, с цел да не може в никакъв случай повече да приказва. През 1992 година Имелда Ромуалдез Маркос ще съобщи, че част от златото на Ямашита е било употребявано за голямото благосъстояние на нейния брачен партньор Фердинанд Маркос.

Семейството и до ден сегашен е казус. Фердинанд е бил президент на страната и е прочут с кражбата на милиарди от страната, като в миналото благосъстоянието им се прави оценка на сумата от 5 милиарда $. До през днешния ден има доста хора, които преследват съкровища и търсят златото на генерала във Филипините. Историята не свършва до тук, тъй като скоро мъж на име Рохелио Рокас ще заведе дело в Хаваи против президентското семейство – той самият ще твърди, че точно те имат златото, само че също по този начин ще ги съди за нарушение на човешките му права. Рохелио споделя по какъв начин в миналото е срещнал някогашен мъж от Японската войска, който служил в редиците на Ямашита, той начертал карта на всички придвижвания и признава, че е виждал подземия, които били претъпкани със злато и сребро. В идващите няколко години Рохелио декларира, че е извадил позволение, с цел да търси съкровището – документът е подпечатан от родственик на Фердинанд – арбитър Пио Маркос.

През 1971 година Рохелио съумява да откри локация покрай град Багуио, където имало остатъци на щикове, самурайски мечове, японско радио и скелети, облечени в японски униформи. Успява да открие пещера с височина от съвсем метър, където имало златно-оцветена скулптура на Буда. Около нея имало доста сандъци, които били натъпкани съвсем до горе. При отварянето на една от кутиите е намерено злато на кюлчета. Авантюристите съумяват да изнесат единствено статуята, която по негови думи тежи към звук и една кутия с 24 златни кюлчета. Преди да си тръгне, той скрива и пещерата, а по-късно се прибира вкъщи си. Вика специалисти, които считат, че метала е от солидно 20-каратово злато. Малко по-късно президента Фердинанд Маркос схваща за откритието, изтезава Рокас и го принуждава да показа къде е пещерата. Откривателят лежи в затвор повече от година.

След това е освободен и чака две години президентът да бъде свален от власт. През 1988 година той и корпорацията Златен Буда ще подадат недоволство в съда в Хаваи, който след чуване ще отсъди сумата за репарации от 22 милиарда $. За страдание Рохелио умира в навечерието на делото, само че неговите показания ще бъдат употребявани. На финала, след години обжалване и влачене на делото излиза наяве, че корпорацията ще завоюва делото и ще получи сумата от близо 13.3 милиона $, до момента в който Рокас ще вземе единствено 6 милиона за нарушаването на човешките права – парите отиват при фамилията му. В делото излиза наяве, че откривателят е употребявал данните от синът на един от бойците на Ямашита, по-късно е доказано, че е разкрил самурайски мечове и остарели японски униформи, най-вероятно в действителност е съумял да открие и злато, както и пещера. Според формалните данни на съда, това е златото на Ямашита, което е намерено от Рокас и по-късно откраднато от Маркос.

Нека не забравяме, че пренесеното злато е към 6000 тона, съпроводено с още доста други полезности. Ако имаме вяра на конспирациите, Съединени американски щати е съумяла да открие огромна част от него, Рохелио също е намерил задоволително, само че никой не дава отговор какво е пренасял кораба Ава Мару. Според съществено разглеждане на японския боен списък, Американската национална организация за сигурност ще заключи, че Ава Мару е транспортирал злато от Япония към Сингапур, а не противоположното. Войниците на пристанището са пристигнали, с цел да го разтоварят, а по-късно са напълнили трюма с тенекии и гуми, с цел да заблудят съперника.