Войната на колективния Запад срещу Русия като фактор за поляризацията на света
Към 7-ата среща на върха на CELAC в Буенос Айрес
Вашингтон дефинира специфичната си роля в Западното полукълбо преди 200 години в доктрината Монро, провъзгласена през 1823 година в годишното обръщение на президента на Съединени американски щати Джеймс Монро до Конгреса на Съединени американски щати. Същността на доктрината е " Америка за американците ", а под американци се схващат единствено жителите на северноамериканските Съединени щати. Останалите страни от Западното полукълбо трябваше да служат на Съединените щати.
През XIX – XX в. Вашингтон, благодарение на военна мощ и на $, сътвори и затвърди своето владичество в Западното полукълбо. Разбира се, не всичко се получи. Имаше пробиви под формата на Куба, Никарагуа, Венецуела. Да, и други страни от Латинска Америка понякога вършат опити да избягат от игото на американския неоколониализъм.
Например Чили, където президентът Салвадор Алиенде, политик – социалист, пристигна на власт през 1971 година и стартира да национализира американските корпорации, които грабиха страната. Вашингтон провежда боен прелом в Чили през 1973 година, вследствие на който Алиенде е погубен и страната се връща под контрола на Съединени американски щати.
И в този момент, през 2023 година, сме очевидци на друга и доста мощна вълна на придвижване в цяла Латинска Америка, ориентирана към групово бягство от игото на Вашингтон.
На 12 януари президентът на Венецуела Николас Мадуро в годишното си обръщение към нацията съобщи: „ Идва нов час, специфичен час за народите от Латинска Америка и Карибите, общественост с обща орис, за която приказва нашият по-голям брат президентът Си Дзинпин, с цел да обединят напъните и пътищата, с цел да продължат напред във групировката на мощен блок от политически сили, мощен стопански блок, който... ще предложения света към интеграция към основаването на нови полюси на мощ, на.многополюсен свят, както приказва нашият по-голям брат президентът Владимир Путин ".
Мадуро ясно дефинира от коя страна на международните барикади са Венецуела и други страни от Западното полукълбо, прикани за преустановяване на практиката на доктрината Монро. По време на телефонни диалози с водачи на други страни от Латинска Америка Мадуро предложи основаването на блок от съдружници на Русия и Китай.
Консолидацията на страните от Латинска Америка се улеснява и от нормализирането на връзките сред водещите страни от този район - Аржентина и Бразилия, където на власт пристигнаха лявоцентристки държавни управления. На 21 януари президентите на Аржентина Алберто Фернандес и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва разгласиха взаимна публикация в седмичния аржентински вестник Perfil. Акцентът в статията-обръщение е подложен върху нуждата от търговско-икономическа интеграция на двете страни с вероятността за присъединение на други страни от Латинска Америка към Аржентина и Бразилия. Целта на интеграцията е да се понижи зависимостта от Съединени американски щати. Тези две страни са водещите стопански системи в Латинска Америка.
Ако вземем поради Брутният вътрешен продукт по паритета на покупателната дарба на националните валути по отношение на щатския $, тогава към 2021 година, съгласно оценки на Световната банка, тази цифра за Бразилия е била 3,436 милиарда $ (8-мо място в международната класация). Тази цифра възлиза на $2,610 милиарда за Мексико (13-то място), Аржентина - $1,082 милиарда (29-то място), Колумбия - $866 милиарда (33-то място).
Първото място в Латинска Америка по Брутният вътрешен продукт е твърдо заето от Бразилия, следвано от Мексико, а на трето място е Аржентина.
Особено внимание в статията-обръщение на двамата президенти на южноамериканските страни притегли следният откъс: „ Ние имаме намерение да унищожим бариерите пред нашия продан, да опростим и модернизираме разпоредбите и да насърчим потреблението на локални валути. Решихме също да продължим полемиките за обща южноамериканска валута, която може да се употребява както за финансови, по този начин и за търговски потоци, намалявайки оперативните разноски и външната ни експозиция.
Двете най-големи стопански системи в Южна Америка, които съставляват 3,1% от международния Брутният вътрешен продукт през 2021 година, оповестиха желанието си да основат валутен съюз. Държавите ще поканят своите съседи да се причислят към валутата. Заедно всички страни от Южна Америка съставляват съвсем 6 % от международния Брутният вътрешен продукт. Паричният съюз може да стане вторият в света след еврото (страните в еврозоната съставляват 14% от международния БВП).
Британският The Financial Times, по горещи следи на изказванията на двамата президенти, разгласява на 22 януари публикация Brazil and Argentina to start preparations for a common currency ( Бразилия и Аржентина имат намерение да стартират подготовка за въвеждането на обща валута ). Позовавайки се на свои източници, вестникът разкрива някои детайлности по въпроса. Бразилия предлага валутата да се назовава " сюр " ( сюр - юг на испански). Първоначално, както е планувано, новата валута ще циркулира по едно и също време с бразилския реал и аржентинското песо.
Страните ще разгласят решение да стартират изследване на параметрите, нужни за обща валута, от фискални проблеми до размера на стопанската система и ролята на централните банки, сподели аржентинският министър на стопанската система Серхио Маса пред Financial Times. Според него е належащо да се проучат и механизмите на комерсиална интеграция.
Министърът удостовери, че Буенос Айрес и Бразилия канят други страни от района да се причислят към плана. „ Това е първата стъпка от дългия път, който Латинска Америка би трябвало да извърви. ”, означи министърът и добави, че не би трябвало да се градят подправени илюзии.
Както акцентира Маса, преходът към обща валута ще отнеме доста време. В Европа валутата евро се появява „ единствено “ 35 години след началото на комерсиалната интеграция (подписването на Римския контракт от шест европейски страни през 1957 г.).
Може да се допусна, че ядрото на бъдещия валутен съюз ще бъде районния търговски блок МЕРКОСУР (Mercosur - Mercado Común del Sur), който с изключение на Бразилия и Аржентина включва Парагвай и Уругвай. Както отбелязва FT, търговията сред Бразилия и Аржентина процъфтява, достигайки 26,4 милиарда $ през първите 11 месеца на предходната година, което е близо 21% повече от същия интервал на 2021 година
В същото време би трябвало да се има поради, че комерсиалната интеграция на двете страни оставя доста да се желае. Например през 2021 година по-голямата част от износа на Бразилия е бил за Китай – 31,0%. На второ място са Съединени американски щати - 11,1%. А Аржентина е едвам на трето място с дял от 4,2%.
Подобна е картината за бразилския импорт. Китай съставлява 22,0% от вноса; от Съединени американски щати идват 17,6%; от Аржентина - 5,3%. По-окуражаваща е географската конструкция на външната търговия на Аржентина. По експорт Бразилия е преди всичко, а по импорт - едвам на второ (след Китай).
По-малко обнадеждаващи са други параметри на аржентинската стопанска система. В края на предходната година инфлацията беше съвсем с порядък по-висока от тази в Бразилия. Аржентинското песо е по-волатилно от бразилския реал. Миналата година аржентинската валута се обезцени мощно по отношение на щатския $, до момента в който бразилската се ускори.
За Бразилия това е огромно стеснение във връзка с двустранната търговия с Аржентина. Бразилският министър на финансите Фернандо Адад (Fernando Haddad) загатна на 22 януари, че Аржентина желае да сътвори нова валута, тъй като няма задоволително щатски долари, с цел да заплати за вноса, в това число за вноса от Бразилия. Бразилия е обезпокоена от спада на износа си за Аржентина.
През 2017 година той беше 17,6 милиарда $, на идната година падна до съвсем 15 милиарда $, а предходната година Бразилия достави на Аржентина артикули на стойност единствено $11,9 милиарда. И всичко това, тъй като се обостри доларовият недостиг на Аржентина: брутните запаси на аржентинската централна банка са към 43 милиарда $, само че чистите запаси (без отговорностите в задгранична валута) се правят оценка единствено на $6 милиарда валутни спестявания.
Разбира се, по-лесно е да се решат проблемите, които пораждат по пътя към основаването на единна валута, в случай че има необятен кръг от участници и тяхната подготвеност да работят координирано. Неслучайно президентите направиха общо изказване на 21 януари: то стана подготовка за 7 -ата среща на върха на CELAC, извършена на 24 януари в Буенос Айрес. CELAC е общественост от 33 страни от Латинска Америка и Карибите.
Статията на FT цитира Мануел Канелас (Manuel Canelas), някогашен министър на боливийското държавно управление, по отношение на CELAC. Той означи, че тази общественост е учредена през 2010 година, с цел да помогне на държавните управления на Латинска Америка и Карибите да координират политиките си без присъединяване на Съединени американски щати или Канада. Това е единствената пан-регионална интеграционна организация, оживяла през последното десетилетие. Бразилия приключи участието си в CELAC, само че при сегашния президент се върна в организацията и възнамерява да бъде неин мотор.
Очакваше се на срещата да дойдат висши чиновници от доста страни - членки на организацията. Включително Николас Мадуро. Сутринта на 24 януари обаче стана известно, че Мадуро не е пристигнал в Буенос Айрес. Причината е, че венецуелските разследващи служби са научили, че в столицата на Аржентина се готви атентат против президента на Венецуела.
П.П.: Стана известно, че президентът на Венецуела Николас Мадуро разгласи поддръжката си за концепцията за основаване на районната валута „ сюр “: „ Венецуела е подготвена и ние поддържаме самодейността за основаване на латиноамериканска и карибска валута. Независимост, единение и избавление за Латинска Америка и Карибите! ”
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Вашингтон дефинира специфичната си роля в Западното полукълбо преди 200 години в доктрината Монро, провъзгласена през 1823 година в годишното обръщение на президента на Съединени американски щати Джеймс Монро до Конгреса на Съединени американски щати. Същността на доктрината е " Америка за американците ", а под американци се схващат единствено жителите на северноамериканските Съединени щати. Останалите страни от Западното полукълбо трябваше да служат на Съединените щати.
През XIX – XX в. Вашингтон, благодарение на военна мощ и на $, сътвори и затвърди своето владичество в Западното полукълбо. Разбира се, не всичко се получи. Имаше пробиви под формата на Куба, Никарагуа, Венецуела. Да, и други страни от Латинска Америка понякога вършат опити да избягат от игото на американския неоколониализъм.
Например Чили, където президентът Салвадор Алиенде, политик – социалист, пристигна на власт през 1971 година и стартира да национализира американските корпорации, които грабиха страната. Вашингтон провежда боен прелом в Чили през 1973 година, вследствие на който Алиенде е погубен и страната се връща под контрола на Съединени американски щати.
И в този момент, през 2023 година, сме очевидци на друга и доста мощна вълна на придвижване в цяла Латинска Америка, ориентирана към групово бягство от игото на Вашингтон.
На 12 януари президентът на Венецуела Николас Мадуро в годишното си обръщение към нацията съобщи: „ Идва нов час, специфичен час за народите от Латинска Америка и Карибите, общественост с обща орис, за която приказва нашият по-голям брат президентът Си Дзинпин, с цел да обединят напъните и пътищата, с цел да продължат напред във групировката на мощен блок от политически сили, мощен стопански блок, който... ще предложения света към интеграция към основаването на нови полюси на мощ, на.многополюсен свят, както приказва нашият по-голям брат президентът Владимир Путин ".
Мадуро ясно дефинира от коя страна на международните барикади са Венецуела и други страни от Западното полукълбо, прикани за преустановяване на практиката на доктрината Монро. По време на телефонни диалози с водачи на други страни от Латинска Америка Мадуро предложи основаването на блок от съдружници на Русия и Китай.
Консолидацията на страните от Латинска Америка се улеснява и от нормализирането на връзките сред водещите страни от този район - Аржентина и Бразилия, където на власт пристигнаха лявоцентристки държавни управления. На 21 януари президентите на Аржентина Алберто Фернандес и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва разгласиха взаимна публикация в седмичния аржентински вестник Perfil. Акцентът в статията-обръщение е подложен върху нуждата от търговско-икономическа интеграция на двете страни с вероятността за присъединение на други страни от Латинска Америка към Аржентина и Бразилия. Целта на интеграцията е да се понижи зависимостта от Съединени американски щати. Тези две страни са водещите стопански системи в Латинска Америка.
Ако вземем поради Брутният вътрешен продукт по паритета на покупателната дарба на националните валути по отношение на щатския $, тогава към 2021 година, съгласно оценки на Световната банка, тази цифра за Бразилия е била 3,436 милиарда $ (8-мо място в международната класация). Тази цифра възлиза на $2,610 милиарда за Мексико (13-то място), Аржентина - $1,082 милиарда (29-то място), Колумбия - $866 милиарда (33-то място).
Първото място в Латинска Америка по Брутният вътрешен продукт е твърдо заето от Бразилия, следвано от Мексико, а на трето място е Аржентина.
Особено внимание в статията-обръщение на двамата президенти на южноамериканските страни притегли следният откъс: „ Ние имаме намерение да унищожим бариерите пред нашия продан, да опростим и модернизираме разпоредбите и да насърчим потреблението на локални валути. Решихме също да продължим полемиките за обща южноамериканска валута, която може да се употребява както за финансови, по този начин и за търговски потоци, намалявайки оперативните разноски и външната ни експозиция.
Двете най-големи стопански системи в Южна Америка, които съставляват 3,1% от международния Брутният вътрешен продукт през 2021 година, оповестиха желанието си да основат валутен съюз. Държавите ще поканят своите съседи да се причислят към валутата. Заедно всички страни от Южна Америка съставляват съвсем 6 % от международния Брутният вътрешен продукт. Паричният съюз може да стане вторият в света след еврото (страните в еврозоната съставляват 14% от международния БВП).
Британският The Financial Times, по горещи следи на изказванията на двамата президенти, разгласява на 22 януари публикация Brazil and Argentina to start preparations for a common currency ( Бразилия и Аржентина имат намерение да стартират подготовка за въвеждането на обща валута ). Позовавайки се на свои източници, вестникът разкрива някои детайлности по въпроса. Бразилия предлага валутата да се назовава " сюр " ( сюр - юг на испански). Първоначално, както е планувано, новата валута ще циркулира по едно и също време с бразилския реал и аржентинското песо.
Страните ще разгласят решение да стартират изследване на параметрите, нужни за обща валута, от фискални проблеми до размера на стопанската система и ролята на централните банки, сподели аржентинският министър на стопанската система Серхио Маса пред Financial Times. Според него е належащо да се проучат и механизмите на комерсиална интеграция.
Министърът удостовери, че Буенос Айрес и Бразилия канят други страни от района да се причислят към плана. „ Това е първата стъпка от дългия път, който Латинска Америка би трябвало да извърви. ”, означи министърът и добави, че не би трябвало да се градят подправени илюзии.
Както акцентира Маса, преходът към обща валута ще отнеме доста време. В Европа валутата евро се появява „ единствено “ 35 години след началото на комерсиалната интеграция (подписването на Римския контракт от шест европейски страни през 1957 г.).
Може да се допусна, че ядрото на бъдещия валутен съюз ще бъде районния търговски блок МЕРКОСУР (Mercosur - Mercado Común del Sur), който с изключение на Бразилия и Аржентина включва Парагвай и Уругвай. Както отбелязва FT, търговията сред Бразилия и Аржентина процъфтява, достигайки 26,4 милиарда $ през първите 11 месеца на предходната година, което е близо 21% повече от същия интервал на 2021 година
В същото време би трябвало да се има поради, че комерсиалната интеграция на двете страни оставя доста да се желае. Например през 2021 година по-голямата част от износа на Бразилия е бил за Китай – 31,0%. На второ място са Съединени американски щати - 11,1%. А Аржентина е едвам на трето място с дял от 4,2%.
Подобна е картината за бразилския импорт. Китай съставлява 22,0% от вноса; от Съединени американски щати идват 17,6%; от Аржентина - 5,3%. По-окуражаваща е географската конструкция на външната търговия на Аржентина. По експорт Бразилия е преди всичко, а по импорт - едвам на второ (след Китай).
По-малко обнадеждаващи са други параметри на аржентинската стопанска система. В края на предходната година инфлацията беше съвсем с порядък по-висока от тази в Бразилия. Аржентинското песо е по-волатилно от бразилския реал. Миналата година аржентинската валута се обезцени мощно по отношение на щатския $, до момента в който бразилската се ускори.
За Бразилия това е огромно стеснение във връзка с двустранната търговия с Аржентина. Бразилският министър на финансите Фернандо Адад (Fernando Haddad) загатна на 22 януари, че Аржентина желае да сътвори нова валута, тъй като няма задоволително щатски долари, с цел да заплати за вноса, в това число за вноса от Бразилия. Бразилия е обезпокоена от спада на износа си за Аржентина.
През 2017 година той беше 17,6 милиарда $, на идната година падна до съвсем 15 милиарда $, а предходната година Бразилия достави на Аржентина артикули на стойност единствено $11,9 милиарда. И всичко това, тъй като се обостри доларовият недостиг на Аржентина: брутните запаси на аржентинската централна банка са към 43 милиарда $, само че чистите запаси (без отговорностите в задгранична валута) се правят оценка единствено на $6 милиарда валутни спестявания.
Разбира се, по-лесно е да се решат проблемите, които пораждат по пътя към основаването на единна валута, в случай че има необятен кръг от участници и тяхната подготвеност да работят координирано. Неслучайно президентите направиха общо изказване на 21 януари: то стана подготовка за 7 -ата среща на върха на CELAC, извършена на 24 януари в Буенос Айрес. CELAC е общественост от 33 страни от Латинска Америка и Карибите.
Статията на FT цитира Мануел Канелас (Manuel Canelas), някогашен министър на боливийското държавно управление, по отношение на CELAC. Той означи, че тази общественост е учредена през 2010 година, с цел да помогне на държавните управления на Латинска Америка и Карибите да координират политиките си без присъединяване на Съединени американски щати или Канада. Това е единствената пан-регионална интеграционна организация, оживяла през последното десетилетие. Бразилия приключи участието си в CELAC, само че при сегашния президент се върна в организацията и възнамерява да бъде неин мотор.
Очакваше се на срещата да дойдат висши чиновници от доста страни - членки на организацията. Включително Николас Мадуро. Сутринта на 24 януари обаче стана известно, че Мадуро не е пристигнал в Буенос Айрес. Причината е, че венецуелските разследващи служби са научили, че в столицата на Аржентина се готви атентат против президента на Венецуела.
П.П.: Стана известно, че президентът на Венецуела Николас Мадуро разгласи поддръжката си за концепцията за основаване на районната валута „ сюр “: „ Венецуела е подготвена и ние поддържаме самодейността за основаване на латиноамериканска и карибска валута. Независимост, единение и избавление за Латинска Америка и Карибите! ”
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ