Защо Швейцария държи най-ниските лихви в света?
Какво ще кажете да дадете пари на някого назаем и да му плащате за това, че Ви ги е взел? Бихте ли го създали? Най-вероятно не... Това напряко звучи налудничаво! И въпреки всичко някои хора го вършат. И то не просто някои хора, а някои централни банки по света.
Те на процедура, таксуват комерсиалните банки, по тази причина, че си държат средствата при тях на краткосрочни депозити. Защо го вършат? За да накарат банките да не държат средствата си при тях, а да ги раздават под формата на заеми и по този метод да се подтиква растежа на стопанската система на съответната страна.
Звучи ли ви разумно?... Може и да звучи разумно, само че несъмнено, тази политика има доста странични резултати и огромен брой критици, които не са удовлетворени от успеваемостта и резултатите като цяло.
Защото централните банки и техните политики, оказват значително влияние на финансовите пазари, освен това в доста по-голяма степен, в сравнение с действителната стопанска система. Не вярвате? Вижте до какво докара политиката на Фед на рекордно ниски лихви и стратегиите за назад изкупуване на запаса на активи... нови върхове за щатските фондовите пазари. А растежът на щатската стопанска система, към момента е някъде сред " сдържан и не изключително приемлив ".
Все по-често обаче, икономисти, анализатори и политици, стартират да слагат на подозрение успеваемостта на политиките на водещите финансови институции по света.
А една от аргументите е, че паричните им политики, в това число и негативните лихви в някои райони (като еврозоната и Швейцария), не доведоха до целените стопански резултати. А точно - интензивен растеж и инфлация. Това до което доведоха обаче, са рекордни салда на централните банки и нови върхове за борсовите показатели...
Страната, която в най-голяма степен ползва негативните лихви е Швейцария. През миналата седмица - на 15-ти март, централната банка на страната, за следващ път резервира равнището на лихвите, при негативна стойност от -0.75%.
Дали негативните лихви оказват помощ, това е различен въпрос. От последното съвещание на банката през декември, доникъде на предходната седмица, швейцарският франк нарастна леко, като продължава да се резервира безценен по отношение на $ и останалите съществени валути. А това, прави швейцарските артикули релативно по-скъпи и по-слабо конкурентни на интернационалните пазари.
По отношение на инфлацията, негативните лихви, също не реализират своята роля. Те не карат банките да кредитират повече, а спестителите да харчат. Инфлацията се чака да се намали до 0.6% през тази година, по отношение на упованията за такава в размер на 0.7% през предходната. За идната година, централната банка на Швейцария чака инфлация от 0.9%, по отношение на 1.1% през миналото тримесечие. При това, тези прогнози са правени при планувани негативни лихвени равнища от -0.75%.
Швейцарската централна банка, предвижда продължаващо ускорено показване на локалната стопанска система, поради на възобновяване на международната стопанска система.
Брутният вътрешен продукт на страната се увеличи с 2.4% на годишна база през четвъртото тримесечие. Ръстът, е бил съдбоносен главно от покачването на промишления бранш. Очакванията за тази година, са за покачване на швейцарската стопанска система с към 2% през тази година и по-нататъшно последователно намаляване на безработицата.
Та на въпроса, за какво политиките на централните банки, в това число и на швейцарската, не бяха изключително ефикасни, макар сериозната им цена за данъкоплатците?
Сами по себе си, дейностите на централните банки, по направление на тласъците, доведоха до увеличение на систематичния риск, за цялата финансова система.
Защото както се оказа, станахме очевидци на цялостен неуспех във връзка с първичните цели...
Около 69% от европейците държат своите спестявания в банкови сметки, съгласно отчет на European Consumer Payment Report. Изследването е направено през септември на предходната година, измежду 21 000 души в 21 европейски страни.
Проучването сочи още, че едвам 26% от европейците избират да държат свободните си средства в кеш, а 16% ги държат в акции. Само 14% пък се обръщат към услугите на капиталови фондове. Едва 8% от европейците влагат свободните си средства в парцели, а други 8% в облигации.
Отрицателните лихви, направиха комерсиалните банки най-голямата " жертва ", като доведоха до съществено декапитализиране на водещите финансови институции, като Deutsche Bank и Unicredit. Техните финансови резултати, бяха съществено наранени, а акциите им поевтиняха доста през последните няколко години. В допълнение се наложи в допълнение капитализиране на финансовите институции, с цел да бъдат посрещнати нарасналите условия за ликвидност.
Няма по какъв начин да не споменем и мнението на един специалист по отношение на успеваемостта на политиката на централните банки.
" Централните банки сътвориха " балон " на фондовите пазари, който ще се спука по доста, доста неприятен метод, един път когато Фед стартира да покачва лихвите ". Това предизвести специалистът по " черни лебеди " - Марк Шпицнагел, в изявление пред финансовото издание CNBC през предходната година.
Те на процедура, таксуват комерсиалните банки, по тази причина, че си държат средствата при тях на краткосрочни депозити. Защо го вършат? За да накарат банките да не държат средствата си при тях, а да ги раздават под формата на заеми и по този метод да се подтиква растежа на стопанската система на съответната страна.
Звучи ли ви разумно?... Може и да звучи разумно, само че несъмнено, тази политика има доста странични резултати и огромен брой критици, които не са удовлетворени от успеваемостта и резултатите като цяло.
Защото централните банки и техните политики, оказват значително влияние на финансовите пазари, освен това в доста по-голяма степен, в сравнение с действителната стопанска система. Не вярвате? Вижте до какво докара политиката на Фед на рекордно ниски лихви и стратегиите за назад изкупуване на запаса на активи... нови върхове за щатските фондовите пазари. А растежът на щатската стопанска система, към момента е някъде сред " сдържан и не изключително приемлив ".
Все по-често обаче, икономисти, анализатори и политици, стартират да слагат на подозрение успеваемостта на политиките на водещите финансови институции по света.
А една от аргументите е, че паричните им политики, в това число и негативните лихви в някои райони (като еврозоната и Швейцария), не доведоха до целените стопански резултати. А точно - интензивен растеж и инфлация. Това до което доведоха обаче, са рекордни салда на централните банки и нови върхове за борсовите показатели...
Страната, която в най-голяма степен ползва негативните лихви е Швейцария. През миналата седмица - на 15-ти март, централната банка на страната, за следващ път резервира равнището на лихвите, при негативна стойност от -0.75%.
Дали негативните лихви оказват помощ, това е различен въпрос. От последното съвещание на банката през декември, доникъде на предходната седмица, швейцарският франк нарастна леко, като продължава да се резервира безценен по отношение на $ и останалите съществени валути. А това, прави швейцарските артикули релативно по-скъпи и по-слабо конкурентни на интернационалните пазари.
По отношение на инфлацията, негативните лихви, също не реализират своята роля. Те не карат банките да кредитират повече, а спестителите да харчат. Инфлацията се чака да се намали до 0.6% през тази година, по отношение на упованията за такава в размер на 0.7% през предходната. За идната година, централната банка на Швейцария чака инфлация от 0.9%, по отношение на 1.1% през миналото тримесечие. При това, тези прогнози са правени при планувани негативни лихвени равнища от -0.75%.
Швейцарската централна банка, предвижда продължаващо ускорено показване на локалната стопанска система, поради на възобновяване на международната стопанска система.
Брутният вътрешен продукт на страната се увеличи с 2.4% на годишна база през четвъртото тримесечие. Ръстът, е бил съдбоносен главно от покачването на промишления бранш. Очакванията за тази година, са за покачване на швейцарската стопанска система с към 2% през тази година и по-нататъшно последователно намаляване на безработицата.
Та на въпроса, за какво политиките на централните банки, в това число и на швейцарската, не бяха изключително ефикасни, макар сериозната им цена за данъкоплатците?
Сами по себе си, дейностите на централните банки, по направление на тласъците, доведоха до увеличение на систематичния риск, за цялата финансова система.
Защото както се оказа, станахме очевидци на цялостен неуспех във връзка с първичните цели...
Около 69% от европейците държат своите спестявания в банкови сметки, съгласно отчет на European Consumer Payment Report. Изследването е направено през септември на предходната година, измежду 21 000 души в 21 европейски страни.
Проучването сочи още, че едвам 26% от европейците избират да държат свободните си средства в кеш, а 16% ги държат в акции. Само 14% пък се обръщат към услугите на капиталови фондове. Едва 8% от европейците влагат свободните си средства в парцели, а други 8% в облигации.
Отрицателните лихви, направиха комерсиалните банки най-голямата " жертва ", като доведоха до съществено декапитализиране на водещите финансови институции, като Deutsche Bank и Unicredit. Техните финансови резултати, бяха съществено наранени, а акциите им поевтиняха доста през последните няколко години. В допълнение се наложи в допълнение капитализиране на финансовите институции, с цел да бъдат посрещнати нарасналите условия за ликвидност.
Няма по какъв начин да не споменем и мнението на един специалист по отношение на успеваемостта на политиката на централните банки.
" Централните банки сътвориха " балон " на фондовите пазари, който ще се спука по доста, доста неприятен метод, един път когато Фед стартира да покачва лихвите ". Това предизвести специалистът по " черни лебеди " - Марк Шпицнагел, в изявление пред финансовото издание CNBC през предходната година.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ