След промените в Конституцията: Магистратите се опасяват от хаос
Какво на процедура значат поправките в Конституцията за правосъдната власт? Част от измененията са: 5 вместо 7-годишен мандат за основния прокурор. Председателите на Върховния административен и касационен съд остават със седемгодишен мандат. И тримата огромни в правосъдната система остават без право на втори.
Друга от значимите промени - Висшият правосъден съвет се разделя на два съвета - съдийски и прокурорски.
Според Висшия правосъден съвет най-големият проблем ще се окажат въпросите, свързани с бюджета. Конкретните решения би трябвало да бъдат написани в преходните и заключителни разпореждания.
От Висш съдебен съвет от дълго време показаха опасения, че в новите текстове няма изясненост кой взема решение защо какъв брой пари да се харчат. След измененията министърът ще внася за разискване и бюджетите на съда и прокуратурата. А двата обособени съвета ще дават мнения дали средствата са задоволителни.
И в случай че ясно, че ръководителите на двете висши съдилища могат да разписват финансови документи, то представителите на обвиняването занапред ще вземат решение кой да получи тези права.
Новите текстове на Конституцията влизат в действие още в петък, когато се чака те да бъдат обнародвани в " Държавен вестник ", споделя специалистът доцент Наталия Киселова.
„ Дори и да бъде оспорена или обособена наредба или целият закон за изменение на Конституцията, то оспорването не стопира влизането в действие, респективно да се създаде правно деяние на обособената наредба ”, съобщи доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право.
Така актуалният Висш правосъден съвет на процедура престава да съществува. Но без изясненост по кое време и по какъв начин ще действа новосъздаденото общо заседание на Прокурорския и Съдийския препоръки.
„ Цялата правосъдна система ще бъде в положение на стрес, в положение на неустановеност, тъй като преходните разпореждания е очакван 6-месечен период за приемане на нужните закони, оттова следващ 3-месечен период за избиране на съответните членове на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет ”, уточни Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите.
Вносителите обаче са безапелационни - системата няма да остане на автопилот, до момента в който се контролират противоречиви въпроси. „ Няколко пъти годишно да заседава общо заседание на двата съвета - тогава, когато се приготвя план на бюджет за идната година. Тогава двата съвета да обсъдят параметрите на този бюджет и да се вземе решение по общия бюджет на правосъдната власт ”, заяви Атанас Славов, министър на правораздаването.
Конкретните пълномощия и отговорности на препоръките ще бъдат написани в Закона за правосъдната власт. Промените в него обаче към момента не са подготвени, което поражда опасения за безпорядък и спорни решения, споделят магистрати.
„ Ще е мъчно и да, има неясноти, за които, за жалост, не беше помислено ”, сподели Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите.
А от Министерството на правораздаването са подготвени да стартират работа с професионалните общности и неправителствения бранш, с цел да напишат новия Закон за правосъдната власт.
„ След Нова година следва да се фокусираме върху измененията, които бяха признати на конституционно равнище да ги въведем на законодателно равнище. Това би трябвало да стане в границите на идващите два месеца ”, добави Славов.
Източник и фотоси:
Друга от значимите промени - Висшият правосъден съвет се разделя на два съвета - съдийски и прокурорски.
Според Висшия правосъден съвет най-големият проблем ще се окажат въпросите, свързани с бюджета. Конкретните решения би трябвало да бъдат написани в преходните и заключителни разпореждания.
От Висш съдебен съвет от дълго време показаха опасения, че в новите текстове няма изясненост кой взема решение защо какъв брой пари да се харчат. След измененията министърът ще внася за разискване и бюджетите на съда и прокуратурата. А двата обособени съвета ще дават мнения дали средствата са задоволителни.
И в случай че ясно, че ръководителите на двете висши съдилища могат да разписват финансови документи, то представителите на обвиняването занапред ще вземат решение кой да получи тези права.
Новите текстове на Конституцията влизат в действие още в петък, когато се чака те да бъдат обнародвани в " Държавен вестник ", споделя специалистът доцент Наталия Киселова.
„ Дори и да бъде оспорена или обособена наредба или целият закон за изменение на Конституцията, то оспорването не стопира влизането в действие, респективно да се създаде правно деяние на обособената наредба ”, съобщи доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право.
Така актуалният Висш правосъден съвет на процедура престава да съществува. Но без изясненост по кое време и по какъв начин ще действа новосъздаденото общо заседание на Прокурорския и Съдийския препоръки.
„ Цялата правосъдна система ще бъде в положение на стрес, в положение на неустановеност, тъй като преходните разпореждания е очакван 6-месечен период за приемане на нужните закони, оттова следващ 3-месечен период за избиране на съответните членове на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет ”, уточни Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите.
Вносителите обаче са безапелационни - системата няма да остане на автопилот, до момента в който се контролират противоречиви въпроси. „ Няколко пъти годишно да заседава общо заседание на двата съвета - тогава, когато се приготвя план на бюджет за идната година. Тогава двата съвета да обсъдят параметрите на този бюджет и да се вземе решение по общия бюджет на правосъдната власт ”, заяви Атанас Славов, министър на правораздаването.
Конкретните пълномощия и отговорности на препоръките ще бъдат написани в Закона за правосъдната власт. Промените в него обаче към момента не са подготвени, което поражда опасения за безпорядък и спорни решения, споделят магистрати.
„ Ще е мъчно и да, има неясноти, за които, за жалост, не беше помислено ”, сподели Владимир Николов, ръководител на Асоциацията на прокурорите.
А от Министерството на правораздаването са подготвени да стартират работа с професионалните общности и неправителствения бранш, с цел да напишат новия Закон за правосъдната власт.
„ След Нова година следва да се фокусираме върху измененията, които бяха признати на конституционно равнище да ги въведем на законодателно равнище. Това би трябвало да стане в границите на идващите два месеца ”, добави Славов.
Източник и фотоси:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ