Какво празнуваме на 3 март – васалитета на България или освобождението
Какво честваме на 3 март – васалитета на България или приноса на българите за освобождението им, разясниха историците проф. Милко Палангурски и Проф. Иван Илчев във връзка концепцията на ПП-ДБ 24 май да бъде записан като народен празник на България.
3 март, тълкуван като празник на васалитета
Попитан 3 март или 24 май е по-подходяща дата за народен празник, проф. Палангурски разяснява, че сигурно е ясно, че несъответствуващият е 3 март. Според него българите най-сетне би трябвало да проумеят какво честват . Ние сме единствената европейска страна, която чества някакъв контракт, подписан сред две други борещи се империи , разяснява проф. Палангурски и добави, че в този контракт се планува България да се трансформира във васална страна .
По думите му сме единствената страна, която чества своя васалитет, като се изключи Централноафриканската република. Историкът даде образци с нашите съседи - сърбите и гърците честват началото на своите революции. Румънците честват своето съединяване, а черногорците - своята самостоятелност. Молдова също чества независимостта си. По думите му всички други балкански страни също са били васални на Османската империя или на други велики сили, само че никой не си е разрешил да чества своето послушание . Според него няма какво да честваме на 3 март.
Друг е въпросът дали 24 май или други национални дни могат да бъдат издигнати в статус на народен празник, означи историкът. Той счита, че това е въпрос на полемика и означи, че с сътрудници историци от няколко години слагат тематиката, че 3 март може да бъде всичко друго, само че не и народен съединителен празник. Проф. Палангурски описа, че преди две години представители на исторически факултети са обсъждали и са се спрели на 24 май, който по думите му даже предшества българската национална страна. Той счита, че би трябвало да бъдем традиционалисти. 22 септември - това е денят на нашата самостоятелност. Това е денят, в който получаваме статута на пълноценна, пълноправна държавност и опция да бъдем част от общоевропейския и международен държавен конгрес , уточни той.
Историкът изясни, че концепцията им не е била 3 март да бъде отстранен, а да бъде един от празниците в националния календар . Важното съгласно него е, че диалогът е почнал и би трябвало да продължи. Факт е, че политиците би трябвало да решат въпроса, сподели още проф. Палангурски.
Според него става въпрос за статуса на празника, какви сме ние българите. Ние равноправни ли сме на другите европейски нации или цялостен живот ще би трябвало да бъдем цялостни с благодарности към това, че някой е правил своята стратегическа активност по посока на Югоизточна Европа, разяснява той. Проф. Палангурски сподели още, че Руско-турската война позволява редица въпроси и не е единствено наша българска , и даде образец, че за сърбите е война за уголемение, а за румънците - за самостоятелност.
3 март и приносът на българите за освобождението
Според проф. Илчев такова предложение за смяна на националния празник от 3 март на 24 май може да бъде направено само от исторически необразовани и политически конюнктурни хора. Той счита, че предлагането в действителност изтрива приноса на българите за освобождението им с Раковски, с Левски, с Априлското въстание . Руско-турската война нямаше да се случи, в случай че българите не бяха дали мотив за нея, отбелязва историкът.
Това, което би трябвало да създадем, е да наблегнем доста повече от в този момент на приноса на самите българи за Освобождението, счита проф. Илчев. Той уточни, че Румъния не отхвърля нито ролята на Франция, нито на Русия, само че натъртва на личния си принос. По същия метод и Гърция, и Сърбия надали щяха да станат независими без намесата на великите сили, добави той. По думите му за съвременниците тогава 3 март е „ междата “ сред несвободното минало и свободното бъдеще – не Берлин.
Проф. Илчев счита, че не би следвало да позволяваме да гледаме през лупата на актуалните съображения исторически събития и отбелязва, че, за жалост, го вършим постоянно - означаваме присъединението на Сердика при хан Крум и забравяме, че той избива множеството от жителите ѝ. По сходни конюнктурни съображения, в случай че Костадин Костадинов вземе властта през идващите избори, тогава той ще разгласи народен празник на България през декември месец - тогава страната ни афишира война на Съединени американски щати и Англия, та по този начин сме потвърдили цялостната си самостоятелност, разяснява историкът.
Проф. Илчев съзря комплекс за непълноценност на българките политици . Може би не е и комплекс, а фактически дава отговор на положението им, разяснява още той. Като експерт по балканска история, проф. Илчев означи, че няма нито един балкански народ, който да е извоювал самичък свободата си . Винаги е било след война, нормално след руско-турска война, добави историкът и разясни, че това се отнася и за Гърция, Сърбия, Черна гора, както и за Румъния, тъй че нямаме никаква причина да имаме комплекс от това, заключи той.
Според него нищо не пречи в България да имаме два национални празника . Мисля, че никой няма да има нищо срещу 24 май, който от 1851 година е всеобщ празник на българите в България, Тракия и Македония, само че сега това предложение приказва за ласкателство пред някои велики сили, добави проф. Илчев.
3 март, тълкуван като празник на васалитета
Попитан 3 март или 24 май е по-подходяща дата за народен празник, проф. Палангурски разяснява, че сигурно е ясно, че несъответствуващият е 3 март. Според него българите най-сетне би трябвало да проумеят какво честват . Ние сме единствената европейска страна, която чества някакъв контракт, подписан сред две други борещи се империи , разяснява проф. Палангурски и добави, че в този контракт се планува България да се трансформира във васална страна .
По думите му сме единствената страна, която чества своя васалитет, като се изключи Централноафриканската република. Историкът даде образци с нашите съседи - сърбите и гърците честват началото на своите революции. Румънците честват своето съединяване, а черногорците - своята самостоятелност. Молдова също чества независимостта си. По думите му всички други балкански страни също са били васални на Османската империя или на други велики сили, само че никой не си е разрешил да чества своето послушание . Според него няма какво да честваме на 3 март.
Друг е въпросът дали 24 май или други национални дни могат да бъдат издигнати в статус на народен празник, означи историкът. Той счита, че това е въпрос на полемика и означи, че с сътрудници историци от няколко години слагат тематиката, че 3 март може да бъде всичко друго, само че не и народен съединителен празник. Проф. Палангурски описа, че преди две години представители на исторически факултети са обсъждали и са се спрели на 24 май, който по думите му даже предшества българската национална страна. Той счита, че би трябвало да бъдем традиционалисти. 22 септември - това е денят на нашата самостоятелност. Това е денят, в който получаваме статута на пълноценна, пълноправна държавност и опция да бъдем част от общоевропейския и международен държавен конгрес , уточни той.
Историкът изясни, че концепцията им не е била 3 март да бъде отстранен, а да бъде един от празниците в националния календар . Важното съгласно него е, че диалогът е почнал и би трябвало да продължи. Факт е, че политиците би трябвало да решат въпроса, сподели още проф. Палангурски.
Според него става въпрос за статуса на празника, какви сме ние българите. Ние равноправни ли сме на другите европейски нации или цялостен живот ще би трябвало да бъдем цялостни с благодарности към това, че някой е правил своята стратегическа активност по посока на Югоизточна Европа, разяснява той. Проф. Палангурски сподели още, че Руско-турската война позволява редица въпроси и не е единствено наша българска , и даде образец, че за сърбите е война за уголемение, а за румънците - за самостоятелност.
3 март и приносът на българите за освобождението
Според проф. Илчев такова предложение за смяна на националния празник от 3 март на 24 май може да бъде направено само от исторически необразовани и политически конюнктурни хора. Той счита, че предлагането в действителност изтрива приноса на българите за освобождението им с Раковски, с Левски, с Априлското въстание . Руско-турската война нямаше да се случи, в случай че българите не бяха дали мотив за нея, отбелязва историкът.
Това, което би трябвало да създадем, е да наблегнем доста повече от в този момент на приноса на самите българи за Освобождението, счита проф. Илчев. Той уточни, че Румъния не отхвърля нито ролята на Франция, нито на Русия, само че натъртва на личния си принос. По същия метод и Гърция, и Сърбия надали щяха да станат независими без намесата на великите сили, добави той. По думите му за съвременниците тогава 3 март е „ междата “ сред несвободното минало и свободното бъдеще – не Берлин.
Проф. Илчев счита, че не би следвало да позволяваме да гледаме през лупата на актуалните съображения исторически събития и отбелязва, че, за жалост, го вършим постоянно - означаваме присъединението на Сердика при хан Крум и забравяме, че той избива множеството от жителите ѝ. По сходни конюнктурни съображения, в случай че Костадин Костадинов вземе властта през идващите избори, тогава той ще разгласи народен празник на България през декември месец - тогава страната ни афишира война на Съединени американски щати и Англия, та по този начин сме потвърдили цялостната си самостоятелност, разяснява историкът.
Проф. Илчев съзря комплекс за непълноценност на българките политици . Може би не е и комплекс, а фактически дава отговор на положението им, разяснява още той. Като експерт по балканска история, проф. Илчев означи, че няма нито един балкански народ, който да е извоювал самичък свободата си . Винаги е било след война, нормално след руско-турска война, добави историкът и разясни, че това се отнася и за Гърция, Сърбия, Черна гора, както и за Румъния, тъй че нямаме никаква причина да имаме комплекс от това, заключи той.
Според него нищо не пречи в България да имаме два национални празника . Мисля, че никой няма да има нищо срещу 24 май, който от 1851 година е всеобщ празник на българите в България, Тракия и Македония, само че сега това предложение приказва за ласкателство пред някои велики сили, добави проф. Илчев.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ