Манол Глишев: Румен Радев вече просто става досаден frognews.bg
„ Какво ше решаваш ти, бе? Ти немаш право да решаваш! “
(Тодор Живков)
Имаше преди доста години една сполучлива серия от текстове, озаглавена: „ Премянов се оля “, „ Премянов се оля II ” и „ Просто Премянов “. Рано или късно в кариерата на всеки български политик тези заглавия стартират да се отнасят за него, единствено би трябвало да сменим името. Първанов, Борисов... Е, в този момент пристигна редът на просто Радев. Той към този момент се оля няколко пъти, а на Шипка сподели и един тип свещена елементарност. Затова изтъквам кумира му Живков над личния си коментар по тематиката. Какво ще взема решение Радев? Та той няма право да взема решение каквото и да било. Ако госпожа Радева му даде думата по въпроса за менюто за вечеря – отново добре.
И по този начин, Радев разгласи някакво „ национално придвижване “... Секунда, другарю президент.
Чакайте да Ви свърши мандатът, че инак не е законно. Потърпете, ей го къде е. Ама той бил в отбрана на Трети март, на нашата история... стига, стига. Всички знаем, че не става дума за никакъв Трети март.
Става дума за това, че Радев наподобява извънредно обезпокоен от два обстоятелството. Първо, гибелта на Алексей Петров-Трактора. Убийството на този основен мафиот би могло да издава дългата ръка на Москва. Съответно Радев с право може да е обезпокоен, че в случай че на самия него не му доближава забележим възторг в скачането на амбразурата при отбраната на съветските ползи у нас, то може господарската хранеща ръка да се трансформира в наказваща лапа. Оттук и нервното отскачане по Шипка, отсам и президентският отвод да се свика КСНС във връзка убийството на Петров.
Второ, мечтаната промяна на основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Петър Тодоров беше предопределение на служебния министър председател Стефан Янев през 2021. Тоест беше назначние на самия Радев. Когато през 2022 Тодоров си подаде оставката, Радев не я одобри, отбрани го и съобщи, че основният секретар не е виновен за годините проблеми на Министерство на вътрешните работи. А ставаше дума за полицейското принуждение. Румен Радев очевидно държи на своя човек в полицията. И се изнервя, тъй като настоящето държавно управление на Денков желае да смени този човек. В резултат се стартира с президентските нелепости за Трети март, историята, дребното пухкаво облаче над връх Шипка...
Само че Радев няма право да взема решение. Както би му споделил даже и обичаният му бай Тодор. Сега работи постоянно държавно управление (друг въпрос е какъв брой ще издържи и то) и това държавно управление има цялостното право да смени основния секретар на Министерство на вътрешните работи. На това от горната страна и Народното събрание може да свика своя еквивалент на КСНС (и още веднъж е различен въпрос дали ще го направи). Но президентът стартира да се усеща малко непотребен. А не с цел да е непотребен стана той държавен глава. Напротив, Радев пое най-високия пост в страната ни, таман когато скъпата на сърцето му Русия имаше потребност от всеки съдружник, а изключително от троянски кон в Европейския съюз и НАТО поради своята война в Украйна. И в случай че Радев не е в позицията да бъде дейно потребен на Кремъл... стартира да се тормози.
Опасен ли е Радев?
Струва ми се, че към този момент по-скоро не. Разбира се, в случай че кабинетът „ Денков “ не издържи на центробежните сили, то има риск от ново служебно държавно управление и вероятно – от опит на президента и неговата клика мъчителни путинисти да забавят идващите избори. Но в случай че кабинетът стартира да се държи по-отговорно, а ГЕРБ и Политическа партия спрат да се излагат, то има късмет Радев да продължи безвредно да се покрива с срам в ъгъла.
В последна сметка, Радев, Копейкин с всевъзможни там славивасилевци и елементарни антифашисти, които са си точно фашисти, нямат исторически късмет. Тяхната неволя е, че те могат да тупкат топката, да дрънкат оръжие и да харчат сетните рубли на господарите си за агитация, само че не могат да повлияят на по-големия развой. Този развой е идният разпад на сегашната Руска федерация в следствие от несполучливата война с Украйна. Радев и другарите му може би даже и сами към този момент си дават сметка, че путинизмът като система е с преброени дни. За Райха, който те ненапълно от боязън поддържат, настава провал. Но нито Радев, нито аватарите му не знаят по какъв начин да се откопчат от взаимозависимост. Трудно е за човек, яздещ тигър, да скочи от гърба му. И надлежно им се постанова да танцуват до дъно.
Това ги прави трагикомични персонажи. И евентуално ще им донесе заслужени проблеми със съда, когато всичко завърши. Но Радев се опасява по-скоро от сегашната, към момента допустима отплата на Русия, а не толкоз от бъдещия, евентуално много мек съд. Той може би счита, че паравоенните клоуни от БНО „ Шипка “, младите съветски военни „ пенсионери “ от Камчия и съветската въоръжена защита на „ Лукойл “ в Росенец са способни да защитят него и да нанесат удар по нашата потвърдено слаба страна. Такъв вид мислене би направил от Радев явен предател. И той може би се е устремил в тази посока, дружно с други сходни мислители, образувани от тогавашната Българска народна армия: Шивиков и Янев. Само че това мислене е самозаблуда.
Украинските сили към този момент вършат изпитание да си върнат част от азовското крайбрежие. На съветска територия биват взривявани стратегически бомбардировачи по летищата. Рублата катастрофира. Крим е явна, директна цел на украинското командване, а управлението на НАТО одобри позицията, че единствено Украйна взема решение по кое време и дали въобще ще има договаряния с Русия. Нидерландия и Щатите най-накрая позволиха отпътуването на изтребители F-16 за Украйна. При това състояние Русия би трябвало да мисли за защитата на Крим, а не за нови случки в Молдова или България. Просто погледнете картата. Облогът на Радев е губещ.
Но от това не следва, че президентът не носи отговорност за приказките и дейностите си. Той интензивно се пробва да саботира присъединяване на България в общите европейски старания по запазването на мира. Разделя нацията ни. Обслужва ползите на страна-агресор, воюваща на единствено 400 км. отсам. Радев към този момент е натрупал задоволително черен актив за личното си бъдеще. Вече не е просто целесъобразно, а е наложително настоящето ръководство да стартира процедура за импийчмънт... колкото и на ГЕРБ и Политическа партия да не им се ще.
За Фрогнюз
Манол Глишев
(Тодор Живков)
Имаше преди доста години една сполучлива серия от текстове, озаглавена: „ Премянов се оля “, „ Премянов се оля II ” и „ Просто Премянов “. Рано или късно в кариерата на всеки български политик тези заглавия стартират да се отнасят за него, единствено би трябвало да сменим името. Първанов, Борисов... Е, в този момент пристигна редът на просто Радев. Той към този момент се оля няколко пъти, а на Шипка сподели и един тип свещена елементарност. Затова изтъквам кумира му Живков над личния си коментар по тематиката. Какво ще взема решение Радев? Та той няма право да взема решение каквото и да било. Ако госпожа Радева му даде думата по въпроса за менюто за вечеря – отново добре.
И по този начин, Радев разгласи някакво „ национално придвижване “... Секунда, другарю президент.
Чакайте да Ви свърши мандатът, че инак не е законно. Потърпете, ей го къде е. Ама той бил в отбрана на Трети март, на нашата история... стига, стига. Всички знаем, че не става дума за никакъв Трети март.
Става дума за това, че Радев наподобява извънредно обезпокоен от два обстоятелството. Първо, гибелта на Алексей Петров-Трактора. Убийството на този основен мафиот би могло да издава дългата ръка на Москва. Съответно Радев с право може да е обезпокоен, че в случай че на самия него не му доближава забележим възторг в скачането на амбразурата при отбраната на съветските ползи у нас, то може господарската хранеща ръка да се трансформира в наказваща лапа. Оттук и нервното отскачане по Шипка, отсам и президентският отвод да се свика КСНС във връзка убийството на Петров.
Второ, мечтаната промяна на основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Петър Тодоров беше предопределение на служебния министър председател Стефан Янев през 2021. Тоест беше назначние на самия Радев. Когато през 2022 Тодоров си подаде оставката, Радев не я одобри, отбрани го и съобщи, че основният секретар не е виновен за годините проблеми на Министерство на вътрешните работи. А ставаше дума за полицейското принуждение. Румен Радев очевидно държи на своя човек в полицията. И се изнервя, тъй като настоящето държавно управление на Денков желае да смени този човек. В резултат се стартира с президентските нелепости за Трети март, историята, дребното пухкаво облаче над връх Шипка...
Само че Радев няма право да взема решение. Както би му споделил даже и обичаният му бай Тодор. Сега работи постоянно държавно управление (друг въпрос е какъв брой ще издържи и то) и това държавно управление има цялостното право да смени основния секретар на Министерство на вътрешните работи. На това от горната страна и Народното събрание може да свика своя еквивалент на КСНС (и още веднъж е различен въпрос дали ще го направи). Но президентът стартира да се усеща малко непотребен. А не с цел да е непотребен стана той държавен глава. Напротив, Радев пое най-високия пост в страната ни, таман когато скъпата на сърцето му Русия имаше потребност от всеки съдружник, а изключително от троянски кон в Европейския съюз и НАТО поради своята война в Украйна. И в случай че Радев не е в позицията да бъде дейно потребен на Кремъл... стартира да се тормози.
Опасен ли е Радев?
Струва ми се, че към този момент по-скоро не. Разбира се, в случай че кабинетът „ Денков “ не издържи на центробежните сили, то има риск от ново служебно държавно управление и вероятно – от опит на президента и неговата клика мъчителни путинисти да забавят идващите избори. Но в случай че кабинетът стартира да се държи по-отговорно, а ГЕРБ и Политическа партия спрат да се излагат, то има късмет Радев да продължи безвредно да се покрива с срам в ъгъла.
В последна сметка, Радев, Копейкин с всевъзможни там славивасилевци и елементарни антифашисти, които са си точно фашисти, нямат исторически късмет. Тяхната неволя е, че те могат да тупкат топката, да дрънкат оръжие и да харчат сетните рубли на господарите си за агитация, само че не могат да повлияят на по-големия развой. Този развой е идният разпад на сегашната Руска федерация в следствие от несполучливата война с Украйна. Радев и другарите му може би даже и сами към този момент си дават сметка, че путинизмът като система е с преброени дни. За Райха, който те ненапълно от боязън поддържат, настава провал. Но нито Радев, нито аватарите му не знаят по какъв начин да се откопчат от взаимозависимост. Трудно е за човек, яздещ тигър, да скочи от гърба му. И надлежно им се постанова да танцуват до дъно.
Това ги прави трагикомични персонажи. И евентуално ще им донесе заслужени проблеми със съда, когато всичко завърши. Но Радев се опасява по-скоро от сегашната, към момента допустима отплата на Русия, а не толкоз от бъдещия, евентуално много мек съд. Той може би счита, че паравоенните клоуни от БНО „ Шипка “, младите съветски военни „ пенсионери “ от Камчия и съветската въоръжена защита на „ Лукойл “ в Росенец са способни да защитят него и да нанесат удар по нашата потвърдено слаба страна. Такъв вид мислене би направил от Радев явен предател. И той може би се е устремил в тази посока, дружно с други сходни мислители, образувани от тогавашната Българска народна армия: Шивиков и Янев. Само че това мислене е самозаблуда.
Украинските сили към този момент вършат изпитание да си върнат част от азовското крайбрежие. На съветска територия биват взривявани стратегически бомбардировачи по летищата. Рублата катастрофира. Крим е явна, директна цел на украинското командване, а управлението на НАТО одобри позицията, че единствено Украйна взема решение по кое време и дали въобще ще има договаряния с Русия. Нидерландия и Щатите най-накрая позволиха отпътуването на изтребители F-16 за Украйна. При това състояние Русия би трябвало да мисли за защитата на Крим, а не за нови случки в Молдова или България. Просто погледнете картата. Облогът на Радев е губещ.
Но от това не следва, че президентът не носи отговорност за приказките и дейностите си. Той интензивно се пробва да саботира присъединяване на България в общите европейски старания по запазването на мира. Разделя нацията ни. Обслужва ползите на страна-агресор, воюваща на единствено 400 км. отсам. Радев към този момент е натрупал задоволително черен актив за личното си бъдеще. Вече не е просто целесъобразно, а е наложително настоящето ръководство да стартира процедура за импийчмънт... колкото и на ГЕРБ и Политическа партия да не им се ще.
За Фрогнюз
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ