Пет класически произведения, обичани от читателите, но остро осъждани от критиците
Какво прави една книга велика е някак индивидуален въпрос. Има изненадващо огромен брой случаи, при които книги, в този момент считани за класики в даден род, в началото са били посрещнати със смесено или напълно негативно мнение. Но с течение на времето критиците демонстрират податливост да заемат страната на читателите, които обичат обещано произведение през цялото време.
Ето 5 велики книги, които са били обичани от читателите, само че са грубо подложени на критика от критиците по времето на своето издание.
Селекцията е на Скоти Хендрикс от. " Дневник " я препубликува от, преводът е на Марина Карчинова.
" И изгрява слънце " на Ърнест Хемингуей
Бидейки разказ по същински събития, проследяващ американски и английски имигранти в Европа през 20-те години на ХХ в., " И изгрява слънце " изследва обстановката, с която се сблъсква " изгубеното потомство " в свят, вечно изменен от Първата международна война и настъпването на модерността. Книгата се продава бързо, а второто издание бива поръчано 2 месеца след публикуването ѝ. Тя в никакъв случай не е била изчерпвана и бива считана от доста критици за една от най-хубавите му произведения.
Но не всички критици са били толкоз запленени от книгата. Една критика, оповестена в The Nation, упорства, че Хемингуей " не придава компактност на героите си и ги кара да наподобяват изолирани ", като прибавя, че книгата е сантиментална и Хемингуей като че ли се счита за " морално надминаващ останалите ". Семейството на Хемингуей също ненавижда книгата. Майка му му написа, с цел да изрази неодобрение във връзка метода, по който " Всяка страница ме изпълва с мъчителна злоба ".
Докато актуалните създатели на ревюта демонстрират податливост да демонстрират по-голяма отзивчивост към романа, те постоянно показват несъгласието си с описанието на героите от еврейски генезис, хомосексуалността и дамите.
По следите на " Шекспир и компания "
" Сто години самотност " на Габриел Гарсия Маркес
Сто години самотност С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" Сто години самотност " наблюдава седем генерации на семейство Буендия от Макондо, Колумбия. Преплитайки вълшебен натурализъм със събития от колумбийската история, романът изследва концепциите за история и време, самотност, орис и свободна воля, както и елитаризъм. Публикуван през 1967 година, той добива изключителна известност - доста по-голяма от нужната, която би му осигурила интернационалните издания.
Докато книгата оказва помощ на Маркес да завоюва Нобелова премия за литература и да бъде приет за " най-великия колумбиец, който в миналото е живял ", огромна част от първичната реакция на критиците по отношение на шедьовъра му е негативна. Една критика го отхвърля като " смешен шедьовър ". Носителят на Нобелова премия Октавио Пас го счита за " блудкава лирика ". Антъни Бърджес твърди, че романът не трябва да бъде " сравняван с същински литературните изследвания на Борхес и Набоков ".
Положителните рецензии евентуално са надвили. " Сто години самотност " в този момент бива считана за класика на латиноамериканската литература и за един от най-хубавите образци за вълшебен натурализъм.
Съвети за креативно писане от Габриел Гарсия Маркес
" Гроздовете на гнева " на Джон Стайнбек
Гроздовете на гнева (Е-книга)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" Гроздовете на гнева " наблюдава живота на семейство Джоуд в Оклахома по време на Голямата меланхолия. След като фермата им е опустошена от продължителната суша и прашните стихии, те се причисляват към хиляди хора по пътя им на запад, към Калифорния - хипотетичната земя на обилие и елементарен живот. Там обаче заварват единствено нови проблеми. Книгата е най-продаваният разказ за 1939 година На идната година нейната известност води до основаването на филм по нея, режисиран от Джон Форд, с присъединяване на Хенри Фонда.
Реакциите по отношение на книгата са извънредно полюсни. Бройки от нея биват изгорени от тези, които обществено упрекват Стайнбек, че е социалист. Много библиотеки отхвърлят да имат книгата. Един от тогавашните конгресмени твърди, че книгата " разкрива единствено и само цялостната безнравственост, циничност и деградиралия разум на създателя ". Стайнбек е изключително обезпокоен от критиците, които настояват, че е написал прекомерно прочувствен разказ или че лъже по отношение на изискванията, с които се сблъскват фамилии като Джоуд.
Въпреки че понякога към момента се появяват негативни ревюта, през днешния ден книгата е считана за класика на американската литература. Тя печели премията " Пулицър " и е упомената като фактор при присъждането на Нобеловата премия на Стайнбек.
120 години от рождението на Стайнбек: Всички войни са признак за неуспеха на индивида
" Да убиеш присмехулник " на Харпър Ли
Колекция „ Да убиеш присмехулник “С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" Да убиеш присмехулник " е история за това по какъв начин един почтен човек бива защитаван както в правосъдната зала, по този начин и пред съда на публичното мнение от изключително добродетелния юрист Атикус Финч по време на Голямата меланхолия в Алабама. Действието се предава през погледа на дъщерята на юриста - Скаут. Творбата преглежда тематики като раса, класа, полови роли/стереотипи, както и загубата на невинността, по метод, който влияе върху читателите от публикуването ѝ през 1960 година до през днешния ден.
Книгата се оказва сложна за Харпър Ли както за писане, по този начин и за издаване. Тя е била предупреждавана, че романът евентуално няма да се продава добре. Това се оказва погрешно. " Да убиеш присмехулник " е препечатана от Reader`s Digest и си печели необятна читателска публика през цялото време. Продажбите на книгата се пресмятат на 30 милиона копия и тя е измежду обичаните произведения на американската литература.
Докато актуалните рецензии на книгата като цяло я възхваляват, ранните такива са несъмнено смесени.
Авторката на къси разкази Фланъри О`Конър я счита за детска книга и е объркана от броя на хората, които я възхваляват като литература за възрастни. Романистът Гранвил Хикс счита творбата за " мелодраматична и изсмукана от пръстите ". Ревю, оповестено в The Atlantic, намира склонността на Скаут да приказва като стара за " неправдоподобна ", само че въпреки всичко счита книгата за " приятна " като цяло.
Дори и през днешния ден към момента се появяват негативни рецензии. Някои са склонни да подлагат на рецензия метода, по който книгата преглежда тематиките за расата и класата, които преди време са считани за толкоз напредничави. Други оферират различен разбор на героите, най-много на Атикус Финч.
" Да убиеш присмехулник " – в действителност ли е най-хубавата книга за последните 125 години
" Клетниците " на Виктор Юго
КлетницитеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Епична история с голям брой второстепенни сюжетни линии, " Клетниците " се завърта към живота на Жан Валжан до момента в който той се пробва да преодолее незаконното си минало. По пътя той се среща с безскрупулни ханджии, революционно настроени студенти, съдбоносен полицейски контрольор и едно момиченце на име Козет, на което той посвещава живота си.
Юго към този момент е прочут във всеки дом с помощта на " Парижката Света Богородица " и новоиздадените му произведения са предстоящи с неспокойствие. В този смисъл не е изненада, че " Клетниците " неотложно добива известност и бива преведена на редица други езици.
Въпреки че книгата е предстояща с голямо неспокойствие, първичните критически мнения поемат в отрицателна посока. Гюстав Флобер разказва романа като " хлапашки " и предсказва, че ще постави завършек на кариерата на Юго. Шарл Бодлер обществено възхвалява елементи от романа, до момента в който в стеснен кръг го отхвърля като " неприветлив ". Католическата черква го прибавя към листата със неразрешени книги - Index Librorum Prohibitorum, забранявайки на всеки католик да го чете.
Други рецензии намират книгата за прекомерно сантиментална и подривна.
Отзивите се усъвършенстват в последващите десетилетия. Ъптон Синклер ще назова книгата " един от половин дузината най-велики романи на света ".
" Клетниците " на Виктор Юго (откъс)
Ето 5 велики книги, които са били обичани от читателите, само че са грубо подложени на критика от критиците по времето на своето издание.
Селекцията е на Скоти Хендрикс от. " Дневник " я препубликува от, преводът е на Марина Карчинова.
" И изгрява слънце " на Ърнест Хемингуей
Бидейки разказ по същински събития, проследяващ американски и английски имигранти в Европа през 20-те години на ХХ в., " И изгрява слънце " изследва обстановката, с която се сблъсква " изгубеното потомство " в свят, вечно изменен от Първата международна война и настъпването на модерността. Книгата се продава бързо, а второто издание бива поръчано 2 месеца след публикуването ѝ. Тя в никакъв случай не е била изчерпвана и бива считана от доста критици за една от най-хубавите му произведения.
Но не всички критици са били толкоз запленени от книгата. Една критика, оповестена в The Nation, упорства, че Хемингуей " не придава компактност на героите си и ги кара да наподобяват изолирани ", като прибавя, че книгата е сантиментална и Хемингуей като че ли се счита за " морално надминаващ останалите ". Семейството на Хемингуей също ненавижда книгата. Майка му му написа, с цел да изрази неодобрение във връзка метода, по който " Всяка страница ме изпълва с мъчителна злоба ".
Докато актуалните създатели на ревюта демонстрират податливост да демонстрират по-голяма отзивчивост към романа, те постоянно показват несъгласието си с описанието на героите от еврейски генезис, хомосексуалността и дамите.
По следите на " Шекспир и компания " " Сто години самотност " на Габриел Гарсия Маркес
" Сто години самотност " наблюдава седем генерации на семейство Буендия от Макондо, Колумбия. Преплитайки вълшебен натурализъм със събития от колумбийската история, романът изследва концепциите за история и време, самотност, орис и свободна воля, както и елитаризъм. Публикуван през 1967 година, той добива изключителна известност - доста по-голяма от нужната, която би му осигурила интернационалните издания.
Докато книгата оказва помощ на Маркес да завоюва Нобелова премия за литература и да бъде приет за " най-великия колумбиец, който в миналото е живял ", огромна част от първичната реакция на критиците по отношение на шедьовъра му е негативна. Една критика го отхвърля като " смешен шедьовър ". Носителят на Нобелова премия Октавио Пас го счита за " блудкава лирика ". Антъни Бърджес твърди, че романът не трябва да бъде " сравняван с същински литературните изследвания на Борхес и Набоков ".
Положителните рецензии евентуално са надвили. " Сто години самотност " в този момент бива считана за класика на латиноамериканската литература и за един от най-хубавите образци за вълшебен натурализъм.
Съвети за креативно писане от Габриел Гарсия Маркес " Гроздовете на гнева " на Джон Стайнбек
" Гроздовете на гнева " наблюдава живота на семейство Джоуд в Оклахома по време на Голямата меланхолия. След като фермата им е опустошена от продължителната суша и прашните стихии, те се причисляват към хиляди хора по пътя им на запад, към Калифорния - хипотетичната земя на обилие и елементарен живот. Там обаче заварват единствено нови проблеми. Книгата е най-продаваният разказ за 1939 година На идната година нейната известност води до основаването на филм по нея, режисиран от Джон Форд, с присъединяване на Хенри Фонда.
Реакциите по отношение на книгата са извънредно полюсни. Бройки от нея биват изгорени от тези, които обществено упрекват Стайнбек, че е социалист. Много библиотеки отхвърлят да имат книгата. Един от тогавашните конгресмени твърди, че книгата " разкрива единствено и само цялостната безнравственост, циничност и деградиралия разум на създателя ". Стайнбек е изключително обезпокоен от критиците, които настояват, че е написал прекомерно прочувствен разказ или че лъже по отношение на изискванията, с които се сблъскват фамилии като Джоуд.
Въпреки че понякога към момента се появяват негативни ревюта, през днешния ден книгата е считана за класика на американската литература. Тя печели премията " Пулицър " и е упомената като фактор при присъждането на Нобеловата премия на Стайнбек.
120 години от рождението на Стайнбек: Всички войни са признак за неуспеха на индивида " Да убиеш присмехулник " на Харпър Ли
" Да убиеш присмехулник " е история за това по какъв начин един почтен човек бива защитаван както в правосъдната зала, по този начин и пред съда на публичното мнение от изключително добродетелния юрист Атикус Финч по време на Голямата меланхолия в Алабама. Действието се предава през погледа на дъщерята на юриста - Скаут. Творбата преглежда тематики като раса, класа, полови роли/стереотипи, както и загубата на невинността, по метод, който влияе върху читателите от публикуването ѝ през 1960 година до през днешния ден.
Книгата се оказва сложна за Харпър Ли както за писане, по този начин и за издаване. Тя е била предупреждавана, че романът евентуално няма да се продава добре. Това се оказва погрешно. " Да убиеш присмехулник " е препечатана от Reader`s Digest и си печели необятна читателска публика през цялото време. Продажбите на книгата се пресмятат на 30 милиона копия и тя е измежду обичаните произведения на американската литература.
Докато актуалните рецензии на книгата като цяло я възхваляват, ранните такива са несъмнено смесени.
Авторката на къси разкази Фланъри О`Конър я счита за детска книга и е объркана от броя на хората, които я възхваляват като литература за възрастни. Романистът Гранвил Хикс счита творбата за " мелодраматична и изсмукана от пръстите ". Ревю, оповестено в The Atlantic, намира склонността на Скаут да приказва като стара за " неправдоподобна ", само че въпреки всичко счита книгата за " приятна " като цяло.
Дори и през днешния ден към момента се появяват негативни рецензии. Някои са склонни да подлагат на рецензия метода, по който книгата преглежда тематиките за расата и класата, които преди време са считани за толкоз напредничави. Други оферират различен разбор на героите, най-много на Атикус Финч.
" Да убиеш присмехулник " – в действителност ли е най-хубавата книга за последните 125 години " Клетниците " на Виктор Юго
Епична история с голям брой второстепенни сюжетни линии, " Клетниците " се завърта към живота на Жан Валжан до момента в който той се пробва да преодолее незаконното си минало. По пътя той се среща с безскрупулни ханджии, революционно настроени студенти, съдбоносен полицейски контрольор и едно момиченце на име Козет, на което той посвещава живота си.
Юго към този момент е прочут във всеки дом с помощта на " Парижката Света Богородица " и новоиздадените му произведения са предстоящи с неспокойствие. В този смисъл не е изненада, че " Клетниците " неотложно добива известност и бива преведена на редица други езици.
Въпреки че книгата е предстояща с голямо неспокойствие, първичните критически мнения поемат в отрицателна посока. Гюстав Флобер разказва романа като " хлапашки " и предсказва, че ще постави завършек на кариерата на Юго. Шарл Бодлер обществено възхвалява елементи от романа, до момента в който в стеснен кръг го отхвърля като " неприветлив ". Католическата черква го прибавя към листата със неразрешени книги - Index Librorum Prohibitorum, забранявайки на всеки католик да го чете.
Други рецензии намират книгата за прекомерно сантиментална и подривна.
Отзивите се усъвършенстват в последващите десетилетия. Ъптон Синклер ще назова книгата " един от половин дузината най-велики романи на света ".
" Клетниците " на Виктор Юго (откъс) Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ