- Как се пише любов? - попита Прасчо. - Тя

- Как се написа обич? - попита Прасчо.
- Тя не се написа, тя се усеща - отвърна Пух.

Това велико просветление на Мечо Пух - едно от обичаните на феновете на безконечната класика от А. А. Милн, всеки ден претърпяват 25-имата поданици на Парка за танцуващи мечки на 12 км от град Белица. Защото те не просто са избавени от окаяната орис да "танцуват ", да вземат участие в битки или да извършват разнообразни номера, оковани във вериги, заработвайки средства като атракция по улиците на огромните градове и курортите. Те живеят, обхванати от обич и внимание, в новото си обиталище в местността Адрианов чарк в югозападния дял на Рила планина. 120 000 кв. м повърхност на надморска височина сред 1200 и 1345 м е територията, на която имат опция да се разхождат и играят, да "намират " храна и да си копаят бърлоги, да се разхлаждат в изкуствени езерца, да се излежават на зелени полянки или под дебелите сенки на дърветата, т.е. да водят натурален живот измежду природата, от която са били изтръгнати като дребни.
Паркът, основан със средства от фондациите "Четири лапи " и "Бриджит Бардо " и община Белица, е открит на 17 ноември 2000 година В построяването му вземат участие специалисти, изследващи държанието и навиците на кафявата мечка. Идеята е в него да бъдат приютени изстрадалите мечки, да се лекуват и да бъдат приучени към естествения им метод на живот. Днес притежаването на танцуваща мечка у нас е нелегално, а паркът край Белица обезпечава най-хуманно отношение към животните.
В първите години чиновниците изкопават бърлогите, тъй като новодомците не имат такива умения, само че последователно с годините те се приучават сами да устройват жилищата си. Паркът е разграничен на 7 бранша, във всеки от които живеят по няколко екземпляра от общо 18-те женски и 7-те мъжки мечки. Пътеката за гости е обточена от двете страни с триметрови преградни мрежи, зад които са прокарани и електропастири, защото тук мечките последователно възстановяват инстинктите си, към този момент не се боят толкоз от хората и от време на време е допустимо да станат рискови. Маршрутът минава през дребна част от територията, с цел да не бъдат смущавани жителите. А за тях са построени специфични "подлези ", през които те се движат свободно и под пътеката.
В посетителския център е показан макет на парка с другите уреди. Във витрина са изложени вериги, намордници, халки, остени и други принадлежности, с които са били "възпитавани " мечките - свидетелства за тежката им тогавашна орис. В залата за прожекции и беседи се излъчва филм за историята и ритуалите за послушание и дресура на животните, положението, в което са намирани, мизерните условия на живот и така нататък На покрива на центъра е ситуирана наблюдателна площадка, от която може да се проследят придвижването и заниманията на някои от жителите, както и да се вършат панорамни фотоси.
Много от мечките към този момент са не запомнили остарелия си живот, само че по тях личат следите от сериозните разкъсвания по муцуните и крайниците. И до през днешния ден носят имената, дадени от първите им стопани - Калина, Марияна, Мима, Боби, Митко, Стефчо, Снежка, Цвета, Дана, Чарли... Най-възрастната - Виолета, е на 37 години, а най-масивният е Санди - към 400 кг. В дивата природа мечките нормално не доближават такова тегло, защото прекарват часове в циркулиране и търсене на храна, както и не живеят толкоз дълго. Бягайки, развиват скорост до 30-40 км/ч на кръстосан терен, отлични катерачи са и имат удивително подушване.
Сейда и Наташа са сръбкини, а най-младият - игривият Рику, е едвам на 4 години, иззет от нарушител от Албания. Екскурзоводите описват историите на всеки от жителите - доста от тях са напряко покъртителни. Мечетата най-вече се придобиват/купуват, откакто майките им са убивани от бракониери, и те са отделени от тях на 3- до 6-месечна възраст, когато към момента подлежат на дресировка. Естествено, това ги прави неспособни да оцеляват в дивата природа, защото не са имали опция да възпримат уменията от майките.
В парка се пази тишина, с цел да не бъде нарушавано спокойното ежедневие на животните. Шестима гледачи се грижат за тях, поддържат секторите и ги хранят - разхвърлят вкусотиите на разнообразни места, с концепцията мечките да се раздвижват, като ги търсят и откриват сами. Менюто се състои от плодове, зеленчуци, риба, пилешко месо, яйца, орехи, самун. Хибернацията (зимният сън) продължава по 4 месеца, в някои случаи по 6. През този интервал паркът е затворен за гости - от 1 декември до 1 април, когато нормално всичко е покрито със сняг. Напролет животните се зареждат с последователно увеличаващи се порции.
Служителите в парка наблюдават нищо да не липсва на мечките, които постоянно са посещавани от ветеринари. Изграден е актуален медицински център, в който може да се правят и най-сложните операции, а два пъти годишно животните минават през профилактични прегледи.
Създателите на парка са се погрижили за приятното превозване и отдиха и на посетителите, които годишно стигат до 25 000 души. В непосредственост до входа са обособени зони за отмора и пикник, с маси и пейки, детски ъгъл и така нататък
















Снимки авторката