Как градовете могат да спомогнат за установяване на по-устойчиви хранителни

Как градовете могат да спомогнат за определяне на по-устойчиви хранителни системи във времена на здравни, стопански и климатични рецесии?

Градското земеделие е идея, която основава претовареност, укрепва обществените връзки, построява резистентност и адаптивност към изменението на климата и усъвършенства биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне назад в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са доста и разнородни – от отвесни и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.

До 2050 година се чака международното население да нарасне до 9,7 милиарда души и изхранването му ще бъде едно от провокациите на нашето време. Поради интензивното индустриално развиване и урбанизация всеки ден губим обработваеми земи. През 2015 година учените оповестяват, че земята е изгубила 1/3 от обработваемите си земи за последните 40 година Мнозина считат, че едно от решенията да се изхранят жителите на градовете е градското земеделие.

Градското и крайградскoто селско и горско стопанство (Urban and Peri-urban Agriculture and Forestry – UPAF) се дефинира като грижа за дървета и други селскостопански артикули (билки, саксийни растения, фураж) и отглеждане на животни (вкл. рибовъдство) в границите на града (вътреградско земеделие) или в покрайнините на градовете (крайградско земеделие).

Макар че животът в градовете и селскостопанската активност наподобяват като два изцяло несъвместими свята, все по-често ставаме очевидци на начинания и планове за възобновление на градското земеделие. 

Въпреки тези трендове, градското и крайградското земеделие сами мъчно могат да произведат задоволително храна за изхранването на популацията и в най-хубавия случай ще допринесат за няколко % от международното произвеждане. 

Ролята на градското земеделие в реалност не е главно за реализиране на хранителна самостоятелност, а по-скоро за подкрепяне на жителите да се хранят по по-различен метод. „ Различно “ значи с качествена продукция, която се транспортира на къси дистанции, като дава опция производители и консуматори да са по-близо един до различен. Това е един по-устойчив модел, с допустимо минимален въглероден отпечатък. Той съставлява развой, който оказва помощ градовете да възродят вековната си и директна връзка с храната, за която свидетелстват комунални градини, кланици и други предприятия в дребни и огромни градове от близкото минало. 

Симбиотичната връзка сред града и препитанието 

е била разрушена посредством деградация и асфалтиране на почвата, по-голяма компактност на застрояване и повишение на цените на земята. Началото на 21-ви век обаче настава с възобновен интерес към градското земеделие. 

Но какво могат да предложат градовете на земеделието? Близост до крайния консуматор, високи концентрации на CO ₂ , които форсират растежа на растенията,  достъп до неизползвани запаси като свободни площи – изключително покриви; отпадна топлота, с 2 до 3 градуса по-топла от околната среда, битови отпадъци; оттичаща вода и така нататък са едни от главните ѝ характерности. Градското земеделие би могло да употребява всички тези нормално неизползвани запаси. Ето за какво то играе толкоз значима роля в кръговата стопанска система. 

Това, което прави този вид земеделие забавен, е разнообразието от форми, които приема. Може да бъде навън или на закрито, в предпазени и следени среди;  може да бъде хоризонтално, като публичните градини на Сао Пауло, или отвесно като в Ню Йорк. Може да е ръчно проведено, като в Адис Абеба в Етиопия или роботизирано и автоматизирано като в селскостопанските заводи в Япония. Може да употребява елементарни техники и способи като на нашите предшественици или най-нови технологии за оптимизация на добивите и минимизиране на вложените средства. Негов подстрекател могат да бъдат както стандартното земеделие, по този начин и  хидропониката, пермакултурата и други модели на произвеждане.

Все по-голяма роля се приписва на градовете за одобряване на по-устойчиви хранителни системи, които са в положение да устоят и да се възстановят от рецесиите, без значение дали са природни бедствия като засушавания, стихии и наводнения или социално-икономически шокове.

Една устойчива хранителна система има някои от следните характерности:

• диверсифицирани вериги за доставяне с храни , които употребяват разнообразни подходи на производството и разпространяване без да са подвластни от един източник;
• потребление на боклуци  (отпадъчни води, хранителни и органични отпадъци) за произвеждане на продукцията;
• дарба за основаване на синергии  като да вземем за пример улеснение на достъпа до здравословна храна и разкриване на нови работни места едновременно;
• насочена е към хората  и има приобщаващ темперамент – потребителите са и производители и са в центъра на хранителната система;
• способства за понижаване на излъчванията на парникови газове  и е значима местна тактика за адаптиране към изменението на климата и смекчаването на последствията от него;
• подкрепя дейно ръководството на пространството  и способства за възобновяване на почвата.

Екологични и обществени аспекти на градското и крайградското земеделие  

Градскoто и крайградскo cелско и горско стопанство се характеризират с понижаване на „ питателните километри “ посредством произвеждане на прясна храна наоколо до градски пазари и крайния консуматор, като в същото време се свежда до най-малко потреблението на химични торове и потреблението на сила посредством наново потребление и компостиране на градски органични боклуци. Това понижава резултата на градския топлинен остров чрез увеличение повърхността на зелените площи и способства за улавянето на въглерод (чрез засаждане на градски гори). 

Друг позитивен екологичен аспект е поддържането на ниско разположените зони, свободни от застрояване и бетониране, тъй че дъждовната вода може да се поеме от почвата и наводненията имат по-малко влияние. Това способства за ефикасното наново потребление на органични боклуци и отпадъчни води, като по този метод понижава излъчванията на метан от отпадъчните депа и щади прясната вода. 

Социалните аспекти включват интеграция на уязвими групи като извънредно небогати поданици, които посредством заетостта си в градското земеделие намират разнородни опциите за приход, създавайки „ зелени работни места “, които са един самобитен избавителен пояс, изключително във времена на стопански и здравни рецесии. 

По време на пандемията от Covid-19 и последвалите локдауни се следи засилен публичен интерес към развъждането на плодове и зеленчуци вкъщи. Семената на ентусиазма за домашно отглежданата храна може да са били посяти, само че поддържането им е от значително значение. Интересен факт обаче е, че едно на всеки осем семейства в Обединеното кралство няма достъп до градина. За благополучие, опциите за градско земеделие се простират оттатък обичайна визия за градина. Покриви, стени и даже подземни пространства, като изоставени тунели и убежища за въздушни набези оферират редица благоприятни условия за разширение на производството на храни в градовете, като в същото време креативен преустройват градската среда.

Докато урбанизацията се смята за една от най-големите закани за биоразнообразието, то развъждането на храна в градовете способства за процъфтяването на дивата флора и фауна, като пази техните местообитания. Едно скорошно изследване открива, че комуналните градини и имоти работят като магнит за опрашващи инсекти, защото са склонни да съдържат разнородни типове плодни и локални растения. 

„ Ядливите ” градини на покривите и по стените на постройките също могат да обезпечат естествено изстудяване и да спомогнат за понижаване на замърсяването на въздуха. 

Ако са проектирани и приложени вярно, публичните градини могат да са от основна изгода за биоразнообразието. Един от препоръките на специалисти по биоразнообразие е, че освен пустите пространства би трябвало да бъдат превърнати в зелени и продуктивни имоти, само че също по този начин е значимо те да са свързани, с цел да могат разнообразни диви типове да се придвижват по-лесно сред тях. Каналите и велоалеите могат да работят като коридори за диви животни. Доказано е, че зелените мостове оказват помощ на дивите типове да пресичат оживени пътища – може би сходни мостове биха могли да свържат градините на покривите на разнообразни здания.

Примери за градско земеделие

Примерите за градско земеделие са многочислени, само че едни от най-разпространените и практикувани са разказани по-долу:

Градини на Шребер и споделени зеленчукови градини

Една от аргументите за огромните обществени промени в Европа през 19 век са урбанизацията и индустриализацията. Много хора се отхвърлят от селския метод на живот и се насочват към бързоразвиващите се градове, където намират работа в фабрики и заводи. Условията на живот на нископлатените служащи обаче са тежки, а недохранването и нездравословните привички се отразяват отрицателно върху физическото и психическото здраве на хората. За да се противодейства на тази наклонност, на доста места са стартирани начинания за създаване на градинки, по-известни в немскоговорящите страни като „ Schrebergärten “ или градини на Шребер. Първото градско градинарско сдружение е учредено през 1864 година от шефа на учебното заведение в Лайпциг Ернст Хаусшилд. Името на тези дребни парцели/градинки е обещано в чест на лекаря и възпитател Даниел Готлоб Мориц Шребер (1808 – 1861), който в своите писания се занимава с детското здраве и последствията от градския живот при започване на индустриализацията. Една от най-важните задания на тези градинарски сдружения в предишното е била просветителна и възпитателна –  а точно да се даде опция на деца и младежи в градовете да играят навън и в това време да се образоват родителите им по разнообразни здравни въпроси. За задачата е наета огромна поляна, където са построени градинки за игра на децата, които след това се трансформират в фамилни градинарски имоти. 

В момента в Германия има над 900 000 такива дребни градини с повърхност от към 40 000 хектара. Според калкулации на Федералната асоциация на немските градинари към 5 милиона души практикуват градинарство под такава форма.  

У нас положителните образци също не липсват. През 2019 година Сдружение “Горичка ” благодарение на доброволци от Инициативата за развиване на градско земеделие в София основава демонстрационна градска зеленчукова градина, която носи името Споделена зеленчукова градина 1. Градината се намира на ул. “Тодор Кожухаров ” № 35, на място, което преди този момент дълго е употребявано като нерегламентиран паркинг. Днес градината е същински зелен остров в бетонния пейзаж на регион “Студентски ”. 

През 2021 година се осъществя и планът „ Екоцентрична просветителна градина О’беля’ 2021 “, сбъднат от Фондация ЕкоЦентрик, с финансовата поддръжка на Германската фондация за околна среда (DBU), Национална акция „ Достъп до добра храна “ и Порталът на Вкусните просветителни градинки.  

В огромните градове постоянно липсват терени и имоти, подобаващи за задачите на градското градинарство, само че имено по този начин се раждат концепциите за различен вид оползотворяване на пространството. Една от тези концепции са отвесните градини.

Вертикални градини

Вертикалното земеделие е способ за произвеждане на храна, при който вместо да се отглеждат зеленчуци и плодове на едно равнище, като да вземем за пример на полето или в оранжерия, се преустроени хранилища, транспортни контейнери или високи здания. При него се употребява по-рядко почвен субстрат и по-често различен тип медиум като да вземем за пример торфен мъх, кокосови люспи или сходни непочвени среди. 

Основната цел на отвесното земеделие е производството на повече храна на квадратен метър. За да се реализира тази цел, културите се обособяват в няколко пласта един над различен, а комбинацията от естествена и изкуствена светлина се употребява за поддържане на идеалното равнище на осветеност в помещението на развъждане. Вертикалният способ на земеделие изразходва по-малко сила спрямо стандартните практики, употребявайки 95% по-малко вода, нужна за обикновено развъждане.

Други съществени плюсове на отвесното земеделие са: 

- Повишено и целогодишно произвеждане на култури : Вертикалното земеделие не се въздейства от неподходящи метеорологични условия за разлика от полевите култури, които могат да бъдат наранени от естествени бедствия като проливни дъждове, циклони, наводнения или тежки засушавания – събития, които стават все по-чести вследствие на климатичните промени. По-малко евентуално е отвесните ферми на закрито  да усетят тежестта на неподходящия климат, което дава по-голяма сигурност за реколтата през цялата година.

- Повишено произвеждане на биологични артикули : Тъй като културите се създават в добре следена, закрита среда, без потребление на пестициди, отвесното земеделие ни разрешава да отглеждаме по способи, близки до органичното земеделие.

- Безопасно за индивида и околната среда : Вертикалното земеделие на закрито може доста да понижи професионалните рискове, свързани с обичайното земеделие. Фермерите не са изложени на рискове, свързани с тежко земеделско съоръжение, заболявания като малария, отровни химикали и така нататък Тъй като не безпокои дивите животни и други растителни типове, то е и от изгода за опазване на биоразнообразието.

Вертикалното земеделие обаче има както плюсове, по този начин и минуси. Някои от рестриктивните мерки, свързани с този способ, са:

- Няма открити универсални практики и икономическа сигурност . Финансовата обстановка обаче се трансформира, защото промишлеността узрява и технологиите се усъвършенстват. Например основаната в Ню Джърси започваща компания за закрито земеделие Bowery афишира през декември 2018 година, че е събрала 90 милиона $ ново финансиране. През 2017 година Plenty, отвесен производител от Западното крайбрежие, афишира инвестиция от 200 милиона $ от Softbank.

- Трудности с опрашването : Вертикалното земеделие се прави в следена среда, без съществуване на инсекти. Процесът на опрашване би трябвало да се прави ръчно, което ще бъде трудоемко и скъпо.

- Разходи за труд : Те могат да бъдат много високи заради концентрацията на предприятията в градските центрове, където заплатите са по-високи, както и нуждата от по-квалифицирана работна ръка. Автоматизацията във отвесните ферми обаче може да докара до нуждата от по-малко служащи. 

- Твърде огромна взаимозависимост от технологиите : Разработването на по-добри технологии постоянно може да увеличи успеваемостта и да понижи разноските, само че като цяло отвесното земеделие е извънредно подвластно от разнообразни технологии за осветяване, поддържане на температура и мокрота. Загубата на мощ единствено за един ден може да се окаже доста скъпа за една отвесна плантация. Мнозина считат, че технологиите, които се употребяват през днешния ден, не са узрели за всеобщо налагане на пазара.

У нас през октомври 2021 година започва самодейността „ Направи си самичък – комплект за отвесна градина “ на Асоциация за развиване на София, Зелена София и Фондация „ Приложни проучвания и връзки “, а задачата е поощряване на градското земеделие. Събитията се състоят в границите на план CityZen, финансиран по стратегия ИНТЕРРЕГ Европа и съфинансиран от ЕФРР на Европейски Съюз.

Четири прототипа на отвесни градини бяха сложени пилотно на няколко особено подбрани места – „ София Тех Парк “ АД, постройката на Столичната община, постройката на Централния кооперативен съюз, в SofiaLab на Асоциация за развиване на София, както и в общите пространства на жилищен блок. Целта е да се тества функционалността и устойчивостта им в определените местоположения, както и резултата върху работещи и живущи, след което да се разгласява управление „ Направи си самичък отвесна градина “. 

Отглеждане на продукция в карго контейнери

Ако времето на открито не е удобно за развъждане на растения или даже в случай че е нужна по-стабилна среда без вредители или външни разстройства, фермите в карго (транспортни) контейнери са един забавен вид. Те не заемат доста място и могат да бъдат сложени съвсем на всички места, даже и на паркинг. В тях нормално се инсталират специфични системи за осветяване, климатичен надзор, напояване, както и други фактори за основаване на съвършена среда за развъждане на културите. Стелажи с лавици могат да бъдат инсталирани, с цел да се усили оптимално вътрешното отвесното пространство. Най-често в тях се отглеждат гъби, микро растения като кълнове или листни зеленчуци, защото тези култури не заемат доста място.