Какво чакаш, да станеш на 40 години ли, за да

...
Какво чакаш, да станеш на 40 години ли, за да
Коментари Харесай

Трябва вече да родиш дете!

" Какво чакаш, да станеш на 40 години ли, с цел да родиш? ", " Хайде, нямаш време, времето ти изтича! ", " До по кое време ще го отлагаш, кариера ли ще градиш?! ", " Мъжът може да стане татко и на 80 години, само че ние дамите остаряваме по-бързо… ", " Рейтинга, скъпа, ти пада със всяка минала година ".

Това са единствено част от въпросите и констатациите, с които ме засипват ежедневно. И от мъже и от дами. От сътрудници, от познати, най-много - от  непознати. Почти от всички.

На 31 години съм, имам самочувствието, че съм положително, красиво и интелигентно момиче. Имам самоувереността, че нося положителни гени и някой ден ще бъда страхотна майка. Получавам финансово обичайно възнаграждение от специалността, която сама съм избрала да работя, в която съм се потвърдила и усещам, че близките ми гласоподават доверие. Мисля, че съм скъп кадър, колкото и нескромно да звучи. Чувствам се щастлива и задоволена и от служебния и от персоналния си живот.

През годините претърпях много метаморфози, от едно почтено, непретенциозно момиче, с не доста огромно самочувствие, несигурно и страхливо, се трансфорах в жена, която знае какви качества има, по какъв начин ги е постигнала, през какви премеждия е минала и е останала цяла, още по-силна, смела и положителна. Жена, която заран се оглежда в огледалото и си споделя: " Леле, какъв брой съм яка! " Да, усещам се добре в кожата си, нравя се такава - леко несъвършена, само че сладка, интелигентна и с възприятие за комизъм.

През цялото време, с усмивка и борбеност минавах през всички компликации. Виждах възхищението в очите на близките. Знаех, че се оправям добре. Някои впечатлявах, в други предизвиках злоба. Но от самото начало си споделях: " Щом ми се случва, Господ ми е дал своя вот доверие, че мога да се оправя! Няма да го отчайвам! "

Знам, че пред мен стои още доста от всичко, знам, че даже не съм преполовила този живот и занапред пътят ми стартира, тук-там ще бъде бодлив, на други - с рози. Нали животът е пъстър?!

Споделям историята си, тъй като мисля, че доста дами в днешно време са подложени на ежедневен душевен тормоз. Кога ще изпълнят задачата си в живота да родят дете. Сякаш сме второкласен хора, щом към момента не се е случило. " Имаш шанс, че няма налог ерген! " - и това съм чувала! Няма значение дали имаш здравословен проблем, вътрешен боязън, отвращение от страна на колегата, с който си, няма значение дали имаш сътрудник и от какъв брой време сте дружно, дали имаш фамилни, персонални, или финансови проблеми, други стремежи, други фантазии, към момента неосъществени - хората не ги интересува, над 30г. си - би трябвало към този момент да родиш! " Даже си закъсняла! "

Натискът от обществото е голям. Дори и от дами, които са били в твоето състояние! Хората сами си поставят граници и ограничавания. И всяка, която си разреши да излезе от рамките, наложени от обществото, не се гледа с положително око. " Какво и има? " - всеобщото мнение!

Един благополучен и задоволен от живота си човек, няма да си разреши да подлага на критика различен! Няма да се пробва да се постанова. Да го управлява! Приемам другарски препоръки, поднесени по образован метод, само че не и вулгарни мнения и намеци, по кое време една жена би трябвало да стане майка! Без да съм майка, знам, че това е нещо свято. Пълна отдаденост на друго човешко създание. Съществото, което заслужава най-хубавото, заслужава дом, любов, осъзнати родители. Мисля, че доста хора бъркат настояването за дете, с потребността да бъдат родители. Защото майчинството не е да искаш, а да даваш. Детето не е инструмент да се " отчетеш ". То не е средство да направиш живота си по-интерес.

Вярвам, че да станеш майка е хубав, възвишен миг. Не ми липсва предпочитание за това и си го поисквам. Не единствено на себе си, на всяка една от нас, която към момента не го е изживяла. Гордея се с дамата, която съм през днешния ден и знам, че имам какво да дам на бъдещите си деца.

Но да имаш дете е огромна отговорност и би трябвало да сме сигурни, че сме подготвени, да дадем живот, образование, обучение, най-хубавото от себе си. Да сме сигурни, че сме развили своя личен капацитет и можем да го прехвърлим върху идващото потомство! И този напън е непотребен. Моля Ви – СПРЕТЕ!

Автор: Едно към момента несемейно момиче!

 
Източник: dama.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР