Как едно комплексно общество се образува от отделни племената и

Как едно сложно общество се образува от обособени племената и дребни селища, които преобладават по света до началото на холоцена преди към 9000 години? И откакто се развият такива обществени организации, какви механизми ги поддържат задоволително, с цел да се развият в градове на античния свят?

Преди 6 години, след 30 години проучвания в басейна на Титикака в Андите, Хенри Танталеан дружно със собствен сътрудник стартира дълготрайна стратегия за археологически проучвания в долината Чинча на южния бряг на Перу. Благодарение на работата на предходни археолози и на техните лични нови данни, те съумяват да съберат цялостна предистория на долината, от преди няколко хилядолетия.

Един забележителен интервал от време, прочут като Паракас, продължава от към 800 до 200 година прочие н. е. Това е интервал, когато в района се развиват първите комплицирани общества – произходът на цивилизацията в тази част на античния свят. Те документират голямо количество цивилизационни фактори от времето на Паракас в долината – от огромни пирамидални структури до скромни села, разпръснати по пейзажа.

Отвъд земите над долината, хората от този интервал правят редица геоглифи: форми, гравирани в пейзажа и облицовани с дребни камъни. Археолозите откриват пет набора от линии, които се концентрират върху петте огромни обекта на Паракас в пампата (вид низинна степ). Откриват и остатъци от доста дребни структури, издигнати сред линиите.

Пампа

Изследването им демонстрира, че редица от тези дребни структури и доста от линиите сочат към слънцето при лятното слънцестоене през юни. Предишната работа на техния и други археологически екипи в Перу недвусмислено демонстрира, че предколумбовите нации в Андите употребяват слънцестоенето, с цел да отбележат значими събития. И те стигат до заключението, че тези обекти са сцена за ритуално значими обществени събития, които се организират по време на слънцестоенето и евентуално други астрономически феномени.

Те вземат решение да проучат интензивно едно от тези места, наречено Серо дел Жентил, с цел да се оцени смисъла му в културата на Паракас. Обектът съставлява огромна могила на платформа с три равнища. Базовото равнище е с размери 50 на 120 метра, а всяко равнище съдържа вдълбан вътрешен двор с размери към 12 метра. Разкопките в един от тези вътрешни дворове дават богата гама артефакти, в това число текстил, хранителни артикули, керамика, украсени кратунки, каменни предмети, тръстика, разнообразни предмети и блага от хора. Открити са и огромни грънчарски съдове, които държаха чича или царевична бира. Има и доказателства за подготвяне на храна. Намерени са още огромен брой керамични съдове за маса и доказателства за ритуали, включващи изтичане на течности във вътрешния двор в края на някои от празниците.

Серо дел Жентил в действителност е типичен археологичен образец за доста значимо място за угощение. Изглежда, че никой не живее на това добре построено място целогодишно, макар че има доста доказателства, че понякога доста хора участват там, с цел да ядат, пият и даже да вършат човешки жертвоприношение дружно, евентуално в избрани специфични времена от астрономическия календар.

Кели Кнудсън от Държавния университет в Аризона проучва съотношенията на стронций в 39 органични обекта, открити във вътрешните дворове. Съотношението 87Sr/86Sr във всеки органически обект, в това число човешки, ни споделя от коя географска зона е този обект. Той открива, че обектите във вътрешния двор са от доста необятен набор от екозони в южните централни Анди. Някои обекти идват от басейна на Титикака на 600 километра разстояние, други от южния бряг на към 200 километра.

Този проблем демонстрира, че най-ранните постоянни комплицирани общества в южното крайбрежие на Перу към 400 година прочие н. е. включват необятен набор от хора и предмети. Поне в обществото от Паракас оптималната тактика за създаване на цивилизация включва основаването на необятно публикувани съюзи първоначално и по-късно разширение на този модел в продължение на епохи. Знаем това, защото народът в Серо дел Жентил използва предмети и включва хора от далечни региони.

За разлика от това, на различен по-късен параден обект, където са се провеждали по-малки ритуали, всички обекти и човешки остатъци са от непосредствената местност, както се вижда от разбора на стронций. Моделът в Серо дел Жентил, контрастира със тактика, при която хората се концентрират върху локалната си група и по-късно нарастват последователно с течение на времето. Археолозите планират да употребяват този тип сравнителни случаи, с цел да се опитат да схванат кои тактики работят по-добре в кой екологичен и обществен подтекст.

Доказателствата от Серо подкрепят теорията, че съдействието в недържавните общества се реализира посредством „ ритуализиране “ на стопанската система –  хората построяват правила, ритуали и табута, с цел да провеждат своя стопански и политически живот. Далеч не странни и екзотични обичаите на „ примитивните нации “, комплицираните правила на държание, кодирани в богатите ритуални практики, са гениални средства за образуване на общество без да се употребява принуждение.