Инфлацията и политиката по доходите могат да отложат членството ни в еврозоната
Инфлацията и провежданата политика по приходите, несъобразена с действителните бюджетни благоприятни условия могат да отсрочат участието на страната ни в еврозоната след 2025 година, сочи Годишният отчет за стопанската система на България, направен от Института за стопански проучвания на Бъгларската академия на науките (БАН).
Според разбора, икономическият напредък през 2023 година се забавя до 1,8%, капиталовата интензивност остава слаба, а годишната инфлация възлиза на 5 на 100.
Годишната инфлация в България се забавя доста – до 5% в края на 2023 година, само че финансовата политика и политиката по нарастване на приходите не престават да оказват проинфлационен напън, се показва в отчета.
Според икономистите на Българска академия на науките, макар че по-ниските ставки по акцизите и Данък добавена стойност на някои енергийни и хранителни артикули оказва антиинфлационен резултат, повишаването на обществените заплащания и нарастването на работните заплати води до растеж на потреблението, а оттова и до инфлацията.
Така, осъществяването на Маастрихтския аршин за инфлация се обрисува като най-голямото предизвикателство през тази година и слага под подозрение участието в еврозоата в поставения период – 2025 г.
Друг от проблемите, който икономистите показват са забавянето на икономическия напредък, поради по-слабото външно търсене, нарасналите лихвени проценти в еврозоната и продължаващия ценови напън.
Потреблението пораства под въздействието на постоянния трудов пазар, забавянето на инфлацията и дейната кредитна активност.
Според прогнозите, външното търсене ще остане релативно ниско, а платежният баланс ще се утежнява през целия интервал от 2024 до 2026 година.
Инфлацията последователно ще понижава, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие.
Според разбора, икономическият напредък през 2023 година се забавя до 1,8%, капиталовата интензивност остава слаба, а годишната инфлация възлиза на 5 на 100.
Годишната инфлация в България се забавя доста – до 5% в края на 2023 година, само че финансовата политика и политиката по нарастване на приходите не престават да оказват проинфлационен напън, се показва в отчета.
Според икономистите на Българска академия на науките, макар че по-ниските ставки по акцизите и Данък добавена стойност на някои енергийни и хранителни артикули оказва антиинфлационен резултат, повишаването на обществените заплащания и нарастването на работните заплати води до растеж на потреблението, а оттова и до инфлацията.
Така, осъществяването на Маастрихтския аршин за инфлация се обрисува като най-голямото предизвикателство през тази година и слага под подозрение участието в еврозоата в поставения период – 2025 г.
Друг от проблемите, който икономистите показват са забавянето на икономическия напредък, поради по-слабото външно търсене, нарасналите лихвени проценти в еврозоната и продължаващия ценови напън.
Потреблението пораства под въздействието на постоянния трудов пазар, забавянето на инфлацията и дейната кредитна активност.
Според прогнозите, външното търсене ще остане релативно ниско, а платежният баланс ще се утежнява през целия интервал от 2024 до 2026 година.
Инфлацията последователно ще понижава, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ