Politico: Как Маккарти стана шеф на Камарата на САЩ: От млада пушка до съюзник на Тръмп
Калифорнийският републиканец се издигна бързо в Конгреса, само че изкачването му до председателския пост беше изключително стръмно - и взе своя дан.
Победата на Кевин Маккарти като спикър след брутална четиридневна борба на терена поставя завършек на 16-годишно нанагорнище на власт в Камарата на представителите – в това число дълготрайно нанагорнище назад до чукчето, откакто консерваторите торпилираха кандидатурата му през 2015 година
Според описа на Маккарти, неговата история би трябвало да бъде с подзаглавие „ Завръщащото се хлапе, “ история за политическата резистентност седем години откакто десният фланг на Републиканската партия му отхвърли да бъде ръководител в интерес на някогашния конгресмен Пол Райън (републиканец от Уисконсин.) и пое контрола над конференцията.
И въпреки всичко неговите големи отстъпки към консерваторите тази седмица акцентират до каква степен той е построил това завръщане в съюз с тях, поемайки размирна републиканска конференция, като по сходен метод се обвързва с Доналд Тръмп.
И нагаждането в сходство с Тръмп, който оказа помощ с консервативната поддръжка за кандидатурата на Маккарти за ръководител на Камарата тази зима, не е единствената смяна на формата, която калифорниецът трябваше да направи, с цел да управлява долната част от Конгреса.
След като Маккарти за първи път се опита да размени тогавашния ръководител Джон Бойнър през 2015 година, единствено с цел да се отдръпна на фона на съпротивата на консервативната секта на свободата, той работи гневно, с цел да възвърне и затвърди поддръжката си в конференцията на Републиканската партия.
Това означаваше създаване на съюзи с някои от същите фигури, които в миналото осуетиха възхода му – като конгресмена Джим Джордан (републиканец от Охайо), бивш въстаник и противник на Форума на свободата, който в този момент е довереният лейтенант на Маккарти в правосъдната комисия.
И до момента в който наближаваше поста на представител в 117-ия Конгрес, Маккарти поддържаше и връзки с представителя Марджъри Тейлър Грийн (републиканка от Джорджия), подкрепяйки десния си фланг преди проточилата се борба за чукчето.
Наистина, някои от най-важните решения на 57-годишния мъж пристигнаха в Конгреса след изборите през 2020 година: Калифорнийският републиканец се причисли към близо 140 сътрудници в оспорването на загубата на Тръмп на 6 януари 2021 година – действайки по разпореждане на тогавашния президент, макар неналичието на доказателства на необятно публикувана машинация и нахлуване против Капитолия от жестока навалица.
Маккарти в началото се дистанцира от Тръмп след протеста, заявявайки, че Тръмп е частично отговорен за насилието, само че по-късно поправи връзките си с някогашния президент в Мар-а-Лаго. Тази бърза прегръдка на Тръмп, в границите на седмици след офанзивата, раздра така и така слабите връзки в размирната зала.
Друго от най-съдбоносните решения на Маккарти в последния Конгрес беше отдръпването му от избираемата комисия на 6 януари, откакто тогавашният ръководител Нанси Пелоси (демократ от Калифорния) измъкна двама членове, подкрепящи Тръмп, от панела.
Тяхното премахване, изключителна стъпка, разчисти пътя за представителите, заставащи срещу Тръмп - Лиз Чейни (републиканка от Уайоминг) и Адам Кинзингер (републиканец от Илинойс) да служат в панела като единствените републиканци и най-много разреши на следователите от комисията да работят с безотговорност. Пелоси към този момент беше назначила Чейни в комисията, преди Маккарти да отдръпна изборите си, а след това беше прибавен единствено Кинзингер.
Лоялността на Маккарти към Тръмп в последна сметка оказа помощ за съживяването на позицията на сваления президент в партията и завоюва поддръжката на водача на Републиканската партия за най-високия пост в Камарата на представителите. Тръмп се обади от името на Маккарти по време на изборите за ръководител и даже преиздаде утвърждението си тази седмица, предполагайки, че Маккарти „ ще свърши добра работа, може би даже СТРАХОТНА “.
Обратът на отношението на Тръмп към новия спикър от мразовитостта към топлотата, единствено подхрани облика, който съперниците му постоянно рисуват: този на примирителен и еластичен водач, воден от устрема към власт повече от някаква съответна идеологическа цел.
На този фронт договорката на Маккарти с консерваторите, която се оказа нужна, с цел да завоюва поста на спикър, включваше серия от съществени отстъпки, с цел да даде опция на критиците си. За да хвърли задоволително гласове, с цел да завоюва, наред с други задължения, Маккарти се съгласи да разреши на един член на Камарата да наложи гласоподаване за отстраняването му от поста.
В последна сметка Маккарти може да се окаже, че дължи още повече на Тръмп, когато прахът се слегне. След като Маккарти съвсем пропиля 14-ия си опит с чукчето, Тръмп беше този, който се обади на двама основни съперници – Анди Бигс и Мат Гетц – тъкмо преди те да правят отстъпка, съгласно човек, непосредствен до Тръмп.
Маккарти стартира на Капитолийския рид като асистент на някогашния конгресмен Бил Томас (републиканец от Калифорния), преди самичък да се кандидатира за поста. По-късно той се издига в локалната политика и в щатското заседание на Калифорния, преди да се кандидатира и да завоюва мястото на Томас след пенсионирането на някогашния си наставник.
Томас, от своя страна, по-късно разкритикува Маккарти, че поддържа провокациите пред изборите през 2020 година
Той бързо се изкачи на Капитолия, издигайки се в редиците на републиканската партия, преди да стартира по този начин наречената стратегия за набиране на претенденти „ млади пушки “ дружно с Райън и някогашния представител Ерик Кантор (републиканец от Върмонт.) преди изборите през 2010 година – което се оказа, че ще бъде година на републиканска вълна. Триото написа и книга със същото заглавие.
Но откакто стана водач на болшинството и по-късно наследи Кантор като водач на болшинството, Маккарти беше заставен да се откаже от конкуренцията за спикър през 2015 година, преди даже да се стигне до гласоподаване.
По това време републиканците го подлагаха на критика за догатката по Fox News, че специфичната комисия на републиканците в Бенгази е предопределена да навреди на кандидатурата на Хилъри Клинтън за президент.
След отдръпването на Маккарти през 2015 година, което отвори пътя на Райън да стане представител, той стана водач на малцинството през 2018 година, когато представителят на Уисконсин напусна Конгреса след поглъщането на властта от демократите в Камарата на представителите тази есен.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Победата на Кевин Маккарти като спикър след брутална четиридневна борба на терена поставя завършек на 16-годишно нанагорнище на власт в Камарата на представителите – в това число дълготрайно нанагорнище назад до чукчето, откакто консерваторите торпилираха кандидатурата му през 2015 година
Според описа на Маккарти, неговата история би трябвало да бъде с подзаглавие „ Завръщащото се хлапе, “ история за политическата резистентност седем години откакто десният фланг на Републиканската партия му отхвърли да бъде ръководител в интерес на някогашния конгресмен Пол Райън (републиканец от Уисконсин.) и пое контрола над конференцията.
И въпреки всичко неговите големи отстъпки към консерваторите тази седмица акцентират до каква степен той е построил това завръщане в съюз с тях, поемайки размирна републиканска конференция, като по сходен метод се обвързва с Доналд Тръмп.
И нагаждането в сходство с Тръмп, който оказа помощ с консервативната поддръжка за кандидатурата на Маккарти за ръководител на Камарата тази зима, не е единствената смяна на формата, която калифорниецът трябваше да направи, с цел да управлява долната част от Конгреса.
След като Маккарти за първи път се опита да размени тогавашния ръководител Джон Бойнър през 2015 година, единствено с цел да се отдръпна на фона на съпротивата на консервативната секта на свободата, той работи гневно, с цел да възвърне и затвърди поддръжката си в конференцията на Републиканската партия.
Това означаваше създаване на съюзи с някои от същите фигури, които в миналото осуетиха възхода му – като конгресмена Джим Джордан (републиканец от Охайо), бивш въстаник и противник на Форума на свободата, който в този момент е довереният лейтенант на Маккарти в правосъдната комисия.
И до момента в който наближаваше поста на представител в 117-ия Конгрес, Маккарти поддържаше и връзки с представителя Марджъри Тейлър Грийн (републиканка от Джорджия), подкрепяйки десния си фланг преди проточилата се борба за чукчето.
Наистина, някои от най-важните решения на 57-годишния мъж пристигнаха в Конгреса след изборите през 2020 година: Калифорнийският републиканец се причисли към близо 140 сътрудници в оспорването на загубата на Тръмп на 6 януари 2021 година – действайки по разпореждане на тогавашния президент, макар неналичието на доказателства на необятно публикувана машинация и нахлуване против Капитолия от жестока навалица.
Маккарти в началото се дистанцира от Тръмп след протеста, заявявайки, че Тръмп е частично отговорен за насилието, само че по-късно поправи връзките си с някогашния президент в Мар-а-Лаго. Тази бърза прегръдка на Тръмп, в границите на седмици след офанзивата, раздра така и така слабите връзки в размирната зала.
Друго от най-съдбоносните решения на Маккарти в последния Конгрес беше отдръпването му от избираемата комисия на 6 януари, откакто тогавашният ръководител Нанси Пелоси (демократ от Калифорния) измъкна двама членове, подкрепящи Тръмп, от панела.
Тяхното премахване, изключителна стъпка, разчисти пътя за представителите, заставащи срещу Тръмп - Лиз Чейни (републиканка от Уайоминг) и Адам Кинзингер (републиканец от Илинойс) да служат в панела като единствените републиканци и най-много разреши на следователите от комисията да работят с безотговорност. Пелоси към този момент беше назначила Чейни в комисията, преди Маккарти да отдръпна изборите си, а след това беше прибавен единствено Кинзингер.
Лоялността на Маккарти към Тръмп в последна сметка оказа помощ за съживяването на позицията на сваления президент в партията и завоюва поддръжката на водача на Републиканската партия за най-високия пост в Камарата на представителите. Тръмп се обади от името на Маккарти по време на изборите за ръководител и даже преиздаде утвърждението си тази седмица, предполагайки, че Маккарти „ ще свърши добра работа, може би даже СТРАХОТНА “.
Обратът на отношението на Тръмп към новия спикър от мразовитостта към топлотата, единствено подхрани облика, който съперниците му постоянно рисуват: този на примирителен и еластичен водач, воден от устрема към власт повече от някаква съответна идеологическа цел.
На този фронт договорката на Маккарти с консерваторите, която се оказа нужна, с цел да завоюва поста на спикър, включваше серия от съществени отстъпки, с цел да даде опция на критиците си. За да хвърли задоволително гласове, с цел да завоюва, наред с други задължения, Маккарти се съгласи да разреши на един член на Камарата да наложи гласоподаване за отстраняването му от поста.
В последна сметка Маккарти може да се окаже, че дължи още повече на Тръмп, когато прахът се слегне. След като Маккарти съвсем пропиля 14-ия си опит с чукчето, Тръмп беше този, който се обади на двама основни съперници – Анди Бигс и Мат Гетц – тъкмо преди те да правят отстъпка, съгласно човек, непосредствен до Тръмп.
Маккарти стартира на Капитолийския рид като асистент на някогашния конгресмен Бил Томас (републиканец от Калифорния), преди самичък да се кандидатира за поста. По-късно той се издига в локалната политика и в щатското заседание на Калифорния, преди да се кандидатира и да завоюва мястото на Томас след пенсионирането на някогашния си наставник.
Томас, от своя страна, по-късно разкритикува Маккарти, че поддържа провокациите пред изборите през 2020 година
Той бързо се изкачи на Капитолия, издигайки се в редиците на републиканската партия, преди да стартира по този начин наречената стратегия за набиране на претенденти „ млади пушки “ дружно с Райън и някогашния представител Ерик Кантор (републиканец от Върмонт.) преди изборите през 2010 година – което се оказа, че ще бъде година на републиканска вълна. Триото написа и книга със същото заглавие.
Но откакто стана водач на болшинството и по-късно наследи Кантор като водач на болшинството, Маккарти беше заставен да се откаже от конкуренцията за спикър през 2015 година, преди даже да се стигне до гласоподаване.
По това време републиканците го подлагаха на критика за догатката по Fox News, че специфичната комисия на републиканците в Бенгази е предопределена да навреди на кандидатурата на Хилъри Клинтън за президент.
След отдръпването на Маккарти през 2015 година, което отвори пътя на Райън да стане представител, той стана водач на малцинството през 2018 година, когато представителят на Уисконсин напусна Конгреса след поглъщането на властта от демократите в Камарата на представителите тази есен.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ