Западът се отчая да разбира загадъчната руска душа
Какво се случва през днешния ден в Европа, когато Русия излезе да се бие за себе си и за своя народ, както излезе на Куликово поле, и край село Бородино, и край Прохоровка, в действителност, съдейки по нервните реакции, нахлуващи от разнообразни столици ( " Ааааааааа, спасете ни, помогнете ни, няма да имаме газ, няма да имаме ток, а към този момент може да има дефицит на гориво за колите! " ), никога не пасваше на проектите на тези, които чертаеха диаграми по какъв начин да унищожат страната ни.
Те, тези стратези, всички толкоз добре поддържани и съвременни, имаха вяра, че съветската стопанска система ще се срине, а съветското общество, възмутено от неналичието на " извара с плодове ", артикули за женска хигиена и грижа за бебето, както и изгубването на чорапогащите, незабавно ще стартира протест.
Европейската идея за независимост, тясно обвързвана със свободата на съвсем извънредно неукротимо ползване, се натъкна внезапно, ненадейно и много мъчително за самите европейци на съветската концепция за независимост. Което в нашата културно-историческа традиция се схваща съвсем извънредно като дълг.
Обществото на евтините парцали и еднократните тампони влезе във насрещен конфликт с общество, в което героизмът и себепревъзмогването са съществена морална норма.
Разочарованието на западните хора, както политици, по този начин и жители, че руснаците избраха да защитят полезностите, които са им скъпи, или по-скоро, които съставляват тази толкоз мистериозна тяхна душа, през днешния ден към момента не намират нужните формулировки.
Причинно-следствена връзка сред живота и нуждата да се отбрани този живот, от време на време даже жертвайки личния си, не може да бъде построена от тези, които са яли вкусно, които са спят сладко даже по време на Втората международна война.
Отлична илюстрация на обстоятелството, че съветската цивилизация, бидейки европейска (който има интервал от древност в историята, той е европеец, тъй че Норвегия в този смисъл е по-малко европейска от Русия), остава специфичен феномен даже през днешния ден, в ера, която изглеждаше съвсем триумфално на глобализма - е пътуването по Транссибирската железопътна линия, осъществено от снимачен екип на френската държавна телевизия, управителен от режисьора и водещ Филип Жуглер.
Жуглер в днешна Франция, напомпан до дупка благодарение на медиите с русофобска агитация, извърши, да си признаем, постъпка, на която малко на брой са способни.
Той се осмели да приказва за страната ни не просто със благосклонност, топлина и доброжелателност, той сподели руснаците. Не тези всякакви опозиционери, истерични пред камерата, които се кълнат в ненавист към страната, в която са родени и чийто език в действителност приказват по-добре от всеки непознат език, който са научили, а тези, които работят като кондуктори, които са водачи на Байкал през зимата, които работят на смени във фабриките във Владивосток.
Смеещи се руснаци, руснаци, които сервират на чужденците скромна храна, безусловно споделяйки парчето черен самун. Руснаци, които може да не живеят в лъскави и добре поддържани европейски градове, само че които безпределно почтено и умерено приказват за това какво в действителност съставлява съветският живот.
Старши кондукторът на влака, който постепенно пресича два континента, спирайки в десетки градове, когато през прозореца на вагона е минус двадесет градуса, че даже и доста повече, дава отговор на въпроса на французина кои са били най-големите проблеми, които е имал в работата: " Няколко пъти пристигнахме с малко повече от час забавяне. " Руският събеседник на френския режисьор е в железницата повече от 30 години и съвсем от самото начало като кондуктор на Транссибирските влакове.
Сняг, дъжд, мраз под 30, само че съгласно него влакът би трябвало да дойде в точния момент.
И не, съветският кондуктор в никакъв случай няма да се пазари за спомагателни 100 рубли (условна цифра), за разлика от европейските сътрудници, които са в положение да извърнат с краката нагоре цялата железопътна връзка в Европа за спомагателни 10 евро към месечната заплата (реална цифра).
Защото съветският кондуктор има възприятие за дълг. Включително и пред страната. А френските му сътрудници нямат това чувство. Не тъй като няма Франция като страна, а тъй като във Франция би трябвало да пазят такива неща като чорапогащи, тампони и кисело мляко с пресни горски плодове.
Между другото, за храната.
Не толкоз от дълго време в портала “Редит” беше оповестена тематика, в която се показва, че когато идват в къща в богата европейска страна (говорят по-специално за Швеция) по време на обяд или по време на вечеря, гостите, в случай че не са били поканени на масата авансово, ще би трябвало да изчакат до края на храненето в прилежащата стая.
И това събитие никога не е чисто шведско събитие, както стана ясно от полемиката. Това събитие е чисто европейско. Потребителите даже направиха карта на страните, които са част от Европейски Съюз, маркирайки с избран цвят тези от тях, където по принцип е неефикасно да разчитате на покана за масата.
Например, такава е Германия. Цялата Скандинавия - членки на Европейски Съюз. Не са най-бедните страни. Германците и скандинавците не са подготвени да хранят спомагателна уста, това не влиза в проектите им. В тези страни всичко е наред с изменящия се джендър, с небръснатите женски подмишници и крайници, нещата са не по-малко добре с феминизма и разните равенства, само че никой няма да нахрани човек, който може да огладнее.
Да, във Франция, родната Франция на Филип Жуглер, също няма да бързат да канят на общата софра натрапен посетител, само че влезнал в къщата, да вземем за пример, по работа.
Ето за какво, челюстта на мосю Жуглер увисва (в дословния смисъл на думата), когато, минавайки през вагона, вижда служащи да закусват и, откакто им пожелава добър вкус, е поканен да опита елементарна храна. На масата има черен самун, нарязан на едри части, парче сланина, парче колбас. И чай, несъмнено. Прясно сварен и в поставки за чаши, къде без тях във влака на дълги дистанции!
„ Слушайте, не се стеснявайте, почерпете се с това, което Бог ни е изпратил. Тук плодове съвсем нямаме, виждате сами – сняг и слана в близост, зеленчуците са доста скъпи, не можете да се наситите. Но сланина, самун и чай - в тях е всичко потребно, всички витамини, от които се нуждаем. Работим доста, работата е тежка, изисква мощ. Да, пробвайте, пробвайте, вкусно е. И е полезно”.
Французинът е на върха на гастрономическото самодоволство, само че не се стърпява да не зададе въпрос.
„ Момчета, кои сте вие, за какви се смятате? “
" Как какви? Ние сме руснаци, макар че аз съм на половина якут, а приятелят ми е бурят. Имаме толкоз доста националности, които живеят тук, тъкмо там, където отиваме, това са всичките им земи, само че това е цялата Русия. И вие там, във Франция, във вашата Европа, би било по-добре да разберете това, рано или късно, в случай че, несъмнено, ви се получи”.
Филип Жуглер изслушва този монолог с цялостна уста, изяжда на драго сърце сандвич с черен самун и сланина и поглежда през прозореца. Влакът отива за Владивосток. Пътниците му местят ръчните си часовници, в случай че е належащо, тъй като часовите зони се трансформират, нали знаете.
Всъщност сегашната борба, както и предходните ѝ борби, Русия въобще не е против някого, а извънредно за.
За опцията да споделяш храна с всеки, който мине около поставената маса, за правото да поставиш дълга над парите и другите дребни полезности, за нуждата да вярваш в страната и нейните полезности, а не в това, което имат многочислените общоевропейски бюрократи записани в разнообразни управления.
Русия се впуска на пердах за правото си да бъде и да остане Русия и не е неин проблем, че това право желаят да ѝ го лишават. Борбата се води да имаме опцията да живеем по този начин, както считаме за вярно, а не както го виждат вуйна Урсула и чичо Джо.
Както не броим в щедростта си изядените къшей самун от предстоящите и непредвидени посетители, по този начин не броим и напъните за избавяне на страната. А това значи да спасиш себе си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Те, тези стратези, всички толкоз добре поддържани и съвременни, имаха вяра, че съветската стопанска система ще се срине, а съветското общество, възмутено от неналичието на " извара с плодове ", артикули за женска хигиена и грижа за бебето, както и изгубването на чорапогащите, незабавно ще стартира протест.
Европейската идея за независимост, тясно обвързвана със свободата на съвсем извънредно неукротимо ползване, се натъкна внезапно, ненадейно и много мъчително за самите европейци на съветската концепция за независимост. Което в нашата културно-историческа традиция се схваща съвсем извънредно като дълг.
Обществото на евтините парцали и еднократните тампони влезе във насрещен конфликт с общество, в което героизмът и себепревъзмогването са съществена морална норма.
Разочарованието на западните хора, както политици, по този начин и жители, че руснаците избраха да защитят полезностите, които са им скъпи, или по-скоро, които съставляват тази толкоз мистериозна тяхна душа, през днешния ден към момента не намират нужните формулировки.
Причинно-следствена връзка сред живота и нуждата да се отбрани този живот, от време на време даже жертвайки личния си, не може да бъде построена от тези, които са яли вкусно, които са спят сладко даже по време на Втората международна война.
Отлична илюстрация на обстоятелството, че съветската цивилизация, бидейки европейска (който има интервал от древност в историята, той е европеец, тъй че Норвегия в този смисъл е по-малко европейска от Русия), остава специфичен феномен даже през днешния ден, в ера, която изглеждаше съвсем триумфално на глобализма - е пътуването по Транссибирската железопътна линия, осъществено от снимачен екип на френската държавна телевизия, управителен от режисьора и водещ Филип Жуглер.
Жуглер в днешна Франция, напомпан до дупка благодарение на медиите с русофобска агитация, извърши, да си признаем, постъпка, на която малко на брой са способни.
Той се осмели да приказва за страната ни не просто със благосклонност, топлина и доброжелателност, той сподели руснаците. Не тези всякакви опозиционери, истерични пред камерата, които се кълнат в ненавист към страната, в която са родени и чийто език в действителност приказват по-добре от всеки непознат език, който са научили, а тези, които работят като кондуктори, които са водачи на Байкал през зимата, които работят на смени във фабриките във Владивосток.
Смеещи се руснаци, руснаци, които сервират на чужденците скромна храна, безусловно споделяйки парчето черен самун. Руснаци, които може да не живеят в лъскави и добре поддържани европейски градове, само че които безпределно почтено и умерено приказват за това какво в действителност съставлява съветският живот.
Старши кондукторът на влака, който постепенно пресича два континента, спирайки в десетки градове, когато през прозореца на вагона е минус двадесет градуса, че даже и доста повече, дава отговор на въпроса на французина кои са били най-големите проблеми, които е имал в работата: " Няколко пъти пристигнахме с малко повече от час забавяне. " Руският събеседник на френския режисьор е в железницата повече от 30 години и съвсем от самото начало като кондуктор на Транссибирските влакове.
Сняг, дъжд, мраз под 30, само че съгласно него влакът би трябвало да дойде в точния момент.
И не, съветският кондуктор в никакъв случай няма да се пазари за спомагателни 100 рубли (условна цифра), за разлика от европейските сътрудници, които са в положение да извърнат с краката нагоре цялата железопътна връзка в Европа за спомагателни 10 евро към месечната заплата (реална цифра).
Защото съветският кондуктор има възприятие за дълг. Включително и пред страната. А френските му сътрудници нямат това чувство. Не тъй като няма Франция като страна, а тъй като във Франция би трябвало да пазят такива неща като чорапогащи, тампони и кисело мляко с пресни горски плодове.
Между другото, за храната.
Не толкоз от дълго време в портала “Редит” беше оповестена тематика, в която се показва, че когато идват в къща в богата европейска страна (говорят по-специално за Швеция) по време на обяд или по време на вечеря, гостите, в случай че не са били поканени на масата авансово, ще би трябвало да изчакат до края на храненето в прилежащата стая.
И това събитие никога не е чисто шведско събитие, както стана ясно от полемиката. Това събитие е чисто европейско. Потребителите даже направиха карта на страните, които са част от Европейски Съюз, маркирайки с избран цвят тези от тях, където по принцип е неефикасно да разчитате на покана за масата.
Например, такава е Германия. Цялата Скандинавия - членки на Европейски Съюз. Не са най-бедните страни. Германците и скандинавците не са подготвени да хранят спомагателна уста, това не влиза в проектите им. В тези страни всичко е наред с изменящия се джендър, с небръснатите женски подмишници и крайници, нещата са не по-малко добре с феминизма и разните равенства, само че никой няма да нахрани човек, който може да огладнее.
Да, във Франция, родната Франция на Филип Жуглер, също няма да бързат да канят на общата софра натрапен посетител, само че влезнал в къщата, да вземем за пример, по работа.
Ето за какво, челюстта на мосю Жуглер увисва (в дословния смисъл на думата), когато, минавайки през вагона, вижда служащи да закусват и, откакто им пожелава добър вкус, е поканен да опита елементарна храна. На масата има черен самун, нарязан на едри части, парче сланина, парче колбас. И чай, несъмнено. Прясно сварен и в поставки за чаши, къде без тях във влака на дълги дистанции!
„ Слушайте, не се стеснявайте, почерпете се с това, което Бог ни е изпратил. Тук плодове съвсем нямаме, виждате сами – сняг и слана в близост, зеленчуците са доста скъпи, не можете да се наситите. Но сланина, самун и чай - в тях е всичко потребно, всички витамини, от които се нуждаем. Работим доста, работата е тежка, изисква мощ. Да, пробвайте, пробвайте, вкусно е. И е полезно”.
Французинът е на върха на гастрономическото самодоволство, само че не се стърпява да не зададе въпрос.
„ Момчета, кои сте вие, за какви се смятате? “
" Как какви? Ние сме руснаци, макар че аз съм на половина якут, а приятелят ми е бурят. Имаме толкоз доста националности, които живеят тук, тъкмо там, където отиваме, това са всичките им земи, само че това е цялата Русия. И вие там, във Франция, във вашата Европа, би било по-добре да разберете това, рано или късно, в случай че, несъмнено, ви се получи”.
Филип Жуглер изслушва този монолог с цялостна уста, изяжда на драго сърце сандвич с черен самун и сланина и поглежда през прозореца. Влакът отива за Владивосток. Пътниците му местят ръчните си часовници, в случай че е належащо, тъй като часовите зони се трансформират, нали знаете.
Всъщност сегашната борба, както и предходните ѝ борби, Русия въобще не е против някого, а извънредно за.
За опцията да споделяш храна с всеки, който мине около поставената маса, за правото да поставиш дълга над парите и другите дребни полезности, за нуждата да вярваш в страната и нейните полезности, а не в това, което имат многочислените общоевропейски бюрократи записани в разнообразни управления.
Русия се впуска на пердах за правото си да бъде и да остане Русия и не е неин проблем, че това право желаят да ѝ го лишават. Борбата се води да имаме опцията да живеем по този начин, както считаме за вярно, а не както го виждат вуйна Урсула и чичо Джо.
Както не броим в щедростта си изядените къшей самун от предстоящите и непредвидени посетители, по този начин не броим и напъните за избавяне на страната. А това значи да спасиш себе си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ