Трябва ни нова стратегия за национална сигурност
Какви са националните цели на България – за това нито дума
Наскоро държавното управление даде обновен вид на Стратегията за национална сигурност за публично разискване. Наред с позициите по едни или други въпроси би било добре да се вземе отношение и по главния: от каква тактика през днешния ден имаме потребност? От нова или обновена? Моето мнение изрично е в интерес на създаването на нова, която да е съответна на днешната среда за сигурност и на действителностите в света и у нас.
Проектът на обновена Стратегия за национална сигурност бе създаден в осъществяване рекомендацията на Консултативния съвет, призован от президента Румен Радев на 30 май т.г. Актуализацията бе компромисно решение, с цел да може да се стигне до консенсус от членовете на съвета. Могат да бъдат приведени безапелационни причини в поддръжка на тезата, че обновената тактика има доста недостатъци и се нуждаем от нова. Кои са най-съществените от тях?
Нарушено е правилото, съгласно което в случаите на актуализация на стратегически документ, в случай че 25% от текстовете са нови, то тогава се създава нов. В случая става дума за 34% нови текстове в точките, а в 14% са импортирани някакви допълнения и промени. Само този факт е задоволителен, с цел да се създаде нова тактика.
Освен това структурата на обновения документ не е приведена в сходство с условията на систематичната методология. Тя е оставена в досегашния си тип, който е комплициран и неподреден. Не може да се схване логиката на ревюто. Или по-точно казано, няма такава. Всички раздели са с друга конструкция. А е известно, че структурата значително дефинира обсега на наличието на документа. Възприетата конструкция, която не е съобразена с никакви правила, намалява качеството.
Актуализираната тактика за национална сигурност преглежда въпросите в статично състояние и си остава незадоволително уравновесена. Нещо повече, несъответствието сред разделите е изчерпателен. На „ Политиката за сигурност “ са отделени 115 точки, а главният пети раздел „ Система за национална сигурност “ се състои едвам 33 точки, като единствено шест от тях са нови.
Един от най-сериозните дефекти на плана на тактиката е, че в него не са посочени националните цели в региона на защитата и сигурността, които би трябвало да се реализиран през 10-годишния интервал, какъвто е заложеният обсег. Не може да има стратегически документ без стратегически цели. Когато човек изчете документа, възложен за публично разискване, не вижда какви са националните цели на България. Политиката за национална сигурност в последна сметка е развой на взимане на решения, дефиниране на цели, основаване на условия за тяхното реализиране и заделяне на запаси.
Стратегически цели на политиката за сигурност могат да бъдат най-различни. Бих показал по-съществените. Един от тях е обезпечаване надеждна отбрана на правата, свободите и сигурността на българските жители. Другият е отбрана на териториалната целокупност, суверенитета и независимостта на страната. Не бива да забравяме и обезпечаване на условия за демократично действие на държавните институции; пълноценната ни интеграция в европейските и евроатлантически структури; стесняване на корупцията по високите етажи на властта в търпими граници; противопоставяне на хибридните и осведомителните войни; справяне с най-острите проблеми в образованието, демографията и опазването на здравето, които имат директно отношение към сигурността и защитата.
Прави усещане, че в раздела за средата за сигурност се заобикалят фундаменталните промени, които дефинират развиването на международните процеси и на интернационалните връзки. Най-съществената смяна в световната среда за сигурност е неизбежната подмяна на открития след 1991 година международен ред с нов. А точно – прекосяването от еднополюсен към многополюсен свят и събитието, че демократичният модел изчерпва своите благоприятни условия. Нека напомня, че в Глобалната тактика на Европейски Съюз за външна политика и политика за сигурност, призната предходната година, се показва, че „ Европейски Съюз работи за международен ред, учреден на интернационалното право… Стремежът е за трансформиране, а не просто опазване на съществуващите системи. “ Точно тези дълбоки промени доведоха до приемане на нови стратегически документи, в това число от Съединени американски щати, Китай и Русия.
Актуализираната тактика на държавното управление не дава отговор на такива настоящи стратегически въпроси, свързани с промените в световната среда за сигурност. Затова може с съображение да попитаме слага ли България националните си ползи над груповите в границите на НАТО и Европейски Съюз? Или пък България и Русия врагове ли са и опасност ли е Русия за нашата национална сигурност? Може да продължим в същия дух – ще се резервира ли през идния 10-годишен интервал статутът на България на прифронтова страна? България ще дава ли своята територия, въздушно и морско пространство на войски, тежки оръжия и нуклеарни средства на други страни? Ще продължи ли политиката за създаване и поддържане на непознати бази у нас, без значение от това по какъв начин те се назовават? България ще взе участие ли в районни военни структури, като да вземем за пример Черноморска флотилия и други от този жанр? При въоръжен спор България ще взе участие ли с войски в бойни дейности против Русия или си резервираме правото на специфични връзки с Руската федерация. На тези жизненоважни въпроси също не се дава никакъв отговор.
Мисля, че много противоречиви и заслужаващи полемика са посочените цели на политиката за сигурност. В обновения вид на тактиката те са такива, каквито бяха и през 2011 година Трите целта – одобряване на правилата на положителното ръководство, заслужено правосъдие и поощряване на стопанската активност – могат да бъдат признати единствено при доста необятно разглеждане на категорията „ сигурност “. В случая това не е по този начин. Затова тези цели могат да бъдат по-скоро цели на системата от най – висок сан, каквато е общополитическият курс на страната. Системата за национална сигурност (СНС) се явява нейна подсистема.
Органично присъщи на политиката за сигурност могат да бъдат следните цели: развиване на Въоръжените сили и поддържането им в непрекъсната подготвеност за осъществяване на предоставените им задачи, обезпечаване на отбрана на популацията и сериозната инфраструктура при бедствия и терористични удари, развиване на интеграцията на страната в груповите системи за сигурност и защита, интензивно присъединяване в построяването на общата европейска защита, създаване на народен капацитет в региона на киберсигурността и киберотбраната и за противопоставяне на хибридните войни, подсилване на службите за разузнаване и контраразузнаване. Най-слаб е петият раздел „ Система за национална сигурност “, който предлагам да се назова „ Общи дейности на страната, бизнеса, Неправителствени организации и жителите за осъществяване на политиките и визията за сигурност и защита “.
Бих споделил, че и в двата разновидността на Стратегията липсва визия за общите дейности за обезпечаване на сигурността и защитата. А тук трябват съответни ограничения. Такива могат да бъдат: осъществяване на повсеместен обзор на СНС, създаване на неин концептуален модел. Той би трябвало да съдържа визия за йерархическите равнища, архитектурата, статута и обсега на дейностите и детайлите на СНС и да дефинира пълномощията, функционалностите и дилемите на органите с управителни и управнически задължения, на изпълнителните органи, на тези с координиращи и съвещателни функционалности и на органите за надзор. Необходимо е още да се дефинират функционалностите и дилемите на системите в региона на национална сигурност. Необходимо е да имаме и организационен закон за единната система за национална сигурност. Трябва дефинитивно да се обясни и реши въпросът какъв вид войска ще развиваме – професионална, наборна или разбъркан вид. Както и слагане на дейностите от сигурността и защитата в единно правно пространство. Нужен е обзор на нормативната уредба за сигурността и защитата. Сега в тази област работят над 20 разнообразни закона. В някои от тях има противоречащи или взаимно отричащи се текстове. Други са изгубили новост. Назрял е моментът да се постави ред в законодателството, обвързвано с защитата и сигурността и други Би следвало в нов подраздел да намерят място дейностите за ресурсното, финансовото, материално-техническото и осведомителното обезпечаване. Трябва да има график, или екшън – проект за осъществяването на груповото решение за заделяне на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита.
*Авторът е ръководител на Центъра за проучване на асиметричните опасности и закани за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион
Наскоро държавното управление даде обновен вид на Стратегията за национална сигурност за публично разискване. Наред с позициите по едни или други въпроси би било добре да се вземе отношение и по главния: от каква тактика през днешния ден имаме потребност? От нова или обновена? Моето мнение изрично е в интерес на създаването на нова, която да е съответна на днешната среда за сигурност и на действителностите в света и у нас.
Проектът на обновена Стратегия за национална сигурност бе създаден в осъществяване рекомендацията на Консултативния съвет, призован от президента Румен Радев на 30 май т.г. Актуализацията бе компромисно решение, с цел да може да се стигне до консенсус от членовете на съвета. Могат да бъдат приведени безапелационни причини в поддръжка на тезата, че обновената тактика има доста недостатъци и се нуждаем от нова. Кои са най-съществените от тях?
Нарушено е правилото, съгласно което в случаите на актуализация на стратегически документ, в случай че 25% от текстовете са нови, то тогава се създава нов. В случая става дума за 34% нови текстове в точките, а в 14% са импортирани някакви допълнения и промени. Само този факт е задоволителен, с цел да се създаде нова тактика.
Освен това структурата на обновения документ не е приведена в сходство с условията на систематичната методология. Тя е оставена в досегашния си тип, който е комплициран и неподреден. Не може да се схване логиката на ревюто. Или по-точно казано, няма такава. Всички раздели са с друга конструкция. А е известно, че структурата значително дефинира обсега на наличието на документа. Възприетата конструкция, която не е съобразена с никакви правила, намалява качеството.
Актуализираната тактика за национална сигурност преглежда въпросите в статично състояние и си остава незадоволително уравновесена. Нещо повече, несъответствието сред разделите е изчерпателен. На „ Политиката за сигурност “ са отделени 115 точки, а главният пети раздел „ Система за национална сигурност “ се състои едвам 33 точки, като единствено шест от тях са нови.
Един от най-сериозните дефекти на плана на тактиката е, че в него не са посочени националните цели в региона на защитата и сигурността, които би трябвало да се реализиран през 10-годишния интервал, какъвто е заложеният обсег. Не може да има стратегически документ без стратегически цели. Когато човек изчете документа, възложен за публично разискване, не вижда какви са националните цели на България. Политиката за национална сигурност в последна сметка е развой на взимане на решения, дефиниране на цели, основаване на условия за тяхното реализиране и заделяне на запаси.
Стратегически цели на политиката за сигурност могат да бъдат най-различни. Бих показал по-съществените. Един от тях е обезпечаване надеждна отбрана на правата, свободите и сигурността на българските жители. Другият е отбрана на териториалната целокупност, суверенитета и независимостта на страната. Не бива да забравяме и обезпечаване на условия за демократично действие на държавните институции; пълноценната ни интеграция в европейските и евроатлантически структури; стесняване на корупцията по високите етажи на властта в търпими граници; противопоставяне на хибридните и осведомителните войни; справяне с най-острите проблеми в образованието, демографията и опазването на здравето, които имат директно отношение към сигурността и защитата.
Прави усещане, че в раздела за средата за сигурност се заобикалят фундаменталните промени, които дефинират развиването на международните процеси и на интернационалните връзки. Най-съществената смяна в световната среда за сигурност е неизбежната подмяна на открития след 1991 година международен ред с нов. А точно – прекосяването от еднополюсен към многополюсен свят и събитието, че демократичният модел изчерпва своите благоприятни условия. Нека напомня, че в Глобалната тактика на Европейски Съюз за външна политика и политика за сигурност, призната предходната година, се показва, че „ Европейски Съюз работи за международен ред, учреден на интернационалното право… Стремежът е за трансформиране, а не просто опазване на съществуващите системи. “ Точно тези дълбоки промени доведоха до приемане на нови стратегически документи, в това число от Съединени американски щати, Китай и Русия.
Актуализираната тактика на държавното управление не дава отговор на такива настоящи стратегически въпроси, свързани с промените в световната среда за сигурност. Затова може с съображение да попитаме слага ли България националните си ползи над груповите в границите на НАТО и Европейски Съюз? Или пък България и Русия врагове ли са и опасност ли е Русия за нашата национална сигурност? Може да продължим в същия дух – ще се резервира ли през идния 10-годишен интервал статутът на България на прифронтова страна? България ще дава ли своята територия, въздушно и морско пространство на войски, тежки оръжия и нуклеарни средства на други страни? Ще продължи ли политиката за създаване и поддържане на непознати бази у нас, без значение от това по какъв начин те се назовават? България ще взе участие ли в районни военни структури, като да вземем за пример Черноморска флотилия и други от този жанр? При въоръжен спор България ще взе участие ли с войски в бойни дейности против Русия или си резервираме правото на специфични връзки с Руската федерация. На тези жизненоважни въпроси също не се дава никакъв отговор.
Мисля, че много противоречиви и заслужаващи полемика са посочените цели на политиката за сигурност. В обновения вид на тактиката те са такива, каквито бяха и през 2011 година Трите целта – одобряване на правилата на положителното ръководство, заслужено правосъдие и поощряване на стопанската активност – могат да бъдат признати единствено при доста необятно разглеждане на категорията „ сигурност “. В случая това не е по този начин. Затова тези цели могат да бъдат по-скоро цели на системата от най – висок сан, каквато е общополитическият курс на страната. Системата за национална сигурност (СНС) се явява нейна подсистема.
Органично присъщи на политиката за сигурност могат да бъдат следните цели: развиване на Въоръжените сили и поддържането им в непрекъсната подготвеност за осъществяване на предоставените им задачи, обезпечаване на отбрана на популацията и сериозната инфраструктура при бедствия и терористични удари, развиване на интеграцията на страната в груповите системи за сигурност и защита, интензивно присъединяване в построяването на общата европейска защита, създаване на народен капацитет в региона на киберсигурността и киберотбраната и за противопоставяне на хибридните войни, подсилване на службите за разузнаване и контраразузнаване. Най-слаб е петият раздел „ Система за национална сигурност “, който предлагам да се назова „ Общи дейности на страната, бизнеса, Неправителствени организации и жителите за осъществяване на политиките и визията за сигурност и защита “.
Бих споделил, че и в двата разновидността на Стратегията липсва визия за общите дейности за обезпечаване на сигурността и защитата. А тук трябват съответни ограничения. Такива могат да бъдат: осъществяване на повсеместен обзор на СНС, създаване на неин концептуален модел. Той би трябвало да съдържа визия за йерархическите равнища, архитектурата, статута и обсега на дейностите и детайлите на СНС и да дефинира пълномощията, функционалностите и дилемите на органите с управителни и управнически задължения, на изпълнителните органи, на тези с координиращи и съвещателни функционалности и на органите за надзор. Необходимо е още да се дефинират функционалностите и дилемите на системите в региона на национална сигурност. Необходимо е да имаме и организационен закон за единната система за национална сигурност. Трябва дефинитивно да се обясни и реши въпросът какъв вид войска ще развиваме – професионална, наборна или разбъркан вид. Както и слагане на дейностите от сигурността и защитата в единно правно пространство. Нужен е обзор на нормативната уредба за сигурността и защитата. Сега в тази област работят над 20 разнообразни закона. В някои от тях има противоречащи или взаимно отричащи се текстове. Други са изгубили новост. Назрял е моментът да се постави ред в законодателството, обвързвано с защитата и сигурността и други Би следвало в нов подраздел да намерят място дейностите за ресурсното, финансовото, материално-техническото и осведомителното обезпечаване. Трябва да има график, или екшън – проект за осъществяването на груповото решение за заделяне на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита.
*Авторът е ръководител на Центъра за проучване на асиметричните опасности и закани за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ