Както стана ясно по-рано днес по време на пресконференцията на

Както стана ясно по-рано през днешния ден по време на конференцията на премиера Кирил Петков, Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2022-2024 година, която съставлява претекстовете към законопроекта. Настоящата обновена средносрочна бюджетна прогноза включва и резултатите от избрани предпочитани ограничения, посочени в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервал 2021г.-2025 г. Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 4,8 % през 2022 година, движен от вложенията. Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще подтиква и частните вложения. Те ще нарастват и заради усъвършенстване на упованията, свързани с понижение на несигурността измежду икономическите сътрудници и нарасналото търсене. Средногодишното покачване на Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през 2022 година се предвижда да бъде 5,6 %, а инфлацията в края на годината ще се забави до 3,1 %. В сходство с пазарните упования, интернационалната цена на петрола вид „ Брент “ се чака да се намали с малко над 12% в края на 2022 година, което ще докара до поевтиняване на транспортните горива за съответния интервал. Във връзка с това, енергийните артикули ще имат негативен принос за образуване на инфлацията в края на годината. Приносът на съставените елементи на базисната инфлация ще се ускори както заради повишаване на вътрешното търсене, по този начин и по линия на вторични резултати от повишаването на енергоносителите. През 2023 и 2024 година негативният принос на енергийните артикули ще се резервира, заради предстоящата низходяща динамичност на интернационалните цени. Вследствие на това инфлацията в края на годината се чака да продължи да се забавя, надлежно до 2,4 % и 2,0 %. До края на прогнозния интервал приносът на базисните съставни елементи на ХИПЦ ще бъде водещ за образуване на инфлацията в страната, само че ще се забавя. Средногодишният ритъм на инфлация ще бъде 2,7% през 2023 година и 2,2% през 2024 г. Предвиденото краткотрайно разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, наложено от икономическите, здравните и обществените провокации се осъществя при по-ниски от предстоящите равнища на фискалната позиция, а доколкото в актуалната прогноза са заложени и фискални резултати от политики, ограничения и допусканията на държавното управление, чийто мандат покрива напълно прогнозния интервал, то в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 4,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки), с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 3,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 г. От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо, надлежно в размер на 0,2 % от Брутният вътрешен продукт и 2,1 % от Брутният вътрешен продукт, а за годините от прогнозния интервал - негативно салдо - в границите на 2,5-3,0% от Брутният вътрешен продукт. При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 40,0 %, за 2023 година - 40,3 % и за 2024 година - 40,2 %. По отношение на разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 44,2 % от Брутният вътрешен продукт до 43,2 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 40,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 37,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 г. Предвижда се консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ към края на интервала, като негативното салдо по бюджета понижава за интервала 2022-2024 година През 2021 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 4,0 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект се чака недостиг в размер надлежно на 5,5 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, 3,6 % за 2023 година и 2,8 % от Брутният вътрешен продукт за 2024 година Ако се регистрира въздействието на краткотрайните приходни и разходни ограничения, свързани с попречване разпространяването на COVID-19 в страната и ограничение последствията от рецесията, негативното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ за настоящата година се чака да е в размер на 3,3 % и надлежно 3,5% за 2023 г. За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните й цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност. С плана на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година е препоръчано като краткотрайна мярка за 2022 година да се даде опция за потребление на ваучерите за храна по член 209, алинея 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за възнаграждение освен за храна, само че и за погасяване на сметки за употребени за битови потребности електрическа сила и вода. Осигурителна политика. Новите моменти са свързани с увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на MP3, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималния осигурителен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година - 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер, считано от 1 април 2022 г. Разходните политики на Бюджет 2022 са, както следва: Политика по приходите. В обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година е разчетено нарастване на размера на минималната работна заплата за 2022 година от 650 на 710 лева, считано от 1 април 2022 година Последващо нарастване за 2023 и 2024 година се планува да бъде обвързано с въвеждане механизъм за установяване на размера на минималната работна заплата. За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности. Също по този начин, за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията, нарастването е в размер 89,3 млн. лева Предвидено е също нарастване на заплатите на педагогическите експерти. Социална политика. За интервала 2022-2024 година цели са усъвършенстване на общественото подкрепяне на уязвимите групи от популацията, гарантиране на тяхната обществена отбрана посредством по-добра целеустременост на обществените помощи, повишение успеваемостта на стратегиите и рационализиране на нормативната уредба в областта на обществените помощи в сходство с динамично изменящите се условия на средата. За 2022 година са планувани спомагателни средства за осъществяването на ограничения, заложени в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година, както следва: • 90,0 млн. лева - за повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца. За задачата от 1 април 2022 година се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева - за приемане на цялостния размер на помощта, и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число - за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин от 1 април 2022 година се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.); • 6,6 млн. лева - за плавна смяна в интервала 2022-2024 година посредством промяна в посока увеличение на самостоятелните проценти, които дефинират границата за достъп и на размера на получаваните обществени помощи за най- уязвими групи от популацията за реализиране на общоевропейските цели и цели в обществената сфера, свързани със схемите за най-малък доход; • 56,7 млн. лева - за основаване на условия и благоприятни условия за обществено приобщаване и даване на целенасочена и насърчителна поддръжка на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи удобно влияние върху качеството на живот и предварителна защита от общественото изключване, в това число за увеличение финансовата поддръжка по Закона за хората с уврежданията вследствие на повишаването на линията на беднотия и за гарантиране на безплатна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език; • 223,5 млн. лева - за застраховане на кумулативния резултат от увеличението на минималната работна заплата и на коефициента от 1,2 на 1,4 при установяване на възнаграждението на персоналните асистенти по Закона за персоналната помощ; • 50,1 млн. лева - за допълнение на средствата за погашение на целеви помощи за отопление по отношение на увеличението на правоимащите и повишаването на енергоносителите; • 38,8 млн. лева - за увеличение от 1 април 2022 година на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 18,00 лева и на оптималния дневен размер от 74,29 лева на 85,71 лева.; • 22,2 млн. лева - за увеличение на размера на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст на равнището на минималната работна заплата от 380 лева на 650 лева (в мощ от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април се усилва от 650 лева на 710 лева.; • 3,0 млн. лева - за месечните хонорари на професионалните приемни фамилии за компенсиране повишаването на MP3; • 36,5 млн. лева - за месечни целеви помощи при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура на фамилии с деца до 14-годишна възраст по член 166 от Правилника за използване на Закона за обществено подпомагане; • 26,0 млн. лева - за разноски за спомагателни хонорари за чиновници на Агенцията за обществено подкрепяне, Агенцията по заетостта и Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда “ по отношение на работа в рискови условия и положен ексклузивен труд по преодоляването на пандемията от COVID-19 за шест месеца; • 111,7 млн. лева - за увеличение приблизително с 31 % на стандартите за финансиране на обществените услуги, в това число по отношение на резултата от увеличение на минималната работна заплата, считано от 1 април 2022 г. • 410,0 млн. лева - за продължение на така наречен мярката 60/40 за поддръжка на бизнеса за опазване на заетостта за шест месеца, за погашение на обезщетения на служащи и чиновници, обезпечени в стопански действия, за които със заповед на способен орган са наложени краткотрайни ограничавания за реализирането им в интервала на оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура по размер „ Запази ме плюс “, за погашение на средства за субсидирана претовареност за мярка „ Заетост за теб “ въз основа на акт на Министерския съвет, както и в подкрепа на Националния проект за деяние по заетостта през 2022 година по отношение на превъзмогване последствията на пазара на труда от COVID-19 рецесия за шест месеца. • 852,0 млн. лева - за погашение на добавки към пенсиите на пенсионерите за първите шест месеца на 2022 година по отношение на превъзмогване на последствията от COVID-19, в това число 750,0 млн. лева са заделени по сметка за непознати средства. Политика в региона на опазването на здравето. Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към подобряването на успеваемостта и удовлетвореността на жителите от действието на бранша. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето, както и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти. За преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година и в сходство с признатите със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервал 2021-2025 година краткосрочни и средносрочни стратегически ограничения в региона на опазването на здравето, са обезпечени спомагателни средства, както следва: • 267,2 млн. лева.- за закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19, с оглед основаване на оптимални благоприятни условия за имунизация на популацията и повишение обсега с ваксини против COVID-19, изключително в групите от популацията с потвърден нараснал риск от тежко протичане на болестта, хоспитализация и смърт; • 352,0 млн. лева - за обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца; • 131,8 млн. лева - за обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти; • 101,2 млн. лева - за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас, бързи антигенни проби и PCR проби за определяне на COVID-19 и персонални защитни средства, медицински произведения и дезинфектанти за ограничение разпространяването на COVID-19; • 118,5 млн. лева - за поддръжка на медицинския личен състав, който работи в изискванията на голямо напрежение при изключителна епидемиологична конюнктура, посредством погашение на месечна добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична здравна помощ посредством бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за шест месеца; • 3,8 млн. лева - за ускорено създаване на Националната здравно-информационна система и развиване на отдалечени здравни услуги посредством въвеждане на електронно здравно досие и наложителна електронна бяла рецепта, както и застраховане на системата за естествен работен режим за електронно здравеопазване; • 2,0 млн. лева - за детско опазване на здравето с оглед разширение на обсега на биохимичен скрининг за бременни от най-малко 90 % при доближат обсег през 2021 година от 40 %; • 20,0 млн. лева - за създаване на Национална педиатрична болница за основаване на условия за модерно и сложно здравно обслужване на деца; • 28,0 млн. лева - спомагателни дотации за лечебните заведения за болнична помощ за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни заболявания за оказване на здравна помощ при епидемиологично разпространяване на COVID-19 и за финансиране на действия, отвън обсега на наложителното здравно обезпечаване, като оказване на незабавна здравна помощ, лекуване на психологични болести, туберкулоза и неспецифични белодробни болести, структури в труднодостъпни и отдалечени региони и други социално-значими звена, както и за развиване на донорството и трансплантациите на стволови клетки; • 13,2 млн. лева - за издръжката на децата в детските ясли, с оглед цялостното освобождение на родителите от възнаграждение на такси, считано от 1 април 2022 година Разчетите са направени при междинна стойност на издръжката от 1 125 лева на дете годишно за към 15 661 деца в детски ясли; • 100,0 млн. лева - заделени по сметка за непознати средства за погашение на еднократна сума в размер на 75 лева към пенсиите за стимулиране на имунизирането измежду пенсионерите, като една от най-уязвимите групи от популацията с оглед попречване на разпространяването на COVID-19. С цел възстановяване на успеваемостта на разноските и удовлетвореността на жителите от действието на здравния бранш, по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са планувани в допълнение 581,1 млн. лева за здравноосигурителни заплащания, от които 280,0 млн. лева за основаване на дейно работеща доболнична помощ, в това число за осъществя на спомагателни действия свързани с профилактика, наблюдаване и лекуване на деца. Това ще докара до понижаване на разноските за болнично лекуване. Приоритетите в региона на общинското опазване на здравето са ориентирани към финансирането на здравното обслужване в здравните кабинети в детските градини и учебните заведения, на детските ясли и яслените групи към детските градини, детските кухни, здравните посредници, общинските препоръки по наркотични субстанции и психосоциална рехабилитация, за което са разчетени в допълнение 23,1 млн. лева През 2022 година продължава финансирането на здравните посредници, като средствата за тях са увеличени с 0,5 млн. лева. Политика в региона на образованието. През интервала 2022-2024 година ще продължи реализирането на интегрирани политики, с фокус към обучение и личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, повишение качеството на висшето обучение и развиване на научния капацитет. За предучилищното и учебното обучение за 2022 година в сходство със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година за обезпечаването на висококачествено обучение и образование за всички, без значение от произхода, образуването на високо образовани, новаторски и дейни персони, способни да се осъществят сполучливо като експерти и като виновни жители са обезпечени спомагателни средства, както следва: • 315,0 млн. лева - за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната, за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение, компенсиране растежа на минималната работна заплата и за нарастване на средствата за прехрана по стандарти; • 16,0 млн. лева - за увеличение на норматива за подкрепяне храненето (безплатни закуски) на децата от наложителната предучилищна възраст и от учениците от начален стадий (от I до IV клас); • 70,0 млн. лева - за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и учебни заведения, с оглед продължение на опцията за осъвременяване и разширение на материалната база; • 15,0 млн. лева - за създаване на нови спортни площадки и ремонт на съществуващи такива в училищата; • 84,8 млн. лева - за прехрана на децата в детските градини, с оглед цялостното освобождение на родителите от възнаграждение на такси за детски градини, считано от 1 април 2022 г; • 18,0 млн. лева - за продължение поетапното разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца; • 6,5 млн. лева - за защитни материали и консумативи в условия на епидемиологична конюнктура от разпространяването на COVID-19, за обезпечаване на безвредно присъствено обучение; • 22,6 млн. лева - за продължение осъществяването на Националната стратегия „ Отново дружно “, ориентирана към възстановяване на обществени и здравословен метод на живот на учениците; • 100,0 млн. лева - за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки възпитаник посредством спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи постижения; • 6,5 млн. лева - за обезпечаване на превоз на деца и възпитаници, в това число за поддръжка на автобуси; • 10,0 млн. лева - за закупуване на учебни рейсове, с цел да бъдат обезпечени условия за безвредно транспортиране на децата и учениците до най-близката детска градина или училище; • 10,0 млн. лева - за нова национална стратегия за обезпечаване на просветителни посредници и обществени служащи за институциите, в които се образоват деца от уязвими групи; • 13,0 млн. лева - планувани средства за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и учебни заведения. В региона на висшето обучение, за поощряване на напъните на самостоятелните висши учебни заведения за непрестанно развиване на качеството на предлаганото виеше обучение, подпомагането им при въвеждането, развиването и усъвършенстването на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на образование и на университетския сформира, и в сходство със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година са обезпечени спомагателни средства в размер на 54,0 млн. лева, разпределени както следва: • 5,5 млн. лева - за обезпечаване на растеж от 10 на 100 на средствата за стипендии на студентите; • 43,5 млн. лева - за прехрана на образованието, в това число за обезпечаване на нараствания разчетен брой приблизително приравнен брой учащи, за поетапно нарастване на диференцираните нормативи за прехрана на образованието за филантропични, механически и педагогичен науки, за компенсиране на студенти, освободени от възнаграждение на такси за образование, учащи се в професионални посоки и предпазени специалности с най- висок предстоящ дефицит на пазара на труда, за компенсиране растежа на минималната работна заплата; • 5,0 млн. лева - за присъщата на висшите учебни заведения научна или художествено-творческа активност и за издаване на учебници и научни писания. Политика в региона на енергетиката. С цел намаляване на икономическите последствия от ненадейно настъпилата неустойчивост на цените на електрическата сила и природния газ, са заделени средства по сметки за непознати средства за подкрепяне на бизнеса по политиката в региона на енергетиката в размер на 931,5 млн. лева, а точно: •481,5 млн. лева - за осъществяване на Програмата за компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа сила, потребена за софтуерни разноски и за осъществяване на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия; • 450,0 млн. лева - за отплата за високите цени на електрическата сила и природния газ за крайните небитови консуматори за първото тримесечие на 2022 г. По бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ са разчетени средства в размер на 2 644,5 млн. лева, като с част от тях ще бъде обезпечено допълващо финансиране на тези ограничения. За 2022 година са планувани спомагателни средства по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството, респективно Агенция „ Пътна инфраструктура “, по отношение на ЗДБРБ за 2021 година, в размер на 1 671,4 млн. лева, от които 1 001,4 млн. лева за настоящи разноски, в това число 952,3 млн. лева за настоящ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и 670,0 млн. лева за финансови разноски, в това число 640,8 млн. лева за главен ремонт на републиканската пътна мрежа и за построяването на предпочитани инфраструктурни планове. В прогнозата за 2022 година са включени размерите на главните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5 607,8 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия - 4 889,3 млн. лева.; обща изравнителна дотация - 379,0 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски - 291,3 млн. лева Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 556,8 млн. лева или с 12,9 % по отношение на 2021 година Общата изравнителна дотация е увеличена с 49,6 млн. лева или с 15 % по отношение на 2021 година Целевата дотация за финансови разноски е увеличена е 67,2 млн. лева или с 30 % по отношение на 2021 г. Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система. Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативни стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19 За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT- EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година - 249,9 млн. лева и за 2024 година - 44,2 млн. лева. Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), се чака да бъде 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ (по настоящи цени) и към 4,549 милиарда евро заеми (по цени от 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който може да се поемат правни отговорности за главния финансов пакет в размер на 70 % от общата сума за безвъзмездната поддръжка, е до 31 декември 2022 година, а за остатъка от 30 % - сред 1 януари 2023 година и 31 декември 2023 г. Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 47,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 29,3 %, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5 % в края на 2020 година на 34,6 % в края на 2024 г.).