Какво би могло да бъде по-безобидно от чашка чай? Въображението

Какво би могло да бъде по-безобидно от чашка чай? Въображението ни свързва тази напитка единствено с приятни облици. Удивително наподобява през днешния ден, само че е имало времена, когато чаят се е смятал за доста рисков, изключително за дамите и даже се е трансформирал в опасност за обичайна обществена конструкция.

Приготвяне на чай в Пекин, 1901 година

 До средата на ХVI век чаят е бил на практика чужд отвън рамките на Азия. С откриването на комерсиалните пътища сред Изтока и Запада, китайският (а по-късно и индийският) чай се трансформирал във значима част от комерсиалния продан. При най-първите контакти европейците считали чая за „ негоден “, тъй като го асоциирали с търговията с опиат.

Берач на листа в Китай.

 През 1662 година английската кралската булка Катарина де Браганса пътешествала из Португалия и Обединеното кралство. Като част от сватбения подарък и били поднесени няколко чувала с най-хубавия китайски чай. Бъдейки върла поклонничка на чая, Екатерина скоро показала напиткатана мъжа си крал Карл II Стюард и на вниманието на британската общност. Така се родила националната обич на англичаните към чая.

Катарина де Браганса, 1665 година

 Подобно на съвсем всяка нова „ мода “ чаят също съвсем незабавно си спечелил последователи и съперници. Редица британски писатели и мислители са превъзнасяли преимуществото на чая: той придавал жизненост на духа, правил хората по-умни, лекувал болестни. Но мнозина били на противоположното мнение. Още през 1682 година един критик определил чая като „ мощно изсушаващ, ускоряващ остаряването и изменящ цвета на лицето “.

Сушене на чай в Шри Ланка.

 През идващите десетилетия чаят от най-висш вид достигнал и до елементарните хора и фурорът му станал още по-голям. Макар че доста от хората смятали, че той е „ рисков като опиат “. Вестникарски изявления утвърждавали, че чаят правел мъжете слаби и подли, а също по този начин е нездравословен и за дамите, като предизвиквал понижаване на виталната сила, способствал за спонтанния аборт и намалявал кърмата. Като цяло чаят бил определян като „ неприятна напитка “ – бил с чуждоземен генезис и не по този начин засищащ като млякото и бирата. Но нищо не можело да спре повишаването на неговата известност.

Търговски кораби в пристанище Портсмут, Англия.

 Когато пиенето на чай навлязло в живота на британците, у мнозина се появила взаимозависимост, за която се смятало, че можела да докара до алкохолизъм. И даже нещо още по-лошо: съществували опасения за наркомания. Чаят освен съдържал кофеин, само че бил употребяван и с друга опасност от Новия свят: захар, който карал хората да пълнеят, развалял зъбите и променял характера на хората.

Бостънското чаено празненство – началото на Американската гражданска война, 1773 година

 През XVIII век Америка и Европа били обхванати от революции, „ елементарните “ хора вземали ориста си в свои ръце. Низшите съсловия почнали да желаят възстановяване на изискванията на живот и пиели от ден на ден чай. Много въстания започвали в чайните заведения и в кафенетата като отговор на „ откритото общество “ на проблематичните въпроси. През 1773 година в пристанището на Бостън разярените локални поданици изхвърлили от корабите във водата контейнери с пресован английски чай, което се трансформирало при започване на американската гражданска война и на войната за самостоятелност на Съединени американски щати.

Мери Кесет - „ Чай в пет часа “.

 С възникването на традицията на пиянство на чай, за дамите зародила опция, която по-рано не съществувала - да се събират дружно. Ако през вековете в обществото мъжете постоянно са общували между тях, то в този момент и дамите можели да се любуват на чая, поднесен в приятна компания. С пиенето на чай зародили и първите кълнове на бъдещото придвижване на феминизма.

Превод от съветски език: Александър Василев

Инфо: www.sci-hit.com