Калин Цанов: Всеки ми показва своя личен път към транса
Калин Цанов е психолог и хипнотерапевт. Председател е на Българската асоциация по внушаемост. Преподава като помощник във Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет, където води извършения по невропсихология, патопсихология и психодиагностика. Занимава се сполучливо с хипнотерапия в частната си процедура.
***
- Калине, какво е нивото на хипнозата в България?
- България има своята школа в хипнозата и доста добра традиция, която е била унищожена, само че в този момент още веднъж се възражда. От 1999 година е записана Българската асоциация по внушаемост. В нея имат право да членуват единствено лекари, психолози, стоматолози и студенти от тези специалности. Там се провеждат и образованията по внушаемост. Курсовете траят 108 университетски часа, които се вземат за 12 дни, разхвърляни на 6 уикенда. Има и курсове по хипнотерапия и работа под супервизия. Аз, психологът Димитрина Митрева и стоматологът доктор Георги Милошев сме главните преподаватели.
- Каква е разликата сред хипнозата и останалите психотерапевтични способи?
- Най-общо в психотерапията методите се разделят на два съществени типа: откриващи, разравящи, катарзисни, аналитични способи като психоанализата и зариващи, затварящи, сугестивни способи. Такава е хипнозата. Откриващите способи са ориентирани към контузията, към първопричината. Тя се търси, с цел да можем да променим сегашното. Докато сугестивните способи не се интересуват толкоз от първопричината и от това какво е в основата на даден признак. Те са прочувствени. За мене е значимо той да изчезне. Затова са и по-бързи. Имаме някакъв проблем. Идва клиент със страхове. Не ме интересува кое е продиктувало страховете. Важно е прочувствено да му влияя, да се види сполучлив. Има едно неправилно мнение у хората, че посредством хипнозата ние незабавно ще тръгнем да търсим първопричината за нещо. Можем и това да вършим, има течение в хипнозата, което се споделя хипноанализа, което се занимава с разбор на минали събития, само че класическата хипнотерапия си е бърз способ за повлияване на признака. Тя е тип психотерапия като доста други. Хипнозата, по-скоро внушението, е един от първите способи на лекуване. С него работят още шамани, жреци, а това са първите лечители на общността. Такава е донаучната медицина. След това към този момент доста известни лекари като Фройд, Жане, Куе, Шарко на даден стадий от кариерата си употребяват и внушаемост, с цел да лекуват. Хипнозата няма нищо общо с парапсихологията – тя си е един от многото лечебни способи, който обаче през хилядолетията е посочил, че работи.
- Необходимо ли е да си психолог, с цел да си хипнотерапевт?
- Не единствено психолог. Според българския закон, който е много старичък, с внушаемост имат право да работят лекари, психолози и стоматолози, откакто са минали в допълнение образование по хипнотерапия. Стоматолозите употребяват внушаемост за обезболяване на челюстта. Обезболяването е един от феномените на хипнозата.
- Как се получава влизането в внушаемост?
- Ние се учим да влизаме. С всеки идващ сеанс ние съумяваме да влизаме все по-надълбоко и по-надълбоко. Според по-новите теории това е влизане в роля, отговаряне на упованията. Затова и театралната внушаемост хем е потребна, тъй като както и Месмер едно време я разпространява, прави я забавна, с цел да могат другите учени да я изследват. И в това време не е добра, тъй като основава неверно усещане за хипнозата. Преди известно време ми се обади една телевизионна водеща и ми сподели: “Калине, ела да покажеш внушаемост в студиото! ”. Аз й отговорих: „ Ще дойда, ще си приказваме за хипнозата, но дай да не вършим сеанс ”. Тя обаче ме помоли да доведа някой мой пациент и да го хипнотизирам. Реших, че няма да стане, тъй като въпреки всичко си приказваме за контузия. Тя предложи да ми прати някой от нейния екип, с цел да го хипнотизирам. И идва един – примерно Камен, в кабинета ми, но се е спекъл целият. Аз му разтварям вратата и той ми споделя:
“Калине, ще направя всичко, каквото ми кажеш, апелирам те, единствено не ме хипнотизирай! ”. И не смее да влезе, стои извън. Аз обаче му предложих да идем в парка, да пием по едно кафе и през днешния ден изобщо да не се хипнотизираме. Той се съгласи и незабавно му се сне напрежението. Седнахме в кафенето и си приказваме. Той се отпусна и стартира да ме пита какво съставлява хипнозата. Стана му забавно. И внезапно, като му стана забавно, видя, че става въпрос за нещо супербезвредно, лечебно, и самичък предложи да пробваме. Записах го за различен ден и той пристигна при мен 4-5 пъти. Аз го вкарвам, задълбавам и отвеждам от хипнозата. Идването в кафенето беше част от индукцията, тъй като, до момента в който му разяснявам въпроса, аз отстранявам съпротивите му, защото непознатото повишава напрежението и плаши. Имах шанс, тъй като беше елементарно внушаем човек. Под внушаемост му зададох предложение: “Когато дойда в студиото и когато чуеш моя глас, необичайно, гласът ми ще те приспива. И когато стана и те докосна два пъти по дясното рамо, ето по този начин, ще заспиш, ще навлезеш в дълбока внушаемост ”. Това се назовава постхипнотично подстрекателство. Отиваме в студиото. Камерите демонстрират мен, водещата, Камен и ние с нея започваме да си приказваме за хипнозата. По едно време тя ме пита:
“Ти няма ли да покажеш внушаемост най-после? ”. А до момента в който говорех с нея, аз следих Камен. Така му предавам внушенията, които съм му задал още в кабинета. И по едно време го виждам, че към този момент е в трансово положение. Ставам и потеглям към него. Обаче това към този момент съм му го задал – “Всяка последваща крачка към теб ще те приспива... ”. Докосвам го два пъти по рамото и той – хоп, и се свлича. И влиза в дълбока внушаемост. Тя беше същинска макар сцената, само че в това време нещата са изкривени – аз съм работил с него авансово. Това е то театралната внушаемост. Аз спомагах за едно неверно усещане за този феномен. След предаването фенове започнаха да ми се обаждат и да си записват часове. Когато ги въвеждах и последователно задълбочавах, те ме питаха: “Защо ми губиш времето, а не ме докоснеш два пъти като Камен? ”. Ето го неверното очакване. То се основава от такива шоупрограми, тъй като там няма време за разяснение.
- Всеки ли може да влезе в внушаемост?
- Според 11 огромни проучвания в Съединени американски щати на база класическата, а не ериксонианската внушаемост 14% от хората не влизат в внушаемост, а от останалите друг % може да влязат в лека, междинна и дълбока внушаемост. През 1954 година в Русия също се прави едно такова огромно изследване и стига до сходни резултати. След това идва Милтън Ериксон и прави гражданска война в хипнозата, като предлага концепциите, че тя е естествено положение, отговор на очакване и влизане в роля, а не както преди са считали – променено положение на съзнанието. Според него всеки може да влезе в внушаемост, в случай че са налични нужните условия и в случай че има предпочитание за това. Естествено, значимо е и терапевтът да има опит. При “старата ” внушаемост има доста заповедни форми. При ериксонианската се употребяват пасивни формулировки, да вземем за пример, когато видя, че съм ти уморил очите, тъй като може да ти концентрирам погледа в махало или точка някъде на стената, споделям: “И необичайно... Когато усетиш, че клепачите ти се уморяват, по някое време ще затвориш очи ”. Говоря за странните чувства в тялото. И всеки ще открие най-малко едно такова! После ме питат: “А ти по какъв начин разбра, че чувствам това? ”. А аз нищо съответно не съм споделил. Ние използваме това, което се случва, с цел да въведем в внушаемост – потрепването на клепачите, неволните придвижвания на главата, всичко. Има доста способи за въвеждане – клиентът ми демонстрира кой е неговият.
- Ти ли влизаш в ролята на съзнанието, когато то заспи?
- Не. Аз върша внушения в унисон със поръчката на моя клиент. Не си изобретявам нищо. Преди да минем към внушаемост, аз първо му обяснявам накратко какво съставлява тя. Така му задавам и ролята. Ако ме попита какво ще стане, аз му споделям, че ще чува всяка моя дума, ще има свои мисли, най-вероятно няма да се грижи за нищо, няма да приказва. Когато усетя момента, му подмятам, че по някое време може да затвори очи. Задавам му, че ще помни всичко – не ми би трябвало амнезия, а да го заразя с положителни страсти. След това го запитвам дали има някакви въпроси. Не отправям вниманието към казуса, тъй като това ще повиши напрежението – да вземем за пример на теб: “Елена, умерено, климатикът над главата ти няма да падне, той е тежичък, но виж по какъв начин крепко е заловен с тоя дюбел... И да се откачи от едната страна, ще остане да си виси от другата... ”. И ти започваш да се оглеждаш, питаш се какво става и напрежението скача. А в случай че му позволиш той да те пита, клиентът ще формулира самичък страховете си и това, което би му попречило да влезе в внушаемост. Най-честите страхове по отношение на нея са да вземем за пример “Винаги ще си остана в внушаемост ”. Един клиент ми сподели по този начин: “Няма да се сърдиш, само че ти ще ме въведеш в внушаемост и – всичко се случва – ще вземеш да умреш. Аз цялостен живот ли ще си бъда в транс? ”. Това не може да стане. Дори и да изчезнат внушенията, е потвърдено, че хипнозата постоянно минава в натурален сън. Та даже и хипнотерапевтът да излезе от кабинета – нещо, което аз в никакъв случай няма да направя, след броени минути трансът минава в натурален сън, от който всеки се буди благополучен и отпочинал. Друг постоянно публикуван боязън е да не се разприказваме неумишлено по време на внушаемост. Няма по какъв начин. Хипнозата значително е неявяване на предпочитание за придвижване, за говорене, неявяване на спонтанност. Ако желая връзка, апелирам клиента да вземем за пример да ми даде знак с показалец за “да ” и даже това придвижване ще е постепенно, треперливо, може и след минути, тъй като хората губят визия за времето.
- Как се разграничава хипнозата от съня?
- Тя е следен транс. Ако човек е в съня, той няма да извършва това, което му споделям. Хипнозата е близка до съня, само че не е сън. Затова и внушенията са за сън, тъй като той ни е прочут – поглъщане, слизане надолу, заспиване. Дълбокият транс, по този начин нареченият сомнамбулизъм, няма нищо общо с познатите на всички сомнамбули. Там отсъства всякакво предпочитание за придвижване, само че отново не е сън.
- Има ли нещо рисково в хипнозата?
- Не! Нищо неприятно не може да ви се случи.
