Как пътуват хората по света и кога най-сетне Пловдив ще

Как пътуват хората по света и по кое време най-накрая Пловдив ще се изравни по стандарт с европейските градове? Този въпрос си задава всеки, който е прескочил до чужбина и след това се е завърнал тук. Пловдив е прелестен град, богат на история, богат на надарени и кадърни хора, само че животът в него едва-едва замязва на живота на хората в същинската Европа.

Транспортът, да вземем за пример, към момента е под всяка рецензия. Размятат се билетчета, левчета. Мотаят се ядосани и скандалджийски настроени кондуктори, водачите надуват радиото с чалга, пушат най-невъзмутимо, или пък приказват по телефона и постоянно набиват спирачки. Автобусите тесни, мръсни, неотоплени, или прегорещи. Пропускат се курсове от разписанието, или закъсненията са прекомерно постоянно факт. Всичко това е истина и не може да се отхвърли от никого.

А ето по какъв начин е организиран превозът в едно малко норвежко градче - тридесетхилядния Хамар, да вземем за пример. Видя го кореспондент на Plovdiv24.bg .

Да се качиш в рейса там е същинско наслаждение!

На първо място означавам, че целият градски превоз е с електробуси. Разписанията са през 10 минути, закъсненията са някаква необичайност, и то до 2-3 минути. 30-минутно забавяне към този момент може да бъде обезщетено за жителя, в случай че подаде тъжба.

Всичко е електронно. Не се размятат билетчета и контрольори. Има телефонно приложение, което се изтегля и през него си поръчваш билетите за пътешестване. Те важат до 1 час. Независимо какъв брой пъти ще се качиш в рейса и какъв брой посоки ще ползваш. Веднъж закупил билет, той важи до 1 час. Стои си деен. Влизаш в рейса и насочваш QR кода към особено конфигурирано устройство, което стои до водача. Той ти се усмихва и изчаква. до момента в който всички пасажери се чекират. И да, билетът коства 5 лв., само че за това пък обслужването е съвършено.

Заслужава си! Можеш да си закупиш и билет през терминално устройство за картови разплащания, което се намира също при водача, до четеца на кодове. В редки случаи може да подадеш на водача и монети. Това нормално се случва на деца, инцидентно решили да употребяват рейс. Възрастните хора знаят да боравят с приложенията, знаят и по какъв начин да се таксуват с банкови карти. Там всичко се прави с карта. Пари в брой не се употребяват.

След като всички пасажери са почтително таксувани, водачът потегля. Спокойно, без ненужно напрежение и кара тихичко, без да обезпокоява никого. На специфични табла на две места в рейса се изписват спирките и след какъв брой минути ще пристигнеш до всяка последваща спирка. Пътниците не бързат да стават, до момента в който още рейсът се движи.

В момента, в който рейсът спре и на таблото се изпише тяхната спирка, се придвижват до вратите и слизат. Шофьорът изчаква още веднъж умерено. Всички се поздравяват на влизане и споделят сбогом на слизане. Е, срещат се и ядосани хора, на които не им се приказва, само че това е доста рядко.

В рейсовете има места за зареждане на телефона, има колани и е чисто, доста чисто.

Така е и във влаковете. Билетите също се купуват през приложения. Кондуктор минава и те таксува през телефона. Можеш и да си го разпечатиш и на хартия, в случай че не ползваш телефон, да вземем за пример. Можеш и да си го закупиш на гарата. Но това е в действителност огромна необичайност. Изобщо, имаш всички вероятни варианти и избираш най-удобната за теб.

За точността на разписанията, за общителните маниери на обслужващия личен състав и за чистотата, изобщо няма да приказваме. Те се подразбират.