Както казват юристите, аз не съм юрист, но това, което

" Както споделят юристите, аз не съм правист, само че това, което ми направи усещане е, че въпросът не е в размера на наказването, а в това то да бъде осъществено. В неотменимостта на наказването. Тоест, в България има задоволително закони, само че казусът е, че те не се ползват. Правоприлагането е главният проблем в България и тъкмо там се пресича с политиката. Онези, които ползват тези закони, разсънват неведнъж основателния яд на обществото, че или не ги ползват, или не ги ползват еднообразно за всички. Или пък прекаляват с някаква мярка, която по-късно увисва и от нея нищо не произтича. Ние ще следим доста деликатно по какъв начин ще се приложат ограниченията, които сега се разясняват, тъй като, в последна сметка, ограниченията имат смисъл единствено в случай че бъдат приложени ".

Това съобщи в ефира на Нова телевизия някогашният външен министър в държавното управление " Костов " Надежда Нейнски във връзка с случаите на принуждение, които доведоха до публично неодобрение през последните седмици.

" Тепърва ще забележим доколко е преобърнат дневният ред на обществото ни. Защото най-важното в сходни случаи, като този с Дебора е, да не бъде кампанийно. Ние сме били очевидци на доста акции, които са свързани с човешки нещастия от всевъзможен темперамент. Домашното принуждение е един доста сериозен проблем. Бих споделила, че той не е български проблем, само че в България през последните години той стана изключително забележим. Някой го свързват и с пандемията от Коронавирус, когато доста от хората останаха в къщи. Но считам, че този проблем и това, което се вижда на повърхността е единствено върхът на айсберга. Той освети редица проблеми в метода, по който действа страната. Проблеми и в законодателството. Чух от предходния ви събеседник зам.-министърът на правораздаването Емил Дечев, че и сега законодателството разрешава доста по-адекватни ограничения да се вземат против насилниците. И нещо, което ми направи усещане от това, което той сподели, е че занапред ще се види, за какво такива ограничения не са вземани ", уточни Нейнски.

По думите й в някои случаи е допустимо свръхреакцията да е толкоз рискова, колкото и неналичието на реакция:

" Защото тя още веднъж навежда на мисълта, че всичко е корист, че в политиката всичко може да послужи за метод за оправдаване на едно или друго деяние или да бъде ориентирано към дневният ред на политиците. И това в действителност разсънва големия яд в обществото. Често пъти политиците си играят с страховете и с гнева на хората, като взимат сходни кампанийни решения ".