Жана дьо Валоа – аристократката зад Аферата с диамантената огърлица
Какво бихте създали, с цел да сте богати? Ще се изложите ли на риск, с цел да утолите тази жадност за популярност, пари и първокласни имения, които съгласно вас ви се поставят? Няма потребност да се чудите повече, тъй като към този момент е правено – от Жана дьо Валоа. Дамата, подготвена на всичко, с цел да живее живота на кралска персона ще намеси и самата Мария-Антоанета в проектите си.
Жана е родена на 22 юли 1756 година в североизточният френски град Фонтет. Въпреки че през вените ѝ тече благородна кръв, защото татко ѝ Жак дьо Валоа е директен потомък по мъжка линия на Граф Хенри дьо Сен Реми, извънбрачен наследник на Крал Хенри II и Никол дьо Савини, тя израства в доста нищожна среда. Докато Жак е алкохолик, който рядко намира работа, камо ли да я задържи, майка ѝ Мари Жосел е нископлатена слугиня, която рядко поема грижи да рожбите си. Жана не се радва на прелестно детство постоянно оставяна сама дружно със своите брат и сестра. Малките деца прекарват по – огромната част от всекидневието грижейки се за животните на фермата си, а през останалото време вървят боси по улиците, просейки задоволително пари, с цел да си закупят храна за вечерта.
Животът на ръба на гибелта завършва, когато с помоща на генеалог от дворецът Версай се открива публично, че децата имат благородно родословие. Допълнително оказва помощ и че по това време в действие ще влезе закон, с който се задължава помоща за потомци на благородни семейства. Жак, братът на младото момиче е награден с пост във военната академия и годишна стипендия от 1 000 франка. Същевременно Жана и сестра ѝ Ан Мари посещават пансион в Паси, дом на доста заможни фамилии, както и също подкрепени с обилно парично заплащане.
След довеждане докрай на образованието си младата дама трябвало да се отдаде на живота на монахиня, само че вместо това взема решение да се завърне назад в родното си място, където живее под крилото на семейство Сърмонт. С тях тя развива доста другарски връзки, само че най – доста е пленена от племенника им Николас. Младата двойка се венчава на 6 юни 1780 година за Марк-Антоан-Николас де ла Мот. До сватбата Жана към този момент е в късните месеци на своята бременност и скоро ражда близнаци, които за жал ще са на този свят единствено за няколко дни.
Въпреки че Николас държи, че фамилията му произлиза от жанр на благородници има подозрения към това изказване, само че след женитбата им двамата назовават себе си граф и графиня де ла Мот, с цел да бележит по – височайшият си статус измежду обществото. До този интервал зелената аристократка се е подготвила изначало за удобен и изтънчен живот, само че дребната заплата на мъжа ѝ се оказва непостижима за желанията ѝ. Дори с помоща на финансовата си помощ тя не може да утоли жаждата си за още. Ясно е на Жана, че Николас няма по какъв начин да ѝ даде това, което желае и по тази причина ще прибегне към други способи.
Единственият метод за нея в този момент е да отиде до Версай и персонално да помоли тогавашната кралица Мария-Атоанет за повишение на пенсията си. Според нея защото и двете са дами Мария ще е съпричастна с молбата на събеседничката си. По това време е разрешено на всеки гражданин да влиза свободно в двореца и да посети даже изящните му градини при изискването, че гостът носи подобаващото облекло. Жана, изпълнена с вяра взема решение да се разноски из кралските градини и да успее да се срещне и персонално да поговори с френската кралска персона. Преди да е имала и опцията да я зърне от близко кралицата категорично отхвърля контакт с младата дама, дочула за съмнителният живот на Жана и по този начин проектите ѝ са провалени.
В интервала на няколко години връзките сред двойката се утежняват и се вижда по какъв начин губят усеща един към различен, само че все пак не престават съжителството си под един покрив. За забавление госпожа де ла Мот се отдава на скришни афери зад тила на брачна половинка си като една от тях е офицер от жандармерията на име Рето де Вилет. Тази връзка завършва доста скоро, когато Жана хвърля погледа си към идващият си любимец кардинатъл Принц Луи дьо Роан. Тя бързо печели доверието му и не инцидентно избира тъкмо него. Разбира, че той желае да стане министър на крал Луи XVI, само че фантазията му е провалена поради Мария Антоанет, която не го харесва изключително.
Причините за тази невежест към кардинала са подбудени от опита му да осуети брака ѝ с Луи и в допълнение с това изпраща писмо до майка ѝ императрицата Мария Тереза, критикувайки държанието на щерка ѝ. Въпреки всички тези аргументи Жана въпреки всичко се пробва да убеди Роан, че тя ще се погрижи да каже положителни неща за него на кралицата в опит да я омилостиви като не загатва, че тя самата също е ненавиждана от нея. Дори да не може да направи това тя въпреки всичко съумява да вземе пари от любовника си и дружно с това Николас стартира да получава по – огромни хонорари на работното си място. Независимо от по – огромната сума пари те отново не са задоволителни, с цел да утолят жаждата на материалистката.
Скоро тя схваща за млад бижутер, който продава всичко, което има за изработката на прелестна диамантена огърлица. Целта му е тя да бъде закупена от някой състоятелен и най – добре даже от самият крал за жена си, с цел да не изпадне в задължения. За негово злощастие това е невероятно да се случи, заради обстоятелството, че в началото огърлицата е била предопределена за човек, който Мария не харесва. Това дава една концепция на Жана, която скроява лицемерен проект.
За да е сигурна, че всичко ще проработи тя има потребност от някогашният си Рето, който е решаваща пионка в играта, поради репутацията си на умел измамник. С негова помощ се пишат подправени писма до де ла Мот, които гласят, че кралицата опрощава всички предходни нападки на кардиналът и желае неговата помощ за закупуването на огърлицата. Пише се, че нейно височество се обръща тъкмо към него, тъй като брачният партньор ѝ не е податлив да даде сумата за това скъпо прелъщение, поради тежката финансова обстановка в страната. При шансът да сбъдне фантазията си де ла Мот не губи време да изпрати заречените пари по любовницата си Жана, която дава обещание да ги съобщи на нужният човек. Заблуденият мъж не знае в действителност, че е мамен от личната си обичана.
Вместо да извърши заръчаното, тя и Рето ще закупят сами огърлицата за лични цели. Разделяйки фините дребни диаманти и продавайки ги из цяла Франция и Лондон те съумяват да натрупат положение. Скоро, обаче ще пристигна време всичко да излезе нескрито, когато казусът доближава и ушите на висшата аристокрация. Чувайки, че името ѝ е забъркано Мария не губи време обществено да съди измамниците, правейки го с цел да резервира положителната си известност, само че към този момент е късно тъй като поданиците към този момент са развили лична версия за случилото се като упрекват кралицата в изнудване на Жана да прави нейни каузи зад тила на всички и след това я упреква, с цел да избави себе си. Независимо от всичко това кардинал де ла Мот е наложително изместен в Южна Франция, ориста на Рето е същата. Най – тежко е наказването за мозъкът на интервенцията Жана, която е наказана на пожизнен затвор, само че преди този момент ще изпита болката на камшика.
Решена да не прекара остатъка от живота си зад решетките дамата съумява да избяга от пандиза, дегизирана като мъж. Оттам тя ще избяга в Лондон, където се надява, че няма да може да бъде открита. Докато е там тя написа книга, описваща целият проект и слага най – огромната тежест върху Мария Антоанета като тласнала я към ръба, с цел да извърши това закононарушение, изкарвайки себе си като жертвата. Независимо, че към този момент е на независимост с големите си харчения Жана незабелязано събира купища задължения. Това ще се окаже и нейният край, когато един ден пада от прозореца на хотелската си стая, пробвайки се да се скрие от събирачите на задължения. Тя умира от неприятните си рани, довели и до счупвания на кости на 29 август 1791 година. Тази спекулация, въпреки и единствено с кражбата на украшение се оказва пагубна за кралицата, чието въвличане става една от аргументите за по – късната ѝ обществена екзекуция през 1793 година.
