Изгубеният град на Атлантида - факт или измислица?
Както Платон е постановил, изгубеният град на Атлантида е същинската люлка на цивилизацията. Дали това е бил същински град? Може и да разберем.....някой ден, в случай че науката го потвърди.
През годините са съществували доста истории, обхващащи човешките мечти, само че никоя от тях не може да се съпостави с историята на Платон за изгубения град на Атлантида. И по този начин - факт или фикция е тази история?
В реалност никой не знае в действителност, само че в течение на годините са се основали доста догадки и теории, някой прикрепени с доказателста, други без.
Платон е първият човек, дарил ни с историята за града на Атлантида, някъде към 355 преди Христа.
В книгите си той е употребявал метод на писане, при който е употребявал диалози сред разнообразни хора, с цел да може да изкаже концепциите си. В историята за Атлантида става въпрос за човек на име Критий, разказващ тази история, която е съществувала генерации наред в фамилията му. Посейдон е този, който е основал града на Атлантида, градът-чудо за всеки, който е имал шанса да го види. Градът е имал стени и канали, фонтани с топла и фонтани със студена вода, както и напоителни системи за фермите, намиращи се отвън града. Той се е явявал чудото, изпреварило времето си!
Може би най-интересният обект в целия град бил храмът, намиращ се на хълма в центъра на града. Там е могло да се види голяма скулптура на Посейдон, яхнал своята каляска, която е била теглена от крилати коне......целият град се е въртял към възхваляването на Посейдон, богът на морето.
Първият човек, повярвал, че градът на Атлантида е освен това от мит, е Игнейшъс Донъли, живял към 1800г. Той е вярвал, че градът в действителност е съществувал, само че е бил опустошен от естествено злополучие. През 1882 Донъли пибликува книга, наречена „ Атлантида, наводненият свят ”. В нея той твърди, че градът се е намирал някъде по средата на Атлантическия океан и че Атлантическата цивилизация е тази, от която са тръгнали да процъфтяват всички останали цивилизации и че посредством колонизирането на такива места като Египет, цивилизоването се е разпростряло в останалите елементи на света.
Единственият проблем в цялата тази история е фактът, че е научно потвърдено за невероятно изгубеният град на Атлантида да се е намирал по средата на Атлантическия океан, защото на дъното му има прекомерно доста утаечни пластове и незадоволително време от рухването на Атлантида за цялостното покриване на града. От излизането на тази книга съществуват доста теории, отнасящи се до това къде тъкмо се е намирал градът - някой считащи, че става въпрос за Швейцария, други за Бруней, Боливия и даже Нова Зеландия.
Съществува и човек, който е имал доста безапелационни и разумни причини, отнасящи се до местоположението на града на Атлантида. Това е К.Т. Фрост, професор по история. За разлика от доста други хор, той е считал, че градът не е бил доста надалеч от местоположението, посочено от Платон. Фрост твърдял, че градът на Атлантида в действителност се отнася за Минойската цивилизация, намираща се на остров Крит.
Остров Крит е бил центъра на Минойската империя, с голям военноморски флот и представляващ една от най-усъвършенстваните цивилизации за своето време. Това е империята, която е била преуспяла... досега, в който просто изчезнала. Огромен вулкан, единствено на 10 благи от остров Крит, изригнал и от това, което било известно като най-великата империя, са останали единствено руини, довели и до изгубването й.
Винаги ще има хора, които имат вяра че Минойската империя е изгубеният град на Атлантида, както и такива, които ще отхвърлят тази история. Може би има някаква истина, може би в действителност градът е съществувал, а може би не е. Може би в бъдеще науката ще е в положение да ни каже сигурно в кое да имаме вяра.
В последна сметка това е била просвета, поставяща Посейдон в центъра на всичко, всичко се е въртяло към него. Винаги когато слагаме неправилен господ в позицията, която би трябвало за заеме самия Бог, би трябвало да чакаме, че нищо хубаво няма да произлезе от това. Господ ни желае за себе си - това не е нещо, което е неправилно. Можете да сметнете, че това е нещо неприятно или непочтено, само че запомнете- в последна сметка Той е този, който ни е основал и по тази причина - за какво да не популяризираме единствено Него? Господ, Създателят на Вселената, заслужава нашето обожаване. А Посейдон е просто прекрасен мит........
