Какво по-хубаво от повторното консумиране на някое старо, неотшумяло влюбване?

Какво по-хубаво от повторното изразходване на някое остаряло, неотшумяло влюбване? Може би по-вълнуващо и по-забавно от срещата ще се окаже упованието й, предвкусването, перипетиите по пътя към нейното реализиране. Поне по този начин е в „ Джими с бялата фланелка “ – първия моноспектакъл на Людмила Сланева, чиято премиера беше преди дни в Comedy Bar Happy Сатира. Текстът е на самата Люси – една от надарените ученички на проф. Крикор Азарян, а на дребния клубен подиум го е качил режисьорът и сценарист Емил Бонев.

Като в същинско road movie Людмила потегля на пожар, с цел да догони край морето досегашно гадже, което се завръща от чужбина. В представлението актрисата се обръща към себе си с същинското си име, не се спотайва зад аватара на измислена героиня. Историята – трагична за нея, само че безспорна комедия за другите, е искрено персонална и, от дистанцията на времето, Люси я сервира с подобаваща доза самоирония. Повлича крайник с разсъждения за низините на живота и нанадолнището на ориста, които по никакъв начин не обича, тъй като избира да е сред облаците, но признава, че сега лежи по тил и гледа дъното: толкоз се е свлякла прочувствено. Как обаче ще постигнеш и оцениш небесното благополучие без контраста на трагикомичните пропадания?!

За нея те стартират с решението й да пътува с такси за къмпинг в Балчик и минават през конфликтите с всякакви видове мъжкари и свалячи – от водача на злощастното такси през взелите я на стоп надрусани момчета до шефа, който я принуждава да се пребори саморъчно с разпъването на палатка. И най-после – до въпросния Джими, който минава на тичешком в загатна й, с цел да си тръгне съвсем ведната и да докара описа до несвоевременен край. Той, финалът, леко спихва или напряко липсва, само че Люси не го и крие – би желала да е по-съвършен, само че не е: както посредствен, разпилян и незавършен е животът й. А тя си пада максималистка, станало е ясно преди този момент от сеансите й по психоанализа и регресия, с които задочно ни е запознала…

В спектакъла Людмила Сланева изявява своя най-верен инструмент – гласа, с съвършена артикулация в тихите тонове (има доста страст и смях до сълзи, само че без никакво ненужно кресчендо) и с няколко прелестни музикални композиции: вокалът й се плъзга като змиорка – различен рок малко нещо в ирландски жанр, малко а ла Антонела Руджеро от Matia Bazar, и доста като Люси – превъзходна актриса и певица, не просто и единствено дамата на Стенли. В нейното музикално премеждие я съпровожда Ташо Колев от Jeremy?, който е направил аранжименти за две китари и съпортва нейната онлайн от полутъмната външна страна на сцената. Хореографията е на Анна Кабакова.

…А бялата фланелка на Джими несъмнено е оня идеал за обич, който понякога се мярка и ни помахва през далечните плажове от далечните години…