Както в цяла Европа, така и в България, пандемията от

Както в цяла Европа, по този начин и в България, пандемията от COVID-19 оказва забележителен отрицателен резултат върху активността на стопанските субекти. Преки или косвени загуби търпят 79% от компаниите, най-много микро и дребните, демонстрира втората част от изследването на Алфа Рисърч за икономическите и обществени последици от рецесията, извършено измежду представители на бизнеса.

Общо 21% от стопанските субекти настояват, че рецесията не им се е отразила изключително, като при 3,5% от тях се следи даже увеличено търсене на техните артикули или услуги, а малко под 2% са се преориентирали към други действия и също се оправят.

Освен върху тази една пета от компаниите, които са запазили своята активност и доходи, като релативно слаб може да се оцени резултатът от рецесията върху други 6.9%, чийто спад е по-малък от 20%. 56.4% обаче заявяват стесняване, което се движи в интервала 20-50% или 50-90%.15% заявяват 100% спад на приходите си.

Въпреки шокът от рецесията и спадът в активността и приходите, болшинството компании са положили съществени старания за акомодация, организационна смяна, или краткотрайно преструктуриране, при които да запазят чиновниците си и да останат в подготвеност за неотдавнашен рестарт.

Проучването записва извънредно детайлна картина по какъв начин се трансформират методите на работа на служащите и чиновниците в изискванията на изключителното състояние:

22.6% от компаниите са запазили същата организация на активността си, както и преди рецесията. Тъй като обаче това са главно междинни и по-големи компании, съвсем 48% от наетите са в обстановка, в която не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място, сподели паралелното изследване измежду жителите.

В една пета от фирмите (21.7%), част или всички чиновници са минали на работа от у дома (т.нар. хоум офис), което обгръща 8% от заетите. Служителите във компаниите, които са запазили активността си, както и в тези, където реорганизацията към отдалечена работа е допустима, са в релативно минимален риск от загуба на работни места, демонстрират и плановете на мениджмънта в кратковременен проект.

Значителен дял от компаниите обаче към този момент са подхванали едно или няколко дейности, които директно се отразяват върху приходите и вероятностите за работа на заетите в тях. 18.2% са пуснали чиновници в заплатен отпуск, а 17% – в неплатен. Същевременно, 17.9% от компаниите работят със кратко работно време.

Фактът, че сериозна част от стопанската система в страната остана отворена и бързо бяха подхванати някои антикризисни ограничения, е разрешил на над три четвърти от компаниите да не редуцират служащи и чиновници до този миг. Същевременно, въпреки и постепенно, нараства делът на тези, които са принудени да го създадат – от 17% в края на март (по данни на НСИ) до 21% във втората десетдневка на април, по данни на представителното изследване измежду бизнеса на Алфа Рисърч. Малко повече от половината от тези компании, 12%, са съкратили част от личния състав, а 9.1% – целия. Големите компании по-често редуцират част от личния състав, до момента в който микро и дребните компании, изключително в сферите, където активността беше неразрешена по силата на изключителното състояние и директно обвързваните с тях бизнеси – доминира съкращаването на целия личен състав, въпреки и той да е единствено от няколко души.

През този месец и половина от началото на рецесията, когато на тестване бяха изложени преди всичко здравната система, само че поредно – и обществената, и икономическата, първите подхванати ограничения, препоръчани от МТСП, срещат умерено до високо утвърждение от страна на притежателите и мениджмънта на компаниите в България.

92% поддържат и ползват ограниченията за попречване на риска от болест на работното място. Дори и това да основава някои неудобства, или да провокира спомагателни разноски, управленията на фирмите са уверени в нуждата от тези ограничения и изискват придържането към тях.

55% поддържат напълно и още 19.8% – отчасти, дадената опция за работа от у дома и гъвкавото работно време. 65% (40% – напълно, 25% – частично) намират за подобаваща облекчената процедура за стартиране на чиновници в заплатен отпуск със заповед на шефа. По-поляризирано е отношението към мярката, станала известна като 60:40. Подкрепата и тук господства – 59%, против 41% сериозни отзиви, като рецензиите са главно в посока към още по-висока степен на финансова ангажираност от страна на страната. Фирмите с огромен брой заети в региона на производството, които се надяват на бързо възобновяване на предходните размери, щом бъде рестартирана европейската стопанска система, както и компаниите с по-малко директни разноски за активността си, показват най-силно утвърждение за мярката 60:40. Тя се прави оценка като незадоволителна от две групи икономически субекти – тези с прекъсната активност, които нямат пресен запас да добавят оставащите 40%, както и компании със сезонна или неравномерна претовареност, осигуряващи служащите си върху по-ниски заплати.

Сред не дребна част от компаниите е налице схващане, че това са ограничения в поддръжка на заетостта и приходите на хората и те не могат да бъдат обсъждани като директни тласъци за икономическо възобновяване и напредък, каквито обаче на един втори стадий към този момент са нужни. Затова и главната част от предложенията, направени от интервюираните компании, са в две направления:

Продължаване на мярката 60:40 и в интервала след изключителното състояние, защото възобновяване няма да е толкоз бързо и компаниите и чиновниците ще се нуждаят от поддръжка и през този период;

Мерките на МТСП да бъдат допълнени и от стопански тласъци за превъзмогване на упования тежък интервал на икономическа меланхолия.

Макар и не по този начин високи, както измежду жителите, оценките на бизнеса за цялостните ограничения (здравни, стопански, социални) на държавното управление по отношение на епидемията от ковид, са също положителни (62%: 34%). Почти две трети дават позитивна оценка на изпълнителната власт. Негативните оценки са двойно по-малко – 34% (21 на 100 по-скоро негативни и 12 на 100 – напълно отрицателни).

По-критични от междинното разбираемо са най-силно засегнатите стопански браншове – туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, само че с изключение на тях – част от производителите на хранителни артикули, преработващи предприятия, строителството и транспортния отрасъл.

Интересен факт от изследването е, че голямото болшинство от компаниите в България (87.7%) са оптимисти, че ще съумеят да излязат от рецесията и да възстановят активността си. Според 12.3% ги чака отрицателен сюжет – ударът за тях е толкоз мощен, че компанията им ще банкрутира. 69.5% се надяват да се възстановят до една година. Двойно по-висок от междинното дял катастрофични упования имат компаниите от бранша на туризма, ресторантьорството, дребни индустриални предприятия, компании в региона на услугите и на културата.

Много е рано да се реши, до каква степен оневинен е този оптимизъм. Но както е добре известно, знакът “икономически оптимизъм “ се употребява не с цел да планува точния период на икономическо възобновяване, а с цел да мери готовността на стопанските субекти към икономическа проактивност, адаптивност, оценката на личните им запаси и тактики. Позитивен знак в тази посока е и фактът, че болшинството от компаниите към този момент са почнали да възнамеряват, или даже са подхванали стъпки в посока към метаморфоза, или нововъведения, с цел да могат, от една страна, да преминат по-леко през рецесията, а от друга – да бъдат по-конкурентноспособни в интервала на възобновяване, през който доста неща от досегашния метод на живот и работа няма да останат същите.

Така да вземем за пример, 27% споделят, че рецесията е била за тях късмет да създадат оптимизация на работния развой, която ще запазят и в бъдеще. При 22% се е нараснало използването на електронни услуги. 17% ще продължат да се възползват от гъвкавото работно време. Всяка пета компания възнамерява стартирането на нови артикули, а всяка седма – на нови услуги. 14 на 100 плануват съдействие с други компании за реализиране на по-голяма успеваемост. Дистанционната работа в интервала на обществено разграничаване също може да се окаже тласък за ускорение на този модел на правене на бизнес – всяка десета компания твърди, че планува метаморфоза за изнасяне на част от активността към хоум офис.

Настоящото, първо по характера си изследване за икономическите и обществени последствия от рецесията и поддръжката за държавните ограничения в тези посоки, демонстрира сериозна готовност на бизнеса – както за опазване здравето и работните места на чиновниците, по този начин и във връзка с предприеманите фирмени тактики за справяне с икономическите провокации. Въпреки желанието за още по-сериозно ангажиране от страна на страната, упованията към нейните обществени политики са като цяло реалистични. Ако не бъде изтърван моментът за рестарт на стопанската система и в случай че се подхващат верни подкрепящи ограничения, бизнесът ще резервира потенциал за излизане от рецесията. Най-сериозният очертаващ се проблем е в неизвестността по отношение на темпа, характера и размера на цялостното икономическо възобновяване след края на изключителното състояние и проектите на националните и европейски институции в тази посока. Изискванията на работодателите са на идващия стадий над обществените ограничения да се надградят доста по-силни и сложни стопански тласъци.