Как изкарахте Великден? Разходихте ли се извън София? Видяхте ли

Как изкарахте Великден? Разходихте ли се отвън София? Видяхте ли западащата провинция? Тормозиха ли ви с усилена до дупка чалга? Минахте ли по надупчените като швейцарско сирене пътища?

Разбрахте ли за какво цяла България се пробва да се натъпче в столицата? Покрай митингите в Габрово преди няколко седмици на напред във времето излязоха проблемите, които от години съществуват отвън столицата, само че централната власт избира да не ги вижда. Местната пък се е окопала феодално и не се трогва въобще. За нея е значимо да има гласоподаватели, които още веднъж и още веднъж да гласоподават за нея.

Провинцията се задушава от проблеми,

само че те излизат на напред във времето единствено когато стане ромско сборичкване. Тогава от поста си изхвърчава някой малък полицейски началник, както стана в Габрово, и прожекторите се угасват. Сега да не мислите, че там проблемите свършиха? Че нещо се реши? Че има някаква смяна? Не, просто напрежението се тушира с уволнението и всичко си върви постарому.

В последна сметка противозаконното, нападателно държание не е запазена марка на ромите. По-лесно е обаче те да бъдат упреквани, а не ръководещите, които разполагат с всички лостове да противодействат на престъпността. Защо шефът на габровската полиция беше уволнен едвам откакто твърди, че е имал информация, " че се пият бири по детски площадки "?

За да не се придвижи негодуванието против държавното управление,

естествено. Кога прочее някой ще излезе на митинг против българите, които бият, крадат, убиват и укриват налози?

Разпадът в провинцията е по-видим, в сравнение с в столицата. Там всичко проличава – и беззаконието, и задушената стопанска система, и безработицата, и бедността.

Затова младежите всеобщо напущаме родните си градове. За какво да останем? Проблем №1 – няма работа. Много предприятия, които са давали работа на родителите ни и бабите ни, са закрити. Нямаме вероятност за развиване, по тази причина съвсем никой не се връща след довеждане докрай на университета.

Малкият град към този момент не предлага нищо на жителите си.

Навсякъде си личат разрухата, обезлюдяването, културното равнище пада. Нормални пътища няма.

Безработицата, бедността и застоят на средата потискат извънредно. Хората не са същите, изменени са.
Здравеопазването е под всякаква рецензия. Лекарите в дребния град са недостиг, нови не постъпват. Средно огромни градове остават без педиатри и родилно поделение.

Страшно е, само че на доста места липсва съответна и навременна помощ при незабавни и тежки положения. Редица общински лечебни заведения страдат от липса на личен състав, болнични кревати, оборудвани коли за спешна помощ, отхвърлят посоки по финансови аргументи, а хигиена и яловост на средата не се поддържат.

За да повикаш кола за спешна помощ, би трябвало да се обадиш на 112, да съобщиш в кой град се намира и да изчакаш колата за спешна помощ от най-близкия огромен или регионален град. Обикновено минава половин час или повече, до момента в който тя дойде. Да не приказваме, че няма кой да оперира и лекува незабавните пациенти и всички те поемат към София. Ако оцелеят. Хората в дребния град не смеят да изразят негодуванието си от лекарите в локалната болница, тъй като знаят, че след това никой няма да им окаже здравна помощ при незабавен случай.

В дребния град търпиш мизерните условия на работа,

тъй като няма къде другаде да отидеш и се задоволяваш с дребна заплата.

Хората в дребния град не си разрешават да оставят възрастен родител в старешки дом, тъй като всички ще ги упрекват.

Хората в дребния град не се оплакват, че служителите на реда бездействат и не глобяват нарушаванията, с цел да не си изпатят.

Хората в дребния град знаят, че не трябва да показват гласно политически или персонални позиции, тъй като може да ги уволнят от работа и да не ги наемат на друго място по-късно.

Хората в дребния град знаят, че могат да стачкуват безнаказано единствено против ромите. И го вършат.