Към 31 декември 2017 г. населението на България е 7

Към 31 декември 2017 година популацията на България е 7 050 034 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2016 година популацията на страната понижава с 51 825 души, или с 0.7%. Това демонстрират данните на Национален статистически институт за популацията и демографските процеси в България през 2017 година

Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а дамите - 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 53 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2017 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от популацията на страната. В съпоставяне с 2016 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а по отношение на 2001 година – с 4.1 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 24.4%, а на мъжете - 17.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях.

В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (29.3%), Габрово (28.2%), Кюстендил (26.9%) и Ловеч (26.6%). Общо в деветнадесет области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.2%, и Варна - 18.6%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 19.4%. Най-висок е този дял в Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%). Общо в шест страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2017 година децата до 15 години в страната са 1 004 376, или 14.3% от общия брой на популацията, като по отношение на 2016 година този дял се усилва с 0.2 процентни пункта. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.4%, и Бургас - 15.5% от популацията на региона. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян и Габрово - по 11.5%.

Делът на най-младото население в ЕС-28 при започване на 2017 година е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.4%) и Италия (13.5%), а най-голям е в Ирландия (21.1%) и Франция (18.3%).

Към 31.12.2017 година общият коефициент на възрастова зависимост1 в България е 54.5%, или на всяко лице в подвластните възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в дейна възраст. За съпоставяне, през 2005 и 2016 година този коефициент е бил надлежно 44.5 и 53.4%. Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 50.3%, в сравнение с в селата - 67.5%. Във всички области на страната, този индикатор е над 50.0% като се изключи София (столица) - 46.3%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (70.3%), Ловеч (66.5%) и Габрово (65.8%).

Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства на 41.2 години през 2005 година и доближава 43.6 години в края на 2017 година. Процесът на застаряване на популацията се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в градовете междинната възраст на популацията е 42.6 години, а в селата - 46.3 години.

Тенденцията на застаряване на популацията води до промени и в неговата съществена възрастова конструкция - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2017 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за дамите и 64 години за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 година е 4 248 хиляди души, или 60.3% от популацията на страната, като мъжете са 2 233 хиляди, а дамите - 2 015 хиляди. През 2017 година броят на трудоспособното население понижава с съвсем 56 хиляди души, или с 1.3%, по отношение на миналата година. Към края на 2017 година над трудоспособна възраст са 1 736 хиляди души, или 24.6%, а под трудоспособна възраст - 1 066 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 година това съответствие е 64. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи.

Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 84, Варна – 71, и София (столица) - 70 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 44, и Габрово, Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Към 31.12.2017 година в градовете живеят 5 181 755 души, или 73.5%, а в селата - 1 868 279 души, или 26.5% от популацията на страната. Към края на 2017 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.

Населените места без население са 162. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - надлежно 61, 58 и 11. В 1 172, или в 22.3% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от популацията на страната.

Към края на 2017 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини. Половината от популацията на страната (50.0%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 756 хиляди души, или 10.7% от популацията на страната.

През 2017 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2016 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.8%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.3%. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%). В шестнадесет области популацията е под 200 хиляди души и общо в тях живеят 30.1% от популацията на страната. Шест области са с население от 200 хиляди до 300 хиляди души и обгръщат 20.2% от популацията на страната. Шест са и областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (35.0%). Само две области - София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година по отношение на 2016 година - надлежно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има понижение, като най- огромно е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%.

Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 72 общини с население под 6 000 души живеят едвам 3.9% от популацията на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.0% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най- дребната община е Трекляно - 798 души. Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция. /БГНЕС